Невиждани до момента количества дъжд се изляха за последния месец в пограничните региони между Франция и Белгия. Десетки къщи бяха наводнени, реки излязоха от коритата си, пътища останаха под вода, а училища бяха затворени за неопределено време.
 |
| Screenshoot: VRT |
Местните власти обявиха по спешност мерки за справяне със
ситуацията, които по най-бързия начин да нормализират битието на хората. Въпреки
задействаните регионални планове и усилията на пожарна, кметове, по данни на
метеоролозите за последния месец на места са паднали по 20 литра на квадратен
метър. Една от провинциите – Лимбург пък обяви, че земята в Антверпен е била до
такава степен напоена, че вече не може да смогва и да попива огромните количества
дъжд.
По всичко изглежда, че властите си имат работа с променена климатична
обстановка, при която дъждът се превръща в ежедневие или поне всеки ден за по
няколко часа.
На този етап Белгия няма проблемите каквито се струпаха на съседна Франция
и областта Па дьо Кале. Не бива обаче и прекалено дълго да се чака, защото още
тегне бремето от катастрофалното наводнение преди две години, което застигна
Валония, а щетите и възстановяването на инфраструктурата на места все още
продължава.
Белгия не бива да чака и трябва да види час по-скоро как да не допусне подобна
авария, апелира федералният министър на Лидия Пийтърс (Open VLD). Към нейното министерство вече е
сформирана работна група от специалисти, които трябва да направят предложения,
за да се предотвратят последващи наводнения.
„По-нататъшните инвестиции в управлението на водите на нашите водни течения
са на дневен ред, трябва да се научим да живеем с водата, но и да дадем
пространство на водата", казва Пийтърс.
Какво може да се направи? Страната поглежда към научените уроци на своята
северна съседка Нидерландия, която бе силно засегната от воден потоп през 1993
и 1995 година. Впоследствие се взеха редица превантивни мерки, които предотвратиха
още няколко подобни случая през годините, припомня изследователят Яп Квадийк от
нидерландския институт за Deltares в интервю за белгийското Радио
1.
„Няма едно-единствено чудодейно решение, нужни са комплекс от мерки. Като
за начало Нидерландия разшири коритата
на големите реки, дадохме повече пространство в периоди на силни валежи.
Създадохме заливни равнини, подсилихме дигите. Засилихме наблюдението на
водните площи, изброява той.
Факт е, че изменението на климата се случва толкова бързо, много по-бързо, отколкото някой си мислеше. Подготовката за това отнема доста време. Ученият посочва един конкретен пример. В района на Винтердайк е вдигната преди години дига с височина 5 метра и широка 12 метра на някои места. При тези темпове на дъжда, тя е недостатъчна. В краткосрочен план кейовете и дигите могат да помогнат за защитата на селищата. Но само с диги не става това, трябва да се даде пространство на водата, смята Квадийк.
Изключително критично остава положението в пограничния район Вестхук, където жители и власти от дни не спят спокойно заради покачените нива на реките. От две седмици насам не е имало нощ без да излезе пожарната и спасителни екипи.
Макар и да идват сигнали от Франция, че обстановката плавно се стабилизира и нивата на реките са леко поспаднали, регионалният план за действие е в сила и през идните дни. На този етап няма сигнали, че ще бъде отменен. Аварийните служби остават на пост, защото нивото на местната река остава критично високо в порядъка на 4 и 80 м. В рамките на 24 часа е спаднало едва десетина сантиметра.
За въпроси и сигнали е пуснат спешен телефон, а за нужда от още торби с пясък – електронен портал. Спешния телефон 112 също разпраща екипи на нуждаещи се.