Норвегия планира първия офшорен парк за 2030 г.

Норвегия планира да пусне първия си офшорен вятърен парк през 2030 година. Неговото строителство вече е започнало от белгийската фирма Parkwind, съобщи обществената телевизия на страната.  Базираната в Льовен компания има солиден опит зад гърба си с изграждането на четири вятърни парка край бреговете на Западна Фландрия.  

Picture: Parkwind

Първите турбини в офшорния вятърен парк от 1,5GW трябва да заработят до 2030 г. Вятърният парк ще бъде първият офшорен вятърен парк в Норвегия.  Интересът в Норвегия е бил огромен, тъй като белгийците е трябвало да мерят сили по проекта с гигантите Shell, BP, Equinor, RWE.

След като спечелили конкурса Parkwind са сключили договор за партньорство с Ingka (компанията-майка на ИКЕА) основали консорциум Ventur. Амбициите им са след пускането да генерира годишно по 30 GW енергия.  

Офшорният парк ще се намира в южната част на норвежко Северно море развитието на зоната Sørlige Nordsjø II фаза 1 в южната част на Норвежко Северно море, поясняват в официално съобщение инвеститорите.  

"Развълнувани сме, че осигурихме печелившата оферта за проекта Sørlige Nordsjø II", каза. Очакваме с нетърпение да работим в тясно сътрудничество с нашите партньори и заинтересовани страни, за да осъществим този проект и да постигнем осезаеми ползи за местната общност", казва след подписването Йорне Блукенс, ръководител на проекта във Ventyr.  Компанията гарантира, че общностите в близост до вятърния парк ще се възползват от икономическите възможности и ще им се осигури работни места.  

Чрез стратегически партньорства и ангажираност на общността, ние сме посветени на насърчаването на дългосрочния просперитет и растеж в региона, казват друг участник в проекта - NorSea Group. 

„ Очакваме с нетърпение да подкрепим консорциума с опита на NorSea, натрупан през шестте десетилетия офшорна индустрия, и да го превърнем в нова глава за енергетиката и индустрията за Норвегия, създавайки работни места и изграждайки компетентност ", казва Джон Е. Стангеланд, главен изпълнителен директор.  

"Това е важен крайъгълен камък в офшорното вятърно пътуване на Норвегия и Parkwind се гордее, че играе ключова роля в развитието на Sørlige Nordsjø", каза Франсоа Ван Льов, съизпълнителен директор на Parkwind. 

"Имаме дълъг опит в предоставянето на успешни офшорни вятърни паркове в Северно море и очакваме с нетърпение да вдъхнем живот на нов проект за чиста енергия в норвежки води."  "Радваме се на резултатите от този първи норвежки търг. Това е още една инвестиция, която ще даде възможност за намаляване на отпечатъка върху климата далеч отвъд нашето потребление на дребно и във веригата на стойността на ИКЕА, а също така ще подкрепи прехода към възобновяемо бъдеще. Офшорната вятърна енергия има огромен потенциал да допринесе за целите на Европа за декарбонизирана енергия и ние очакваме с нетърпение следващите стъпки на това партньорство", каза Фредерик де Йонг, ръководител на отдела за възобновяема енергия в Ingka Investments. 

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

Норвегия се превърна в ключов играч на газовия пазар след избухване на конфликта в Украйна и прекратените руски доставки за Европа. С увеличен добив от 78 на 90 млрд. куб. м газ годишно, северната страна гарантира, че може да задоволи нуждите на 40% от европейския пазар минимум 4-5 години.

Най-голямото находище се намира на 65 км западно от Берген, вторият по големина град в страната.Платформата Troll A се управлява от норвежката държавна международна енергийна компания Equinor. Газът се доставя по тръбопровод до преработвателно предприятие на западното крайбрежие, преди да бъде прехвърлен отново в ЕС и Великобритания. Платформата лежи върху четири бетонни стълба на морското дъно.

Амбициозни цели си е поставило правителството и в областта на проектите с водород. През ималата година по време на среща беше съобщено, че амбицията е страната да бъде лидер на пазара до няколко години. Като първа крачка в реализацията е задълбочено сътрудничество с Германия. Планът е до 2030 година да бъде изградена необходимата инфраструктура, по която да се транзитират до германските пристанища 130 тераватчаса водород.

Освен на междуправителствено равнище, отделни фирми също действат активно за разширяване на възможностите при търговията със зелен амоняк. Немската компания VNG и норвежката Aker Horizons вече са подписали споразумение за транзитиране на амоняк от Нарвик до Германия. 

Паралелно с други компании се строи съоръжение за производство на водород на норвежкото западно крайбрежие с капацитет 500 тона на ден. В дългосрочен план се обмисля директно изграждане на водороден тръбопровод до Германия.

Зеленият амоняк ще бъде транспортиран от Нарвик до германските терминали, където ще бъде разпределен на клиентите от VNG под формата на амоняк или водород.

Сключеното през 2023 година германо-норвежко споразумение има за цел да утвърди северната страна като значителен доставчик на чист водород за ЕС, насърчавайки нов зелен индустриален растеж и повишавайки европейската енергийна сигурност. В международния контракт е заложено до 2028 г. капацитетът за производство на амоняк на Нарвик да бъде между 1000 и 1500 тона на ден.

С ПОГЛЕД НАПРЕД

Страната очевидно вижда, че Европа се нуждае от нейния газ и не стои със скръстени ръце, а гледа напред в бъдещето. През миналата година норвежкото правителство е одобрило разработване и проучване на 19 петролни и газови проекта. Планираните инвестиции за нови и продължаване на съществуващи са в размер на 17 млрд. евро. Според експертите обаче са необходими и европейски инвестиции, за да се държат цените под контрол. Това се отнася главно за проекти в Северно море и Норвежко море.

Един от тях е на Yggdrasil, където са планирани дейности в 55 нови кладенеца и се смята за един от най-големите проекти край бреговете на Норвегия през последните години.

Енергийният икономист Ханс ван Клийф от консултантската фирма Public Affairs отбелязва в интервю пред нидерландската телевизия „Нос“, че е добра новина, че се правят инвестиции в рамките на Европа. "Често се чуваме, че в бъдеще няма да се нуждаем от нефт и газ. Но в действителност ще са ни нужни още много години".

Йюлес ван ден Бьокел, енергиен експерт в Хагския център за стратегически изследвания, казва, че една трета от европейският газов пазар е зависим от норвежкия газ. "Ако нито една европейска страна не инвестира повече, ще станете зависими от страни като Саудитска Арабия и Русия."

Европа се нуждае и от втечнен природен газ, който извън континента най-много се доставя от САЩ. За да се използва, той трябва да се регазифицира. Според Бьокел норвежкият газ е с 30-35% по-чист, защото не е нужна повторна регазификация.

Природозащитните организации не са доволни от одобрението на норвежкото правителство. Норвежкият клон на "Грийнпийс" изрази неодобрението си в Twitter.

ИНОВАТИВНИ

Извън сектора с газ, петрол и водород, Норвегия се опитва да бъде лидер и в нишата със соларни панели, и то на Северния полюс. В началото на миналата година стана ясно, че ще инсталира фотоволтаични панели на архипелага Свалбард - експеримент, който може да помогне на отдалечените арктически общности да постигнат своя енергиен преход.

Подредени в шест реда, 360 слънчеви панела ще започнат да осигурят захранване на стара радиостанция, използвана някога за морски трафик (Isfjord Radio), а сега превърната в базов лагер за туристи на този норвежки архипелаг, известен още като Шпицберген. Очукан от ветровете и достъпен само с лодка или хеликоптер, когато времето позволява, този обект се намира на малко над 1300 километра от Северния полюс.

"Смятаме, че това е най-северната наземна фотоволтаична система в света", каза за AFP Монс Оле Селеволд, технически съветник за възобновяема енергия в държавния оператор Store Norske. Заедно с още 100 панела, монтирани на бившата радиостанция, устройството трябва, според него, да покрие половината от нуждите от електроенергия и да намали емисиите на CO2 на обекта досега захранван от дизелови генератори.

През лятото слънчевите лъчи падат в изобилие в този регион, окъпан от "среднощното слънце", което никога не залязва. А фотоволтаичните панели също се възползват от ефекта "албедо" (отразяваща мощност) на леда и снега, както и от ниските температури, които повишават тяхната ефективност. Обратно, през зимата мястото е потънало в пълен мрак в продължение на няколко месеца, от началото на октомври до средата на февруари, което все още ни пречи напълно да се освободим от изкопаемите горива, признава Монс Оле Селеволд.

Store Norske казва, че обмисля алтернативни решения като вятърни турбини, за да направи електроснабдяването си още "по-зелено".

В допълнение към екологичните съображения, този енергиен преход се дължи на икономически фактори, дизелът е скъп за закупуване и транспортиране, докато слънчевото оборудване е лесно за поддръжка и не се разпада. Целта е също така да служи като пилотно съоръжение за тестване на технология, която може да бъде изнесена в арктически обекти или общности.