Европейският комисар Вопке Хукстра има намерение да коригира плана си за климатична неутралност за страните-членки до 2050 година. Както е вече ясно нидерландецът заяви, че това ще бъде водещата му политика при встъпването му в длъжност миналата есен. Впоследствие обаче летвата беше занижена и бе поставен срок за 90% климатична неутралност до 2040 г.,т.е. с цяло десетилетие. Намерението на Европейската комисия да ускори процеса срещна бурно негодувание в общността, та се наложи на Хукстра да направи една бърза обиколка из Европа, за да се запознае какви са точно причините.
 |
| Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК |
Повечето страни са заявили в прав текст, че променената геополитическа обстановка в света, плановете за превъоръжаване, проблемите с конкурентоспособността и борбата за запазване на позиции на фирмите, избутват климатичните цели по-назад в плановете на държавните правителствени лидери. Самият Хукстра не желае да се стига до този неприятен сценарии, както се случи с шумно прокламирания през миналите две години план за обезлесяване.
Oще по темата:
Според изтекли документи в родната на еврокомисаря Нидерландия, Вопке Хукстра има намерение да въведе междинни етапи за покриване на климатична неутралност. В никакъв случай обаче не смятал да се отказва от 90% през 2040. Редица страни, Полша, Италия, Унгария, Чехия и Словакия, са заявили, че летвата е твърде висока и целите са непостижими за този кратък срок. Големият препъникамък за климатичната политика на ЕК е Франция, която е твърде критична към изпълнението. От другата страна на границата – Германия пък адмирира целите. Фактът, че най-мощната икономика в Европа стои зад Хукстра, това му дава основание да вярва, че целите са изпълними.
Другият голям проблем за пред климатичната цел на европейския комисар е лансиран план европейските страни да гарантират, че преследват климатичните цели като извършват дейности извън територията на ЕС. Например с доказване на гаранции, че след направени инвестиции в Индия, местна фабрика отделя по-малко въглероден диоксид в атмосферата.
Срещу идеята се изказаха и учени от Европейския научен консултативен съвет, според които този план не бива да се реализира и не е добър. Опасенията са, че чуждестранните твърдения за постигане на климатична неутралност ще бъдат трудни за проверка. Също така страните от ЕС биха били по-добре да харчат парите си в собствената си страна.
Подобни критики се чуват и в средите на Европейския парламент. Недоволни нотки има както в собственото политическо семейство на Хукстра - християндемократите, но сред GroenLinks-PvdA, партията на предишния еврокомисар по климата Франс Тимерманс.
"Предпочитам да използваме тези пари, за да направим стоманодобивната компания Tata по-екологична, отколкото да имаме десет електрически автобуса във Виетнам", казва пред нидерландската обществена телевизия евродепутатът Мохамед Чахим (GL-PvdA). "Имаме нужда от тези пари тук."
Прогнозите са, че може да отнема месеци на дискусии за тези „задни вратички“ и кози пътеки, по които води планът. Ясно е едно, че корекция ще има, докато всички не бъдат доволни.
За председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пътят е правилен и това го доказало проучване на "Евробарометър", според което гражданите одобрявали мерките в областта на климата.
Според председателя е на прав път и може да постигне целите до 2030 г. 55%.- климатична неутралност „Тъй като европейските граждани все повече усещат въздействието на изменението на климата, те очакват Европа да действа. Промишлеността и инвеститорите очакват от нас да определим предвидима посока на движение. За пореден път показваме, че твърдо стоим зад ангажимента си за декарбонизация на европейската икономика до 2050 г. Целта е ясна, пътят е прагматичен и реалистичен.“
Припомням, че европейският Закон за климата влезе в сила през юли 2021 г.. За да постигне договорените си цели за декарбонизация, ЕС прие редица допълнителни мерки, сред които Fit for 55, чието прилагане от държавите членки на ЕС е в ход. Оценката на Комисията от Националните енергийни и климатични планове (НЕПЕК), представени на 28 май, показаха, че ЕС колективно се приближава към климатичната цел за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 55%.