Rabobank: 60% от поръчките трябва да са за военни фирми в ЕС до 2035 г.

Стратегическа автономност е най-често използваната дума по високите управленски етажи на Брюксел началото на войната в Украйна. За да се постигне обаче тази цел, индустрията на блока има нужда от доминиращо собствено производство в областта на отбраната на световните пазари. По данни на изследователският отдел на нидерландската Rabobank към момента цифрите не са в полза на амбициите на Европейската комисия. 80% от направените разходи са извън ЕС. Плановете са посоката да се промени до 2035 година – 60% от поръчките да останат за военни фирми на Стария континент.

Снимка; audiovisual.ec.europa.eu

Един от приоритетите в тази насока, ако се съди от изказванията на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, е инвестиции в дронове. И по този показател цифрите не говорят в полза на европейската икономика. Само 30% от продуктите са доставени и произведени от европейски фирми, посочва като пример в доклада си нидерландският изследователски център на банката. Очакванията са идните години поне половината от поръчките да бъдат насочени към водещи лидери на континента.

Страната на лалетата се смята за един от пионерите в производството на дронна техника. Оптимизмът се заражда от факта, че за периода след началото на инвазията през 2022 са се появили десетки иновативни компании, които имат потенциала да поемат наплива от поръчки. Страната, макар и в ситуация на две служебни правителства с орязани функции, не стои безучастно и е заявила намерение да разгръщане на военния потенциал и повече собствено производство. Министерството на отбраната вече обяви, че отдава под наем за десетилетие 120 000 квадратни метра от бивш автомобилен завод за производство на дронове. Това прави Нидерландия един от европейските лидери по производствен капацитет за дронове, заедно с Естония и Италия, коментира електронният сайт bnr.nl. Въпреки че на политиците им се искало целият процес да се извършва на собствена земя, все пак ще се наложи партньорство отвън – САЩ, Израел, Турция и набедената за черна овца е ЕС – Китай. „Зависимостта от тази страна остава, тъй държи в ръцете си материалите за производство на батерии и ключови компоненти“, казват авторите на доклада и създават препратка към друга ключова инициатива за намаляване на чуждата зависимост – критичните суровини.

Надеждите за намиране на решение и спасение на европейската енергоемка индустрия са насочени към плана на ЕК REPowerEU, който ще търси алтернативни доставки на критични суровини. През 2025 година бяха обявени близо 60 стратегически проекта, от които да бъдат осигурени хиляди тонове литий. Един от тях е на сръбската мина „Рио Тинто“, която има готовност да осигурява суровина за 1,1 милиона автомобили всяка година.

Изглежда, че и самата ЕК комисия си е направила разчетите по отношение на дроновете. Според разпространено наскоро комюнике за разходите за отбрана ще достигнат 3,8 трилиона евро до 2035 г. Пари, които да отидат предимно към европейските доставчици и по проекти като този в Нидерландия за създаване на дом за „технологиите от утрешния ден“ - технологичен център за изкуствен интелект. В своя нов Al дом компаниите ще експериментират с приложения за изкуствен интелект. Под един покрив ще се тестват летящите машинки, ще съхраняват данни на сигурно и ще се използват суперкомпютър с огромна изчислителна мощност. Страната мечтае с помощта на Брюксел да се превърне нещо като европейската Силициева долина.

Съседна Белгия също дава знак, че с 1 млрд. евро инвестиции в няколко военни центрове за данни. Проектът е част от реформата във военната сфера през следващите 3 години, която има за цял да създаде цифров суверенитет на страната. Не е изключено в близко бъдеще да се помисли върху собствени инвестиции в защитни дронове в борбата с нашествието на чужди летателни апарати, навлезли във въздушното пространство на летищата „Завентен“ и „Лиеж“ и няколко военни бази.

Как?

Очевидно е, че проекти има и страните са готови на собствени мускули или по междусъседски да ги реализират. Какво прави обаче ЕС в тази насока, освен пресконференциите и амбициозните планове. Една от възможностите е Програма за европейската отбранителна промишленост е с бюджет от 1,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства в периода 2025 – 2027 г. Финансира се чрез дългосрочния бюджет на ЕС.

Друга бе лансирана по време на тазгодишния икономически форум в Давос. Урсула фон дер Лайен заяви, че по плана RеArm ще бъдат отделени огромни средства за дронове. Вече имало три отбранителни технологични стартъпа, които работят по софтуер, системи, базирани на изкуствен интелект, за разузнаване на бойното поле и дронове за наблюдение. 

Европейската инвестиционна банка също е готова да отпуска средства по проекти за безпилотни летателни апарати по действаща от 2019 година съвместна инициатива с Комисията. 

Една от последните инициативи е инструментът SAFE, който ще подкрепя държавите членки, които желаят да инвестират в промишлено производство в областта на отбраната чрез съвместни обществени поръчки, с акцент върху приоритетните способности. ЕС ще предостави до 150 милиарда евро, които ще бъдат изплатени на заинтересованите държави членки при поискване и въз основа на национални планове. Плащанията ще бъдат под формата на заеми с дълъг срок до падежа на конкурентни цени, които се изплащат от държавите членки получатели.

Този механизъм бе специално обсъден при посещението на Урсула фон дер Лайен в България през миналото лято. В разговор през август с премиера Росен Желязков стана ясно, че правителството ще вложи в Сопот средства по механизма за нови производства и ще разкрие до 1000 нови работни места.