Русия спокойна за строежа на „Северен поток 2“

Излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да обърка плановете за строителството на газопровода „Северен поток 2“, Това коментира пред РИА Новости първият заместник-министър на енергетиката Алексей Текслер – ден след проведения референдум.

Алексей Текслер: Не очакваме Брекзит да окаже сериозно влияние върху нашите европейски партньори. При преговорите по проекти като „Северен поток 2 водещ приоритет е икономическата изгода за всички страни. Това няма нищо общо със статута на Европейския съюз или пък с решението на Великобритания – в конкретния случай.

Косвен ефект от референдума, по думите му, можело да има върху рязката динамика в цената на нефта на световните пазари. „Но ние и без референдума преговаряме в условия на силно волатилна макрообстановка -  така че не се притесняваме“, отговаря уверено заместник-министърът
 

Проектът „Северен поток“ 2 беше подписан през септември 2015 година. Акционери в консорциума са „Газпром“ (с дял 51%), Е.ОN, Shell, BASF/Wintershall, OMV (с по 10%), и Engie (9%). Предвижда се изграждане на нови две тръби по дъното на Балтийско море до Германия. Очакваният годишен пренос на газ по тях е 55 милиона кубически метра.

Началото на строителството е планирано за април 2018 година и да влезе в експлоатация в края на 2019 година. Според предварителните оценки на руснаците разширението на съществуващия газопровод „Северен поток“ ще струва близо 10 милиарда евро. 

Тръбата разбуни духовете в Европа - далеч преди да бъде направена първата копка. Сред най-яростните противници на проекта е Полша. Лично министър-председателят Беата Шидло на среща с германския канцлер Ангела Меркел заяви, че "Северен поток 2" е твърде спорен и разделя Европа. Като аргумент „срещу“ разширението на тръбата е посочено, че проектът ще окаже негативно влияние върху развитието на газовия пазар и модела на транзитиране на суровината в региона, особено на транзитния маршрут през Украйна.

За да успокои полският скептицизъм, германският канцлер уверила, че Европейската комисия ще обсъди дали проектът съответства на директивите и че страни като Словакия сили Украйна не бива да бъдат напълно откъснати от преноса на газ заради "Северен поток 2". 

Междувременно, в разрез на идващата информация от официална Варшава, вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев "хвърли бомбата" пред Риа Новости в Берлин, че поляците поискали да получават по 11 млрд. куб. м. природен газ точно по "Северен поток 2". Друг от акционерите Тис Тисен от Wintershall също потвърдил информацията.

Александър Медведев: За да укрепим този проект, ние, без да чакаме да изтече срокът на сегашния ни договор, предложихме на полските колеги да подпишем още сега нов контракт за 25-30 години, но за съжаление още не сме получили отговор на въпроса.

АБВ настоява за спешна среща с руснаците за „Белене”

България и Русия незабавно трябва да подновят преговорите за АЕЦ „Белене”. Това заяви по време на брифинг в парламента лидерът на АБВ Георги Първанов. В пасивност той обвини управляващите и по отношение на изграждането на интерконектора с Гърция.

„Докарали сме я дотам да седим и четем по медиите или пък някой да дойде да ни каже какво да правим”. Според президента българският министър-председател е трябвало да присъства в Атина на срещата между Путин и Ципрас. Според Първанов- Борисов е очаквал гръцкият министър-председател да дойде в България, но в крайна сметка е пристигнал негов министър.

„За да има хъб трябва да има газ. Путин и Ципрас се срещат ние седим и „стискаме” палци”, смята лидерът на АБВ, според когото аналогична пасивна ситуация провежда правителството и по отношение на Южния газов коридор, както и по нереализирания газопровод „Набуко”.

На въпрос на Канал 3 дали трябва да се допитаме до Брюксел какво да правим с произведеното оборудване за АЕЦ „Белене”, Първанов смята, че трябва да отправим питанията си „отвъд Океана”, визирайки американската компания Уестингхаус.

По отношение на това дали да очакваме санкции и за отказа да участваме в изграждането на газопровода „Южен поток”, Първанов е убеден, че нямало по-тежка санкция от това трасето да мине през територията на съседна страна. „България губи милиарди от инфраструктурни такси, губи позиции на Балканите, губи енергийна сигурност”, категоричен е президентът, според когото и този проект е мотив Бойко Борисов да се срещне с Владимир Путин, защото както се виждало нерешените въпроси между София и Москва станали твърде много.

Руснаците ни осъдиха и какво правим с "Белене"

Националната електрическа компания ще плати на Русия между 550 и 620 млн. евро заради спирането на строежа на АЕЦ „Белене“ през 2012 година. Решението е Международния арбитраж в Женева. Детайлите по решението все още се изучават.

Не е ясно и какво ще се прави оттук нататък – дали ще се довърши строежът на площадката в Белене, или ще се прави нова мощност в Козлодуй. Не е изключен вариант готовото оборудване да се продаде. Ако се стигне до там, задължително ще се работи заедно с „Атомстройекспорт”, уточни на извънреден брифинг ресорния министър Теменужка Петкова. Видимо изненадана от решението на съда, тя единствено отговори на журналистите, че писмото е пристигнало във вторник (15 юни) вечерта на електронната поща на електрическата компания. Знаело се само, че мотивите по делото са изключително обемни – над 800 страници.

В началото на месеца и от „Росатом“ намекнаха по време на изложението „Атомекспо“, че очакват мотивите да бъдат над 1000 страници. И още: както българската, така и руската страна категорично отказа да коментира каквито и да било детайли под претекст, че ставало дума за корпоративни отношения с конфиденциална информация. До този момент България не е получавала разрешение от руснаците да се огласяват детайли. Сигурно е обаче едно – и двете страни щели да търсят най-доброто решение. А до него ще се стигне след поредица от нови преговори – без да се поставя конкретен срок.

ВАРИАНТИТЕ

Възобновяване на проекта или изкупуване на изработеното оборудване. И при двата случая решението ще дойде след обсъждане в парламента, поясни премиерът Бойко Борисов. Бившият шеф на АЕЦ и депутат на ГЕРБ Валентин Николов също като своя лидер не изключва този сценарий и уточнява, процедурата трябва да стане на абсолютно пазарен принцип, без държавни гаранции и дългосрочни договори за изкупуване на тока от новата ядрена мощност. Същата теза застъпи и ресорният министър Теменужка Петкова при откриването на ежегодния форум „Булатом“ на 15 юни – ден преди да стане известно решението на съд ав Лозана. На същия форум шефът на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев (фирмата подизпълнител за втора АЕЦ) напомни за старо инвестиционно намерение на руснаците – още при спирането на строежа, че са готови да завършат двата реактора със собствени средства без участието на българската страна.  

Вариант е българската страна също бил да го продаде с всички лицензи по него на частен инвеститор, който да го реализира на свой риск, или да търси стратегически партньор.

Друг вариант е НЕК да продаде оборудването в Индия, Иран или в Йордания, където "Росатом“ строи с подобни реактори. Препродажбата обаче съвсем нямала да е на цена от 550 млн. евро, а двойно по-ниска.

ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДАТ ПАРИТЕ ЗА РУСНАЦИТЕ?

Една от възможностите е в рамките на планираната облигационна емисия на Българския енергиен холдинг. Емисията предстои да се пусне на Ирландската борса като първоначално ще се обяви търсене на финансиране за поне 500 млн. евро, разкри шефът на холдинга Петьо Иванов.

Друг вариант, според представители на ГЕРБ, цитирани от Медиапул, било оборудването да се остави на отговорно пазене в Русия, а междувременно да се търси купувач. 30-40 млн. евро годишно струвало съхранението на подобно оборудване и България трябва да поеме риска за евентуални проблеми с неговата изправност при по-продължителен престой.
КОМЕНТАРИ НА КРАК

Очаквано темата влезе и в дневния ред на депутатите. От ГЕРБ изказаха задоволство. „Сега ни осъдили да плащаме само наполовина на онова, което ни грозяло да платим“, коментира бившият икономически министър в кабинета „Борисов 1“ Делян Добрев. 

Червената опозиция логично определи решението като „лоша, но очаквана новина“. "Дълго време предупреждавахме, че това ще се случи, но управляващите не се вслушаха в нашето мнение. Сега трябва да се вземе разумното и национално отговорно решение. Следващите дни ще представим такова", заяви от името на БСП Драгомир Стойнев. Той припомни, че след като проектът бе спрян, социалистите организираха референдум. Хората, по думите на бившия икономически министър, ясно показали с вота, че искат втора атомна централа, но тогавашното мнозинство в парламента целенасочено редактирало въпроса. "Въпреки подменения въпрос, референдумът беше успешен и за съжаление, тогава управляващите не обърнаха внимание на това, което искаха хората. И сега НЕК трябва да заплати 1,1 млрд. лева“.

„Сега плащаме грешките“, така определи решението лидерът на "Атака" Волен Сидеров и допълни към "грешките" включва и "Южен поток".

ГОВОРИ МОСКВА

Държавната корпорация „Росатом” е удовлетворена от решението на арбитража, с което се признават претърпени щети на подразделението й „Атомстройекспорт” след спирането на проекта за АЕЦ „Белене”, се казва в официално писмо до медиите. "Международният арбитраж потвърди добросъвестността на действията на руската компания по изпълнение на договора и отсъди, че вината за прекратяването на споразуменията лежи върху българската компания НЕК". В позицията още се отбелязва, че съдът удовлетворил основните искания на „Атомстройекспорт” за заплащане на извършените дейности и поръчаното оборудване, а също за компенсации на лихвите и съдебните разходи, включително заплащане за услугите на адвокатите от компанията Sidley Austin LLP.

„Росатом“ оценявал проекта като отличен и съжалява за неговото прекратяване, тъй като в случай на спазване на договора към настоящия момент централата щяла да бъде построена. От руския концерн отбелязват още, че при преговорите много пъти са намирали решения, за да удовлетворят желанията на клиента, но "българската страна многократно отклоняваше изпълнението на своята част от задълженията по проекта, бяхме принудени да се обърнем към Арбитража за справедливо решение, се сочи в официалната позиция". 

БЪЛГАРО-РУСКА САГА С НЕЯСЕН КРАЙ

Сагата АЕЦ "Белене" продължава повече от четвърт век. Тя започва още в края на комунистическата ера, но строителството на ядрената станция е спряно след началото на промените през 1989-1990 г, припомнят агенциите още по-назад хронологията на казуса. В началото на новото хилядолетие се взема решение за рестартиране на проекта. Търгът е спечелен от "Атомстройекспорт", която предлага изграждането на два блока ВВЕР-1000 при базова цена за двата малко под 4 милиарда евро.

Проектът започва да буксува през 2009 г. Българската страна поставя все нови и нови условия на руската компания - свързани както с техническата, така и с финансовата страна на проекта, включително намирането на нов чуждестранен инвеститор след оттеглянето на германската RWE през есента на 2009 г. Развръзката настъпва през март 2012 г., когато София прекратява строителството, след което руснаците завеждат дело в Международния арбитраж. След разплитането на поредния възел, ясно лични, че скоро време окончателно решение по заплетения проект не се очаква.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• БЕХ чака резултатите от Brexit, за да емитира облигации 

  •   Токът може да поскъпне заради 5 и 6 блок на "Козлодуй"