Спи езерото; белостволи
буки
над него свождат вити
гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
Треперят, шептят
белостволи буки,
а то, замряло, нито
трепва..
Пенчо Славейков
Колкото и да не ви се вярва все още има дивни места, които за заспали от
векове. Природата е останала в своето естествено състояние и единствено потрепва
от резонанса на багера, кинжалния удар на неговата кофа и човешкото
умопомрачение да строи, да бетонира и превзема.
Средногорието и по конкретно районът под военния обект на връх „Баба“
сакаш успяха и се запазиха след поголовната горска сеч преди десетина. Не мога
да скрия радостта си от факта, че оголените скалисти била вече отново са добили
познатата ми от детството зелена пелерина от бук, габър и дъб. Не се чува и
ревът от надпреварващите се резачки, пушекът от претоварените камиони. Тишината
на същите тези „белостволи буки“ единствено се нарушаваше от стадо кози.
Предлагам ви кратко видео и снимки, нека всеки от нас да си помисли за
„дробовете“ на земята, за уникалната ни природа (всеки, който поне два пъти в
живота си се е пребил от паднала в гората шума знае, че това не е клише, с
което примамваме чужди туристи). Докато седях под едно дърво, на което бе
издялкано ММР – 1968, а в дънера му имаше малко езеро с вързано ръждясало
канче, не знам защо, но се сетих за всички онези кабинетни чиновници-архитекти,
които с лекота на своята дъска заличават десетки такива кладенчета, буки и
заспали езерца, за да ги заменят с други езерца, но СПА. Сенки също има, но не
от короната на листата, а от бетонни сгради и потъмнени молове. Нека същите тези поне за миг се замислят, че унищожават по морето или на планината нечия "голяма любов" както пееше Peppino Gagliardi.