За двадесет години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази колосална сума изцяло се инвестира в Зеления преход, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на среща с участието на канадския премиер Джъстин Трюдо.
 |
| Снимка: Пресслужба на ЕК |
„Всички тези приходи се инвестират в областта на климата, в научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии и иновации. Например чрез нашия Европейски иновационен фонд или Европейската водородна банка инвестираме в новаторски чисти технологии за улавяне на CO2, за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни горива. Така че ценообразуването на въглеродните емисии превръща замърсяването в иновации. Това изпраща много ясно послание към света на бизнеса: Ако замърсявате, плащате. Но ако сте чисти, това се отплаща.
Председателят на ЕК анонсира, че след дебата си с канадския премиер, е твърдо решена да анонсира нов пакт за чиста промишленост, който да допълни Европейския зелен пакт. Детайли по него обаче не коментира и предпочете да съсредоточи върху равносметката за ценообразуването с емисии.
С поглед назад към изминалите две десетилетия може да се каже, че ценообразуването на въглеродните емисии е вече добре установено в Европейския съюз. Оттогава са намалени емисиите в секторите наполовина докато икономиката продължавала да расте. Бихме могли да кажем, че ценообразуването на въглеродните емисии е пазарен инструмент, който работи за намаляване на емисиите и увеличаване на БВП“, отбелязва фон дер Лайен.
Изявлението на преизбрания председател на ЕК не е изненадващо, тъй като темата за редуцирането на емисиите бе в основата на новата й 5-годишна управленска платформа. Още в първата си реч начело на втория мандат на 18 юли, фон дер Лайен обави, че ще преследва две ключови цели: постигане на въглеродна неутралност до 2050 година и 90% редуциране на парниковите емисии следващите две десетилетия.
В контекст на дългосрочната политика на Брюксел наред с редуцирането на емисиите водородът същоо ще играе важна роля за постигането на целите на Зелената сделка, постепенното премахване на руските изкопаеми горива и подкрепата за декарбонизацията и конкурентоспособността на европейската промишленост. Затова и бе създадена Европейската банка за водород, за да стимулира инвестициите в проекти за водород и да улесни създаването на цялостна верига за създаване на стойност в областта на водорода в Европа. В момента в ЕС има 254 проекта за възобновяем водород, от които 170 в експлоатация и 84 в процес на изграждане. Те съответстват на почти 3 GW инсталирана мощност. Очаква се още 8 GW капацитет да бъдат пуснати в експлоатация след изпълнението на проектите за електролиза, избрани в първия пилотен търг за възобновяем водород в рамките на Европейската водородна банка. Въпреки това, в световен мащаб само 4% от обявените проекти за възобновяем и нисковъглероден водород са достигнали до окончателно инвестиционно решение, а само 12% от потенциалните доставки на чист водород, произведен до 2030 г., са идентифицирани.
Отделно 18 милиарда евро са инвестирани в Европа от Механизма за устойчивост и възстановяване, схемите на държавите членки и няколко регионални и иновационни програми за насърчаване на първите проекти за производство на водород, подпомагане на смяната на горивата и развитие на инфраструктурата.
Освен това Комисията одобри това лято държавна помощ за четири важни проекта от общ европейски интерес (IPCEI) във веригата за създаване на стойност на водорода. Очаква се те да отключат около 27 милиарда евро частни инвестиции. Подкрепените проекти ще обхващат цялата верига за създаване на стойност на чистия водород — от производството на водород от възобновяеми и нисковъглеродни източници до съхранението, преноса и разпределението на водород и приложението на водород, по-специално в промишлените сектори.