Нидерландия, Белгия и Германия планират да изградят ключова система от тръбопроводи, която да свързва пристанищата в Ротердам и Антверпен с най-големите клъстери във вътрешността на Европа.
Трансграничната мрежа, наречена „Делта Рейн“, е съвместен проект на BASF, Gasunie, OGE и Shell. Намерението им е в несигурни времена, като тези след избухването войната в Украйна, е да намалят риска от недостиг на суровини.
През 2023 г. четирите компании подписват споразумение, в което се казва, че то е отворено за още партньори из цяла Европа. Подкрепа в начинанието им оказва нидерландското Министерство на икономиката и климата.
След солидната все още стабилна опора на редовното правителство на Марк Рюте, започва проектна процедура, според която целият маршрут с оптичните кабели и постоянния ток ще минават под земята. Тръбопроводите ще пренасят водород, амоняк, въглероден диоксид в посока Кьолн и Гелзенкирхен.
Поставена е и свръхоптимистичен пусков срок - 2028 година. Заради липса на синхронизация в датите на пускане на други свързани с него тръбопроводи цялостното му откриване е отложено за 2032 година.
Междувременно се разработва и още един маршрут на
белгийско-нидерландска територия, която да обхване още индустриални зони в
региона на Южен Лимбург.
По време на дискусиите местните власти са заявили, че
предпочитат възможно най-скоро време да транспортират опасни химични вещества
под земята вместо да използват железниците.
По време на дискусиите с местни и власти е станало ясно,
че този коридор е в процес на развитие и е с дългосрочна визия. Представеният
проект е само началото на мегаинициативата. Началото се поставя с 3 тръбопровода за пренос на водород, въглероден диоксид, амоняк, три връзки с
постоянен ток за извеждане на енергия от офшорни вятърни паркове от Северно
море до брега.
Залогът е голям, заявили нидерландските власти. Само в
ниската земя системата ще минава през 29 общини и ще е дължина 270 километра.
По време на представяне на актуалното състояние в края на юни е станало ясно,
че мащабите са били подценени и се оказало, че реализацията ще е много
по-трудоемка отколкото са смятали инициаторите. Например полагането на кабелите
за офшорните паркове нямало да стане възможно преди 2035 година, тъй като
вятърните паркове няма да са готови дотогава. Следователно строителството ще се
извършва с различна скорост.
Страните са готови да строят на етапи, за да бъдат
напълно неутрални най-късно до 2050 година.
За да постигнат климатичните си цели, индустриите се нуждаят от
драстично намаление на въглеродните емисии и повече проекти за депониране на CO2.
Този проект е изключително важен, защото четирите
планирани тръби ще осигуряват достъп до чист водород и капацитет за улавяне и
съхранение. Ще има по-малко логистика, тъй като пропиленът и пропан-бутанът ще
се транспортират директно под земята, обясняват още за предимствата от
енергийния концерн „Шел“.
"Коридорът е решението за местните промишлени
клъстери да приведат процесите си в съответствие с Парижкото споразумение в
областта на климата и европейската програма Fit for 55.
Навременната доставка на водород, съчетана с възможностите за съхранение на
въглероден диоксид помага на индустрията да намали драстично своите емисии. Свързването на национални и
международни индустриални клъстери през Ротердам е най-ефективният маршрут.
Коридорът е от полза и за националната икономика. Ето защо съм много доволен да
видя, че повече партньори се присъединяват към това стратегически важно
публично-частно партньорство, казва Мариан ван Лун, главен
изпълнителен директор на Shell
Холандия.
Трите страни – ръка за ръка в нисковъглеродните цели
Трансграничният коридор черешката на тортата в
съвместното начинание между трите съседки. Паралелно с това от няколко години между
Белгия, Германия и Нидерландия се развиват различни други проекти, подкрепени с
европейско, национално и публично-частно финансиране в акваторията на Северно
море.
Белгия още през 2023 година с обновлението на
стратегическата си енергийна карта, заяви че е планирала да вложи идните години
над 250 млн. евро за водородна инфраструктура със съседите. Според приетия от
парламента законодателен документ до 2028 година трябва да е изградена
белгийско-германската водородна мрежа между водещите индустриални клъстери.
Очакванията са за намаление с 14 милиона тона емисии
въглероден диоксид през следващото десетилетие само
от фламандската част. Местният парламент обяви, че ще инвестира 10 милиона евро
в друг проект за улавяне, транспортиране и съхранение на CO2 от
пристанищния комплекс в Антверпен до недрата на Северно море. Проектът се разработва съвместно с компанията Liquide и
регионалния клон на BASF.
С Нидерландия беше договорено сътрудничество при транспортирането и съхранението на въглероден
диоксид. Решението
беше взето по време на държавно посещение на крал Вилем-Александър и кралица
Максима в Белгия.
Средата на 2024 година пък беше сключено споразумение за
изграждане на единна платформа между съседите. Инициативата е формализирана под
формата на меморандум за сътрудничество между браншовия Белгийски водороден
съвет (BHC),
нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR). Участниците
ще обменят актуална информация, ще си организират регулярни срещи, семинари и
ще провеждат навременна комуникация, за да няма забавяне по начертаните
приоритети.
Всички тези инициатива са със силната подкрепа на
Европейската комисия, която осъзнава, че кородорът и останалите проекти
създават гръбнака на бъдещата водородна икономика в Европа.
В началото на ни Европейската комисия одобри държавна
помощ на Германия в размер на 3 милиарда евро за изграждането на ключова
вътрешна водородна инфраструктура. По проекта страната се подготвя вече няколко
години заедно със своите съседи Белгия, Нидерландия и Франция.
Европейската комисия ускорява развитието на водородния
пазар като започва работа по нов пилотен механизъм. С него ще се улеснят
контактите между купувачите и доставчиците.
Пилотният механизъм за водорода ще събира,
обработва и дава достъп до информация за търсенето и предлагането на
възобновяем, нисковъглероден водород и производни, което ще позволи на
европейските купувачи да се сравняват както с европейски, така и с чуждестранни
доставчици, уточняват от комисията в свое прессъобщение.
До края на годината ще бъде подписан договор с
изпълнител, който да изработи платформа за управление, а най-късно до средата
на 2025 година да започне и нейното функциониране.
В контекст на дългосрочната политика на Брюксел водородът
ще играе важна роля за постигането на целите на Зелената сделка, постепенното
премахване на руските изкопаеми горива и подкрепата за декарбонизацията и
конкурентоспособността на европейската промишленост.