ЕК одобри държавна помощ на Белгия за строежа на изкуствен енергиен остров

Първият офшорен вятърен парк на Белгия „Принцеса Елизабет“ ще бъде с капацитет от 700 MW и ще произвежда по 2,6 тераватчаса(TWh) енергия. За проекта се говори от години и страната, а от миналата година на практика започна същинското строителство.

Енергийният остров "Принцеса Елизабет". Снимка: Elia.be

Изграждането е от съществено значение за целия регион и се подкрепя от Европейската комисия. От нейно съобщение от 13 септември става ясно, че тя е подкрепила държавна помощ за над 682 милиона евро като общата инвестиция се очаква да надхвърли 2 млрд. евро. Самата ЕК също даде своя принос със 3,7 млн. евро за реализацията.

За дадената зелена светлина от Брюксел потвърждава и ресорният  зам.-изпълнителен заместник-председател, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестагер, според която изграждането ще помогне на Белгия да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива и ще насърчи прехода към икономика с нулеви нетни емисии.

Вятърният парк „Принцеса Елизабет“ ще бъде изграден в района на Остенде на Северно море. В подписаното споразумение между оператора на мрежата Елия и местното пристанище е заложено капацитетът му да нараства следващите години.

Изпълнението е поверено на Консорциум с участието на белгийските морски строителни компании DEME и Jan De Nul. 

Изкуственият остров ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега. Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни.

На него ще има постоянен сервизен център с многофункционална сграда на площ от 500 м². Ще има контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и резервни части. До 30 души, предимно техници по поддръжката на парковете ще работят в офисите на място. Сградата е планирана за въвеждане в експлоатация до края на 2025 г.

Ще бъдат инсталирани близо 60 км DC кабели и 300 km AC кабели, които ще върнат електричеството обратно на континента. 

Възприехме иновативен подход към остров Принцеса Елизабет с природосъобразен дизайн. Работим с експерти по опазване на природата и учени, за да гарантираме, че начинът, по който е проектиран има положително въздействие върху биоразнообразието и помага на морския живот да процъфтява. Това означава, че както дизайнът на острова, така и неговата функция ще допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, казват от държавният оператор "Елиа".

Проектът „Принцеса Елизабет“ беше най-силно рекламираният по време на международните визити на бившия премиер Александър Де Кроо. Той заявяваше, че се гордее с него и се надява изкуственият остров да има завършен вид до 2026 година, а цялата инфраструктура и подводни кабели да са готови до 2030.

В дългосрочен план се предвижда енергийният остров да се свърже със строящите се в момента гигантски офшорни вятърни паркове от Германия, Дания, Норвегия, Великобритания, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия.

В рамките на проведена енергийна среща през 2023 г. бе обсъден големият залог и на правителствено равнище бе договорено да се вложат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години.

От тази среща в Остенде тръгна и мегаидеята поетапно да се преобрази Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи в най-голямата зелена електроцентрала в Европа.

Северно море – от нефтено гробище до зелена централа и златна ниша за съхранение на въглерод

Както в България обичаме да казваме: Апетитът идва с яденето. След изграждането на „Принцеса Елизабет“ се заговори, че амбициите на Белгия са в бъдеще да изгради и трета офшорна зона като по този начин до 2040 г. да произвежда по 8 гигавата „зелена“ енергия. 

Дали обаче това е възможно, попита  бившият министър, отговарящ за Северно море Винсент Ван Куикенборн. Според изготвен по негово настояване доклад от  консултантите Arcadis - изграждането на още една офшорна зона в Северно море ще дойде в повече на природата. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието.

Ентусиазмът на Белгия бе попарен и от декларация на 100 компании , които заявиха, че разрастващите се офшорни вятърни паркове в Европа ще предизвикат сериозни проблеми по веригите за доставки. Според техните данни капацитетът на „перките“ ще нарасне десетократно до 2050 година – до 300 гигавата.

Белгия и регионът на Бенелюкс са само един малък пъзел в глобалния офшорен вятърен сектор, който след военната инвазия в Украйна 2021 преживява стабилен растеж благодарение на увеличените инвестиции и търговата дейност. Тесните места във веригата за доставки обаче са значителни предизвикателства пред по-нататъшното разширяване на индустрията. Въпреки че амбициозните цели повишават доверието на инвеститорите, от решаващо значение е да се решат логистичните проблеми, за да се гарантира, че офшорната вятърна енергия може успешно да поеме ключова роля в енергийния преход. Това не само ще помогне на технологията да узрее, но и ще насърчи поддържането на екосистема, подхранваща доверието на инвеститорите, заявява Petra Manuel, анализатор на офшорния сектор към Rystad Energy.

Очакването на експертите от компанията за анализи е трите доминиращи играча в сектора да бъдат Обединеното кралство, Германия и Холандия. Близостта на страните до Северно море и обширните морски зони осигуряват значителна основа за успех при офшорния вятър в подкрепа на целите за нулева мрежа. Прогнозата е, че заедно тези три държави до 2040 г. ще държат общо 150 GW инсталирани вятърни мощности, следвани от САЩ с по-малко от 40 GW.