Австрия се е допитала до Европейската комисия как и какви биха били последствията, ако предсрочно прекрати сключен договор за доставка на газ от руския монополист „Газпром“. Двете страни подписаха споразумението преди 6 години и то изтича през 2040.
„Ще анализираме възможностите и рисковете в случай на оттегляне. Зависимостта от руския газ се превръща в заплаха за икономиката и просперитета на страната", коментира пред пресата ресорният екоминистър Леоноре Гевеслер, според която удължаването на договора било грешка.
А докато чакат препоръката на Брюксел австрийските власти обявиха създаването на орган, който да проучи в детайли клаузите по договора между "Газпром" и австрийската група OMV".
Въпросното споразумение беше парафирано през 2018 г. в присъствието на консервативния канцлер Себастиан Курц и трябваше да гарантира атрактивни цени, но чиито клаузи така и не бяха оповестени публично.
Държавата е миноритарен акционер в OMV с дял от 31,5% и групата винаги се е позовавала на закона за частния бизнес, за да запази условията си за покупка в тайна. Но според говорител на министерството, интервюиран от АФП, той най-накрая се е съгласил след преговори да позволи на комисията да се консултира с договора.
Темата за
развалянето на договорите с „Газпром“ попаднаха в разширени репортажи на медиите
от Австрия, Франция и Белгия.
Френската бизнес
телевизия Би Еф Ем отделя внимание както на австрийците, така и на България. По
отношене на австрийския казус тя припомня, че OMV е била първата западна компания, която е
подписала договор за доставка със Съветския съюз през 1968 г. Две години след
избухване на конфликта в Украйна - 90% от газа на Австрия е бил от Русия, което
предизвикало критики от страна на Киев.
По отношение на България, френската телевизия казва, че България е била едни от първите страни, които били лишени от газ на основание неплащане в рубли, както поискaл Кремъл в отговор на западните санкции.
Като последващо действие държавната компания "Булгаргаз" обяви, че е сезирала арбитражен съд и претенция за компенсация в размер на 400 милиона евро заради спрените доставки през април 2022 г.
В репортажа си френската телевизия отбелязва, че България беше силно газово зависима от Москва преди войната. След променените условия на пазара и спрените доставки, българската и руската страна направили опит за "приятелско уреждане" на спора, но в крайна сметка държавната компания "Булгаргаз" е подала искането си на 8 юни в Международната арбитражна камара в Париж. за да защити интереса си.
Подобно на
Австрия, преди това внезапно спиране на доставкит, "Газпром" осигуряваше
90% от нуждите на "Булгаргаз". Оттогава балканската страна се обърна
към други източници, внасяйки голямо количество газ от Азербайджан, но също
така и втечнен природен газ от САЩ или Близкия изток през гръцки пристанища. Тя
също така подписа споразумение с Турция за достъп до газовата си инфраструктура,
припомня казуса френската бизнес телевизия.
 |
| Снимка: Аудиовизуална служба на ЕП/ Архив, 2010 |
Освен с руснаците, българският доставчик е предприел действия за предоговаряне на неизгоден договор с турската компания "Боташ". На е изпратено официално предложение за предоговаряне на споразумението за достъп до турските терминали за втечнен газ и пренос на синьо гориво до България. Към предложението е приложен и проект на допълнително споразумение.
По време на парламентарно изслушване ресорният служебен енергиен министър Владимир Малинов хвърля повече светлина и става ясно, че предложението за изменение е съобразено с текущите пазарни нива на предоставените от турците услуги в региона. Очакванията на министъра са до края юли процесът по предоговаряне на споразумението да завърши.
В края на миналия месец същият ход срещу руския монополист предприе и германската енергийна компания Uniper с искане за компенсации за над 13 милиарда евро. След пълното спиране на доставките от руската страна по газопровода „Северен поток“, немската компания беше изпаднала близо до фалит. Нейното съществуване продължи благодарение на спешната намеса на германското правителство, което я национализира. Средствата които Uniper се надява да получи, ще бъдат изплатени в държавната хазна, заявиха от групата.
Арбитражното решение, което според Uniper не е публично и е
издадено на 7 юни, също така дава право на енергийната компания да прекрати
договорите си с "Газпром", които останаха в сила за дългосрочните
доставки на газ, заяви ръководителят на базираната в Дюселдорф компания.
Uniper беше основният клиент на руския "Газпром" в
Германия, страна, чийто бизнес модел се основаваше на вноса на евтин руски газ
за индустриалния сектор. Войната в Украйна наруши тези баланси, принуждавайки
страната да промени парадигмата си, с цената на нарастващите енергийни разходи
за компаниите.
При липсата на газ, доставен от "Газпром", Uniper
трябваше да получи газ на спот пазара, за да изпълни договорите си, където
цените бяха експлодирали през лятото на 2022 година.
Руската компания се позова на "форсмажорни
обстоятелства" по това време, за да оправдае спирането на доставките, без
да дава повече подробности.
Uniper отговори, като реши същата година да отнесе
"Газпром" до международния арбитражен трибунал в Стокхолм (Швеция),
за да бъде компенсиран за съкращенията на доставките.
Uniper пое и продължи договорите от своите предшественици
компании, когато беше основана през 2016 г. От 70-те години на миналия век
договорите формират ядрото на германско-руското енергийно партньорство. От юни
2022 г. "Газпром експорт" първоначално доставяше по-малко природен
газ за Германия, докато напълно спрат. Компанията трябваше да набавя газ за
своите клиенти с други средства, в някои случаи на изключително високи пазарни
цени, което на моменти водеше до допълнителни разходи в размер на стотици милиони
евро всеки ден. Uniper успя да поеме тези допълнителни разходи само с държавна
подкрепа. Несъстоятелността на Uniper беше предотвратена със споразумението за
стабилизация от декември 2022 г. и влизането на федералното правителство като
основен акционер, обясняват с официална позиция от компанията. .
В тази връзка прекратяването на договорите с "Газпром
експорт" е последното от поредица последователни решения през последните
три години. През това време Uniper отписа своя дял във финансирането на
газопровода "Северен поток 2", дела си в руското дъщерно дружество
Unipro и позволи договорите си за доставка на въглища с Русия да изтекат.
Оттогава Uniper работи усилено, за да диверсифицира газовия си бизнес и сега е
добре позиционирана с глобалното си портфолио от втечнен природен газ и
доставките на газ от тръбопроводи от различни региони, казва още главният
изпълнителен директор.
Правните действия на Uniper са последвани от друга германска енергийна компания - RWE, която също е жертва на руските съкращения на доставките на газ.