Базираната в Делфт стартъп компания Arctic Reflections работи по план за разпръскване на огромни количества морска вода на Северния полюс, за да забави топенето. Може ли това да проработи и какво мислят експертите за идеята? Инициатор е предприемачът Фонгер Ипма,според когото се задава огромен проблем с изменението на климата и с темпове, много по-бързи от очакваното.
Според направени
няколко климатични модели Северният полюс може да бъде напълно без от лед през
лятото за първи път още през 30-те или 40-те години на това хилядолетие.
 |
| Picture: Zaruba Ondrej/CTK Photo/ANP/ nrc.nl |
След
като морският лед се разтопи, Северният полюс без лед отразява в пъти повече
слънчева топлина, както бялата тениска прави на лятното слънце. Тъмната морска
вода доказано абсорбира топлината. „Може да е минимален ефектът на забавянето,
но да не правиш нищо не е опция", казва Ипма в интервю за нидерландското
електронно издание NRC.
Ипма
започва проучванията на с малка площ.
Прави полеви тест в Шпицберген, обширен полярен архипелаг в Северния ледовит
океан. Междувременно обявява набирането на 1 милион евро средства. В проекта се
включват още един партньор заедно с двама изследователи от Техническия университет
в Делфт.
Тримата са наясно, че начинанието трябва да продължи с
десетилетия, за да видят плода на своята дейност – максимално задържане на
арктически лед. Междувременно политиките областта на климата трябва да се
ускорят и да не се допуска по-нататъшно повишаване на температурата.
Как точно Ипма смята за забави топенето?. В основата на
концепцията му стои отхвърлен план на учени от 2016 година и определен като
несъстоятелен. Екипът смята да впръсква морска вода върху малко останалия лед и
така да го задържи максимално дълго през лятото. Според него обаче, ако се инжектира
морски лед върху съществуващи течения в Северния ледовит океан, създаденият лед
може лесно да се разпространи на голяма площ като конвейерна лента от лед.
Според неговите изчисления всяка година трябва да се пръска площ от 100 000
квадратни километра: това е 2,5 пъти повече от Нидерландия.
Реалистично ли
е? "По принцип трябва да може да работи", казва макар и малко
неуверено Херман Рушенберг, професор по атмосферно дистанционно наблюдение в
същия университет. Самият той не участва и отстрани вижда редица
предизвикателства, пред които са изправени. Едно от тях е логистично да бъдат
доставени десетки плаващи турбини в океана.
За професора
логистиката не е най-големия проблем. По трудното ще бъде изчислението на
различни странични фактори като морските течения или последствията за
екосистемите в Арктическо море.
Михиел ван ден
Брьоке, професор по полярна метеорология в университета в Утрехт, е колкото
любопитен, толкова и скептичен по отношение на "Арктически
отражения".
"Знаем, че
изкуственото запазване на леда може да работи. Това се прави успешно например
при някои ледници в Алпите чрез разтягане на големи отразяващи платна над
останалите ледници. "Но тук говорим за Северния полюс и това е съвсем
различен мащаб".
За да работи
това, трябва да се разработят нови технически решения, за да се постигне
необходимият размер. "Но със сигурност трябва да се приветства, че този
вид стартиращи фирми се опитват", казва Ван ден Брьоке. "Може би ще
открият нещо полезно."
Според
изчисленията на самата Arctic Reflections, гигантската повърхност на леда,
която трябва да бъде създадена, означава, че вероятно трябва да бъдат построени
около хиляда големи инсталации, разпръснати върху площ, която пресича няколко
национални граници.
Разходите за
изграждане, поддръжка и експлоатация са астрономически. Самият Ипма изчислява,
че ще струва около 10 милиарда евро годишно, за да се пръска повърхността на
Северния полюс, която е необходима, за да се спре годишният спад на летния лед.
В допълнение към
всички технически нововъведения, набирането на такива суми изисква досега
практически безпрецедентна политическа организационна сила и международно
сътрудничество. Самият Ипма признава това и идентифицира много нови инициативи
в областта на спасяването на полярния лед, с който обича да работи.
В университета в
Кеймбридж има Центъра за изследване на климата, където се правят проучвания по
този въпрос, във Финландия има младежко движение Operaatio Arktis, в Америка
неправителствената организация Ocean Visions, има стартъп в Уелс: Real Ice.
"Имаме добър контакт с тях. Добре е само, ако участват повече хора, защото
тогава Ипма също така се обръща към офшорната индустрия за сътрудничество.
Но дори ако това
може да бъде увеличено, все още стои въпросът какво прави изпомпването на
морска вода и изкуственото създаване на лед с арктическата екосистема. Ами ако
освен морска вода, инсталациите пръскат и всякакви риби, раци, планктон върху
леда?
Решението на един проблем понякога може да
доведе до всякакви нови проблеми. Това предотвратимо ли е? Това е едно от
нещата, които искат да проучат по време на полевия тест, според Ипма. Освен
това той казва, че е важно да се претеглят добре рисковете. "Важно е да не
приемаме ситуацията днес като отправна точка, а ситуацията след двадесет
години." Във всеки случай, ако не се направи нищо, ще бъдат нанесени
огромни щети на арктическата природа от изчезването на леда.
Технологии,
разрешителни, изключително предизвикателни метеорологични условия. Ипма среща
доста проблеми. „Но някой трябва да предложи противоотрова срещу отчаянието. Надявам
се, че след четиридесет или петдесет години ще можем да кажем: беше трудно, но
успяхме да запазим полярния лед", завършва разказа си с оптимизъм.