Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 27 февруари 2022 г.

Когато доверието е над Конституцията

Самообслужването е масова практика в много страни от Западна Европа. Ако пътувате от България в посока Белгия и Нидерландия ще видите как по бензиностанциите постепенно започва да изчезва персоналът. Като влизатe в магазин автоматите за самообслужване са редом до касите. Тези магазини все още ползват персонал, тъй като много възрастни хора пък и от по-млади не са толкова технически запознати да направят разплащанията си. На самите машини сте напълно сам без никакъв контрол – просто защото ви имат доверие.

От месец „Кауфланд“ също въведе самообслужване в своя хипермаркет в германския град Аахен. За разлика от Великобритания и Нидерландия в магазина все още има персонал – не защото нямат доверие на клиентите си, а защото при сканиране на купони е необходима верификация от служител. Понякога системата изисква служителят да направи контролна проверка на количката ви за произволно сканиране на 10 артикула. Когато няколко пъти клиентът е сканирал всичко, в базата на системата той изгражда клиентско доверие и в бъдеще няма да се налага да минава всеки път на контролни проверки. Обслужването става бързо за клиента, а веригата е сигурна, че той няма да я измами с не сканирани стоки. Клиентът трупа бонус точки, а магазинът се отплаща с отстъпки. Доверието се превръща в ценна разменна монета между двете страни.

В Белгия например персонал на бензиностанциите има само по магистралите. В градовете са само в работно време. В останалата част бензиностанциите са  на самообслужване. Отивате поставяте си банковата карта, посочвате коя колонка искате да зареждате и процесът приключва.

В малко германско градче ни се наложи да паркираме до туристическа забележителност. Оказа се, че има изграден автомат на паркинга, но той работи само с монети и без карти. Разполагахме само с банктноти. Няколко метра по-надолу виждаме частен паркинг до къща с поставена пощенска кутия и надпис: Такса 4 евро. Което значи: Ако желаете, на добра воля, пуснете парите. Нямаше никой. Съответно пуснахме, а вечерта усмихнат възрастен човек излезе, взе парите, благодари ни, попита ни дали ни е харесало в района и се прибра. Не че ще забогатее с тези пари, но той вярва че няма да бъде измамен от никого. А с малката сума ще поправи малкия паркинг, отново ще го боядиса и ще помогне на такива като нас, останали без монети за автомата.

Подобна форма на висше доверие е масова практика и във Великобритание, където хората, наети за почистване на домове директно получават ключа от собственика. В уречения ден той го слага под изтривалката и оставя чистатът сам в жилището. Нормална практика за силно развитите общества. 

Примери като този навярно дават отговор на въпроса защо в България няма автомати за самообслужване или кутии за доброволно таксуване. Въобще въпросът за паркирането е друга тема, която дори не си струва да захващаме.