Съдът в Хага: Климатичните промени засягат правата на човека *

*Материалът е допълнен след решението на съда*

Светът отново е приковал погледа си към Хага – по-малко от месец след ключовата среща на НАТО. Този път главен герой е най-малката държава в света Вануту, която в края на миналата година заведе първя в историята климатичен иск. След месеци на изслушвания, 15 съдии излязоха с решение, макар и необвързващо.

Държавите по света са длъжни да се придържат към опазването на климата и с политиките си да не допускат щети в противен случай може да им се наложи да платят обезщетение. Последиците от изменението на климата, като наводнения и суша, могат да имат огромен ефект върху правата на човека. Това засяга здравето, достъпът до вода и храна", заявява в председателстващият съдия - японецът Юджи Ивасава при изчитането на решението. 

Ако държавите не изпълнят задълженията си в областта на климата, може да се поиска обезщетение. Мотивите за нарушени права трябва обаче да бъдат "достатъчно аргументирано доказани“, че дадена страна е причинила щети на климата. Всяка ситуация, в която това би се случило, трябва да се оценява индивидуално.

"Нашата дърава е допринесла за по-малко от 0,0001 процента за глобалните емисии. Ние не сме причинили този проблем. Светът трябва да признае това", казва бившият министър на климата на страната Ралф Регенвану. А съдът допълва, че „богатите страни, които са отговорни за по-голямата част от емисиите на парникови газове, трябва да поемат водеща роля“.

Снимка-личен архив

Становището макар и да не е обвързващо,  очаква се то да доведе до нови закони и съдебни дела по целия свят, коментира за една от обществените телевизии на страната Маргарета Веверинке-Сингх, която адвокат по делото.

Още по темата: Съдът в Хага започва разглеждане на най-голямото дело за климата, водено някога | 3e-news

Началото на нова ера в климатичните дела

В края на миналата година малката островна държава дръзва срещу големите сили със завеждането на климатичното дело. Процесът бързо придобива славата на „най-голямото дело, заведено от една от най-малките държави в света.

Защо е цялата инициатива на тази малка държава в Тихия океан. Намерението е да поиска съвет. Вносителите осъзнават, че създават прецедент и са подготвени да си тръгнат от нидерландската столица с празни ръце, разочарования, но и с послание, че шанс винаги има.

Международният съд никога досега не се е произнасял искове, свързани с изменението на климата. "Въпреки че това е само становище и решението не е обвързващо, то трябва да осигури яснота относно прилагането на международното право когато става въпрос за последиците от изменението на климата. Според уязвими страни като Вануату става въпрос за тяхното оцеляване“, коментираха адвокати, до които се е допитала телевизията.

По делото 15-те съдии разглеждат два правни въпроса. Какви задължения имат държавите-членки на ООН съгласно международното право, за да защитят други държави-членки и бъдещите поколения от изменението на климата? И вторият въпрос: какви са правните последици, ако държавите-членки продължат да отделят много парникови газове и не предприемат достатъчно действия, за да ги намалят?

По време на изслушването в края на миналата година близо 100 държави и 12 международни организации са получили възможност да свидетелстват. Специално внимание беше обърнато на последиците от изменението на климата за уязвимите държави. От години е известно, че тези малки островни държави като Вануату са на фронтовата линия на глобалната климатична криза. Много страни са изложени на риск да изчезнат или да бъдат негодни за живеене поради последиците от променящия се климат. Поради покачващата се морска вода все повече земя изчезва. Поради ерозията почти не е останал плаж. Екстремните метеорологични явления, като ураганите, са по-чести и интензивни. Според експерти морското равнище може да се повиши с 2 до 6 метра с глобалното затопляне от 2 градуса. Това означава край за много от 83-те острова на Вануату, но също и за околните страни като Тувалу, Фиджи и Кирибати.

Вануату се намира в средата на Тихия океан и има само около 320 000 жители. Те изпитват последиците от изменението на климата ежедневно, докато на практика не са допринесли с нищо за него. Но с покачването на водите разходите също се увеличават. Ето защо Вануату иска богатите и замърсяващи страни да поемат отговорност за своя исторически и продължаващ принос към изменението на климата. Уязвимите страни търсят репарации, ако големите замърсители не направят достатъчно, за да спрат изменението на климата.

Изходът

Още преди да се произнесе Съдът юристи коментираха, че са възможни няколко сценария. Апелативният съд може да каже, че не е компетентен. В този случай Вануату ще се прибере у дома с празни ръце. "Това би бил най-разочароващият резултат, но шансът за това ми се струва нулев", коментира в телефонно интервю за „Нос“ адвокатът Маргарета Веверинке-Сингх

Апелативният съд може също така да каже, че директивата за действие срещу изменението на климата трябва да бъде в съответствие със споразуменията на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Това също би било разочароващ резултат, тъй като Парижкото споразумение предполага доброволно тълкуване на намаляването на емисиите. Дори ако политиката за намаляване на емисиите е недостатъчна, държавите не могат да бъдат държани отговорни за това.

Но прокурорите са взели това предвид, казва професорът по международно право и климатично право Маргарет Йънг от университета в Мелбърн. "Въпросите са внимателно формулирани, така че съдът трябва да разгледа и други договори и международни закони", казва тя .

Съдът е разгледал и Конвенцията на ООН по морско право или Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. "Това съдържа много по-строги правила, които задължават държавите да предотвратяват замърсяването."

Миналата година Международният трибунал по морско право постанови, че емисиите на парникови газове са форма на замърсяване на морската среда. "Мисля, че съдът също ще вземе предвид това в решението си", смята Йънг.

Правният екип на Вануату се надява, че съдът ще базира съветите си главно на международни договори за правата на човека. В този случай липсата или недостатъчните действия срещу изменението на климата биха били нарушение на правата на човека. След това държавите членки могат да бъдат принудени да спрат да отделят парникови газове и може да се наложи да плащат репарации, ако това не успее. Освен това държавите могат да решат да наложат санкции на държави, които не спазват международното право.