Кандидати за АЕЦ "Белене"

Има поне две оферти за проекта АЕЦ „Белене“, твърди изпълнителният секретар на „Булатом“ Станислав Георгиев. Пред БНР той уточни, че едната е на „американския финансов консорциум“, за който потвърди и енергийният министър Теменужка Петкова. Другият кандидат да изгради централата е френската EDF, стана ясно от думите на експерта. Знаете, преди седмица енергийният експерт Атанас Тасев, съобщи в студиото на Денят на живо, че американски инвестиционен фонд иска да закупи всички активи и пасиви на бъдещото предприятие АЕЦ „Белене”.

Месец след договореното споразумение между Атомстройекспорт и българската НЕК, броя на чуждите инвеститoри, които са заявили интерес да използват руското оборудване и да участват в строежа на нов атомен реактор у нас, расте с всеки изминал ден. Изпълнителният секретар на „Булатом“ Станислав Георгиев коментира, че компанията, която има възможност за дългосрочни инвестиции и е отлична възможност за страната ни е френската EDF, която била нещо като българската НЕК.

Политическата криза ще спре развръзката на работата по проекта. Строителството на АЕЦ "Белене" трябва да бъде сложено на друга основа", смята Георгиев и препоръча да бъде взето решение от парламента, което да не може да бъде променено от следващите депутати. 

Същата позиция, но по отношение на американския интерес към проекта сподели преди седмица енергийният експерт Атанас Тасев. Той обяви, че компанията е готова да изгради реакторите съвместно с руската страна, която била дала съгласие за това. По думите му тази възможност се приема добре от новото ръководство в Белия дом.

За момента не е ясно коя от офертите, които са изпратени до правителството в оставка е най-изгодно. Ясно е обаче, че скоро трябва да бъде взето решение, какво ще се прави с оборудването за 2 милиарда.

БСП отново ще иска рестарт на АЕЦ "Белене"

ПОРЕДНИЯТ НЕИЗВЕСТЕН
БСП няма да се откаже и другата седмица отново ще внесе искане да отпадне мораториумът за строежа на АЕЦ „Белене”. Това заяви по Канал 3 бившият енергиен министър Румен Овчаров. Една от причините е появата на мистериозен американски инвеститор, който смятал да реализира проекта. Подобна теза разкри и енергийният експерт проф. Атанас Тасев също по Канал 3 в началото на седмицата. Все още обаче и двамата не споменават конкретни имена.

Овчаров отбеляза, че България може да си осигури независимост и с реализацията на проектите за газопроводи от Иран към Европа. По отношение на третия проект – „Бургас – Александруполис”, бившият министър смята, че с него сме изпуснали възможността руската страна да зависи от България, „при положение, че половината от транзита по тръбата минава през наша територия”.

МИСТЕРИОЗНИТЕ КАНДИДАТИ В ГОДИНИТЕ НАЗАД

След спирането на проекта от 2012 година досега, непрекъснато се появяват все мистериозни кандидат-купувачи. Няколко месеца, след като първият кабинет на „Борисов“ окончателно спря строежа, изневиделица в парламента бе представен никому неизвестният американски консорциум “Глобъл пауър консорциум“. Пред ресорната икономическа комисия, в присъствието на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев, бяха представени параметри на предложението. Не бе съобщено обаче кои са участниците в консорциума. А за някои от присъстващите лица на срещата тогава не бе открита информация дори в интернет.

През 2013 г. "изгря" друг кандидат-концесионер, който изчезна още преди да бъде разгадана мистерията около него. Стана ясно само, че нямал нищо общо с появилия няколко месеца по-рано “Глобал Пауър“. Това обясни пред Mediapool Ангел Деспотов, който се е подписал в писмото до медиите като представител на новата група частни инвеститори.

Инвеститор за АЕЦ "Белене" се появи през януари 2015 г. Тогава за такъв бе обявен неясен кувейтски консорциум, който бил внесъл оферта директно в Министерски съвет, но така и не се разбра нито кой е той, нито какво предлага.

Малко преди президентските избори тази година за поредния купувач гръмна и заместник-председателят на АБВ Румен Петков. Инвеститорът предварително е декларирал, че не търси държавни гаранции за финансовите ресурси, които ще бъдат вложени в проекта, нито дългосрочен договор за изкупуване на произведената електроенергия и че е готов да работи по утвърдения проект. Инвеститорът знаел, че срокът на издадената ОВОС е изтекъл, но не се притеснява от това,

Не бива да се забравя и руската корпорация Росатом, която през всичките години упорито твърди, че е готова по всяко време да завърши централата за своя сметка, стига парламентът да свали мораториума. Дори през 2012 година бе привлякла като инвеститор в проектната компания финландската фирма "Фортум" с опция да вземе между 1 и 25%, както и процент за френската "Алтран".

Русия ще се откаже от лихвите върху дълга

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/386331-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B5%D1%86-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5-(%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE).html

Русия ще се откаже от лихвите върху дълга

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/386331-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B5%D1%86-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5-(%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE).html

180 млрд. долара нужни за щетите от "Фукушима 1"

За пълното ликвидиране на последствията от аварията в АЕЦ „Фукушима 1“ ще са необходими  най-малко 180 милиарда долара. Това показва повторен анализ, направен от японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността. 72 милиарда долара от общата сума е предвидена за компенсиране щетите на жители, индустриалци и за туристическия бизнес. Това е вторият такъв доклад. Предишният е направен преди три години. Сравнението показва, че необходимата сума е нараснала двойно.

В разбивката на анализа се вижда още, че друга част от парите ще отиде за енергийната компания- оператор Tokyo Electric Power. От министерството са предвидили за оператора допълнително отпускане на безлихвен кредит в размер на 81 милиарда долара, отбелязва японският вестник „Никкей“, цитиран от агенция „ТАСС.

Като следваща стъпка е планирано да се изолира ядреното гориво от авариралите реактори. Пълното закриване на мощностите трябва да завърши през 2040 година, отбелязва докладът.

Аварията стана през март 2011 година, след като цунами извади от строя охлаждането и енергозахранването на японската АЕЦ. До момента японските енергийни специалисти се опитват да спрат течовете във водата край централата. Опитите обаче са белязани с неуспех.

Компанията TEPCO е използвала десетки хиляди работници в опит да установи някакъв контрол над мястото на бедствието, да намали риска от по-нататъшни инциденти и да понижи изпускането на радиация в околната среда, включително в Тихия океан, отчитат еколозите от Грийнпийс, цитирани от сайта greentech.bg „Въпреки огромните усилия на тези работници радиацията продължава да се разпространява и заплахата от последващи аварии все още е висока. Мащабът на ядрената катастрофа е такъв, че работата ще продължи още десетилетия, убедени са екозащитниците.

Един от основните проблеми е радиоактивната вода – всеки ден върху разтопеното ядрено гориво се изливат 300 т вода за охлаждане, за да се избегнат ядрени реакции. След използване тази вода се съхранява в огромни контейнери – за да може да бъде изчистена от радиоактивни елементи. Въпреки мерките от TEPCO признават, че радиоактивни води продължават да се изливат в океана.

От друга страна огромен проблем са подпочвените води, които преминават през територията на разрушената електроцентрала и биват замърсени, преди да се влеят в океана. Все още се търсят подходящи и ефикасни решения за ограничаване на достъпа на тези води до района на централата.

Към 120 000 души не могат да се завърнат по родните си места. Проучване, направено по повод 4-годишнината от аварията, показва, че близо 40 % от евакуираните са се отказали да се върнат към предишния си живот, а още толкова са „несигурни” относно това, какво ще правят за в бъдеще.