В писмо-покана на председателя на Европейския съвет Антонио Коща за заседанието на 19 и 20 март се вижда, че ЕС бърза да спасява конкурентоспособността
Европейската
политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени
срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява конкурентоспособността на
бизнеса. От традиционното писмо-покана на председателя на Европейския съвет
Антонио Коща, което той изпраща всеки път при срещи с премиерите на Общността,
става видно за намерението да се окомплектова нова програма (като на пожар) под
името „Една Европа, един пазар“. В нея обаче изпъква силно думата суверенитет.
Документът има амбицията да съдържа конкретни мерки за решаване в спешен
порядък с конкретни срокове.
Oще по темата: Бизнесът е разделен преди лидерската среща в Брюксел за цените на енергията, индустриалния план и пазара на емисии | 3e-news
„Основната цел на
тази програма е да засили европейската конкурентоспособност, да засили нашата
стратегическа автономия и да укрепи основите на нашия социален модел.
Прилагането на тези мерки, взети заедно, ще допринесе за нашия просперитет и
цялостната достъпност на ежедневието за нашите граждани и ще направи
Европейския съюз по-устойчив на бъдещи кризи. Всичко това изисква ясни и
устойчиви политически насоки от Европейския съвет още през март“, казва
председателят в документа.
Какви са спешните
мерки, които ще са обект на дебат. Като оставим превърналият се в традиция
видео гастрол на президента Зеленски, върху плещите на премиерите е
отговорността да вземат мерки по отношени на военната ескалация в Близкия изток,
конфликта в Иран и региона и
политическият отговор на Европа по отношение на цените на енергията и
енергийната сигурност.
Във поканата се
обръща внимание, че за ЕС е предизвикателство не само военната сигурност, но и
икономическата. Затова под отделен документ на масата стои въпросът да се
„облекат“ в законодателни инициативи десетките устни договорки взети на срещата
в белгийския замък Алден Бизен по-рано тази година.
И не на последно
място политическо решение чака Многогодишната финансова рамка (MFF) за 2028-2034. Коща призовава премиерите да
проведат честен разговор за това как могат да съчетаят амбициите на отделните
страни членки с подходящото финансиране. И обещава да се връщат многократно към
MFF през 2026 г., за да
създадат необходимите условия за своевременно споразумение.
Но нека да се
върнем отново на думата суверенитет. Това желание вече се породи и стана като
политически приоритет на Нидерландия, Германия и Франция. За него заговори и
самата Европейска комисия амбицията да изгради дигитален суверенитет. Срещу
какво и кого? Трите водещи страни в Европа ясно назоваха причината: страх от
непредвидимата политика, която води Доналд Тръмп. Нидерландците с новия си
премиер Роб Йетен заявиха, че ще работят за изграждане на свои собствени
дигитални платформии по този начин да не допускат трети страни да боравят с
лични данни. Париж и Берлин също работят по въпроса да ограничат ролята на гиганта
„Майкрософт“ в разработката на приложения за видео и чат комуникации.
Правителствата дори са започнали разработките на собствени комуникационни
системи.
За обединение и
„единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански
премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.
Акциите на трите страни на практика подготвят почвата за ЕК и плановете за ново законодателство за дигитален суверенитет. Очаква се подробности по тази тема през март. Засега е ясно само, което ще се изисква държавите членки да преразгледат критично своята дигитална и жизненоважна инфраструктура.
Суверенитет се
гради обаче със силна политика, ясна визия и единомислие между партньорите. За
последното обаче може да се поспори, дали Антонио Коща и Фон дер Лайен имат
отсреща такива в лицето на бизнеса. И нещо още по-важно в правенето на политика е нужна и честност.
Последните разкрития на авторитетното издание „Политико“ показват, че някои от
браншовите организации никак не са били лоялни при представянето на данни за
представителност. Големи лобистки инициативи представяли раздуто
„представителство“ на индустрията, за да оказват натиск за промени в
Европейската схема за търговия с емисии (ETS). По мнението на анализатори, независимо дали
става дума за целенасочена манипулация или за лоша координация, ефектът е един
и същ — загуба на легитимност за претендираните „гласове на бизнеса“.
Слуховете за раздор и подкопаване на доверието се появяват в момент когато набира сила новите инициативи на ЕК „Произведено в Европа“ и „Индустриален ускорител“ с акцент да се използват местно произведени материали като стомана и да се дава приоритет на партньори, близки до ЕС като Великобритания и Норвегия. Намеренията са регионът на Близкия изток/Северна Африка, Индия, Индонезия и Виетнам да бъдат изключени, тъй като точно те създават свръхкапацитет и са в ущърб на европейския бизнес.