Найроби може да се окаже решаваща спирка по пътя към глобалния пакт за пластмасата. Ако не се направи нищо, пластмасовите отпадъци в океаните да се увеличат четирикратно до 2050 г.
Пластмасовото замърсяване се превръща в следващото голямо глобално предизвикателство след климатичните промени. Докато производството на пластмаса продължава да расте, Организацията на обединените нации прави нов отчаян опит да постави основите на първия международен договор, който да ограничи замърсяването по цялата верига – от производството до отпадъците.
 |
| Рециклиране на пластмаса. Снимка: Аудиовизуална снимка на ЕК |
След неуспешните преговори през 2025 г. в Швейцария, надеждите вече са насочени към конференцията в Найроби (Кения), която трябва да подготви почвата за решаващия кръг преговори догодина. Залогът е голям. Ако не бъдат предприети по-решителни мерки, световното производство на пластмаса може да достигне около 450 милиона тона годишно до 2060 г., а пластмасовите отпадъци в океаните да се увеличат четирикратно до 2050 г.
Проблемът вече не е пластмасата, а липсата на съгласие
Миналогодишната конференция на ООН в Женева завърши без споразумение. Въпреки продължилите дни наред преговори държавите не успяха да постигнат консенсус за глобален договор, който да ограничи производството на пластмаса. Вместо това делегатите се договориха разговорите да продължат с нов кръг срещи.
Конференцията в Найроби няма да сложи окончателна точка на
преговорите. Нейната задача е да подготви основните параметри на бъдещия
договор, който се очаква да бъде обсъждан през следващата година. Именно затова
срещата се разглежда като ключов етап за излизане от дипломатическата
безизходица.
Две философии за един и същ проблем
Преговорите постепенно се оформят около две противоположни визии. От едната страна са Европейският съюз и държавите, които настояват за ограничаване на производството, по-устойчиво потребление, постепенно намаляване на изделията за еднократна употреба и ускорено преминаване към кръгова икономика. Според тях договорът трябва да обхване целия жизнен цикъл на пластмасата, включително използваните химически вещества още в производствения процес.
От другата страна са държави с големи интереси в
производството на нефт и газ, сред които Саудитска Арабия, които предпочитат
акцентът да бъде поставен върху рециклирането, а не върху ограничения върху
производството. Аргументът им е, че пластмасата трябва да се управлява
по-ефективно след употреба, вместо да се поставят ограничения върху
индустрията.
Китай търси среден път
Китай заема по-балансирана позиция. Като един от най-големите производители на пластмаса в света Пекин подкрепя идеята за технологични решения, включително разработването на нови материали и производствени процеси с по-малко опасни химични вещества. Според китайската позиция иновациите могат едновременно да намалят екологичния отпечатък и да запазят конкурентоспособността на индустрията.
В отговор на предложенията на Саудитска Арабия Европейският
съюз заявява, че рециклирането е необходимо, но само по себе си няма да реши
проблема. Според европейските представители бъдещият договор трябва да засегне
и самото производство на пластмаса, а не само управлението на отпадъците.
Белгийският специален пратеник за океаните Софи Мирго Дилиен
определя саудитското предложение като своеобразен „гръмоотвод“, който отклонява
вниманието от необходимостта да се търси по-дългосрочно решение.
Найроби като тест за глобалната дипломация
Конференцията в Найроби няма да реши кризата с пластмасовото
замърсяване. Тя обаче ще покаже дали държавите са готови да преодолеят
противопоставянето между екологичните цели и икономическите интереси.
От резултатите ще зависи дали през следващата година
Организацията на обединените нации ще успее да постигне първия глобален, правно
обвързващ договор срещу пластмасовото замърсяване, или светът ще продължи да
отлага решение на проблем, който расте с всяка произведена тон пластмаса.