От началото на април потребителите имат възможност сами да избират своя доставчик на ток. Всяко едно домакинство или блок може да избере доставчик и да смени настоящото енерго. Очакванията са, че с навлизането на повече „играчи” на пазара ще се създаде истинска конкуренция със все по-атрактивни цени - нещо подобно на телекомуникационния сектор. Дали да изчакаме или вече спокойно можем да предприемем смяната на доставчика, разговаряме по темата с председателя на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов. Тя е учредена в края на 1998 година. Основните цели са да защитава правата и интересите на потребителите чрез: предоставяне на информация, която подпомага потребителите да се ориентират в пазарната среда; съдействие при нарушени права, помощ при рекламации, при водене на съдебни дела или съдействие при извън съдебни процедури /помирителни комисии; усъвършенстване на законодателството.
АКЦЕНТИ:
- Да се поучим от лошите практики с телекомите
- Световната банка се забави с доклада и препоръките
- Има хора, които не искат либерализация на пазара на ток
- "Антибиотикът" за болната система
Г-н Николов, наистина ли можем вече да говорим за либерализиран пазар. Как според вас това ще помогне на обикновения потребител?
Богомил Николов: На теория сме свободни да избираме доставчик на електроенергия. На практика, обаче, нямаме истински пазар, поради простата причина, че няма предлагане. Защо няма предлагане? Защото, има регулирана цена, която е "крос субсидирана". Казано иначе, поддържа се изкуствено по-ниска цена за битовите клиенти за сметка на всички останали – малки-, средни предприятия, индустрия.
В крайна сметка, знаем, че с годините тази политика доведе до огромни трудности в сектор „Енергетика“. Липсата на ясна политика в ценообразуването логично доведе до много протести от страна на потребителите и бизнеса. Дори станахме свидетели на нещо безпрецедентно – стачка на фирми и индустриалци. Аз поне не съм чувал в света да се е провеждала подобна форма на социално недоволство от страна на бизнеса.
В момента всички участници на пазара са настроени доста положително и в очакване на истинската либерализация. Процесът обаче се бави от една страна, заради Комисията за енергийно и водно регулиране, която не освобождава цените. От друга страна, няколко месеца чакаме излизането на доклад на Световната банка. В него експертите ще излязат със становище и препоръки за решаването на проблемите в сектора и как да направим по-голяма конкуренция в сектора с електроенергия. Не ми е ясна причината защо се бави този доклад.
Струва ми се, че повече говорят политиците и експертите, на своя терминологичен език. Обикновеният потребител сякаш има нужда от ясна кампания как да си смени доставчика на ток?
Богомил Николов: Нормално е да липсва разяснителна кампания. Все още много нормативни документи не са финализирани, държавата има още стъпки да извърви. И за да стане по-ясно за обстановката, ще направя аналогична съпоставка с телекомуникационния сектор. Ако си спомняте преди десетина години беше много трудно да си смениш оператора. След намесата на Европейския съюз вече можем лесно не само да сменим оператора, но и да запазим номера. Според нас правилата за смяна на доставчика на ток трябва не изискват големи усилия от домакинствата. В противен случай, хората ще предпочитат да си стоят на сегашното енерго – дори да са недоволни.
Друг потенциален проблем, който може да възникне и ние го знаем предварително (отново по аналогия с телеком сектора) това са срочните договори. Много е вероятно да се появят търговци, които да предлагат много изгодни договори, да кажем за три месеца. А след това да са напълно неизгодни домакинствата. Много се надявам държавата в лицето на регулаторните органи, асоциациите като „Активни потребители“ и най-вече самите граждани да са доста по-подготвени, за да се неутрализират подобни порочни практики. С огромен интерес следим и как ще се регулират тъй наречените „колективни превключвания“ като блокове или квартали.
След 1 април 2016 година, когато официално всеки потребител може да избира доставчик, чуват се твърде крайни мнения. Какво ще му коства на потребителя, ако не изчака и реши в момента да си сменя доставчика?
Богомил Николов: Към момента обикновеният гражданин ще му се наложи да се сблъска с куп нормативни документи. Най-вероятно ще трябва да вади безброй удостоверения и такси. Запознати сме с единични подобни случаи, които въпреки трудностите, на инат са си сменили доставчика.
Защо се забави навлизането на повече доставчици на ток в сравнение с други страни в Европа?
Богомил Николов: Според мен в България все още има много фактори в политиката, които не искат либерализацията. Имат изгода от сегашното положение. Ние трябва да знаем едно – ужасно много закъсняхме с този процес в сравнение с другите страни членки на ЕС. В Европейската комисия вече се говори за наднационална либерализация на пазарите. Първоначално това ще стане на регионален принцип (т.е. между фирми на две съседни страни). Ако държавата ни продължи да изостава от този процес, буквално след няколко години ще се появи силна конкуренция от региона. Нашите регулирани участници в този пазар, просто ще се окажат неподготвени.
Създаването на оптимална конкурентна среда. Това ли е „антибиотикът“ за болната ни енергийна система?
Богомил Николов: Със сигурност. Увереността ни идва от един прост факт – консумацията в България е паднала драстично в последните две десетилетия. В момента консумираме не повече от 40 процента от произведената електрическа енергия. Това означава, че при един свободен пазар тези мощности, влизайки в конкуренция, би трябвало да намалят цените и само да спечелим от тази ситуация.