* Материал, подготвен за рубриката Зелен преход на сайта 3e-news
Дъното на Северно море е „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища. След направено картографско изследване станало ясно, че съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури, собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.
Съществува обаче
международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това
често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се
възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се
оценяват на 30 милиарда евро, коментират в свои разследвания белгийската телевизия RTBF и нидерландският вестник De Tijd.
С бума на
зелените инвестиции се измества фокусът към тези обширни морски територии,
които идните години се очертават да станат златна мина за газовия и ВЕИ
бизнеса.
Един от първите афиширани
мегапроекти е съвместно дело на 8 страни
- Дания, Германия, Франция, Ирландия,
Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, които искат да
превърнат гробището в най-голямата „зелена“ електроцентрала в Европа. Планът е
те да направят взаимосвързаност между вятърните си паркове.
За планираното
разширяване на вятърните паркове страните ще трябва да похарчат десетки
милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни
тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част
от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните
могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура, разказва
нидерландската телевизия Nos.
Първата стъпка в тази посока вече е
направена чрез полагането на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към
един от бъдещите нидерландски вятърни паркове.
Освен това, по време на по време на първата регионална среща през май 2022 г. в Есберг, Белгия, Дания, Германия и Нидерландия се договориха да увеличат четворно офшорния капацитет на вятърните паркове до минимум 150 гигавата (GW) към 2050 г. За сравнение, белгийските атомни електроцентрали, които в момента са в експлоатация, осигуряват 4 GW, а белгийските вятърни паркове в Северно море произвеждат 2,3 GW.
Извън колективното споразумение Белгия самостоятелно движи свой мечтан от години проект в Северно море – създаването на първия в света изкуствен енергиен остров „Принцеса Елизабет“. Той ще е с площ от 5 хектара и ще се намира в близост до брега на Остенде.
Мрежовият оператор на страната „Елиа“ е получил
разрешителното за строеж. Изграждането на острова се смята за втората офшорна
зона в Северно море, която ще свързва новоизградените вятърни паркове и
междусистемни връзки между Обединеното кралство и Дания с наземната
електропреносна мрежа на Белгия.
Дълбоко в
недрата
Не изостават апетитите
към Северно море и от страна на Норвегия,
която си е поставила за цел да съхранява до 50 милиона тона годишно въглероден
диоксид в неговите недра. По този начин северната страна се стреми да се превърне
във водещ център за депониране в Европа.
Поредната стъпка
към реализирането на голямата цел е разкриване на две зони за потенциално съхранение
на CO2. Министерството на енергетиката на страната вече
е обявило обществена поръчка за две от зони.
Норвежкият
регион на Северно море може да се похвали с изобилие от изчерпани нефтени и
газови находища и резервоари, което го прави идеален кандидат за съхранение на CO2.
Освен търговският дивидент ще се допринесе за глобалните усилия за смекчаване
на изменението на климата. Кандидатите имат срок до края на април да се
запознаят с условията и в рамките на тази година да се присъединят към вече
стартиралите проекти за съхранение.
Един от проектите
е Longship
/ Northern Lights, който трябва реално
да стартира в началото на 2025 г. Той се реализира в сътрудничество между
норвежкото правителство и водещи енергийни компании и има за цел да транспортира и съхранява CO2,
уловен от промишлени обекти в Северна Европа.
Подобен проект обяви,
че ще започне Нидерландия. През 2023 година Държавният съвет на страната даде зелена светлина за
изграждането на мегапроект за съхранение на въглероден диоксид в Северно море.
Той ще бъде отвеждан чрез тръбопроводи под пристанището в Ротердам. Връзката ще
се разработва от няколко компании, сред които Shell и ExxonMobil. Според правителството в оставка проектът е
изключително важен с оглед намеренията да се намали CO2 в атмосферата с 55% до 2030 година. Проектът за
хранилище Porthos се очаква да
съхранява 2,5 мегатона годишно или 1,5% от ежегодните емисии на страната.
Строителството ще струва 2 млрд. евро.
Началото на строежа
се очаква с голям интерес от енергийната общност на ниската земя. Това е
първият за страната, след като няколко подобни вече се провалиха, припомня
обществената телевизия на страната.
Пионери в
разработката преди десетина години са Shell. След поредица от обществени
протести, правителството взело решение да бъде спрян. Подобни проекти имало в
района на пристанището в Ротердам, но заради финансови проблеми не били
реализирани.
Инвеститорите освен
собствен опит следят как се развиват проектите и в други страни в региона.
Такива има в Норвегия, която има десетилетен опит и милиони тонове складиран CO2 под морето.
Паралелно с този
проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на
това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като
Съвместните усилия
на двете страни за напредъка на чистите
технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно
интензивни към екологично чисти операции. Това
сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за
транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и
опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава
привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви"
индустрии към "зелени", отбеляза през юни икономическото бизнес
издание Industry&Energy.
Транспортирането и съхранението
на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за
намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение
за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.
Второ - предоставя
икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери,
чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии.
И
накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към
международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в
прехода към нисковъглеродно бъдеще.
Въпреки това могат да
възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и
съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни
усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос
на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе
решаваща роля за техния успех.
Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това. През септември сключихме споразумение с Дания. Сега предприемаме още една важна стъпка със съседната ни страна, казва след подписването на двустранното споразумение Винсент ван Куикенборн, белгийски министър на Северно море.