Дания отлага с три години изграждането на дългочакан енергиен остров в Северно море заради недостатъчно финансиране. Проектът се оценява на около 30 млрд. долара и трябваше да бъде завършен до 2033 г. като спред новия план - най-рано 2036.
 |
| Снимката е илюстративна |
Датският министър на климата Ларс Аагаард обяви, че отлагането
е с няколко години. Причината е, че страната е трябвало да осигури
необходимите инвестиции от Белгия. Според енергийният сайт Industry&Energy тя се е
отказала и сега датчаните ще навиват Германия да стане съинвеститор. За прекратяване на проекта дори не се мислело.
Първоначално изграждането на острова било замислено без
участието на държавата. Миналата година обаче от Датската енергийна агенция признали,
че все пак ще се похарчат държавни пари в порядъка на 8 милиарда долара.
Според агенцията ситуацията се е променила от времето
когато е замислен през 2020 г. Тогава правителството било твърдо решено да се
изгради единствено на пазарни условия.
Независимо изменените финансови параметри и наличието на
държано участие, проектът остава непроменен – изграждане на 14 GW офшорни вятърни
мощности. В дългосрочната програма на страната е заложено изграждане и на втори
енергиен остров в Балтийско море.
Отказалата се Белгия също планира да строи свои собствен
енергиен остров, чиято начална фаза стартира през пролетта на 2024 г. Зоната,
наречена „принцеса Елизабет, е с площ от 5 хектара и ще се намира на 45 км от
брега на Остенде.
 |
| Белгийският енергиен остров „принцеса Елизабет" |
Плановете са белгийският енергиен в един по-късен етап да
бъде свързан с датския, както и междусистемна връзка между Обединеното кралство
и Дания с наземната електропреносна мрежа на Белгия.
Първите перки на „принцеса Елизабет ще завъртят през 2028
година. Според информацията на оператора „Елиа“, вятърните турбини първоначално
ще генерират 3,5 гигавата мощност като до 2030 година ще достигне до 6
гигавата.
Изпълнението е поверено на Консорциум с участието на
белгийските морски строителни компании DEME и Jan De Nul. Те са
започнали подготовката на площадката, където ще се изградят бетонните основи
във Влисинген (пристанище на Северно море).
Двата енергийни острова са част от съвместен мегапроект между 8 държави - Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, които имат амбицията да трансформират Северно море от гробище на изпразнени и изоставени газови кладенци в най-голямата зелена електроцентрала в Европа беше лансиран по време на среща на високо равнище тази година в Белгия.
По време на една от срещите на високо равнище бившият министър
на Северно море Винсент Ван Куикенборн беше коментира, че всички участници са
единодушни, че Северно море има потенциалът да бъде енергиен център в Европа
с водеща страна Белгия и „принцеса
Елизабет“ ще бъде решаваща част от този процес.
Белгия е лидер в офшорна енергетика. С проекта искаме да
превърнем Северно море в зелената електроцентрала на Европа, казва и бившият федерален
енергиен министър Тине ван дер Стратен.
При получаване на разрешителното през 2023 г. от
оператора „Елиа“ са изтъкнали, че уникалното сътрудничество с морски експерти
ще направи така, че изкуственият остров ще бъде интегриран без да има никакви
негативни ефекти върху природата.
В дългосрочна перспектива за Северно море се говори и за трета енергийна зона, но според специалистите от Arcadis, тя ще дойде повече за морския хабитат. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието, така и с икономиката свързана с корабоплаването и пристанищата.
Планираното разширяване на вятърните паркове в Северно море ще струва на страните десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородопроводи. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура.
Нидерландците вече направиха плахата крачка през 2023 година със свързването на нов захранващ кабел с Великобритания към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове. С капацитет от 2 гигавата цялата провинция Южна Нидерландия теоретично може да бъде снабдена с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Острова. Водещ в тази насока е мрежовият оператор Tennet.
Нидерландия и другите страни от Северно море признават, че стават все по-зависими от електричеството и водорода, генериран от офшорните вятърни централи. Мрежовите оператори също не скриват, че с развитието на "зелените мощности" стават и все по-уязвими към саботаж. Експлозиите в газопроводите "Северен поток 1 и 2" край датския остров Борнхолм дадоха ясно да се разбере, че саботажът на морското дъно е реална опасност, за която наред с изграждането трябва да се мисли и за опазването на огромната критична инфраструктура.