Нидерландският крал призова управляващите да търсят сътрудничество с партии, които не са част от коалицията, защото това не са просто едни сметки, а манталитет
Речта на кралете в
Западна Европа много често привлича вниманието и отправя послания, които надхвърлят
далеч границите на парламентарно-политическите измерения. Монарсите избират
началото не есенната парламентарна година или пък в навечерието на Коледа да
кажат своите мисли виждания и препоръки към своите парламенти и министри. Белгийският
Филип обикновено избира навечерието на Коледа, а неговият събрат по трон Вилем-Александър
в Деня на бюджета. Словата са често дълги, в никакъв случай назидателни, а
отправят добре аргументирани послания за бюджета, икономиката, международната
политика. И никак не е случайно, повечето монарси са завършили престижни университети
в САЩ, специализирали са икономически дисциплини в Европа и могат да бъдат равностойни
икономически опоненти най-големите финансови умове.
 |
| Крал Вилем Александър |
Речта на краля е
барометър за случващото се и призив за ценности като защитата на демокрацията,
борбата с неравенствата и климатичните промени. Вилем-Александър тази година бе
решил да акцентира на демокрацията и нейната защита. За монарха тази форма на управление
трябва да се защитава със зъби и нокти и ежедневно да се пази.
„Демокрацията не са
някакви сметки и цифри, а манталитет, който трябва да живее във всеки от нас.
Идеята за демокрация не бива да се принизява и свежда единствено до дясното на
половин плюс едно. Важно е хората да знаят
и да вярват, че политиката и управлението наистина решават проблемите. Политиците
не бива да се водят и да тласкат с решения, водени от суматохата на деня".
"Парламентарната
демокрация принадлежи на всички, за всеки и затова трябва да бъде от полза за
всички. Затова е нужно сътрудничество с "партии, които не са част от
коалицията", казва кралят и посочва, че само така може да бъдат решени
базови въпроси като жилищното
строителство, азотната реформа, социалната система, безопасността и климатичният
преход. "Бъдещето не чака закъснелите."
В края на
нетипично дългата реч 2900 думи от трона си Вилем-Александър се върна към
въпроса за защитата на демокрацията. "Добре позната максима гласи, че
демокрацията е необходимостта от време на време да се подчиняваш на мнението на
другите“, смята Вилем Александър и призовава политици и управляващи да се закачат
за нея, в духа на разумност и взаимно уважение всеки да даде по нещо. Това за монарха
ще реши много проблеми – от ненужната делнична суматоха, която много често има
превес.
През 2024 година
нидерландският крал отново се обърна към своите управляващи министри с призив
за уважение към другия. „Всичко започва с уважение към другия. На тези, които
се чувстват раними, казвам: бъдете издръжливи и не се обезсърчавайте. Гордейте
се с приноса си към обществото“, заяви той в телевизионно обръщение.
През същата
година белгийският крал Филип избира Европейския парламент да произнесе
реч за първи път от 1987 година. Формалната визита е белгийското
председателство на Съвета на ЕС. Речта в Брюксел обаче надхвърля обикновения поздрав
и похвала за добре свършената организация. Кралят отделя внимание на водещите
икономически политики на ЕС през последното десетилетие - от корона кризата
през войната в Украйна, енергийният преход, миграцията, зелената енергия до
разширяването на ЕС в Западните Балкани. „Политиката във ВЕИ сектора е ключова,
важна и гарантира стратегическата независимост ЕС. Най-силните страни трябва да
поемат по-големите тежести. По отношение на разширяването ЕС трябва да бъде същевременно
и по-укрепен“, отекват думите от залата пред погледите на европейските депутати.
В друго свое
послание Филип се присъединява към всички, които осъждат тежките хуманитарни
злоупотреби в Газа, където невинни цивилни, хванати в капан на техния анклав,
умират от глад и умират от бомбите. „Сегашната ситуация се проточва твърде
дълго. Това е срам за човечеството. Ние подкрепяме призива на генералния
секретар на ООН за незабавно прекратяване на тази нетърпима криза“, казва
кралят, а журналистът на обществената телевизия VRT Паскал Мертенс, чиито ресор е
кралският протокол и изяви отбелязва, че това е първият път, когато той говори
толкова остро и ясно за конфликт.
Крал Филип обръща
внимание и на европейските политически лидери, които трябва да действат още
по-настоятелно "да превърнат континента в крепост и достойна алтернатива
на бруталната борба за власт, на която сме свидетели днес". Подобно на Вилем Александър не пропуска да
напомни, че политиката трябва да се води от изконните ценности: демокрация,
справедливост и закон. "Международното право е открито поставено под
въпрос днес. Европа продължава да предпочита сътрудничеството пред
конфронтацията и предпочита откритостта, а не изключването. Това е
забележителен, понякога труден избор. Днес това също изисква смелост",
казва кралят.
В речта не е
подмината и темата за Украйна, "където населението продължава да се
съпротивлява с изключителна смелост". Филип смята, че е важно да продължим
да подкрепяме украинците. "С борбата си за запазване на суверенитета си те
защитават и нашия."
Белгийският крал
не за първи път говори като професионален икономист, дипломат или политолог от
световна класа. Все пак няма и как да е иначе, след като е завършил Оксфордския
университет и в Станфордския университет в САЩ. Има магистърска степен по политически
науки.
Кралските
обръщения са дългочакан момент в страните от Западна Европа независимо дали
монарсите имат влияние или са просто престижни персони. С трепети всяка година
британците чакаха да видят визията и скритите послания в дрехите на покойната
Елизабет Втора. По същия начин белгийците очакват словата на крал Филип, а
нидерланците на Вилем Александър . Много често обаче зад изпълнените с топлина
и приветствия за съпричастност, повече доброта и щастие се крият и скритите
послания за политиците. Да не забравяме, че много от тези крале са завършили
престижни университети с икономически и политически науки, имали са успешна
кариера преди да седнат на крона на страната си.
Монарсите наред с
дневните дела и политически послания, подготвят и своите бъдещи наследници на
трона. В анкети, изготвяни от националните авторитетни медии, се дава
възможност на нациите да оценят мисията на монарсите и вижданията им за
бъдещето на институцията.