Pages

▼

четвъртък, 4 юни 2026 г.

ЕС отваря вратите за изкуствения интелект в енергетиката

Европейската комисия представи нови инициативи за защита на центровете за данни, цифрова автономност и стратегия за отворен код. От пост на бившия министър Божидар Божанов се вижда, че пред българското правителство стои въпросът по  укрепване на националния суверенитет и избор на офис пакет за администрацията

......

Следващите 5-7 години Европа трябва да утрои капацитета на центровете за данни, съобщи Европейската комисия с представянето на новите законодателни инициативи в областта на иновациите и устойчивите технологии. Мерките целят да защитят сигурността на облачните данни и да намалят влиянието на трети страни по отношение на чувствителна конфиденциална информация.

Снимката е генерирана от изкуствен интелект

Една от насоките за действия е укрепване на цифровата автономност на ЕС чрез отворен код. В Европа има над 3 милиона участници с отворен код. Те предоставят цифрови решения, направени в Европа, за Европа, въз основа на европейските принципи и ценности, се казва в съобщение на Комисията и се уточнява, ще с внедряването на нова Стратегия за отворен код ще се увеличи броят на алтернативните за облачни продукти, изкуствен интелект, интернет технологиите, киберсигурността и полупроводниците. Инициативата ще даде тласък  на стартиращи предприятия за създаване на продукти с отворен код и подобряване на дългосрочната поддръжка и сигурност на европейската цифрова инфраструктура.

Още по темата: 

Цифровизацията на европейския енергиен сектор е по-неотложна от всякога, тъй като високите цени на енергията оказват натиск върху конкурентоспособността на промишлеността и бюджетите на домакинствата. В същото време растежът на цифровата инфраструктура на нашия континент се очаква да увеличи търсенето на електроенергия. Стратегическата пътна карта за цифровизация и ИИ в енергийния сектор разглежда и двата аспекта и определя как ИИ и други цифрови решения могат да гарантират устойчивата интеграция на цифровата инфраструктура в нашата енергийна система, като същевременно спомагат за повишаване на ефективността на европейската енергийна система.

Комисията ще улесни сътрудничеството между енергийния и цифровия сектор, за да се гарантира ефективното им интегриране в мрежата, както и необходимите доставки на чиста енергия, като същевременно се опазват водните и енергийните ресурси.

Също така ще ускори внедряването на цифрови решения и решения с ИИ за подобряване и интелигентно управление на европейската електроенергийна инфраструктура, като същевременно ще подкрепи по-бързото внедряване на интелигентни измервателни уреди, които са от ключово значение, за да се даде на европейските потребители по-голям контрол върху тяхното потребление на енергия и в крайна сметка да се намалят сметките за енергия.

Освен това стратегията ще спомогне за изграждането на суверенни и сигурни модели на ИИ за енергийния сектор, обучени въз основа на европейски данни и разработени от европейски дружества. Чрез опростяване на обмена на трансгранични енергийни данни ще се гарантира навлизането на интелигентни енергийни услуги и гъвкавост, които могат да доведат до икономии за милиони хора в цяла Европа.

Енергетика и суверенитет

Стратегията за навлизането на изкуствения интелект в енергетиката е част от по-голяма мащабна дейност на ЕК по изграждане на европейски суверенитет. Съвкупността от мерки целят укрепване капацитета на Европа в областта на полупроводниците, изкуствения интелект (ИИ), облачните услуги и отворения код. 

„Не можем да си позволим да зависим от други страни в областта на технологиите, които да поддържат функционирането на нашите болници, стабилността на нашите енергийни мрежи и сигурността на нашите услуги. Става въпрос за защита на нашите граждани, защита на нашите интереси и вземане на собствени решения. Европа разполага с талантите, високите постижения в областта на научните изследвания, промишлената база и единния пазар. Заедно трябва да превърнем тези силни страни в технологичен суверенитет, заявява председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен. Този ход идвал, тъй като Европа оставала силно зависима от доставчици извън Европейския съюз за основни цифрови технологии и тъй като търсенето на изчислителен капацитет нараства рязко с разпространението на ИИ. Тя има за цел да намали структурните зависимости и да гарантира, че Европа може да разработва, внедрява и осигурява технологиите, на които европейците разчитат. Това бил ясен сигнал за значителна промяна в подхода на ЕС към технологиите.

Под други доставчици Европейската комисия визира големите технологични гиганти на САЩ като Амазон, Майкрософт и Гугъл. Идеята за ограничаване на тяхното влияние се породи след като Доналд Тръмп влезе за втори път като президент в Овалния кабинет. Неговите непостоянни решения, създадоха първо смут в Нидерландия, а впоследствие и в Германия, Франция. Трите големи икономики заявиха, че на Европа е нужен сигурен европейски софтуер, който да не е подвластен на прищевките на президента-милиардер. Хага вече имаше печалния опит и спря огромна корпоративна сделка, при която за малко в американски ръце да попаднат личната дигитална карта на нидерландците, здравни и осигурителни данни, правителствени документи. Парламентът категорично се противопостави нидерландските сървъри да отидат отвъд Океана.

На стария континент нарасна опасението и политици открито заговориха, че с този американски президент всеки отказ от страна на Брюксел може да превърне LNG или технологичните гиганти като мощна бухалка срещу европейската икономика и политика. Именно, за да предотврати такъв тежък сценарии ЕК започна действия по изготвяне на европейски софтуерен пакет, разработен от доказани европейски компании.

Ами българският суверенитет в облака?

Пред българското правителство стои въпросът за избор на офис пакет за администрацията, както и изготвяне на цялостен анализ за цифровия суверенитет, става ясно от пост във ФБ на бившия министър Божидар Божанов, в който засяга именно ролята на „Майкрософт“, който станало известно, че споделил с американските власти имената на нидерландски държавни служители, имейли, записки от срещи около прилагането на Акта за цифровите услуги.

Информацията, за която разказва Божанов се появи в нидерландската преса около скандала при придобиването националната компания от американската Solvinity. Случаят обаче не беше потвърден официално от правителството или друга оторизирана агенция. Официален или не – според Божанов това е още един аргумент защо използването на облачни услуги от доставчици от трети страни трябва да бъде обосновано с много добър анализ на рисковете и ползите. И със сигурност трябва да бъдат разгледани конкуренти, вкл. с отворен код.

През 2022 г. той припомня, че е провел вече разговори с представители на Майкрософт и поискал точно това - данните (вкл. имената) на акаунтите в Office365 да бъдат анонимизирани (за да нямат достъп Майкрософт до тях) и да може цялото съдържание да бъде криптирано с ключ на българската държава, за да нямат те достъп до съдържанието.“ Тогава нямаше и затова не продължихме (сега се поддържат повече възможности)“, завършва коментара си Божидар Божанов.