Енергетиката застрашава бюджета
Съществува риск за неизпълнение на бюджета
заради лошото състояние на държавните енергийни предприятия. Намалението на цените може да е устойчиво
единствено, ако регулаторът създаде предпоставки за реално понижение на
разходите на участниците в системата. В решението на ДКЕВР виждаме „орязване”,
или „непризнаване” на разходи, които да бъдат включени в себестойността, се
казва в разпространен днес анализ на икономистите от „Индъстри уоч“.
На електроразпределителните дружества не се
разрешава да калкулират в разходите си предвижданите инвестиции -
над 1.4 млрд. лева за следващите 5 години.
Не са предвидени и разходи за купуване на
квоти за въглеродни емисии от ТЕЦ-вете, каквито след средата на 2013 г. вече не
могат да се предоставят изцяло безплатно от държавите на централите – т.е. този
разход ще се наложи да бъде направен, но е изключен от ценообразуването,
уточнява членът на компанията Лъчезар Богданов.
Една от големите промени, огласени преди дни
от енергийната комисия, е намерението да се покрият част от
разходите за купуване на енергия от ВЕИ с приходите от продажби на квоти за
въглеродни емисии от страна на българското правителство. В разчетите на ДКЕВР
са заложени 499 млн. лева от тези разходи да се покрият за сметка на продажба
на емисии. Имайки предвид информацията към момента, тази прогноза е твърде
оптимистична. В песимистичния сценарий, т.е. при запазване на ниските цени от
последните месеци, приходите ще са около 80-90 млн. евро, а самото МОСВ в
доклада си дава оценка за 136 млн. евро. Така потенциалният недостиг на приходи
може да достигне между 220 и 330 млн. лева.
От
икономическа гледна точка, дългосрочно устойчиви са регулации, които или
действително стимулират по-ниски разходи за генерация, пренос, разпределение,
или гарантират цени, покриващи разходите. Механично „скриване” или
„непризнаване” на разходи, които обаче иначе се извършват – дали заради лошо
управление или обективна технологична необходимост – само натрупва финансови
дефицити в системата. Няма мерки, които да насърчат производството на по-евтин
ток, съответно – излизане от пазара на скъпите производители, отчитат експертите.
Задълбочават
се предпоставките за декапитализия на дружествата – но тя не може да е
устойчива в дългосрочен план. Увеличават се дефицитите както в частните ЕРП-та,
така и в държавната енергетика и най-вече в НЕК. Така например, държавната НЕК
има задължения от 2.5 млрд. лева (200 милиона увеличение за 2 години).
Едновременно с това, тя отлага плащания към производители; общо неразплатените
средства от НЕК към енергийни дружества е над 1.2 млрд. лева.
Твърде
оптимистични прогнози относно енергията от ВЕИ предполагат 500-630
млн. лева допълнителни разходи при по-реалистично развитие. Не е разрешен и
въпросът с непланираните разходи за задължително изкупена, но неплатена от
потребителите, енергия по преференциални цени от предходния период за около 240
млн. лева.
Новите мерки на ДКЕВР - неефективни
Всичко това показва, че новият модел продължава да генерира дефицити в
електроенергийната система, като това задълбочава декапитализацията на
компаниите. Имайки предвид водещата роля на държавния сектор, има съществен
риск недостигът от над 1 млрд. лева само за следващите 12 месеца да означава
допълнителна задлъжнялост, което потенциално може да създаде политически натиск
за „национализация” на дълга, т.е. поемането му под някаква форма от бюджета.
Такъв сценарий ще влоши общата макроикономическа стабилност и застрашава
възможността на правителството да следва политика на ограничен бюджетен
дефицит, предупреждават в доклада си икономистите.