Белгия връща стимули за термопомпи

Белгия връща данъчни отстъпки, за да спаси климатичния преход и да навакса забавените цели по пълна декарбонизацията.

Снимка от инфоклип на ЕК.

След като дойде на власт през лятото на 2024 г. новата четирипартийна коалиция, начело с N-VA и премиер Бард Де Вевер, едно от първите решения бе да върнат 21% ДДС върху някои продукти. По-малко от година обаче, явно мерките не дават очаквания резултат и кабинетът отново даде задна и върна на 6% ДДС за покупката на термопомпи.

Oще по темата:

• Белгия се клатушка между репарационен заем и предсрочни избори
• Москва заплаши Белгия, че ще има сериозен проблем
• Белгийският премиер: Ако не обединим пазарите сме птица за котката

От министерско постановление на 14 ноември се вижда, че предложението е направено от министъра на финансите Ян Ямбон и е подкрепено от коалиционните партньори. В мотивите на министрите е казано, че с подобни стъпки страната стимулира бизнеса и домакинствата към подмяната на към щадящи природата термопомпи и котли.

Намалената ставка ще важи за поръчки, свързани с инсталация на термопомпи в жилища или в непосредствена близост. Намерението е да остане валидна следващите 5 години.

Припомням, че това е една от малкото мерки, които станаха факт в енергетиката, тъй като правителството бе ангажирано с реформи в пенсионната и социалната сфери.

Въпреки, че в коалиционното споразумение, под гръмкото име супермеморандум, енергетиката имаше водеща роля. Самият премиер също заяви, че с рестарт ядрената енергетика ще се върне на картата на Европа, засега е известно единствено, че се спира емблематичен проект за изкуствен енергиен остров, а водородни проекти бяха зачеркнати за сметка на отбраната.

 Зеленият стимул също беше пратен в историята, след като бе решено от 1 януари 2026, всеки който се навие да си купи екологично возило ще трябва да плаща годишен пътен данък и съответната регистрационна такса.

Едно от малкото ключови решения, които поне отчасти спасяват патовата ситуация на енергоемката индустрия е отпусната помощ от 270 млн. евро. Това пък предизвика бурно негодувание в опозицията, че се дават толкова пари, а емисиите CO2 не намалявали. На всичко отгоре и помощта не се инвестирала по предназначение.

Обективността ни обаче не бива да слага в черни критични краски за цялата политика в енергетиката. Един от проектите, които се залагат големи надежди по отношение на климатичните цели е изграждане на голям соларен парк по линията на високоскоростните влакове Льовен-Лиеж. Това ще бъде първата в Европа централа, която ще се свърже към стандартното въздушно напрежение. Проектът се развива от инфраструктурната компания на страната Infrabel. неизползваната земя, особено железопътните насипи, ще бъде превърната в площи за зелена енергия, които ще захранват железопътната инфраструктура и могат да се използват от влакове.

С такива гръмки цели е изпълнено цялото коалиционно споразумение между водещата партия N-NA и останалите фламандско-валонски партньори CD&V, Vooruit, MR и Les Engagés. Засега обаче само на хартия.

Дали обаче ще има време за още енергийни пробиви по пътя към пълната декарбонизация ще стане ясно до средата на януари, ако това правителство съумее да се справи с купищата нерешени въпроси в страната и на евросцената. Срокът не е случаен. Де Вевер открито намекна, че е готов да хвърли оставка, ако продължи упорството на останалите партии и синдикатите по отношение на бюджета за следващата година и дългосрочната финансова рамка.

На европейския терен премиерът със зъби и нокти брани интересите на страната и е сам срещу всички в ЕС по повод намерението на ЕК да използва замразени руски активи в Белгия в помощ на Украйна. Касае се за 170 милиарда евро, които се съхраняват във финансовия депозитар Euroclear в Брюксел. Намерението беше 140 милиарда евро от тези средства да бъдат използвани като „репарационен заем“. Битката му спечели прозвището „лошото момче на Европа“.

Финансови неволи, борба за запълване на огромната дупка в бюджета, спорове със синдикати, сам срещу всички в ЕС и за капак непрестанна инвазия на дронове по летища, военни бази, тренировъчни центрове, АЕЦ и друга критична инфраструктура.

И за финал – последната битка за честта и парите предстои през декември, когато ще стане ясно на Европейския съвет дали Киев ще получи заветните блокирани руски активи в белгийския депозитар или ще бъдат застрашени надеждите на ЕК да осигури 140 милиарда евро до април 2026 г.