Белгийското правителство и френската компания Engie подписаха споразумение за удължаване живота на двете атомни централи, съобщиха белгийски и френски медии.
Преговорите бяха започнати преди повече от година, но през последните няколко месеци бяха изключително интензивни. Това доведе и до редица договорки, които бяха оформени в началото на годината под формата на временно споразумение. Под прекия надзор на премиера Александър де Кро и енергийния министър Тине ван дер Стратен, е договорено операторът да задели 15 млрд. евро по дейности, свързани със окончателното извеждане от експлоатация на спрените вече атомни мощности и за съхранение на отработеното ядрено гориво.
Самото подписване на споразумението се проточи прекалено
дълго, защото в предишния вариант на преговорите се настояваше французите да
отделят между 20 и 22 млрд. евро.
Picture: tinnevanderstraeten.be
В официалното съобщение на компанията се казва, че двете
страни са се съгласили да удължат "от ноември 2026 г." два ядрени
реактора, Doel 4 и Tihange 3, по искане на Белгия, за да гарантират енергийната
сигурност на страната в условията на опасения от недостиг на електроенергия и
покачващи се цени в Европа.
"След няколко месеца интензивен и конструктивен диалог с белгийското правителство сме доволни от подписването на това балансирано споразумение и за двете страни. Това дава на Engie необходимата видимост върху общата сума, свързана с управлението на ядрените отпадъци и значително намалява рисковете, свързани с разширяването на двата блока", заяви Катрин Макгрегър, главен изпълнителен директор на Engie.
Александър де Крo, министър-председател: "Удължаване живота на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 с 10 години вече е уточнено и фиксирано със споразумението. Това е важно за сигурността на доставките на нашите семейства и предприятия. С него укрепваме електроснабдяването ни, намаляваме енергийната зависимост на страната ни и гарантираме производството на безвъглеродна, достъпна електроенергия. Бих искал да благодаря на ръководството на Engie за цялата работа през последните няколко месеца за постигане на това споразумение."
Тине ван дер Стратен, министър на
енергетиката: "Това споразумение е добро за всички белгийци: то предлага
сигурност за цената на ядрените отпадъци и сигурност за енергийните доставки на
нашата страна. Това споразумение също така гарантира финансирането на
управлението на ядрените отпадъци за всички бъдещи поколения. Войната в Украйна
промени из основи европейския енергиен пейзаж. По-спешно от всякога е да
намалим зависимостта си от изкопаемите горива и да вземем енергията обратно в
собствените си ръце. Това е, което правим. Удължаваме два ядрени реактора и
ускоряваме енергийния преход. Бих искала да благодаря и аз на Engie за конструктивните
преговори, на моята администрация, на NIRAS и на Комитета по ядрените
съоръжения за техния опит."
От Engie още уточняват, че 15 милиарда евро е за седемте атомни централи и ще бъде изплатена на две вноски. Първият транш е за силно радиоактивни отпадъци B и C, предназначени за геоложко погребване в края на операцията през първата половина на 2024 г.
 |
| NPP Tihange. Picture/ AFP/ VRT |
Според действащ от
години закон, правителството трябваше да се откаже най-късно до 2025 година от
ядрената енергетика. Заради извънредните събития вследствие на войната в
Украйна, кабинетът на Александър де Кро реши да пренебрегне закона и прие ново
решение, с което да се удължи живота на две от функциониращите централи Doel 4 и Tihange 3 до зимата на 2026 година.
Впоследствие кабинетът реши да преговаря да удължи техният живот с още
десетилетие. Според последния план, двете централи нямало да работят през цялата
година, а само през най-студените зимни месеци 2025-2026. След това отново ще
бъдат затворени преди да отворят в края на 2026 година за десетгодишния нов
живот, разказва енергийният експерт Люк Пауълс пред VRT.
Мисълта за по-дълъг живот на атомните централи идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.
Основният спор, както го наричат експертите на жаргон, е окончателната фактура за французите. За напълното извеждане от експлоатация на мощностите френската компания и правителството се подготвят от десетилетия. Още от 2003 година дъщерната фирма Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предназначен за демонтиране на електроцентралите и управление на ядрените отпадъци. Към 31 декември 2021 г. по сметката на този фонд има натрупани над 14 милиарда евро. Но остава още огромна сума да се събере.
Френският мениджмънт през последните месеци силно „бие камбаната“, че времето ги притиска и става невъзможно да се пуснат отново в експлоатация в набелязания срок.
„Ако искаме да рестартираме Doel 4 и Tihange 3 до ноември 2026 г., е от решаващо значение да постигнем споразумение колкото се може по-бързо, заяви главният изпълнителен директор на Engie Катрин Макгрегър през май и отправи критики към белгийското правителство, че прекалено дълго е проточило тези преговори.
 |
| Спрени и действащи АЕЦ в Белгия. Picture: VRT |
Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“.
По план работата по погребването ще продължи десетилетия. Същинското депониране няма да започне преди 2040 година. Първите отпадъци може да слязат под земята през 2070 г., а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде окончателно затворена.
"Говорим за отпадъци, които ще са опасни
стотици хиляди години. Затова днешните решения до голяма степен засягат
бъдещите поколения. Ето защо е важно те да се заравят в стабилен геоложки
слой", казва в интервю за RTBF говорителят на Националната агенция за радиоактивни отпадъци (ONDRAF) Зигрид Еекхаут и без колебание сравнява строителната площадка
с големите катедрали на Средновековието. „Няколко поколения са дали живота си
по този проект с мисълта, че взимат решения за много години напред“, казва
говорителят.
Бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците ще бъде на 400 метра под земята. Засега това е сигурното в сложната схема. Тепърва предстои това или някое следващо правителство на Белгия да реши къде точно ще бъде разположено както и колко ще струва на данъкоплатеца.