2023 година заварва в крачка
белгийското правителството и френската компания Engie след месеци на преговори около
бъдещето на двете базови мощности АЕЦ Doel (Дул) във
Фландрия и АЕЦ Tihange (Тианж) във Валония.
В казуса с Engie (компанията-майка
на белгийският ядрен оператор Electrabel) са замесени милиарди евро, енергийната сигурност на страната и опасност от съдебен процес. Развоят на събитията
на всяка среща присъства лично лично премиерът Александър Де Кро заедно с
ресорния енергиен министър Тине ван дер Стратен.
През
изминалото лято, наред с лошите сигнали в енергийния сектор, синдикалните стачки, лавината от задаващи
се фалити на фирми и стотици безработни - на политическия хоризонт се яви и дебата с френската
корпорация. Стъпка по стъпка с минимални крачки и много компромиси на поредица от срещи бяха
начертани бъдещите мерки и необходимите инвестиции, за да се гарантира сигурността
на страната през следващите години.
Фокусът
на разговорите беше удължаване живота на т.нар. нови блокове - Tihange 3 и Doel 4. Очакваше се решение да има буквално до последния ден на отминаващата година, но това не
се случи и с разпространено прессъобщение на правителството беше съобщено, че разговорите продължават още през януари. Желанието на премиера е да има яснота колкото се може по-скоро.
Едно
от сигурните неща, което бе оформено като предварително споразумение през
миналия август, е при евентуално удължаване на живота на Tihange 3 и Doel 4,
те да бъдат прехвърлени в нова компания. В нея по 50% акционерно участие ще имат Engie
и правителството. При учредяването ясно е записано, че държавата влиза с
финансиране, но не и в експлоатацията.
 |
| АЕЦ Doel. Photo: Electrabel |
СПОРОВЕ
ЗА МИЛИАРДИ ЕВРО
През 2003 г. федералният парламент на Белгия приема закон, който забранява строителството на нови мощности. В края на 2021 г. правителството на Александър де Кроо приема решение, че страната трябва да е затворила всички блокове до 2025 година. Двете базови централи - Tihange 2 и Doel 3 поетапно трябва да спрат периода между 2022- 2025. След разразилата се енергийна криза заради войната в Украйна обаче кабинетът реши да даде крачка назад, поиска временно отлагане на затварянето до зимата на 2026-2027 и да се мисли за техният нов 10-годишен втори живот след модернизация. Според Агенцията за ядрена безопасност те са напълно безопасни. Операторът обаче е категорично против двугодишното отлагане. В сложната дилема се намесва и съседна Германия, която също настоява за затваряне.
Дали ще останат отворени с две години или ще се спази искания срок от оператора – въпросът остава отворен. При всички положения предстои един дълъг период от най-малко 15 години по извеждане от експлоатация. В сключения двустранен договор е записано, че за нуждите по извеждане е създадена сметка с бюджет от над 14 млрд. евро, който се захранва както държавата, така и операторът.
 |
| АЕЦ Doel. Photo: Electrabel |
На всеки три
години Комисията
за ядрени съоръжения (CNV) прави
ревизия и преценява дали според инфлацията е необходимо да се внасят допълнителни пари, така че да не се спъва
процесът. Парите основно ще се отиват по две направления – демонтаж и
съхранение на ядрените отпадъци. И първата мина в диалога гръмва когато
белгийските ядрени власти настояват компанията-майка Engie да внесе допълнителни 3,3 милиарда евро. Французите обаче смятат, че
искането е неоправдано и не биха внесли допълнително повече от 900 млн. евро,
съобщи вестник Het Laatste Nieuws. По този
въпрос споровете предстоят. Очаква се и решението на т.нар. пазарен съд, който
е част от Апелативния съд в Брюксел. Това е първият случай, при който Engie не е
съгласна с оценката на белгийската комисия.
ДАНЪК ВЪРХУ СВРЪХПЕЧАЛБАТА
Другата линия, по която
френската компания хвърля гневни стрели по адрес на Брюксел е въведеният от 1 януари 2023 година Данък
върху свръхпечалбата на енергийните компании като част от мерките за справяне с
енергийната криза. Според юристите на Engie това е в нарушение на
споразуменията с предишните белгийски правителства. Енергийният гигант
предупреждава, че може да се обърне към съда, за да оспори както по-високите
комисионни, така и Данъка върху свръхпечалбата.
ВОЙ
НА НЕДОВОЛНИТЕ
 |
| Photo: Electrabel |
Сред недоволните се чуват разнопосочни гласове и в седемпартийната коалиция на страната. „Зелените“ твърдо настояват за отказ от АЕЦ до 2025 година, либералите за удължаване на живота на двата най-нови атомни реактора.
СЪД
Като резултат от разразилите се спорове на
няколко фронта, правителството е заплашено от
три възможни съдебни производства
- заради неоправдано високи финансови претенции по отношение на бъдещото
спиране на блоковете; пропуснати ползи
заради забавяне на белгийската политика по отношение на ядрените отпадъци и
Данъка за свърхпечалбата.
Комуникацията между Engie и правителството показва, че не са в най-добри отношения и френската компания е готова на всичко да играе силно в преследване на своите интереси."Разбираемо е, компанията да "играе твърдо" в преговорите. Само правителството трябва да държи гърба си изправен, за да не се налага белгийското население да плаща за пореден път атомните електроцентрали, коментира пред в. De Tijd енергийият експерт Андре Юрес.
ЕКСПЕРТНИ ОПАСЕНИЯ
Докато правителството и компанията се опитват да постигнат споразумение за удължаването на Doel 4 и Tihange 3 в следващите дни, часовникът безмилостно тиктака, изказва опасенията си пред вестниците De Tijd и L'Echo генералният директор на ядрения регулатор FANC Франк Хардман. "Ако бъде взето решение през януари, то по принцип все още е осъществимо. Но все още имаме малък марж за действия", казва той.
Опасенията за главният изпълнителен директор на Engie Electrabel Тиери Сагеман са, че до визираната 2026 година няма време, а са необходими тестове. "Ако се появи проблем, може да забави рестарта. За нас това все още е възможно, но, разбира се, трябва да се извърши и законодателна работа и оценка на въздействието върху околната среда. След три години предполагам, че ядреното гориво все още може да бъде поръчано, ние не се намесваме в това", посочва той пред няколко местни ежедневника.
АЕЦ Doel се намира на брега на река Шелда в покрайнините на Антверпен. Централата е с мажоритарен собственик
френската енергийна корпорация Engie SA чрез нейното белгийско дъщерно
дружество Electrabel. EDF Luminus има 10,2% дял в двата най-нови блока. Заема площ от 80 хектара. В нея
работят над 900 души
AЕЦ Tihange е разположена на брега на река Маас(Meuse, фр.), близо до Лиеж. Изградена е на площ от 75 хектара, работят над 1000 души.