Нидерландия ще вложи над 1 милиард евро в два проекта за производство на водород от възобновяеми енергийни източници, стана ясно след като са получили одобрението на ЕК за държавна помощ.
Единият проект е на обща стойност 998 милиона евро. Одобрената от Брюксел схема ще подкрепи изграждането на най-малко 200 MW електролизен капацитет. Помощта ще бъде предоставена чрез конкурентна тръжна процедура, планирана да приключи през 2024 г. Търгът ще бъде отворен за проекти с мощност най-малко 0,5 MW.
Помощта ще бъде
под формата на директни
безвъзмездни средства,
съчетаващи безвъзмездни средства за авансова инвестиция до 80 % от
инвестиционните разходи и променлива премия за период от 5 до 10 години.
Очакванията са
след инвестицията Нидерландия да постигане 500 MW капацитет за електролизьори през 2025 г. и 3-4 GW до 2030 г.
Според мотивите
на страната с проекта ще се избегне еквивалента на около 55 килотона CO2 всяка година до 2030 г.
От съобщение на
Комисията до медиите става ясно, че по другия проект Нидерландия планира да подкрепи
изграждането и експлоатацията на иновативен за целия Европейски съюз проект за
производство на водород от ВЕИ.
В мотивите за
одобрението за държавна помощ се казва, че проектът има за цел да покаже, че е възможно да се добива водород
от ВЕИ с „алкален електролизьор с електроди с висока плътност на тока, изход на водород под високо налягане
и малък пространствен отпечатък. Иновативният електролизьор ще бъде с мощност
20 MW.
Бенефициентът на
мярката е компанията Djewels,
която ще притежава и управлява съоръжението за производство на водород. Помощта
ще бъде под формата на
преки безвъзмездни средства в размер на 80 милиона евро, които ще покрият очаквания недостиг на
финансиране на проекта. Тъй като действителният недостиг на финансиране на
проекта ще зависи от развитието на пазара.
Ако проектът се
окаже много успешен и генерира допълнителни нетни приходи, компанията ще върне
в Нидерландия част от тези допълнителни приходи. Освен това е поела ангажимент да
разпространи техническото ноу-хау, придобито в резултат на проекта. Очаква
се изграждането на
електролизьора да започне през 2024 г., а самият проект от 2027 г.
Водородът като
политика за „лалетата“
Нидерландското
правителство усилено работи от години по политики за развитието на водорода и
изграждане на необходимата инфраструктура. Дори до последния момент предсрочно
подалото оставка правителство на Марк Рюте работеше в тази насока. Едно от
последните подписани решения беше за отпускане на 250 млн. евро по 7 проекта за
зелен водород с 101 MW. Един
от тях е на германския енергиен гигант RWE.
С многомилионният
транш страната има амбиция да се превърне в ключов център за дистрибуция на
зелен водород в Европа – първо със своите съседи, а впоследствие и със страни
от други континенти – сред тях и Мароко.
Водородно
вързани със съседите
Германия е важен
стратегически партньор за нидерландския бизнес. Пазарът на зелен водород е сред
областите от взаимен интерес за индустриите от двете страни на границата. В
тази насока работят заедно правителство, бизнес, дори Кралят.
През ноември 2023
година, по време на посещение в Германия, Вилем-Александър се договори с
властите на провинция Северен
Рейн-Вестфалия да се
ускори вносът зелен водород. Двете страни за тази цел са заделили по 300
млн.евро. Вносът ще е необходим за нуждите както на пристанищата в Нидерландия,
така и в Германия. В дългосрочен план съвместната инициатива ще създаде
северозападен европейски пазар на водород, в който Нидерландия може да се
превърне в един от най-важните водородни центрове в региона", казват от
нидерландското икономическо министерство.
Паралелно с
Германия, нидерландците усилено преговарят за сътрудничество и със своята
белгийска съседка.
Миналата пролет
местните икономически медии съобщиха, че един от съвместните проекти е
развиването на дълбоководно
пристанище, което ще
бъде превърнато през следващите години в „зелен“ център за водород и амоняк.
Няколко енергийни
компании (сред които и нидерландски неофициално за заявили, че следят с интерес
развоя) са готови да инвестират съвместно във Вилхелмсхафен (Северна Германия) над 5 милиарда евро в проекта, който има
за цел да направи Германия още по-независима от руския газ.
Единна
платформа с комшиите
Освен за
инфраструктура Белгия, Нидерландия и Германия работят и за създаване на единна
платформа за развитие на водородната икономика в Северозападна Европа,
съобщи фламандският секторен клъстер WaterstofNet.
Инициативата е между
браншовия Белгийски водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и
германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR).
Трите страни са
си обещали да направят всичко възможно за постигане напредък в областта на
водородната икономика в Северозападна Европа.
Участниците ще
обменят актуална информация, ще си организират регулярни срещи, семинари и ще
провеждат навременна комуникация, за да няма забавяне по начертаните
приоритети.
Трите страни
вярват, че това партньорство ще донесе значителни ползи на пазара чрез
насърчаване на инициативи както в областта на технологиите, така и в развитието
на пазара и политиката, се казва в разпространено прессъобщение.
Междустранният
договор подписан тази пролет стана факт само няколко дни, след новината, че
Белгия е първата страна в света, която е избрала оператор за водородна мрежа
подобно на тези за електричество и газ. Неговият мандат ще е 20 години. Очаква
се разрешителното да бъде дадено преди насрочените за юни европейски и
федерални избири. Fluxys hydrogen е натоварен с планирането, разработването и управлението на
водородната мрежа, задача, която е от съществено значение за енергийния преход.
Бившето федерално правителство наред с това одобри и водородна стратегия, в която е заложено изграждане на цялостна водородна мрежа в цяла Белгия, подобна на електропреносните мрежи на Elia и на природен газ на Fluxys.
Проекти като тези в Германия и Нидерландия са част от голямата цел на Европейската комисия да увеличи делът на водорода в практиките. Към 2022 година той е бил с нищожните 2%. Използвал се е предимно за производство на химически продукти като пластмаси и торове. 96% от този водород е произведен с природен газ, което води до значителни количества емисии на CO2.
Приоритет за ЕС е разработването на възобновяем водород и той има за цел да произвежда 10 милиона тона и да внася 10 милиона тона до 2030 г.