Екологичен преход, цифровизация, миграцията и Западните Балкани са част от приоритетните сфери, на които ще наблегне бюджетът на ЕС през 2025 г., става ясно от разпространена справка на ЕК.
Във финансовата рамка на бюджета за следващата година са предвидени и допълнителна сума от 3млрд.евро под формата на бюджетни кредити, за да се подпомогне засегнатите страни от наводнения и други национални бедствия. Сумата е заделена в специален резерв.
Пари са заложени и за подкрепа на сирийските бежанци в Турция, защита по границите за страните от Западните Балкани. Бюджетът залага и средства за нуждите на Украйна
По време на дежурния обеден брифинг с ЕК, беше зададен
въпросът каква е връзката на бюджета за 2025 г. с ключовата програма NextGeneration, която
предоставя допълнителни средства за реформи чрез Механизма
за възстановяване и устойчивост (МВУ).
От ЕК заявяват, че ще бъдат подсилени финансовите
средства, за да се ускори енергийната устойчивост на ЕС след началото на
войната в Украйна. Първоначалният замисъл беше парите по тази линия да бъдат
преустановени през 2023, но впоследствие бе решено да бъде удължен нейният
мандат до края на 2026 г.
Към 15 ноември 2024 г. Комисията е отпуснала над 269 милиарда евро - 174,69 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 94,71 милиарда евро под формата на заеми) на държавите от ЕС по линия на МВУ, в допълнение към допълнителната подкрепа за други програми на ЕС, които се ползват от финансиране по Next Generation EU.
Повече информация за отделните средства по пера и програми на ЕС може да видите от разпространената справка на ЕК тук.
Общата сума на постигнатото споразумение между ЕП и страните членки възлиза на 199,438.4 млрд.евро.
Припомням, че в края на октомври Парламентът настоя за
бюджет, който да е насочен към подобряване на живота на хората, повишаване на
конкурентоспособността и справяне с настоящите предизвикателства.
Членовете на ЕП определиха общия размер на бюджетните
кредити за поети задължения за проектобюджета за 2025 г. на почти 201 милиарда
евро, което е с 1,24 милиарда евро повече
от предложението на
Комисията от миналия юни, съобщиха от пресслужбата
на ЕП.
Парламентът иска да стимулира програмите, които са от
жизненоважно значение за справяне със здравните предизвикателства, подпомагане
на младите хора, на земеделието и селските райони, подпомагане на хора,
пострадали от природни бедствия, стимулиране на действията в областта на
климата, управление на миграцията и нуждите в областта на сигурността, както и
засилване на подкрепата на ЕС за съседните региони, преживяващи геополитически
и хуманитарни кризи.
Членовете на ЕП възстановиха предложените от Съвета
съкращения на финансирането с 1,52 млрд. евро и определиха бюджетните кредити
за плащания на 153,5 млрд. евро.
Според Парламента разходите за изплащане на Европейския
инструмент за възстановяване, които са два пъти по-големи от първоначално
предвидената сума за 2025 г., не трябва да водят до намаляване на финансирането
на основни програми като Еразъм+ или научноизследователската и развойната
дейност (НИРД). Членовете на ЕП искат да възстановят съкращенията, направени от
държавите членки, на бюджетните кредити, предназначени за тези области, и да
използват новия "каскаден механизъм на EURI" (въведен с преразглеждането
на дългосрочния бюджет на ЕС). Този механизъм е предназначен
за управление на ескалиращите разходи по заеми на ЕС от следващо поколение, без
да се засягат ключови инициативи, като се запазва гъвкавостта на бюджета и
способността му за реагиране.
Виктор Негреску (С&Д,
Румъния), главен докладчик за бюджета на ЕС за 2025 г. заяви по време на
гласуването, че с решението си депутатите изпращат силен сигнал за подкрепа на
ориентиран към гражданите бюджет на ЕС, насочен към инвестиции в икономическото
развитие и подобряване на живота на хората. „Ето защо искаме увеличение със 110
млн. евро за дейности в областта на здравеопазването, допълнителни 70 млн. евро
за Еразъм, 42 млн. евро за защита на нашите граждани от последиците от природни
бедствия, допълнителни 96 млн. евро за селското стопанство, 120 млн. евро за
хуманитарна помощ и 110 млн. евро за Източното и Южното съседство",
предложи той от парламентарната трибуна.
Неговият колега Никлас Хербст (ЕНП,
Германия), който е докладчик за другите секции допълни, че "киберсигурността
е от жизненоважно значение за институциите на ЕС и продължава да бъде актуална
от 2023 г. насам. Друг ключов приоритет е да се гарантира, че институциите
разполагат с достатъчно кадри, за да изпълняват новите задачи, като например за
прилагането на Законодателния акт за изкуствен интелект. Освен това от
съществено значение е подобряването на сигурността на сградите на Европейската
служба за външна дейност, особено в делегациите, разположени в отдалечени и
високорискови райони. За да се справим с тази задача, е необходимо увеличение
на средствата с 37 млн. евро".
Над 90% от бюджета на ЕС финансира дейности в страните от
ЕС и извън него, от които се възползват граждани, региони, земеделски
производители, изследователи, студенти, НПО и предприятия. За разлика от
националните бюджети, бюджетът на ЕС е насочен предимно към инвестиции, за да
генерира растеж и възможности в целия Европейски съюз.
В ЕС членуват 27 държави с общо население от 450 милиона души. Като се имат предвид тези цифри, годишният бюджет на ЕС всъщност е сравнително малък - средно 160-180 млрд. евро годишно през периода 2021-27 г. Това е съпоставимо с националния бюджет на Дания, която обслужва 5,6 млн. души, и е с около 30% по-малко от бюджета на Полша, която обслужва 38 млн. души.