Белгийското правителство готви през 2026 година ударна ДДС секира за бизнеса и домакинства. Целта е повече приходи за зейналия бюджетен дефицит.
Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация. През миналата година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024, според последния доклад на агенцията за дългове на страната от ноември. Общият федерален дълг в момента е 551 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Новото правителство се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели и да намали дефицита.
По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.
Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.
Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.
Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.
Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години.
С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност", казва министърът пред колегите си на последното правителствено заседание. По-късно пред медиите той допълва тезата си, че тези решения били от решаващо значение за възстановяването на финансите на страната и повишаването на доверието във фискалната политика
