Bellis - от
забравените корабостроителници на Белгия до новата мисия на „Бриз“
Част от военноморската история на Белгия от 30 октомври
продължава да живее и да защитава български териториални води след сключено
споразумение между България, Белгия и Нидерландия за даряване на общо 7 кораба
минни ловци клас Tripartite, които
ще бъдат заменени с изцяло ново поколение многофункционални кораби за
противоминна борба от програмата rMCM (replacement Mine Counter Measures).
 |
| M916 Bellis е прекръстен на "Бриз". Снимка: mil.be |
Документът за предаване на кораба от Военноморските сили
на Кралство Белгия и приемането му от Военноморските сили на Република България
беше подписан от белгийския национален директор по въоръженията
генерал-лейтенант Бернард Фалег и от контраадмирал Кирил Михайлов.
M916 Bellis е построен през
80-те години на XX век от
белгийския консорциум Tijdelijke Vereniging Mercantile Béliard (TVMB) с участие на
корабостроителниците в Остенде и Рупелмонде. В продължение на близо четири
десетилетия той е част от противоминните способности на белгийските
военноморски сили и участва в операции и учения на НАТО в европейски води.
С документ за предаване на кораба, подписан от белгийския
национален директор по въоръженията генерал-лейтенант Бернард Фалег и от
контраадмирал Кирил Михайлов на пристанището в Зеебрюге, минният ловец ще бъде
пребазиран в Бургас.
Историята на Bellis започва с
белгийско-нидерландско-френското сътрудничество за създаване на ново поколение
минни ловци, програмата Tripartite. Тя е
разработена през 70-те години, когато трите държави решават да обединят
индустриалните си и военноморски възможности. Целта е създаването на
специализирани кораби, способни да откриват и идентифицират морски мини, без да
излагат екипажа и плавателния съд на излишен риск.
Белгийският корабостроителен сектор участва в
изграждането на корабите, а конструкцията им се отличава с едно особено важно
решение – корпус от стъклопластов композит (GRP – Glass Reinforced Plastic). Сайтът marinebelge.be пояснява, че този
материал има много ниска магнитна сигнатура, което е съществено предимство при
операции в минни полета, където част от мините се задействат от магнитното поле
на преминаващ кораб.
Bellis е
сравнително малък военен кораб, но е проектиран за специфична и изключително
сложна задача – откриване, класифициране и унищожаване на морски мини.
|
Показатели
|
Характеристика
|
|
Дължина
|
51,5 м
|
|
Ширина
|
8,89 м
|
|
Водоизместимост
|
550 тона
|
|
Водоизместимост при пълен товар
|
595 тона
|
|
Максимална
скорост
|
15 възла
|
|
Крейсерска
скорост
|
7 възла
|
|
Далечина
на плаване
|
3000
морски мили при 12 възла
|
|
Основен
двигател
|
1370 kW
Werkspoor A-RUB 215 V12 1860 к.с., допълнителен за операции по прочистване от мини
|
|
Основен
сонар
|
DUBM-21B
|
|
Витла
|
Фиксирани, задвижвани с електрически мотор 180 kW и подрулващо
устройство (HOLEC).
|
|
Екипаж
|
До 47 души - 5
офицери, 17 подофицери и 25 моряци в 5 команди (операции, техническа, оръжейна
и медицинско обслужване, водолази)
|
Особено интересна е системата за маневриране. Освен
основния дизелов двигател корабът разполага с два електрически двигателя с
активни рулеви устройства и допълнително носово задвижване /подрулващо/. Това
позволява прецизно движение при ниски скорости по време на противоминни
операции.
В оборудването му влизат: два самоходни противоминни
апарата P.A.P. с подводни
заряди; дистанционно управляван подводен апарат; сонар за откриване и
класифициране на мини; навигационни и радиолокационни системи; оборудване за
водолазна група. Корабът разполага и с две картечници калибър 50 и едно
20-милиметрово оръдие.
Корпусът от стъклопласт и смола е специално разработен за
ниска магнитна сигнатура и устойчивост на механични въздействия. Bellis има и система
за филтриране и свръхналягане, осигуряваща защита срещу ядрени, биологични и
химически заплахи.
Béliard–Mercantile:
белгийската корабостроителна традиция зад M916 Bellis
Историята на корабостроителницата, участвала в
изграждането на M916 Bellis, е интересна
сама по себе си. Тя е част от индустриалната история на белгийското крайбрежие
и на пристанищата Антверпен и Остенде. Длъжни сме да направим едно важно
уточнение Bellis не е
построен в една-единствена традиционна корабостроителница, а от консорциум като
производството на корпуса и окончателното оборудване са извършени на различни
места.
Историята на Béliard започва през 1877 г., когато френският корабен инженер
Гюстав Белиард (Gustave Béliard) основава
предприятие за корабостроене и ремонт в Антверпен. Първоначално компанията се
занимава основно с ремонт на кораби, но постепенно разширява дейността си.
Остенде е мястото, където започва строителството и има
дълга корабостроителна традиция. Предприятието Béliard-Crighton е основано като подразделение на антвeрпенската
компания и се превръща в най-голямата следвоенна корабостроителница в града.
Между 1945 и 1983 г. там са построени 132 кораба. Основната продукция включва
стоманени риболовни траулери. Изграждат се и кораби за военноморските сили.
През 1973 г. територията на предприятието достига 4,5 хектара. Впоследствие
корабостроителницата се специализира и в нова технология – изграждането на
корпуси от стъклопласт, подсилен с полиестерна смола. Именно тази технология е
избрана за минните ловци от класа Tripartite. През 1982 г. в Остенде е изградено
специализирано производствено съоръжение за работа с тези композитни материали.
Втората важна локация е Рупелмонде (Rupelmonde) край река Шелда. Тук се извършва
значителна част от оборудването на корабите след изработването на композитните
корпуси в Остенде.
През 80-те години европейската корабостроителна индустрия
е изправена пред сериозни структурни проблеми. Намалява броят на поръчките,
конкуренцията се засилва, а разходите за производство нарастват. Béliard също е
засегната. През 1989 г. е предприет план за преструктуриране и диверсификация.
Компанията се опитва да използва натрупания опит в производството на композитни
конструкции за други индустрии. Сред новите направления са: корабни ремонти и
модернизации; разработване на високоскоростни пътнически кораби; производство
на специализирани вътрешни облицовки за обществения транспорт с високи
изисквания за пожарна безопасност. Въпреки усилията през 1994 г. Béliard Polyship изпада в несъстоятелност поради липса
на нови поръчки. Между 1983 и 1990 г. предприятието е построило общо 10 минни
ловци от стъклопласт за белгийския флот.
4 десетилетия славна история и мисии
На 26 април 1989 г. Bellis успява да открие
останките на белгийския риболовен кораб
Тил Ойленшпигел, изчезнал 6 седмици по-рано в Ирландско море. Това е един от
ранните документирани примери за използването на специализираните му
способности при извънредно лоши метеорологични условия извън непосредственото противоминно
предназначение.
На 8 юни 1999 г. Bellis и друг
белгийски минен ловец – Aster, се
насочват към Адриатическо море след участие в учения в Средиземно море.
Задачата им е да откриват и обезвреждат бомби и други боеприпаси, останали в
морето след военни полети на НАТО. Според историческия архив на белгийския флот
целта е неутрализирането на приблизително 150 боеприпаса.
През 2003 г. се присъединява към постоянната
противоминна група на НАТО в Южна Европа. По време на мисията корабът оперира в
международна група с кораби от Нидерландия, Тунис, Германия и Гърция. По време
на мисията корабът оперира в международна група с кораби от Нидерландия, Тунис,
Германия и Гърция.
Между 28 юни и 3 юли 2005 г. Bellis участва заедно
с белгийските кораби Westdiep и Godetia в международния
военноморски парад Trafalgar 200 International Fleet Review край Портсмут. В събитието участват
стотици кораби от 36 държави. То е посветено на 200-годишнината от победата на
британския адмирал Хорацио Нелсън при Трафалгар през 1805 г.
2008–2010 г. – подготовка и специализирани учения. През
този период Bellis
преминава през акустични и магнитни измервания, специализирана подготовка за
противоминни операции и учения с белгийските военноморски учебни структури.
На 11 април 2014 г. Bellis се присъединява за три месеца към
операции в Балтийско море; международно учение; операцията Open Spirit край бреговете на Латвия; посещения в
Полша, Литва, Латвия и Естония. Open Spirit е
особено важна операция за региона, тъй като е насочена към откриването и
обезвреждането на морски мини и невзривени боеприпаси, останали от двете
световни войни. За Bellis това е
поредното доказателство, че корабът е използван не само за обучение, но и в
реалната международна система за морска сигурност на НАТО.
 |
| Снимка: www.mil.be |
Какво означава историята на Bellis за България?
- Натрупан опит в НАТО. Bellis е участвал в международни противоминни
групи, учения и операции в Средиземно и Балтийско море. България получава
платформа с история на съвместна работа със съюзнически военноморски сили.
- Проверена
специализация. Това не е универсален боен кораб, а специализиран минен ловец.
Неговата стойност е в способността да открива и обезврежда морски мини,
включително в сложни условия.
- Възможност за
продължаване на експлоатацията. Въпреки възрастта си, корабите от класа Tripartite остават
използваеми. Именно затова Белгия и Нидерландия могат да ги предадат на
съюзник, вместо да прекратят експлоатацията им.
„Днешното прехвърляне има особено значение.
Противоминните способности, морското наблюдение и защитата на морските пътища
отново се превръщат в ключови елементи от колективните усилия на Европа за
гарантиране на сигурността. С предоставянето на кораба на България една
доказана оперативна способност се запазва в рамките на НАТО. По този начин
укрепваме съюзник, подкрепяме сигурността в Черноморския регион и гарантираме,
че инвестициите и експертизата, натрупвани в продължение на десетилетия,
продължават да носят полза на Алианса“, казва по време на церемонията
белгийският генерал-лейтенант Бернар Фалег.
Споразумението в детайли
За споразумението в детайли разбираме от официални
съобщения на белгийските власти, които датират от 2025 година. Ресорният военен
министър Тео Франкен също хвърля светлина с изказвания по време на заседание на
кабинета по темата и подробности при
посещението си на срещата на НАТО в Истанбул това лято. От правителствени
стенограми на Брюксел научаваме, че споразумението предвижда България да
обучава и украински екипажи, които ще управляват кораби от същия клас. Така
инициативата ще допринесе и за укрепването на по-широката регионална морска
сигурност. България ще поеме финансирането на поддръжката, възстановяването на
оперативната готовност и експлоатацията на корабите. За целта ще бъдат
използвани в максимална степен белгийските експертни знания, техническа
подкрепа и индустриален опит, за да се запази техният капацитет и да се
гарантира готовността им за изпълнение на оперативни задачи. Предвидена е многогодишна
финансова рамка за поддръжка на корабите. За всеки от седемте плавателни съд са
предвидени до 6 милиона евро, което формира обща максимална стойност от 42
милиона евро. Сумата ще бъде финансирана изцяло от българското Министерство на
отбраната.
„Така трябва да изглежда сътрудничеството в отбраната.
Оборудването, което заменяме, продължава да бъде полезно в рамките на НАТО. България
ще получи кораби, които може да разполага в Черно море, а белгийската ни
индустрия ще получи тласък от 24 милиона евро за заетост и високотехнологични
договори. По този начин не само укрепваме НАТО, но и собствената си икономика.
Конкретно това означава много години на задачи, възможности за износ и
укрепване на позицията на белгийската отбранителна индустрия в Европа",
казва Тео Франкен по време на едно правителствено
заседание през 2025 г.
Белгия вече е предавала кораби на България в миналото,
всеки път в конструктивно сътрудничество. От 2009г част от българските ВМС е
минен ловец Цибър, също част от програмата Tripartite.
България е купила още два миночистача от този клас, но от Нидерландия, Миндор и
Струма.
По думите на министъра съвместното сегашно дарение с
Нидерландия избягва дипломатическите напрежения, които традиционният модел за
продажби и търгове би последвал, и също така предлага прагматично решение на
логистичната и правна сложност. Процедурата по продажба би била дълга и
несигурна, с рискове от високи разходи за поддръжка или разглобяване на
непродадени кораби. Благодарение на дарението, Министерството на отбраната ще
спести тези разходи и Военноморските сили ще могат да се съсредоточат върху
въвеждането в експлоатация на новото поколение противоминни кораби.
Така историята на един славен белгийски кораб се превръща
в разказ за европейското индустриално сътрудничество. Bellis е продукт на
една вече изчезнала белгийска корабостроителна структура, която е успяла да
създаде специализирана технология за противоминна борба. Почти четири
десетилетия по-късно един от нейните продукти продължава службата си в друг
европейски флот - българският, само че под името „Бриз“.
