Климатичните промени, екстремните температури, засушаването, не само нанасят щети на природата, но и силно ни удрят в портфейла, се казва в анализ на нидерландската централна банка. Повишаването на глобалните температури може да повиши инфлацията в еврозоната с над 1,1 процентни пункта следващите три години.
Последните кризисни
моменти от това лято с безводието по вътрешните реки на Европа показа колко
пагубно е за икономиките, цените и растежа в дългосрочен план.
Ефектът от такъв
глобален топлинен шок не видим в момента или в рамките на няколко месеца забележим,
но за период от няколко години ще се види негативното влияние върху инфлацията,
разказва икономистът на банката и съизследовател Камий Мелбаум.
От една страна производителността
на труда се влияе, "защото хората работят по-малко или спят по-лошо".
От друга страна, екстремните метеорологични условия, сушата и наводненията
водят до съсипана реколта, проблеми с транспорта, нарушени доставки и ръст на
превозите.
Според
изследователя е почти сигурно е, че европейската икономика ще усети ефекта от
последните горещи лета. Въпреки че точни данни за тазгодишната жега все още не
са анализирани, миналото показва, че изключително топлите години систематично
водят до по-ниска икономическа активност и по-висока инфлация.
Политиците имат
ясна задача да ограничат икономическите щети в бъдеще. Мелбаум подчертава, че
трябва да се следват два пътя. Единият е свързан с адаптация и устойчиви
политики като по-добро управление на водите, подготовка за воден недостиг,
както и диверсификация на вноса на храни и енергийни източници, за да бъдат
по-малко уязвими към местни шокове.
Вторият път трябва да се справи с причината: емисиите на
парникови газове. "Ако наистина искаме да намалим шоковете и тези
последици, тогава ще трябва да намалим емисиите на парникови газове.
В началото на юли десетки изследователи от 12 европейски държави, направиха изследване за влиянието на климатичните промени, високите температури и рекордно ниските нива на реките.
Различни междудисциплинарни екипи са разгледали количествата на влагата в почвата и падналите валежи, както и както и колко бързо след това се изпаряват. Отчетено е, че в няколко европейски страни температурата на живака е ударила нетипичните над 40 градуса по Целзии това лято. Изследването потвърждава предположението, че тази екстремна жега е основен фактор за преобладаващата суша.
Частният канал RTL разговаря с един от авторите на изследването Мерел Лаувен от Университета Вагенинген, която предупреждава, че проблемът не се ограничава само до земеделието. „Лошите реколти, ниските нива на реките и ограниченията, въведени от властите, могат да доведат до общо увеличение на цените на енергията и храните.
Ниските нива на Дунав пък обърка транспортния трафик през цялото лято. Превозвачи заявиха, че преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет води до рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените. Превоз от Ротердам до Базел удари около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.
Международните речни круизи са най-важният сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите. Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи круиза по Рейн и Дунав.
Проблемите не се изчерпват с транспорта. Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все по-бързо.
Досега Европейският съюз обикновено оценяваше годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и останалите икономически сектори.
Според де Рой големите пожари в Южна Европа не само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.
Тезата на нидерландската банка бе потвърдена и в по-ранна позиция на Европейската централна банка, според която екстремните горещини, промяната в климата. Тези външни фактори са толкова преплетени с икономическите показатели, че Банката вече не може да ги избягва при определянето на политиката си. Въпреки това все още било трудно да се измери влиянието на природните рискове,коментира членът на Борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ) Франк Елдерсън.