Социално напрежение се разрази в сърцето на Европа. Фенове на мароканския национален отбор вандалстваха след победата над Белгия на Световното първенство в Катар.
По световните агенции изтекоха страшникадри на изпочупени витрини в Брюксел, обърнати коли, бягащи хора, дим. Въобще
военна обстановка, която навява страх.
Не че полицията в столицата е била изненадана. За подобен развой се говори почти от седмица преди срещата между двете гарнитури. Водните оръдия превантивно са подготвени, екипите на полицията са подсилени. Просто, защото органите на реда този филм са го гледали преди 5 години. Когато Мароко тогава победи Кот д’Ивоар и се класира за предишния Мондиал в Русия.
Споменът от вандалските прояви на част от феновете на тази нация още е
жив. Редица заведения предпочетоха да не пускат телевизори с мача, за да
запазят имуществото си цяло. Други търговци пък в пресата заявиха, че тайничко
се надяват срещата да завърши наравно, за да няма подобни драми. Уви, кошмарите
им се сбъднаха, а за това помогна и слабото представяне на белгийския тим и загубата с 2 гола пасив. Но,
да оставим спортно-техническия аспект на колегите, журналисти.
Срещата приключи. 24 часа по-късно в
България темата се коментира с квалификации по адрес на мароканските фенове, че
били „муджахидини“, „чисти европейци“ и в този „изискан“ стил.
Но, някога учителите в журналистиката ме посрещнаха от първия ден с това, че трябва да даваме думата и на другата страна - било то, ц или няма да коментирам. Така е редно, такива са стандартите. А, аз за съжаление, драги ми колеги, стандарти не видях. И макар да съм повече от 2 години извън „четвъртата власт“ продължавам и ще продължавам да ви наричам така, защото журналистиката е душевност, призвание, а не просто професия. Но, аз продължавам да държа на стандартите. Защото, така е редно- поне за мен и в моите идилични представи! И в моите изградени журналистически ценности, аз търся и през целия ден търсех целенасочено другата страна. Без предразсъдъци, просто да чуя и другата версия. И за щастие я намерих.
В обширна статия на англоезичния Brussels
Times подробно разказва за настроенията на другата страна. За това как са
посрещнати с водно оръдие още преди началото на първия съдийски сигнал. Може и
да е така, може и да не е. Не съм бил там. Затова, само маркирам без коментари
другата версия. Но пък видеокадри, разпространени от два от водещите белгийски вестника Het Laatste Nieuws и Nieuwsblad показват, че други старателно почистват.
В България казваме, че „всяко стадо си
има мърша“. Като навсякъде. Затова, членове на мароканската общност побързаха и
остро осъдиха инцидентите в неделя.
Изявление имаше и от федералния министър
на вътрешните работи Анелис Верлинден (CD&V) по фламандската радиопрограма
De Ochtend, в което се казва, че те "нямат нищо общо с футбола".
Във всеки случай федералното правителство отново ще трябва да се справи с
футболното хулиганство и вече са изготвени два закона по тези въпроси.
Спирам до тук и с ясната мисъл, че съм
дал на стената си всички гледни точки без квалификации и обобщения, само сухи
цитати. И да, на всички, които ползват английски прилагам и линк за другата
страна на нещата.