ЕК одобри държавна помощ на Франция за офшорни паркове

Франция ще отдели над 10 млрд. евро в подкрепа на офшорната вятърна енергия, става ясно от съобщение на Европейската комисия, след като страната е поискала одобрение за държавна помощ. Със средствата ще бъдат изградени следващите години  два дънно фиксирани офшорни вятърни парка - един в южноатлантическата зона и друг в зоната Centre Manche 2 в Нормандия.

Снимка: Личен архив

Очаква се вятърният парк в южната част на Атлантическия океан да има капацитет от 1000 до 1200 MW и да генерира най-малко 3,9 TWh електроенергия от възобновяеми източници годишно. Този в Нормандия ще е с капацитет от 1400 до 1600 MW и  ще генерира най-малко 6,1 TWh електроенергия годишно.

• Франция ще бъде носена от вятъра през следващите години

Страната въпреки че лансира няколко ключови вятърни проекта като цяло изостава в сравнение със своите съседи отвъд Ламанша. За да се ускори участието на страната, лично президентът Еманюел Макрон е поел щафетата и стриктно следи за развитието на проектите.

Амбициите на Франция са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове, които да компенсират проблемите атомни електроцентрали и несигурните ВЕЦ-ове заради все по-очертаващите се засушавания в Европа идните години.

В дългосрочната правителствена програма се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за вятърни паркове и фотоволтаични и панели през следващите години.      

В своя реч през миналата година в Белфорт, превърнала се като манифест за бъдещето на енергетиката, президентът Еманюел Макрон заявява, че до 2035 година в микса на страната 20% от енергията трябва да е от вятър и слънце, т.е. около 18 гигавата, еквивалент на 11 ядрени реактора.

Изграждането на нови вятърни паркове обаче е затруднено заради мудната бюрокрация. Средно отнема 7 години след получаване на разрешителни, екооценки, становища на различни институции. Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

След преминалите перипетиите и бюрокрацията са испанската компания Iberdrola, която наскоро съобщи, че е присъединила към мрежата на страната втори вятърен парк. Той е с 62 вятърни турбини Siemens Gamesa от по 8 мегавата (MW). Очаква се годишно паркът да произвежда по 1820 гигаватчаса (GWh), или 9% от потреблението на електроенергия в Бретан, достатъчно, за да снабди повече от 800 000 жители с електроенергия. Общата инвестиция в обекта, разположен на 16 километра от брега, възлиза на 2,4 милиарда евро, изцяло финансирани от Iberdrola.

Макар и бавно, но проектите с международно участие се случват. През пролетта стана ясно, че е подписан колосален договор за 4,5 млрд. евро между държавния френски мрежови оператор RTE, Hitachi и Chantiers de l'Atlantique - световен лидер в офшорните инсталации. Създаденият консорциум ще отговаря за изграждането на 3 високоволтови платформи и наземни конверторни станции за транспортиране на енергията, произведена от вятърните паркове.

Инвеститори и международни партньори се надяват, че нещата ще се случват по-лесно, след като през 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа, преходът ще бъде и възможност за инвестиране във френското производство.

В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.

• Франция си върна короната на енергиен износител

В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.

Миналата година делът на вятърната енергия е съставлявал близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.

Само 4 държави са спазили крайния срок на ЕК по Плана за климата

Само 4 държави са представили пред ЕК окончателния Национален план за енергетика и изменение на климата (NECP). Това са Нидерландия, Швеция, Финландия и Дания. Крайният срок изтече на 30 юни. Нито една от страните от Централна и Източна Европа не е спазила датата.

Снимка: Личен архив

Резултатът не бива да е изненада с оглед на темпото, по което отделните страни предаваха националните си планове. В края на април стана ясно, че ЕК е отправена препоръка за корекции на 24 от страните членки. По отношение на България бе заявено, че трябва да подобри националния си план и повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г. 

В колективната оценка на Комисията е подчертано, че "субсидиите за изкопаеми горива е необходимо усилие от страна на държавите членки, за да се определи ясен и надежден график за постепенното им премахване".

"Страните от ЦИЕ като цяло увеличават целта си за възобновяема енергия в NECP (...) но до абсолютния минимум", обяснява Кристоф Йост, старши служител по политиката за ЕС в CEE Bankwatch Network, пред Euractiv.

Според Йохана Кулд, ръководител на международната кампания за публични финанси в CEE Bankwatch Network, усилията за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на тези страни ще бъдат подкопани от факта, че "източноевропейските държави-членки планират да инвестират сериозно в инфраструктура за изкопаеми газове, въпреки спешната нужда от действия в областта на климата".

Страните от ЦИЕ обаче сега са фокусирани върху диверсификацията на енергийните си доставки, тъй като много от тях преди зависеха от руски газ или въглеводороди, а сега се стремят да намерят алтернативни енергийни източници от съображения за сигурност.

За да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на дадена страна, е необходимо да се инвестира значително в електрически мрежи, решения за съхранение и интелигентни мрежи. Екологичните неправителствени организации обаче продължават да осъждат недостатъчния капацитет на електрическите мрежи, коментира медията

Интервюирана от Euractiv, Барбора Урбанова, директор на Центъра за транспорт и енергетика (CDE) в Чехия, посочва други фактори, възпрепятстващи енергийния преход на страните от ЦИЕ. Това включва "липса на разбиране на възможностите и ползите, които носи енергийният преход, постоянно усещане, че политиката в областта на климата се налага отвън [от Брюксел], традиционна индустрия с интензивни емисии и зависимост от въглища, но и по-ниски икономически резултати в сравнение със западните страни и страх от обедняване".

Сред нарочените

Сред неуспелите в срок за пореден път е Белгия. Фламандските власти са заявили, че няма да обсъждат нов план за климата с другите региони -  докато не бъде излъчено ново постоянно федерално правителство. Това означава, че може да мине известно време преди Белгия да може да представи план за климата.

Това не е първият път, в който страната закъснява с представянето на плана си за климата. Тъй като регионите и федералното правителство трябва да се споразумеят за план, преди той да може да бъде представен, това може да доведе до забавяне, както е сега. 

Валонското и брюкселското регионално правителство и федералното правителство вече са дали одобрението си за нов план. Въпреки това, (отиващото) фламандско правителство не го е направило и заяви, че ще зависи от новото фламандско правителство, след като бъде сформирано, да вземе решение по Плана за енергетиката и климата.

Белгия представи предварителна версия на новия план за климата едва на 23 ноември 2023 г. , след като не бяха спазени два предишни срока) Цифрите във временния план обаче бяха недостатъчни, за да удовлетворят Европейския съюз.

Националният комитет по климата засега не може да предприеме по-нататъшни стъпки и неговият председател, досегашният федерален министър на околната среда Закия Хатаби заяви пред фламандската обществена медия VRT: "Мога само да кажа, че ако един от четиримата участници в група не успее да си напише домашното, групата като цяло се проваля".

•  България настоява подкрепата за преход на въглищните региони да продължи и след 2030 г.

Според тази предварително представена версия е поела ангажимент да намали емисиите въглероден диоксид с 47% до 2030 година. 

Документът е представен в Брюксел преди няколко месеца, но във вътрешен план все още съществуват различия по изпълнението му между правителствата на Фландрия, Валония и Брюксел.

Кардиналният проблем, довел до окончателното забавяне на Плана, е че Фландрия не иска да намали емисиите на парникови газове толкова драстично, колкото Валония, Брюксел или федералното правителство.

Фламандците са склонни да гонят цел от 40% намаляване на емисиите, докато доскорошното редовно правителство на Александър де Кро и валонците смятат, че трябва да е 47%.

В крайна сметка, за да бъде изпратен някаъв вариант на ЕК, правителствата постигнали компромис с условието, че всеки регион в последствие ще бъдат изготвени допълнителни мерки по изпълнението.

Според бившия фламандски министър на околната среда Зухал Демир, Белгия би могла да компенсира изоставането в областта на климата като изкупи емисии. В зависимост от цената на един тон CO2 през 2030 г. разходите за страната може да стигнат до над 1 милиард евро. Остава въпросът отворен как ще бъде набрана тази сума и кой ще я плати.

Конкретен отговор на този въпрос никой не се наема засега да даде. По-важното в момента според нейната колежка Тине Ван дер Стратен е, че „Белгия вече може най-накрая да представи някакъв национален план на Европа… тъй като "Европа го изисква и климатът моли за него".

След като Белгия и други страни изпуснаха сроковете, ресорният еврокомисар Кадри Симсон заяви на последното заседание на екоминистрите в Брюксел през юни, че Европейската комисия няма да дава допълнителни отсрочки на страните, които са забавили да предадат националните си планове. "Окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, които държавите членки представят ще бъдат тест за нашите амбиции. Не бива да има отлагания и компромиси".

Според Съвета на ЕС националните планове в областта на енергетиката и климата имат 4 основни цели на ЕС до 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове; по-добра електрическа взаимосвързаност; 32% – минимален дял на възобновяемата енергия; 32,5% – минимално подобрение на енергийната ефективност

Те обхващат петте измерения на енергийния съюз: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. 

Плановете са 10-годишни. Първият обхваща периода 2021 – 2030 г.

График:

• до 31.12.2018 г. – държавите членки изготвят проекти на НПЕК
• 18.6.2019 г. – Европейската комисия публикува оценка
• до 31.12.2019 г. – държавите членки представят окончателни НПЕК
• до 30.6.2024 г. – държавите членки актуализират НПЕК
• до 1.1.2029 г. – държавите членки представят следващите НПЕК

Държавите членки поддържат и постоянен диалог за тяхното подобряване.

„Наследниците“ на Рюте полагат клетва

223 дни след парламентарните избори в Нидерландия на 22 ноември, нов екип от министри поемат щафетата от кабинета на Марк Рюте.

Collage: NOS.nl 

По традиция всеки министър по отделно полага клетва един по един пред крал Вилем-Александър, а след това и държавните секретари.

Шестнадесетте министри, включително премиерът Схооф, ще се появят на стъпалата на двореца в Хага в 11:00 (12:00 часа българско време). Тринадесетте държавни секретари няма да присъстват и по протокол не са включени за  официалната снимка.

След дълги преговори в коалицията стана ясно, че за сформирането на кабинета на „Схооф“ партията PVV осигурява петима министри и четирима държавни секретари. VVD и NSC имат четирима министри и трима държавни секретари и BBB двама министри и трима държавни секретари.

След клетвата и снимката пред двореца новите министри ще отидат във ведомствата за предаването на властта, където отиващите си ще предадат папката с досиетата по недовършените дела от мандата на кабинета "Рюте IV".

Бившият премиер и нов генерален секретар на НАТО Марк Рюте приветства наследника си по протокол в специална стая (Trêves), в Министерския съвет, разказва за протокола обществената телевизия на страната.

Първият Министерски съвет на новия кабинет се провежда веднага след предаването на властта. Правителството ще използва лятото, за да напише коалиционна програма въз основа на коалиционното споразумение. Но преди това да се случи ще има дебат в Камарата на представителите за правителственото изявление.

Бившият вече пременир каза сбогом на нацията в прощална реч, излъчена на живо по радиото, телевизията и чрез интернет стиховена 30 юни в ранния следобед. 

• Прощалната реч на Рюте (видео)

В речта, от около 12 минути, Рюте направи равносметка за управлението си като премина от птичи поглед през върховете и спадовете на четирите му кабинета, които ръководи от 2010 г. до лятото на миналата, след като подаде оставка заради различия в коалиционната политика и по-конкретно за това как да се процедира със статута на пристигащите мигранти.  "Нидерландия е страхотна страна. Може да съм го казвал това веднъж или два пъти, или пък твърде много пъти, но това е така, защото го казвам с цялото си сърце." 

Eurelectric: Производството на чиста електроенергия в Европа поставя рекорди

Производството на електроенергия в Европа се декарбонизира с невиждани темпове. Последните данни от платформата за данни за електроенергията на Eurelectric, ELDA, показват, че 74% от електроенергията, произведена в ЕС през първата половина на 2024 г., идва от възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници. Това е значително увеличение в сравнение с дела от 68% през 2023 г. 

Снимка: Личен архив

Основните причини за този забележителен резултат бяха безпрецедентният приток на възобновяеми енергийни източници в мрежата, съчетан със стабилизирането на ядрения флот.

"Темпото на промяната е впечатляващо. Тези цифри показват, че усилията за декарбонизация на електрическите компании са години пред всеки друг сектор", заяви генералният секретар на Eurelectric. Кристиан Руби.

Докато цифрите от страна на предлагането са обещаващи, същото не може да се каже за търсенето на електроенергия. 

През първата половина на 2023 г. търсенето на електроенергия в ЕС е намаляло с 5,1% в сравнение със същия период на 2022 г. и продължава да остава ниско през 2024 г. – 4,8% по-ниско в сравнение с първото полугодие на 2022 г. Тази тенденция се дължи главно на преместването на промишлеността в чужбина, по-топлите температури, икономията на енергия и бавния икономически растеж.

"Годините на стагнация в търсенето на електроенергия сега се превърнаха в редовен спад. Политиците трябва спешно да подкрепят използването на електроенергия, за да осигурят необходимите инвестиционни сигнали за чисто поколение" – допълни Кристиан Руби.

За целта Eurelectric призовава новата Комисия да предложи план за действие за електрификация в рамките на първите 100 дни от мандата си, с 35% индикативна цел за 2030 г. и ясен показател за електрификация, който да бъде въведен в националните планове в областта на енергетиката и климата (NECP) на държавите от ЕС за наблюдение и постигане на напредък на място. 

Бездействието може да доведе до пропускане на целите на ЕС в областта на климата, ограничаване на възобновяемите енергийни източници производство и забавяне на инвестициите във водещия сектор на енергийния преход, смятат от сдружението,което представлява интересите на европейската електроенергийна индустрия.

Платформата за данни за електроенергията, ELDA, задвижвана от Eurelectric, е индустриалният еталон за надеждни данни за електроенергията. Събиране на над 16 милиона индивидуални точки данни годишно от редица от независими източници, включително ENTSO-E, както и официални статистически данни на ЕС, данните се обработват от разузнавателния екип на Eurelectric и се валидират от експерти от индустрията. По този начин платформата осигурява несравнима навременност и точност на данните за електроенергията.

Фирмите в Нидерландия вече ще следят как стига персоналът до работа

С обществен транспорт, с кола или по друг начин до работа? От 1 юли работодателите в Нидерландия, които наемат повече от сто души, трябва да започнат да следят как стигат техните служители до работното място.

Снимка; Личен архив

В бъдеще тези данни биха могли да се използват като основа за мерки, свързани с намаляване на емисиите на CO2 в транспортния сектор. Новите изисквания не включват данни за работниците, които се придвижват пеша или с колело.

По предварителни данни, ако тези мерки сработят ще бъдат спестени 1,5 милиона тона CO2 до 2030 г.  Повечето компании, са наясно, че новите правила ще изискват допълнителен човешки ресурс за подобна статистика. Въпреки това оценяват мерките като положителни.

През 2019 г. компании, организации и правителства подписаха Споразумението за климата. В него е заложено, че до началото на следващото десетилетие емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени с 49% в сравнение с 1990 г. и с 95% до 2050 г. Трафикът е отговорен за около 20 до 25% от емисиите в страната, в зависимост от това как се справя икономиката. Само пътуванията, свързани с работата, са отговорни за около 6% от всички емисии.

Най-много изминати километри за работа са с кола, сочат данни на Института за знания за политиката за мобилност (KiM). Шофьорите на автомобили и пътниците колективно изминават почти 40 милиарда километра годишно до работните си места. В случая с обществения транспорт това са почти 6 милиарда работни километра, почти 4 милиарда са изминати с велосипед за работа и 200 милиона километра пеша.

До 2027 г. цифрите ще бъдат само проследявани, едва тогава вероятно ще бъдат определени цели за намаляване на колективните емисии. Ако това не се случи достатъчно бързо към 2030 г., отделните компании могат да очакват конкретни цели.

Новите изисквания няма да затруднят кои знае колко и двете страни. За служителите няма да е тежест тази информация, защото те така или иначе и в момента дават справки как се придвижват. За работодателите ще се наложи внедряване на допълнителна администрация, особено за HR отделите. Някои работодатели вече знаят как се движат служителите им, тъй като предлагат карти за обществен транспорт или коли на лизинг. Работодателите, които не знаят това, могат да използват проучване, за да получат представа за поведението при пътуване на своя персонал.

Екологичната организация Natuur & Milieu е ентусиазирана от задължението за регистрация. Ръководителят на програмата за мобилност Нинке Онен коментира пред обществената медия NOS, че е добре измислено първо, че не се тръгва директно към налагане на задължителни стандарти, а първо се дава време на бизнеса да се види какви количества емисии генерира. Малко работодатели в момента имат представа за това. След като нещата се изяснят, следователно правителството може да поеме водеща роля в това, казва Онен. "Схеми за субсидиране на велосипеди или електромобили например. Или помислете за автобусна линия, която спира в бизнес парка или възможности за добра работа от дома.

Работодателската организация AWVN също подкрепя мерките. Друго сдружение - AFAS, която предлага административен софтуер на компаниите, е леко резервирана, тъй като има много неизяснени практически въпроси по прилагането на мярката.