Pages

неделя, 22 февруари 2026 г.

Белгийският град Генк инвестира 3 млн. евро в енергийно устойчив космодрум

Близкият до нидерландската граница град Генк предприема редица инициативи, с които да допринесе за общата политика на страната по пътя към климатична неутралност. Един от мащабните проекти е свързан с цялостно реновиране на съществуващ космодрум, който да отговаря на енергийно устойчивата политика на бъдещето, разказва локалната телевизия Limburg.

Снимка; kattevennen.be

Проектът ще започне през есента на 2027 година и трябва да бъде завършен за малко повече от година. През този период ще бъде ремонтирана основната сграда, външната облицовка, смяна на прозорците и допълнителна изолация на стените и покрива . Общата инвестиция възлиза на около 3 милиона евро.

След реновацията очакванията са сметката за газ да бъде намалена със 70%, а изолираните стени ще направят комфорта на посетителите още по-добър. Проектът е само началото. Искаме с подобни инициативи Генк да стане климатично неутрален до 2045 година, казва в интервю съветникът по енергийна устойчивост Карел Крикеманс.

Космодрумът и към него центърът за астрономия и космически пътувания в Национален парк „Хоге Кемпен“ се посещава от над 50 000 души всяка година.

Подобни проекти са от изключително значение, ако Белгия иска да обърне тренда и да навакса пропуснатото. На този етап различни доклади показват, че страната не може да покрие целите на Европейската комисия за пълна климатична неутралност до 2040 година. В последния публикуван доклад на Федералната обществена служба за обществено здраве от ноември 2025 година се казва, че страната е намалила CO2 емисиите с 28% в сравнение с 1990 г. Темповете и политиките, според агенцията, давали основание да прогнозира, че емисиите няма да намалеят достатъчно бързо в нито един сектор, за да стане климатично неутрална след четвърт век.

Белгийското градче е поредният пример, който показва желанието на властите да оборят въпросния доклад и да докажат, че заедно с останалите провинции могат да се справят с това предизвикателство. За подобни „зелени“ и енергоефективни каузи съм разказвал в свои кореспонденции през изминалите години. Всички те са водени от една много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този народ – "тук расте нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво общество. Идеите за зелено бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании.

„Повече зеленина, растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика, независимо коя партия е на власт.

За фламандското правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите две провинции Валония и Брюксел за енергийно ефективни жилища, повече зелени пространства, затягане на мерките в транспортния сектор и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.

С поглед в бъдещето, но и да не допускат повече грешки в миналото, казва един друг доклад, според който Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да разхлаби мерките и по този начин да забавила поставените дългосрочни климатични цели.  Не работят в полза на климата и колебливи решения като първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г. Парижко  споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г, а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.