11 страни, сред които и България, потвърдиха с декларация желанието си да засилят европейското сътрудничество в ядрената енергетика при разработването на нови проекти.
"Ядрената енергия е един от многото инструменти за постигане на нашите климатични цели, генериране на електроенергия с базов товар и гарантиране на сигурността на доставките", пише в документа, подписан от правителствените лидери на Франция, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Финландия, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения. Страните се съгласяват да подкрепят нови проекти, основани по-специално на "иновативни технологии", както и на "експлоатацията на съществуващи електроцентрали".
Текстът предвижда съвместни проекти за обучение, "възможности за засилено научно сътрудничество" и координирано внедряване на най-добри практики в областта на сигурността.
Кабинетът на френския министър на енергийния преход Агнес Пание-Рунахер, който е инициатор на декларацията, заяви преди срещата в Стокхолм, че целта е да се създаде „ядрен съюз“.
Париж иска да използва атома, за да постигне климатичните си цели по отношение на "зеления" водород в транспорта и промишлеността, на което яростно се противопоставят няколко държави, включително Германия и Испания, коментира декларацията френската национална бизнес телевизия BFM.
Като част от реформата на европейския пазар на електроенергия Франция се застъпва и за дългосрочни договори на гарантирани цени, включително за ядрено производство, което Берлин отказва.
"Ядрената енергия представлява 25% от нашето европейско производство на електроенергия, отделя по-малко въглерод от вятърната и фотоволтаичната", коментира Агнес Пание-Рунахер и подчертава, че това е допълващ инструмент за постигане на въглеродна неутралност.
Полша и Чехия приветстваха този проект на "съюз", дори ако този термин не беше запазен в окончателната декларация.
"Възобновяемите енергийни източници могат да бъдат нестабилни. Нуждаем се от стабилна, устойчива, нисковъглеродна енергия: знаем само една, ядрена", заяви чешкият министър Йозеф Сикела.
Полският министър на енергетиката Анна Москва, която също взе участие в срещата, заяви: "Вярвам, че това няма да е последната стъпка. Не изключваме допълнителни срещи, посветени на ядрения въпрос", каза тя в коментари, съобщени от френската информационна служба Contexte, цитирана от Еuractiv.
Часове преди да сложи подписа си под документа неговата страна обяви, че планира да инвестира следващите години в малки модулни реактори. Според плановете на чешката компания ЧЕЗ първият от тях трябва да влезе в експлоатация през 2032, до началото на следващото десетилетие и още два.
Шведското председателство на ЕС е сговорчиво: "Уважаваме факта, че държавите ще изберат различни решения за своя преход, като целта е да се направи без изкопаеми горива", коментира министър Еба Буш.
Белгия, Италия и балтийските страни също обмислят да се присъединят към алианса.
Нидерландският министър на енергетиката Роб Джетън заяви, че приветства сътрудничеството, но отбеляза, че страната му не е съгласна с Франция по някои точки - включително по тезата, че ЕС трябва да даде приоритет на водорода на базата ВЕИ пред "други нисковъглеродни форми на горивото", съобщи RFI.
Германия, Австрия и Люксембург потвърдиха в Стокхолм враждебността си към възхода на атома в Европа.
"За да спечелим надпреварата срещу климатичните промени, трябва да сме бързи. Новите атомни електроцентрали са с 15 години строителство, два до три пъти по-скъпи от вятърната и слънчевата енергия. Това е идеология, а не прагматизъм", заяви в понеделник люксембургският министър Клод Тюрмес.
„Смятаме да развиваме ядрена енергетика и в бъдеще. Това е заложено във визията ни за развитието на електроенергийния сектор за следващите 30 години. Решението ни е базирано на обстойни анализи и прогнози на потреблението, отчитащи целите за декарбонизация и запазването на енергийната и националната сигурност на страната, както и осигуряването на максимално ниска цена на електроенергията“, казва българският министър Росен Христов.
Реформа на пазара на електроенергия
Наред със създадения ядрен алианс, страните разгледаха и друга важна точка - реформата на пазара на електроенергия в ЕС. Комисията обеща реформа, след като миналогодишното прекъсване на руския газ доведе до главоломно покачване на цените на електроенергията, отбелязва Еuobserver.com.
Гърция, Испания и Франция настояват за задълбочена реформа, основана на дългосрочни договори с фиксирани цени с производители на електроенергия, които са по-малко адаптивни и гъвкави, но биха могли да предпазят от шоково покачване на цените.
Но група от седем страни, водени от Германия, се противопоставят на дълбоките реформи и предупредиха да не се променя системата твърде бързо. "Благодарение на общия енергиен пазар излязохме от кризата с ограничени щети", заяви германският министър за климатичните действия Свен Гиголд
Франция има за цел да постигне съгласие по реформата преди европейските избори. По този въпрос Берлин също не е съгласен, предпочитайки вместо това да прокара реформите до след изборите през май 2024 г.
Комисията ще представи предложение за реформа на 16 март.