Държавите-членки ще правят задължителен мониторинг за здравето на почвите, става ясно след проведено заседание на екоминистрите от общността в Люксембург.
Здравите почви са в основата на 95% от храната, която ядем, приютяват повече от 25% от биологичното разнообразие в света и са най-големият земен въглероден басейн на планетата. Въпреки това почвата е ограничен ресурс и над 60 % от почвите в ЕС не са в добро състояние. Хората и нашите екосистеми зависят от почвата като източник на храна, чиста вода и местообитание. Но това е невъзобновяем ресурс, който трябва да бъде защитен и възстановен. Днес правим важна стъпка към здрави почви в ЕС до 2050 г., заявява Ален Марон, министър на правителството на региона Брюксел-столица, отговарящ за изменението на климата, околната среда, енергетиката и демокрацията на участието
Цялостна рамка за мониторинг
Държавите членки, подкрепени от Комисията, първо ще наблюдават и след това ще оценяват състоянието на всички почви на тяхна територия, така че органите и собствениците на земи да могат да предприемат устойчиви практики за управление на почвите и други подходящи мерки в целия ЕС. Ще се определят пунктове за вземане на проби за мониторинг въз основа на обща методология на ЕС.
Общият подход включва допълнителна гъвкавост за държавите
членки по отношение на измерванията на почвата, включително възможността за
използване на съществуващите данни и системи за мониторинг. В него
също така се определят минималните изисквания за качество за лабораториите,
които анализират проби от почвата, за да се гарантира сравнимостта на
измерванията на почвата.
Оценка на здравето на почвите
Общият подход общността споделя амбицията на предложението на
Комисията за оценка на здравето на почвите, запазвайки концепцията за дескриптори
на почвата (физични, химични и биологични параметри). За да се
адаптира към местните обстоятелства, в Съвета беше договорена по-гъвкава
система с двойна стойност за оценка на здравето на почвите:
- необвързващи целеви
стойности за устойчиво развитие на равнището на ЕС за отразяване
на дългосрочните цели
- оперативни
прагови стойности, определени на равнището на държавите членки за
всеки дескриптор на почвата, с цел приоритизиране и постепенно прилагане
на мерки, водещи до здравословно състояние на почвите
Устойчиво управление на почвите
Съгласно общия подход държавите членки ще определят практики
за устойчиво управление на почвите в рамките на пет години от
влизането в сила на директивата, като вземат предвид ръководните принципи
за устойчиво управление на почвите, определени в директивата.
Смекчаване на завземането на земя
Като се запазва амбициозната дългосрочна
цел да няма нетно усвояване на земя до 2050 г., общият подход е съсредоточен
върху справянето с уплътняването и унищожаването на почвата като
най-видимите, най-въздействащите и най-лесните за наблюдение аспекти на
усвояването на земя.
В него се определят принципите за смекчаване на последиците,
които трябва да се вземат предвид при планирането на земеползването на
държавите членки, които са достатъчно гъвкави, за да зачитат решенията на
държавите членки за пространствено планиране, включително относно
мерките за жилищен и енергиен преход.
Замърсени места
Според предложената директива държавите членки ще
идентифицират всички потенциално замърсени места, след което ще ги
картографират в публичен регистър.
Общият подход въвежда основан на риска и поетапен подход.
Това ще позволи на държавите членки да дадат приоритет на
мерките, като вземат предвид потенциалните рискове, социално-икономическия
контекст и настоящото и планираното земеползване. За да помогнат за
идентифицирането на потенциално замърсени места, министрите се споразумяха за
създаването на национални списъци с потенциално замърсяващи
дейности.
След като бъде идентифицирано замърсено място, то ще бъде
проучено и ще бъдат разгледани всички неприемливи рискове за човешкото здраве и
околната среда.
Следващи стъпки
Общият подход, постигнат от Съвета, ще позволи на неговото
ротационно председателство да започне разговори с Европейския парламент относно
окончателната форма на текста. Очаква се преговорите да започнат в рамките на
новия законодателен цикъл.
Според стратегията на ЕС за почвите, представена от Комисията през 2021 г., липсата на специално законодателство на ЕС беше посочена като основна причина за тревожното състояние на почвите в ЕС. За да се гарантира същото ниво на защита на почвата, което съществува за водата, морската среда и въздуха в ЕС, на 5 юли 2023 г. Комисията представи директивата за мониторинг на почвите.
Крайната амбициозна цел на предложената директива е всички
почви да бъдат в добро състояние до 2050 г. в съответствие с амбицията на ЕС за
нулево замърсяване. Предложената директива също така допринася за постигането
на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие.