ЕС е основният търговски партньор, инвеститор и донор за Западните Балкани и предоставя значителна помощ и финансова подкрепа на шест страни: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, които са подписали споразумение за стабилизиране и асоцииране. Всеки документ е различен за отделната кандидат-членка и носи със себе си специфични условия.
 |
| Снимки: Аудиовизуална пресслужба на ЕК |
За да се подпомогнат страните по европейския им път и да се насърчи едно по-бързо социално-икономическо сближаване с ЕС, през 2023 г. е представен план за растеж, който допълва средствата по друга линия Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III).
По плана за растеж са предвидени 6 милиарда евро за периода 2024 – 2027 г. 2 милиарда евро от общата сума ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства, а 4 милиарда евро под формата на заеми. Инструментът ще помогне на партньорите да проведат реформи, свързани с ЕС, въз основа на амбициозни програми за реформи, приети от всеки партньор.
Плащанията са предмет на строги условия за постигане на реформите, включени в програмата за реформи. Също така, за да се получи подкрепа от ЕС от Инструмента за реформи и растеж, се прилагат някои условия и за ефективни демократични механизми. Сред тях са многопартийната парламентарна система, свободните и честни избори, плуралистичните медии, независимата съдебна система, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Друго условие за Сърбия и Косово е те да се ангажират конструктивно, с измерим напредък и осезаеми резултати, в нормализирането на отношенията си.
ЕС е най-важният търговски партньор на региона на Западните Балкани, като две трети от общата стокова търговия извън региона са с него. По данни на Съвета на ЕС през 2023 г. стойността на търговията между ЕС и Западните Балкани надхвърля 82 милиарда евро. От 2013 г. насам увеличението на търговията между ЕС и Западните Балкани е повече от двойно.
 |
| Инфографика: Пресслужба на Съвета на ЕС |
Отделно от текущите процеси на присъединяване лидерите от ЕС провеждат със своите партньори от Западните Балкани и редовни срещи на върха. Това са най-важните политически срещи между лидерите от ЕС и Западните Балкани.
ЕС провежда и други срещи с партньорите от Западните Балкани, а именно: съвети за стабилизиране и асоцииране; неформален обмен на министерско равнище в рамките на Съвета по външни работи; министерски форуми ЕС – Западни Балкани в областта на правосъдието и вътрешните работи; директни посещения на еврокомисари и от първите жени на блока – Кая Калас и Урсула фон дер Лайен.
Последното посещение на първия дипломат на Европа Кая Калас бе в началото на април, а преди това поредната за няколко месеца визита в Западните Балкани направи и фон дер Лайен. Председателката не крие, че Сърбия е ценен партньор, но и не скрива критиките си по отношение на спора с Прищина. Когато трябва да се действа решително дори е готова на дръзки действия като например да откаже среща с премиера заради топлите връзки към руския лидер Владимир Путин.
Не са малко средствата предвидени и отвъд границата към РС Македония. При последната си среща с премиера Христиан Мицкоски през 2024 стана ясно, че от джоба на европейския данъкоплатец по посока Скопие ще потекат близо 2 млрд.евро за декарбонизация и реформи в енергийния сектор.
По отношение на транспортната свързаност фон дер Лайен обърна внимание, че водена от ключовата политика Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., ЕК ще инвестира в чист транспорт за по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Това включва много важния проект за железопътен коридор VIII между Албания, Северна Македония и България. Връзката се пресича с друг коридор X от Гърция.
 |
За Брюксел разширяването на Западните Балкани и развитието на икономиките е важно, но просперитетът зависи и от междусъседските отношения като тези между Белград – Прищина и София – Скопие. Споровете предизвикват „умора“, която трябвало да се преодолее, смята еврокомисарят Марта Кос, чиито портфейл е именно разширяването. Подобно на нейните колежки Калас и Фон дер Лайен, тя също предпочита директните срещи на място и направи двудневна визита в българската столица София, за да се срещне с премиера Росен Желязков и с държавния глава Румен Радев. И при двамата посланието бе ясно и кратко – да се инвестира в реформи и да се преодолее болката от миналото. Това можело да стане само с лидерско поведение.
От своя страна отговорът на българският премиер е бил, че ангажираността към реформите трябва да е двустранна. ‚Трябва честност, яснота, предвидимост и диалог. Интегрирането на Западните Балкани е отговорност с особено значение за България. Интеграцията на тези страни ще направи ЕС по-силен и по-устойчив“.
Визитата на еврокомисаря в София даде възможността при участие в бизнес форум да напомни, за някои от грешниците, които спъват така желаното за Брюксел разширяване. Кос не говори с имена, но за всички, които следят политическите търкания в тази част на Европа знаят за кого бяха адресирани посланията. Както каза Кос " някои страни (кандидатки) трябва да се потрудят в посока на човешките права, основните свободи и демократичните принципи".