България и още 40 европейски проекта са били определени от Европейската комисия през 2024 година като стратегически и от общ интерес по трансевропейските мрежи (TEN-E). Това е най-голямата покана за представяне на предложения по настоящата програма на МСЕ "Енергетика" и надхвърля първоначалния индикативен бюджет от 850 милиона евро. Представените планове са за водородни и електроенергийни мрежи в морето.
 |
| Снимка- личен архив |
Подобни
трансгранични инвестиции в енергийна инфраструктура са от ключово значение за гарантиране на
конкурентоспособността на Европа. Те ще допринесат за целите на ЕС за интегриране на енергийните пазари и
декарбонизация на енергийната система, счита Европейската комисия.
750 милиона евро
ще отидат по инициативи за нови офшорни и интелигентни електроенергийни мрежи,
за които говори в доклада си и Марио Драги. Сред тях е първия по рода си
хибриден междусистемен електропровод в Балтийско море между Дания и
Германия за присъединяване на 3 GW капацитет вятърни паркове.
Друга
безвъзмездна помощ за строителни работи в размер на почти 33 милиона евро ще
отиде за Danube InGrid - трансграничен
проект за интелигентна електроенергия между Унгария и Словакия, който ще
интегрира възобновяема енергия и ще балансира по-ефективно системата.
Останалите 6
проекта са от Белгия, България, Дания, Франция, Словакия и Испания, ще получат
безвъзмездни средства за подкрепа на проучванията. От детайлната справка на
Брюксел става ясно, че близо 2,8 млрд. евро за нашата страна отиват за проекта CARMEN, който има за цел да
засили сътрудничеството на източната граница на ЕС. Чрез цифровизация и
физическо надграждане на целевата енергийна инфраструктура, изпълнението ще
насърчи трансграничното сътрудничество между Румъния, България и други съседни
държави като Унгария, Молдова и Украйна. Периодът на изпълнение е до 2030 г.
 |
| Проектът Carmen. Снимка: Официален сайт |
От българския Електоенергиен системен оператор допълват в съобщение до медиите, че ЕК е одобрила отпускането на 50% безвъзмездно финансиране за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес.
С парите ще бъде изпълнен цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на три нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2 и Генерал Тошево 2; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на националния оператор. Целта е модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг.
Освен за България безвъзмездните средства са предназначени за проекти в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Испания и Швеция и водородните коридори и маршрути в Балтийския регион.
Освен това финансиране в размер на 250 милиона евро ще подкрепи изграждането на 3 проекта и финансирането на 9 подготвителни проучвания за CO2 инфраструктура. Сред тях са съоръжението Prinos в Северна Гърция за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в региона на Югоизточното Средиземноморие.
От Европейската комисия с официално съобщение учточняват, че решението за финансиране и положителното становище е дадено на 28 януари 2025 г. След това Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) ще изготви споразумения за отпускане на безвъзмездни средства с бенефициентите.
За спешна модернизация
на неадаптираната елмреца крещи с цял глас енергоемката индустрия от няколко
години. С петиции и писма още по времето на предния състав на комисията „Фон
дер Лайен“ 1 беше заявено, че бизнесът няма време за чакане и това пречи на
енергийния преход и амбициите за въглеродна неутралност до 2050 г. Сред най-изявените
говорители с конкретни предложения е базираната в Брюксел браншова асоциация Eurelectric.
В поредица от експертни доклади тя изчислява, че за периода 2025-2050 са нужди инвестиции
в порядъка на 67 милиарда евро или 0,4% от БВП на ЕС.
От сърцето на
Европа – съседна Нидерландия и нейната енергоемка индустрия викат с цял глас за
помощ вече втора година, че нереформираната мрежа в ниската земя спъва зеления
преход на стотици малки и големи компании. Липсата на капацитет за свързаност
ги е оставила за десетилетие в списък на чакащи за присъединяване. Сигналът за проблема беше
изпратен до предишния кабинет на Марк Рюте, който се разпадна в лятото на 2024.
Сигналите стигната и до ушите на неговия наследник Дик Схоф, който изглежда, че
засега по-належащи са му проблемите с миграцията, отколкото на енергоемката
индустрия.
„За успешен
енергиен преход ЕС се нуждае от огромни количества допълнителен мрежов
капацитет. Обемът на инвестициите за операторите на разпределителните системи
трябва да се удвои. За да успеем, се нуждаем от атрактивна възвръщаемост за
инвеститорите, за да могат да го финансират, технология и бърза електрификация,
за да управляваме таксите за разпространение. ” – казва главният изпълнителен
директор на E.ON Леонхард Бирнбаум.
С стъпването си за втори мандат като председател Урсула фон дер Лайен показа, че проблемът на енергоемките компании ще бъде сред фокуса и приоритетите още първите 100 дни на ЕК. Самата германка показа, че осъзнава сериозността на проблема, който спъва конкурентоспособността на блока. Не случайно една от първите визити на новите еврокомисари Стефан Сежурне и Тереза Рибера дойдоха на крак в Гент, за да уверят водещия стоманодобивен гигант ArcelorMittal, че Комисията е запретнала ръкави и в най-спешен срок ще изготви план за спасяване на индустрията. От мениджмънта пък заявиха, че няма да екологизират завода си в белгийския град, докато не видят че Брюксел защитава индустрията от наводнената евтина китайска продукция.