Наред с предизборната битка в Сърбия, нидерландската медия обръща внимание и на президентската надпревара в България
В продължение на 40 години Александър Вучич има силно влияние върху сръбската политика. Неочаквано той се оттегли от президентския пост в края на септември – стратегически ход, който би му позволил да се върне на власт като министър-председател, ако неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) спечели изборите. Но докато се надяваше лесно да си върне властта, сега той се изправя пред най-ожесточената опозиция от години, разказва в репортаж нидерландският информационен сайт Nu.nl, като същевременно прави препратки и към предстоящите президентски избори в съседна България.
Политическият обрат има своите корени в националната трагедия от края на 2024 г., припомня медията. Тогава покривът на новопостроената гара в Нови Сад се срути и загинаха 16 души. Това, което започна като масов траур, бързо се превърна в гняв заради липсата на мерки за безопасност, корупцията и недостатъчния държавен надзор. От тези протести се роди движението Student Winning – обединение, което кореспондентът на Nu.nl за Източна Европа Стефан Бос описва като израз на поколение, уморено от социалната ситуация в страната. „В продължение на години имаше гняв заради корупцията на най-високо равнище. Когато се случи това бедствие, хората казаха: всичко това е свързано с нарушенията на изискванията за безопасност. Това доведе до огромна опозиция от хора, които са уморени от авторитарни политики и корупция.“
Въпреки че Student Winning успява да мобилизира хората в градовете и младите избиратели, анализаторите и критично настроените граждани поставят под въпрос управленския опит на кандидатите в листата. „Проблемът е, че лидерът на движението и кандидатите нямат реален политически опит. В листата има около 250 кандидати. Те са против корупцията – добре, но какво ще се случи след това? Освен това въпросът е колко широка е подкрепата им извън големите градове и дали движението ще намери достатъчно силно присъствие в селските райони, за да победи окончателно изборната машина на управляващата партия.“
Изборите се следят внимателно и в Брюксел. При управлението на Вучич свободата на медиите е подложена на натиск, съдебната система е отслабена, а Сърбия е постигнала малък напредък в процеса на присъединяване към ЕС. В същото време Белград отказва да се присъедини към европейските санкции срещу Москва.
Една евентуална победа на проевропейското младежко движение би могла да доведе до подобряване на отношенията с Брюксел, въпреки че западните дипломати не бива да прибързват с оптимистичните прогнози. „Не трябва веднага да си мислиш в Брюксел: студентите ще дойдат на власт, така че всичко ще бъде наред“, предупреждава Бос. „Съществуват много важни исторически и религиозни връзки между Сърбия и Русия. Затова Сърбия със сигурност ще продължи да следва собствената си външна политика.“ Oрганизации като Transparency International изразяват загриженост за мащабната корупция в Сърбия, включително в бизнеса.
„В много отношения
ситуацията напомня на това, което се случваше в Унгария доскоро“, казва Бос.
„Има и проблеми със свободата на медиите. Много независими медии бяха подложени
на натиск, а множество критици бяха набелязани. Това не мина добре, меко казано.“
Кореспондентът на Nu.nl в Брюксел се надява Сърбия да промени положително политиката си в тези области и в крайна сметка да напредне в преговорите за членство в Европейския съюз. „Но мисля, че до това има още години, защото в страната все още трябва да се променят много неща.“
Политическото
напрежение не се ограничава само до Сърбия. В съседна България гражданите също
ще отидат до урните в неделя за президентските избори. Опозицията също се
надява на промяна в политическия климат.
Изборите в България обаче са засенчени от напрегнатата ситуация със сигурността заради скорошни атаки с дронове в Черно море, непосредствено до българското и румънското крайбрежие. Морската заплаха доминира в дебата за това кой лидер може да гарантира необходимите сигурност и стабилност. „Въпреки че президентът има предимно церемониална роля, той оказва влияние и върху външната политика“, казва Бос. Ако никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство от над 50% в неделя, през ноември ще се проведе решаващ втори тур.