След като слегна прахът от голф игрището в Шотландия, Европа се събуди с гняв

Сключеното трансатлантическо търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ започва да набира критическа маса в медиите на 3 от водещите европейски страни – Франция, Германия и Нидерландия.

Снимка: ЕК

В страната на лалетата икономическото национално радио BNR коментира, че „ едва сега когато слегне прахта по голф игрището в Шотландия“ (образна препратка, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети президента Доналд Тръмп в неговия комплекс) се виждало колко грешки са били допуснати от председателката и колко неизгоден за Европа договор е сключила. В допълнение на казаното бих добавил и коментара на българския евродепутат Кристиан Вигенин на фейсбук страницата си който недоумява защо председателката е отишла да преговаря с Тръмп на негова територия. "Така се прави, когато отиваш да капитулираш, не ако имаш намерение да преговаряш. Тази жена развява и мести някакви милиарди, за което никой не я е упълномощил, не за първи път, впрочем. Вместо да водим света чрез примера си, ние - ЕС - показахме на целия свят, че няма смисъл от международното право и от правила в международната търговия, че светът вече е един Див Запад и каубоят с карабината определя правилата и винаги печели", смята бившият външен министър и подчертава, че това е негово лично мнение.

С известно мълчание от няколко дни, критиката си изля накуп президентът Еманюел Макрон пред неговите министри. Според него Европейският съюз и неговите преговарящи не са използвали достатъчно възможностите и арсенала за контрамерки, с които разполага блокът.

Като пример френският премиер е посочил, че ЕС не е показал достатъчно респект на срещата. Самата Фон дер Лайен не застанала с нужната увереност пред милиардера-президент. Върху този факт, между другото, вече няколко дни размишляват сутрешните говорилни на националните телевизии в Нидерландия. 

Не един и двама анализатори обърнаха внимание върху стойката на председателката и нейните жестове, че излъчвала неувереност и примиреност, което изиграла лоша шега при договарянето на условията в сектори като фармация и енергетика.

След президента и премиерът на страната Франсоа Байру описа последствията като „черен ден за Европа“ и осъди нейните лидери, които са я довели до ситуацията „да се подчини".

Германският канцлер Фридрих Мерц също призна, че не е "доволен от този резултат, не очаквал нещо добро, но като се имало предвид от ситуацията, от която тръгнали преговорите, не можело да се надява и на „нещо повече“.

За разлика от по-именитите си колеги, с предпазлив оптимизъм към споразумението погледна премиерът на Белгия Барт Де Вевер. В съобщение, публикувано в социалната медийна платформа X, той написа, че е облекчен от постигането на сделка, но няма причина за радост. "Докато очакваме пълните подробности за новото търговско споразумение между ЕС и САЩ, едно нещо е ясно: това е момент на облекчение, но не и за празнуване. Митата ще се увеличат в няколко области и някои ключови въпроси остават нерешени. Все пак, поздравявам президента и нейния екип за тяхната упорита работа и отдаденост през последните месеци, фокусирани върху запазването на трансатлантическите връзки и гарантирането, че търговията остава възможно най-стабилна при предизвикателни обстоятелства. Искрено се надявам, че Съединените щати с времето отново ще се отрекат от измамата на протекционизма и отново ще прегърнат стойността на свободната търговия – крайъгълен камък на споделения просперитет", пише в поста на премиера.

Според него обаче, Европа трябвало да продължи да консолидира вътрешния си пазар, да намали ненужните регулации и да изгради нови партньорства за диверсифициране на търговската мрежа. „Нека Европа се превърне в фар на отворена, справедлива и надеждна търговия, от която светът толкова спешно се нуждае", апелира още  премиерът.

От страните, които формират региона на Бенелюкс“ засега радио тишина има единствено откъм Нидерландия и нейния служебен премиер Дик Схоф. Засега единствено един икономист от Камарата на представителите Хан де Йонг, който заяви, че „това е победа за Тръмп и поражение за ЕС".

Щипка лют пипер поръси и „Политико“ в зейналата рана като обърна внимание на твърдението, че обещанието на ЕС за милиарди евро инвестиции в САЩ е „напълно нереалистично“. Съюзът обеща на Тръмп да купи 750 милиарда евро американска енергия преди края на мандата му, или по 250 милиарда годишно. Това би означавало, че Европа ще получава 80% от енергийните доставки  от САЩ -напълно нереалистично. За сравнение, миналата година ЕС е внесъл енергийни доставки на стойност 375 милиарда евро, от които само 76 милиарда от САЩ. 

Въпреки това Фон дер Лайен и еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис остават оптимисти и твърдят, че целите са постижими. Неочаквано сурова зима, съчетана със забраната на ЕС за газ и петрол от Русия, която ще влезе в сила от 2028 г., все още можело да обърне хода на събитията. Освен това търговската сделка все още не е напълно изработена, "все още има много да се каже за нея", надяват се журналистите от авторитетния вестник, както изглежда и от политическата класа на Европа.

Безпокойство с цифри

На фона на засилената политическа критика, обзела Западна Европа, бившият български финансов министър Симеон Дянков дава своето обяснение с цифри защо сделката е неизгодна. Според него макроикономическият ефект от тарифния шок се очаква да намали годишния БВП на ЕС-27 с ≈0,5%. 

Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро. Спадът от 0,5% в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от ~0,4%, в 0,2% по-малко данъчни приходи от БВП. 

За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, Данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните пропуснатите приходи ще възлизат на около 34 млрд. евро. 

Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ, пише още българската агенция БГНЕС като цитира Дянков от изявление пред обществената телевизия на страната. 

Бившият финансов министър обръща внимание и на един все още не решен факт, който тържи на нокти ЕС - енергията. По-високите разходи за внос на енергия, според Дянков, ще доведат до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. "Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3%-0,5% от БВП или още 45 млрд. евро годишно", прогнозира Симеон Дянков.

Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (≈ 0,4%-0,5% от БВП на ЕС). За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8% от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5% от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2% от БВП. 

Шокът изтласквал няколко държави над тавана на дефицита от 3% от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с „извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни.

Изненада с разменени роли

Още не осъзнала истинските параметри на споразумението с Вашингтон, поредната сензация обяви Европейската централна банка и нейните данни за последното тримесечие. Оказва се, че има съществено разминаване и страните в Южна Европа бележат неочакван растеж.

Като цяло еврозоната е регистрирала растеж  0,1%, а за целия ЕС - 0,2%. За банката това е в рязък контраст с развитието през последните 20 години. Южноевропейските страни често са критикувани за лошата си икономическа политика и слабия икономически растеж.

Испания и Португалия водят списъка с темпове на растеж съответно от 0,7 и 0,6%. Въпреки че не са публикувани данни за Гърция, икономическият растеж през първото тримесечие е 2,2%. Добрите резултати се дължат главно на силния туризъм, развитието на логистиката и потребителските разходи.

В дъното на списъка са Германия, Италия и Нидерландия, където икономиките се свили с 0,1% през последното тримесечие.

Както отбеляза и Дянков тези страни са доста зависими от износа за Съединените щати повече от други европейски страни. Освен това Италия се бори с демографски проблеми. Очакванията са свиването на растежа в тези две страни да нарасне допълнително главно поради вносните мита, които ще влязат в сила от 1 август. Много точен е изводът от данните на нидерландският журналист Стефан Де Фрийс, който казва, че „слънцето грее в Южна Европа“.