Европейският съюз настоява климатичната конференция COP31 да изпрати възможно най-силен сигнал за ускоряване на прехода към чиста енергия и за незабавно и трайно намаляване на емисиите на парникови газове. Това заяви климатичният еврокомисар Вопке Хукстра в кратко изказване пред участниците във форума в Анталия.
![]() |
| Снимка от пряко излъчване на форума в Турция |
„Чистата електрификация е пътят напред“, подчерта той, като посочи, че ЕС е твърдо ангажиран с електрифицираното бъдеще. В тази посока съюзът подкрепя новата глобална инициатива за електрификация, която трябва да даде допълнителен тласък на прехода към чиста енергия.
Хукстра
изтъкна и необходимостта да бъде защитена независимостта и авторитетът на
климатичната наука, както и водещата роля на Междуправителствения панел по
климатичните промени (IPCC) като източник на най-достоверните налични научни
оценки.
По отношение на климатичното финансиране той отбеляза, че през 2025 г. ЕС и неговите държави членки са останали най-големият източник на публично климатично финансиране в света като предоставените средства възлизат на общо 32,3 млрд. евро. Те са отишли за нуждите на развиващите се страни в усилията им да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от климатичните промени.
Финансовите
ресурси трябва да достигат до държавите и общностите, които са най-уязвими към
последиците от климатичните промени. Според него е необходимо всички
финансови потоци да бъдат приведени в съответствие с целите на Парижкото
споразумение, както и решително да се разшири кръгът на държавите, които
допринасят за климатичното финансиране.
В заключение еврокомисарят потвърди подкрепата си за справедлив и организиран енергиен преход, както и готовността си да участва конструктивно в преговорите за постигане на общоприети резултати и укрепване на многостранното международно сътрудничество.
Европейската комисия е представена на COP31 още от председателя Урсула фон дер Лайен и еврокомисарите Дан Йоргенсен, Дубравка Шуица, Костас Кадис и Джесика Росуол, a Парламентът от 15-членна делегация начело с Лидия Перейра (Lídia Pereira (EPP, PT)
За първи път след COP28 ЕС има собствен павилион на
климатичната конференция, в който са планирани близо 40 съпътстващи събития за европейските
политики, технологиите за чист преход, климатична устойчивост, енергийна
сигурност, финансиране и опазване на околната среда.
Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да намали нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Прогнозите на Европейската агенция за околна среда обаче показват, че при изпълнение на съществуващите и допълнително планираните политики намалението би достигнало около 54%. В същото време предварителните данни на Евростат показват, че емисиите от икономиката и домакинствата са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г.
Докато ЕС настоява за по-бърз енергиен преход и по-амбициозни глобални климатични действия, местните и регионалните власти в Европа призовават да получат по-значима роля в изпълнението на тези цели. Според тях градовете и регионите трябва да бъдат официално признати като ключови участници в климатичната политика, с реално влияние върху решенията и с по-добър достъп до финансиране за декарбонизация и адаптация към климатичните промени. „Посланието ни е ясно: COP31 трябва да бъде конференцията на изпълнението. Ангажиментите вече са на масата. Сега трябва да ги превърнем в конкретни резултати за гражданите. Реалното изпълнение се случва на местно равнище – чрез по-бърза електрификация, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и защита на хората от екстремни метеорологични явления“, заяви преди началото на срещата в Турция Костас Бакоянис (Гърция/ЕНП), член на Общинския съвет на Атина и председател на комисията на Комитета по околна среда, изменение на климата и енергетика. Според него местните и регионалните власти се нуждаят от ясни правомощия, по-пряк достъп до климатично финансиране и структурирано участие в международните решения, а не само от възможност да бъдат консултирани в края на процеса.
По време на двуседмичния форум се очаква да присъстват над 90 000 души. Зад очаквания рекорд по посещаемост обаче се откроява друг факт – отсъствието на редица от най-влиятелните световни лидери.
Съединените щати, които се оттеглиха от Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, отсъстват от форума. Израел също няма делегация, докато Палестина е представена. Германският канцлер Фридрих Мерц не пътува да Турция с мотива, че искал отпразнува рождения си ден (11 ноеври) със семейството си в италиански ресторант. Нидерландският премиер Роб Йетен също остана в страната си заради обсъждането на бюджета и в опит да спаси търканията в управленската коалиция. Сред отсъстващите са още френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджа Мелони и индийският министър-председател Нарендра Моди, китайският президент Си Дзинпин.
