Когато доверието е над Конституцията

Самообслужването е масова практика в много страни от Западна Европа. Ако пътувате от България в посока Белгия и Нидерландия ще видите как по бензиностанциите постепенно започва да изчезва персоналът. Като влизатe в магазин автоматите за самообслужване са редом до касите. Тези магазини все още ползват персонал, тъй като много възрастни хора пък и от по-млади не са толкова технически запознати да направят разплащанията си. На самите машини сте напълно сам без никакъв контрол – просто защото ви имат доверие.

От месец „Кауфланд“ също въведе самообслужване в своя хипермаркет в германския град Аахен. За разлика от Великобритания и Нидерландия в магазина все още има персонал – не защото нямат доверие на клиентите си, а защото при сканиране на купони е необходима верификация от служител. Понякога системата изисква служителят да направи контролна проверка на количката ви за произволно сканиране на 10 артикула. Когато няколко пъти клиентът е сканирал всичко, в базата на системата той изгражда клиентско доверие и в бъдеще няма да се налага да минава всеки път на контролни проверки. Обслужването става бързо за клиента, а веригата е сигурна, че той няма да я измами с не сканирани стоки. Клиентът трупа бонус точки, а магазинът се отплаща с отстъпки. Доверието се превръща в ценна разменна монета между двете страни.

В Белгия например персонал на бензиностанциите има само по магистралите. В градовете са само в работно време. В останалата част бензиностанциите са  на самообслужване. Отивате поставяте си банковата карта, посочвате коя колонка искате да зареждате и процесът приключва.

В малко германско градче ни се наложи да паркираме до туристическа забележителност. Оказа се, че има изграден автомат на паркинга, но той работи само с монети и без карти. Разполагахме само с банктноти. Няколко метра по-надолу виждаме частен паркинг до къща с поставена пощенска кутия и надпис: Такса 4 евро. Което значи: Ако желаете, на добра воля, пуснете парите. Нямаше никой. Съответно пуснахме, а вечерта усмихнат възрастен човек излезе, взе парите, благодари ни, попита ни дали ни е харесало в района и се прибра. Не че ще забогатее с тези пари, но той вярва че няма да бъде измамен от никого. А с малката сума ще поправи малкия паркинг, отново ще го боядиса и ще помогне на такива като нас, останали без монети за автомата.

Подобна форма на висше доверие е масова практика и във Великобритание, където хората, наети за почистване на домове директно получават ключа от собственика. В уречения ден той го слага под изтривалката и оставя чистатът сам в жилището. Нормална практика за силно развитите общества. 

Примери като този навярно дават отговор на въпроса защо в България няма автомати за самообслужване или кутии за доброволно таксуване. Въобще въпросът за паркирането е друга тема, която дори не си струва да захващаме.