Сценарий чертае стабилни количества на вода от Рейн най-рано през декември, а цели гори изчезват. Усилено се апелира за кардинална ревизия и нов поглед към горския фонд на бъдещето
Най-рано през декември може да се очаква стабилизиране на водните нива на Рейн, съобщи в радиоинтервю нидерландският хидролог Йорис Шаап. Според него това е най-реалистичният сценарий. Подобна песимистична прогноза, която засяга пряко редица индустрии, идва и от националната компания, отговаряща за поддръжката на речната инфраструктура.
От началото на лятото Нидерландия е сред
най-силно засегнатите страни по течението Рейн-Майн-Дунав заради малкото количества вода, постъпващи във
водоемите от Алпите. Ситуацията принуди водните бордове в провинциите
да предприемат драстични мерки.
Проблем натрупван с месеци
От официалния
сайт на нидерландската служба, която следи за водните запаси цифрите ясно говорят, че
от 23 юли оттокът от Рейн при входната нидерландска точка - Лобит намалява. Също така, притоците в момента са много ниски.
Службата казва, че проблемът за сегашната ситуация се корени още от месеците април и май, когато зимното покритие на Алпите е напълно изчезнало. Това е много по-рано от обикновено. Общата картина на водоемите в Швейцария показва, че са 60% (последна актуализация от 27.07.2026) по-малко запълнени от обичайното за този период на годината (~70% спрямо средното за периода 2013-2021).
 |
| Снимка: staatsbosbeheer.nl |
Тези данни трябва да бъдат червена лампа за Нидерландия, както и останалите европейски държави по течението, че трябва да мислят отвъд настоящата криза и да започнат подготовка за трайни решения. „Мерките, които предприемаме сега, наистина са необходими и полезни. Те са предназначени основно да се справят със сушата в краткосрочен план. Но възможностите се изчерпват и правителствата трябва да мислят за бъдещето“, предупреждава Шаап.
В Нидерландия вече се обсъжда изграждането на
подземни водни буфери, в които през дъждовните сезони и зимата да се съхранява
излишната вода. За това обаче е необходимо пространство. Според Шаап идеята е
отлично решение и може да се окаже от съществено значение в критични моменти –
за питейното водоснабдяване, безопасността и защитата на уязвимите природни
райони от изсъхване.
Хидрологът призовава проектът да започне още сега, защото екстремните суши ще стават все по-чести. В същото време властите трябва да променят подхода си и да не разчитат единствено на забрани за напояване. Необходимо е да се преразгледа кои земеделски култури все още са подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина, по който се използва пространството.
За подобна ревизия на политиките призовават и
лесовъдите. Апелът им към държавата е още отсега да започне да планира
насаждения, способни да издържат на по-високи температури и продължителни суши.
Не става дума за цялостна подмяна на горския
фонд, а за постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат
при критични климатични условия. В противен случай през следващите години
Нидерландия може да се изправи пред десетки обезлесени и изсъхнали терени,
чието възстановяване ще изисква десетилетия.
За мащаба на щетите разказва и местната
телевизия RTL. Нейният екип заснема на терен увяхващи смърчове, както и брези и
букове, останали без листа още в разгара на лятото. Последиците от сушата са
катастрофални за нидерландските гори.
Докато вниманието към проблема се засили едва
през тази година, експертите на организацията Staatsbosbeheer наблюдават
процесите от години и предупреждават за влошаващото се състояние на дърветата
на фона на променящия се климат. Според тях още от 2018 г. през няколко години
се появяват ясни индикации, че е необходима промяна. За 15 години броят на
изсъхналите дървета се е удвоил.
Последиците са пряко свързани с ниските
подпочвени води и повишения риск от горски пожари. Горските служители вече
наблюдават дървета, които още през август преминават в своеобразен „есенен
режим“.
Изследователят от университета във Вагенинген
Бас Леринк следи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната
трансформация при брезите и буковете. По думите му от близо десетилетие
горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не
получават достатъчно време, за да се възстановят.
Ако се търси ясна тенденция, тя се вижда
най-силно в източната част на Нидерландия, където голяма част от горския фонд е
разположен върху песъчливи почви. На много места норвежките смърчове,
характерен вид за региона, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните
дървета върху глинестите почви на запад са по-малко податливи на сушата.
Какво е решението?
Според Леринк успешна практика в някои горски стопанства е при засаждането да се избира по-голямо разнообразие от дървесни видове. „В никакъв случай не става дума за драстични интервенции. Постепенно трябва да се работи с мисълта за гора, устойчива на бъдещето. Не да засаждаме дървесни видове, които не се срещат естествено в Нидерландия, а да експериментираме с местни видове, които са по-устойчиви на сухи условия “,аа посочва ученият.
Така сушата поставя пред Нидерландия не просто въпроса как да премине през настоящата водна криза, а много по-голям политически проблем – как трябва да изглеждат водната, земеделската и горската политика на страната в условията на бъдещ климат, към който старите модели вече не са достатъчно устойчиви.
По-рано през лятото в отчаяния хор на апелиращите се включиха и от националния воден борд, който настоя Брюксел да въведе по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни да остават с минимални количества по време на продължителни засушавания. „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на водния съюз в Нидерландия Йерун Хан.