Новото правителство на Белгия с премиер Бард де Вевер официално пое щафетата от своите предшественици, начело с Александър де Кро. Двамата политици са си разменили няколко реплики и на официална церемония са си предали властта.
Снимка: Официален ФБ канал на Александър де Кро |
От разпространените кадри във официалния ФБ канал на бившия премиер става ясно, че Де Кро е заявил: "Да бъдеш министър-председател на Белгия никога не е работа за един човек. За мен беше чест и да работя редом с толкова много отдадени хора. Благодаря на всички, които помогнаха за изграждането на тази страна през изминалите години. Всяка отговорност е временна, но ангажиментът към страната ни никога не свършва. Успех на новото правителство и Бард де Вевер“, казва за довиждане Александър Де Кро.
Новото правителство официално положи клетва пред краля. То се състои от 14 министри – 7 от фламандския регион и 7 от френскоговорящите провинции.
Бард де Вевер няма много време за официалности. Веднага, след като положи клетва, той се зае с неотложните неща и първите си срещи. Новият премиер замина директно за срещата на Европейския съвет и неформалната среща на държавните глави от ЕС, където отбраната е на първо място в дневния ред. Сред първите, които подадоха ръка за късмет, бяха бившият премиер на Нидерландия и настоящ шеф на НАТО Марк Рюте, както и френският президент Еманюел Макрон.
Новото правителство на Белгия се окичи с атрактивното име „Коалиция Аризона“, заради цветовете на партиите,които наподобяват знамето на американския щат. Пет партии преговаряха по коалиционното споразумение - N-VA, фламандските християндемократи и социалисти и франкофонските либерали и центристи от Les Engagés. Приоритетите включват, енергийна реформа, данъчна реформа, строга миграционна политика и повече инвестиции в армията и полицията.
Сред първите промени е отмяна на приетия през 2003 г. Закон за излизане от ядрената програма. Според текста атомните електроцентрали трябваше да бъдат затворени до 2025 година. Впоследствие заради кризата с горивата и шоковото поскъпване на газа в Европа, кабинетът "Де Кро" реши да удължи живота на реакторите в най-новите мощности Doel 4 и Tihange 3 с 10 години. Новият кабинет обаче иска да бъде с 20 - т.е. до 2045 г.). За да направи това обаче, правителството ще трябва да проведе нови трудни преговори с оператора Engie. От френската компания по-рано през месеца посочиха, че вече не се интересува от ядрена енергия и че допълнително удължаване всъщност е немислимо.
Правителството също така иска да проучи дали новите атомни електроцентрали могат да играят роля в бъдещия енергиен микс. Целта остава постигането на климатична неутралност до 2050 г. С времето Белгия също иска да стане независима от вноса на изкопаеми горива от страни извън ЕС. Субсидиите за изкопаеми горива ще бъдат постепенно премахнати. ДДС върху термопомпите ще падне до 6%, докато този за котлите, които използват изкопаеми горива и въглища, ще се повиши отново до 21%.