Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

четвъртък, 5 март 2026 г.

Rotterdam’s Warning to Europe

Apostolov Apostol, 3e news Brussels EU policy correspondent

The Middle East conflict, soaring energy prices, a shortage of young talent and an ageing power grid have emerged as the biggest challenges facing the Port of Rotterdam. These issues were highlighted during a debate on the future of infrastructure, where experts, local authorities and human resources specialists gathered at a time when the European Commission is preparing two new strategies for the future of Europe’s maritime and inland ports.

At a press conference in Brussels, officials made it clear that consultations and fact-finding discussions are only just beginning. Ministers responsible for key portfolios – Stéphane Séjourné, Raffaele Fitto, Apostolos Tzitzikostas and Magnus Brunner – may want to start taking notes. The problems highlighted in two of Europe’s largest ports, Rotterdam and Antwerp, could well serve as a template for what the rest of the EU might soon face.

An Energy-Intensive Vision

The future of the port depends first and foremost on young people willing to take over the baton and inject new energy into the infrastructure sector. But attracting them is becoming increasingly difficult.

“How can you expect young people to join when energy-intensive companies in ports are constantly portrayed as major polluters?” asked local political leader Tim Versnel.

Industry representatives echoed the concern. The business association Deltalinqs argued that the sector is sending a clear signal that ports offer excellent jobs and long-term careers. Yet the constant criticism directed at heavy industry risks discouraging young professionals from entering the sector.

Industrial managers added that the entire energy-intensive industry needs a new image. “If we constantly present the chemical industry as a problematic sector, we shouldn’t be surprised when young people choose other fields,” they warned.

Wars and Global Instability

Beyond the labour shortage and the business climate, the geopolitical environment has also become a major concern. The focus of EU policymakers and port authorities is increasingly shifting toward the Middle East.

Boudewijn Siemons, CEO of the Port of Rotterdam Authority, warned that global instability is becoming a daily reality.

“The world is becoming more unstable and uncertain. Every day we have to think about the 192,000 people working in the port,” he said.

Reinvestment and Political Stability

At a time when geopolitical tensions are shaking global trade, port authorities say they need political stability at home and predictable government support.

One proposal is to reinvest part of the port authority’s revenues into development projects around the port itself. “The city of Rotterdam is inseparably linked to its port. They are like communicating vessels,” local officials argue.

The idea is also directed at the newly formed government led by Prime Minister Rob Jetten, with calls to focus more strongly on green investments and the circular economy.

Political stability, experts say, is a key condition for investment. Periods of political uncertainty often push companies to relocate or delay projects. This is not only a Dutch problem but a European one, according to local analysts quoted by industry publication Industrieelinqs.

A Deteriorating Business Climate

While politicians often debate theoretical scenarios, business leaders point to concrete examples of a deteriorating investment environment.

Kuno Vat, manager of logistics company Neele-Vat, described how his firm built a warehouse for a specific client, investing millions in logistics and infrastructure.

“But political instability, changing governments and the lack of a long-term vision forced the company to leave. And when they leave, we suffer as well,” he said.

Dozens of companies have already shut down operations over the past year, including major industrial players such as Shell and BP.

Businesses say they face a lack of a level playing field and extremely long permit procedures that can take years. The resulting administrative burden significantly increases costs for construction permits and operational licenses.

These challenges cannot be solved by ports alone. They require strong political will from national governments and coordinated action at the European level.

The Energy Transition

The energy transition promoted by the European Commission, with targets set for 2040, also presents practical obstacles.

The idea of powering trucks and logistics chains with offshore renewable energy is promising. But companies located inland face a different reality: an outdated electricity grid that cannot support the expansion of charging infrastructure.

This lack of investment in energy infrastructure risks placing European ports and industries at a disadvantage compared to global competitors.

Local councillor Chantal Zeegers from the governing party D66 argues that while the EU prepares long-term reforms, local solutions are also needed.

One proposal already being explored by energy companies is energy sharing. Firms could shift production outside peak hours and share unused electricity capacity with other companies in need.

Europe’s Industrial Future at Stake

The difficulties facing European ports are not new. Industry representatives have repeatedly warned that there is no time for endless discussions.

If Brussels wants to help, they say, it must accelerate initiatives such as the Clean Industrial Pact and other measures frequently discussed at European Commission press briefings.

Every day of delay risks weakening the Netherlands’ position as a global port leader and could cost the country up to €40 billion annually, according to research institute TNO.

The cycle returns to the same problem raised at the beginning of the debate: perception and competitiveness.

Bankruptcies and industrial shutdowns may become increasingly common across the EU if urgent action is not taken. Industry groups argue that Europe urgently needs more investment in innovation and support to address soaring electricity prices.

High energy costs were one of the main triggers behind the outcry from energy-intensive industries, which pushed the European Commission to propose the Clean Industrial Pact, a €100 billion support plan launched a year ago.

However, businesses remain sceptical.

Industrial giants such as ArcelorMittal and INEOS argue that the proposed measures are unlikely to halt Europe’s industrial decline.

“Instead of investing in the future, we are fighting for survival,” representatives warn.

INEOS has even described the concept of “decarbonisation through industrialisation” as misguided, arguing that reducing CO₂ emissions through current policy frameworks risks undermining Europe’s competitiveness.

Similarly, Patrick Pouyanné has questioned whether Europe is truly capable of rethinking its economic model.

The Grid Bottleneck

One of the most pressing problems remains access to electricity.

Industry associations have long called for a comprehensive European plan to modernise power grids and enable affordable electrification of industry.

The current infrastructure is insufficient. Many factories cannot expand production or transition away from natural gas because they simply cannot connect to the grid.

A recent study shows that three-quarters of energy-intensive companies located inland in the Netherlands may fail to meet their sustainability targets due to grid constraints.

Sectors most affected include paper, cardboard, glass, brick manufacturing and food processing.

Companies say they face a paradox: they pay CO₂ emission allowances but still cannot access sufficient electricity capacity.

According to a 2024 study titled “Grids for Speed” by the industry association Eurelectric, investments in electricity distribution networks across Europe must double from €33 billion to €67 billion annually between 2025 and 2050.

Without such investment, Europe’s ambition to electrify transport, heating and industry — while integrating renewable energy and coping with cyber and climate risks — may remain out of reach.

неделя, 1 март 2026 г.

200 евро глоба в Белгия за каране на колело с телефон в ръка

Първите слънчеви лъчи са на хоризонта, а с това и хилядите велосипедисти, които излизат по магистралите, веломаршрутите и по планинските чукари. С настъпването на летните дни, полицията в Белгия предупреждава за задължителния звънец на кормилото.

Официален сайт на полицията в Беринген

Патрулиращите велополицаи са безкомпромисни и не приемат аргументи от типа, че звънците пречели на съпротивлението или разваляли дизайна на скъпоструващите колелета. Липсата на звънец коства на велосипедиста до 70 евро глоба и допълнителни административни такси, пише в Закона за движение по пътищата. Нещо повече – звънецът не трябва да е просто декоративна камбанка, а средство за чуване на минимум 20 метра, допълват от Фламандската федерация за движение по пътищата.

Най-внимателни за проверки трябвало да бъдат спортните състезатели, за които от край време звънецът бил трън в очите. Не само те, всеки на колело ще се следи по пътя дали говори по телефон или държи апарата с едната ръка. Патрулите напомнят, че телефоните трябва да са на стойка и рискувате глоба, ако ви видят да карате с мобилен апарат на ухото.

Сред колоездачите звънецът често е трън в очите. Аргументът, че звънецът влияе негативно на съпротивлението на въздуха или просто не изглежда „спретнато“, не е правдоподобен. Кодексът за движение по пътищата е безмилостен: всеки велосипед трябва да бъде оборудван със звънец, който може да се чуе на разстояние до 20 метра.

Всеки, който е хванат да кара колело с мобилен телефон в ръка, може да очаква глоба от 174 евро. Същите суми важат и за мобилните телефони зад волана. "Колоездачът също е част от движението и затова трябва да спазва Закона за движение по пътищата както шофьорите," казват на Съюза на велосипедистите. Въпреки солената глоба все още масово се нарушава правилото. Затова, от сдружението настояват глобата да бъде завишена до 200 евро както и по-тежки административни наказания.

От официалния сайт на полицията в Белгия са категорични и не търпят тълкования за статута на велосипедистите. Те са шофьори, трябва да познават отлично Закона за движение по пътищата и неговата маркировка“.  

Сред белгийското общество и по-точно в неговата фламандска част, съм чувал една фраза за колоездача: Аз съм Бог, а пътят е моята Библия. На това от полицията отговарят, че всеки велосипедист в действителност „има много права, но със сигурност и задължения, особено, ако са написани в закон“. Друг е въпросът, че много от тях не знаят правилата за движение или пък в най-ранна детска възраст от своите родители са научени неправилно. За това пък си има училище и часове по поведение на пътя. 

Къде трябва да карат колоездачите?

Има едно правило, което няма как да не се знае. Ако има велоалея, трябва да се кара по нея. Изключение прави, ако е непроходима или затрупана със сняг. Тогава може да се кара плътно вдясно на пътното платно. Изключение се прави, ако на пътни участъци няма велоалея, пътят не е в застроена зона.

Ако велосипедната пътека е обозначена с две паралелни, прекъснати бели линии, велосипедистите могат да се движат по нея само в дясната част. Децата под 10 години имат право да се движат по тротоара по всяко време.

В жилищна зона може трябва да се карат колелета едно след друго, ако пътят е твърде тесен, за да премине насрещна кола. Двама велосипедисти може да карат един до друг само в извън населени места по велоалеите и ако няма трафик зад тях, на който да пречат.

Ако имате някакви съмнения дали не нарушавате правилата, винаги може да се обърнете до алманаха на велосипедиста „Колоездачите и Пътният кодекс“, съветват органите на реда.

четвъртък, 26 февруари 2026 г.

Барселона гони туристите с двойно по-скъп данък

Барселона усилено продължава тенденцията с политики за намаляване на огромния туристически поток. След като през миналата година започна цялостна реконструкция за намаляване на броя на круизните терминали на пристанището, сега властите са решили да вдигнат двойно туристическия данък за гостите.

Снимка: Личен архия на Димитър Драганов

Местното правителство иска да използва допълнителните приходи за решаване на хроничния недостиг на жилища. От април всеки, който иска да види световното културно наследство на каталунския град вече ще плаща до 15 евро данък на нощ в хотелите. Тези, които са отседнали във ваканционни къщи, ще вече по 13 евро на нощ вместо 6,25 евро. Очаква се това да генерира около 200 милиона евро годишно за каталунските власти. По този начин те се надяват да намалят броя на туристите в града и да освободят повече средства за жилищни проекти.

В каталунската столица туристическият данък в хотел ще се увеличи от 3,50 евро на 7 евро. Към това трябва да се добави общинската такса от 4 евро, въпреки че регламентът позволява и увеличението ѝ до 8 евро. Тоест, общата сума от двете такси може да бъде между 11 и 15 евро на нощувка. В останалата част от областта увеличението на цените за луксозни хотели – четиризвездни и по-висок клас ще бъде 1,50 евро (от 3 на 4,50 евро) през 2026 г. Догодина данъкът може да се удвои до 6 евро, разказва кореспондентът на БНР Димитър Драганов. 

Местните жители на Барселона, както и на други южни испански градове, от доста време  срещу потокът от непрестанни туристи. За имотния пазар обаче това е златна ниша, тъй като много апартаменти се отдават под наем като ваканционни къщи. Около 10 000 апартамента вече са регистрирани като домове под наем за туристи.

От 2025 година Барселона за първи предприе ограничение на туристопотока и  круизите. Като съмишленик бе ангажирано местното пристанище, за което кметството изрази своята благодарност за "усилията и разбирането, че на  свръхтуризма трябва да се сложи край. По данни на кметството от 2018 до 2024 г. броят на круизните пътници се е увеличил с 20%, тъй като последният протокол, подписан между пристанището и Градския съвет, не поставя ограничения на капацитета.

Въпреки икономическите ползи, генерирани от круизната индустрия  - 1 милиард евро годишно и 562 милиона евро пряк принос към БВП на Каталуния, Барселона признава необходимостта от по-балансиран подход към морския туризъм.

Каталунците вече започнаха и цялостно преустройство на пристанищната си инфраструктура с бюджет от 185 млн. евро. Броят на терминалите ще бъде намален от 7 на 5 до 2030 г. Това ще доведе до 16% намаление на дневния круизен капацитет на Барселона. Енергийната ефективност също ще бъде ревизирана, така че да се намалят емисиите въглероден диоксид и да се гарантира, че Барселона отговаря на изискванията на ЕС за брегова енергия.

понеделник, 23 февруари 2026 г.

Гърция ремонтира олимпийския стадион с евросредства

Гърция започва цялостна реконструкция на олимпийския си стадион в Атина с европейски средства, съобщи Европейската комисия. Инвестицията е за 77 милиона евро по  Националния план за възстановяване и устойчивост и национално съфинансиране. Мярката е одобрена като държавна помощ.

Снимка: oaka.com.gr

С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране. 

Реставрираният стадион ще продължи да служи като многофункционална обществена инфраструктура, домакин на национални и международни спортни събития, както и на културни и други обществени дейности.

Комисията е оценила мярката и установила, че публичното финансиране е подходящо и необходимо, за да се гарантира непрекъснатата безопасна експлоатация на голяма спортна инфраструктура от обществен интерес, предвид потвърдения структурен недостиг на финансиране и липсата на жизнеспособно частно финансиране. 

Мярката гарантира ефективното използване на модерна спортна инфраструктура, обслужваща социални, образователни и културни цели.

Комисията също така заключи, че помощта е пропорционална и ограничена до необходимото за постигане на целите на проекта, като същевременно всички потенциални нарушения на конкуренцията остават ограничени.

неделя, 22 февруари 2026 г.

Белгийският град Генк инвестира 3 млн. евро в енергийно устойчив космодрум

Близкият до нидерландската граница град Генк предприема редица инициативи, с които да допринесе за общата политика на страната по пътя към климатична неутралност. Един от мащабните проекти е свързан с цялостно реновиране на съществуващ космодрум, който да отговаря на енергийно устойчивата политика на бъдещето, разказва локалната телевизия Limburg.

Снимка; kattevennen.be

Проектът ще започне през есента на 2027 година и трябва да бъде завършен за малко повече от година. През този период ще бъде ремонтирана основната сграда, външната облицовка, смяна на прозорците и допълнителна изолация на стените и покрива . Общата инвестиция възлиза на около 3 милиона евро.

След реновацията очакванията са сметката за газ да бъде намалена със 70%, а изолираните стени ще направят комфорта на посетителите още по-добър. Проектът е само началото. Искаме с подобни инициативи Генк да стане климатично неутрален до 2045 година, казва в интервю съветникът по енергийна устойчивост Карел Крикеманс.

Космодрумът и към него центърът за астрономия и космически пътувания в Национален парк „Хоге Кемпен“ се посещава от над 50 000 души всяка година.

Подобни проекти са от изключително значение, ако Белгия иска да обърне тренда и да навакса пропуснатото. На този етап различни доклади показват, че страната не може да покрие целите на Европейската комисия за пълна климатична неутралност до 2040 година. В последния публикуван доклад на Федералната обществена служба за обществено здраве от ноември 2025 година се казва, че страната е намалила CO2 емисиите с 28% в сравнение с 1990 г. Темповете и политиките, според агенцията, давали основание да прогнозира, че емисиите няма да намалеят достатъчно бързо в нито един сектор, за да стане климатично неутрална след четвърт век.

Белгийското градче е поредният пример, който показва желанието на властите да оборят въпросния доклад и да докажат, че заедно с останалите провинции могат да се справят с това предизвикателство. За подобни „зелени“ и енергоефективни каузи съм разказвал в свои кореспонденции през изминалите години. Всички те са водени от една много известна фраза, която най-точно отразява житейската философия на този народ – "тук расте нашето бъдеще" (hier groeit onze toekomest) или с мисъл за дома, за здравето, за поколенията. Този слоган може да бъде видян на стената на един от най-големите технологични центрове в „икономическото сърце“ на страната – провинция Лимбург и нейната столица Хаселт. Може да бъде срещнат по пътеките на безбройните екопаркове с образователна насоченост, може да се види в информационните брошури – повече дървета, повече мисъл за намаляване на климатичния отпечатък, за по-здраво общество. Идеите за зелено бъдеще, повече дървета и зеленина се откриват в безброй ежедневни кампании.

„Повече зеленина, растения за охлаждане и абсорбиране на вода и CO2. Това е пътят“, казва климатичният експерт Йост Венкен и препоръчва на бъдещите управници това да бъде водеща политика, независимо коя партия е на власт.

За фламандското правителство политиките по засаждане на дървета са прекрасен начин за намаляване на климатичния отпечатък, но това не е достатъчно – нужни са допълнителни дългосрочни мерки на правителствено ниво с общи усилия от другите две провинции Валония и Брюксел за енергийно ефективни жилища, повече зелени пространства, затягане на мерките в транспортния сектор и селското стопанство. Последното е отговорно за почти 10% от общите парникови емисии във Фландрия.

С поглед в бъдещето, но и да не допускат повече грешки в миналото, казва един друг доклад, според който Фландрия е допуснала грешка по време на корона пандемията да разхлаби мерките и по този начин да забавила поставените дългосрочни климатични цели.  Не работят в полза на климата и колебливи решения като първоначалната забрана за продажба на автомобили с ДВГ, а впоследствие стъпка назад и отлагане с няколко години до 2035 г. Действия, които между другото много наподобяват тези на самата Европейска комисия при изпълнението на плана за климата – колебливост, компромиси, изоставане от подписаното през 2015 г. Парижко  споразумение. Според глобалния ангажимент на ООН европейските държави членки трябва да са намалили емисиите си с 55% до 2030 г, а до 2050 г. да са напълно климатично неутрални.

9 държави срещу план на ЕК за разширяване на администрацията

9 държави от Европейския съюз се противопоставиха на план на  Европейската комисия за наемане на още 2 500 служители. В писмо от Виена, Прага, Берлин, Копенхаген, Талин, Хелзинки, Рига, Хага и Стокхолм, се настоява планът да бъде отхвърлен, защото „Комисията трябва да бъде пример за бюджетна дисциплина - особено в момент, когато призовава държавите членки да приоритизират ефективните разходи“.

Снимка- личен архив

В писмото, разпространено чрез авторитетното издание „Политико“ и адресирано до европейския бюджетен комисар Пьотр Серафин, тези страни-членки подкрепят усилията на Комисията за оптимизиране на следващия дългосрочен бюджет на ЕС (MFF). Същевременно изразяват загриженост по повод искането на Комисията за повече средства за увеличаване на административния ѝ капацитет. Това увеличение, оценено на €1,4 милиарда евро за периода на 2028-2034, се счита за противоречащо на принципите на ефективност и сдържаност, застъпвани от Комисията.

В писмото деветте министри на страните-членки подчертават, че са под нарастващ натиск да оптимизират публичните разходи. Много държави членки вече са въвели трудни реформи, включително съкращения на разходи и оптимизация на персонал, често по настояване на Комисията. Затова те призовават Комисията да подложи собствените си административни процеси на същия контрол и амбиция. Техният аргумент е, че доверието на европейската изпълнителна власт да изисква бюджетна дисциплина от държавите членки, зависи от тяхното собствено спазване на тези принципи.

Министрите предупреждават, че увеличаването на броя на административните постове в момент, когато националните правителства са изправени пред бюджетни ограничения, може да изпрати негативен сигнал към гражданите. Комисията все още не е отговорила на исканията за коментар по този въпрос.

събота, 21 февруари 2026 г.

ЕС планира 28 млрд. евро под формата на кредити за източните региони до 2027 г.

ЕС, с няколко събития в рамките на един месец, обяви, че усилено ще насочва средства за подкрепа на източните региони и територии-граница с Русия. Комисията вече обяви план с 5 стъпки, по които ще се пренасочва бюджетът. Времето обаче неумолимо тик-така и време за губене няма. Това го доказват форсираните совалки между институциите и намеренията да бъдат облечени в законодателна инициатива. Първото и най-близко голямо събитие с подписване на декларация EastInvest Facility е насрочено за 26 февруари, става ясно от съобщение на европейската пресслужба.

Снимка; ЕК

В него се посочва, че Европейската комисия е изготвила план да направи 9 държави членки – Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, по-сигурни, устойчиви и привлекателни места за живеене и работа.

Още по темата: България е сред най‑пострадалите от войната в Украйна, Европа затяга източния фланг | 3e-news 

Руската агресивна война срещу Украйна сериозно засегна хората и общностите в тези райони. От нарастващи заплахи за сигурността и икономически сътресения до напрежение върху местните услуги и демографски спад.

От 2022 г. ЕС е категоричен, че „ще подкрепя с всички сили и колкото средства са необходими“, ще предоставя политическа и техническа подкрепа на източните си региони. Тази подкрепа е помогнала за подобряване на инфраструктурата, повишаване на икономическата устойчивост, развитие на отбранителни способности, справяне с предизвикателствата в енергетиката и свързаността и подкрепа на работните места. Освен това, коридорите за солидарност между ЕС и Украйна поддържат устойчиви търговски потоци.

Новият план представя набор от действия за справяне със специфичните и безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени тези региони. Пет приоритетни области, за които подробно разказах в своя кореспонденция.

Под формата на допълнително представени въпроси и отговори и под формата на графики от Брюксел хвърлят повече светлина върху целите на подпомагане. Част от парите ще отидат и до частни структури, бизнес организации, малки общини, които ще имат по-лесен достъп до финансиране. Консултантска подкрепа при изготвянето на заеми от  международни финансови институции и национални насърчителни банки. Общо 28 милиарда евро кредитна подкрепа за засегнатите държави членки до края на 2027 г.

Други области на конкретна подкрепа ще бъдат за увеличено финансиране от ЕС за отбрана, управление на границите и вътрешна сигурност в следващия бюджет на ЕС. Модернизиране на транспортните мрежи и пътната, железопътната и пристанищната инфраструктура с двойно предназначение за сигурност и растеж в общностите на източната граница.

За България предложението е едновременно облекчение и предупреждение. Нашите гранични региони — някои вече натоварени от миграционни потоци, други от спад на инвестиции и демографско изтичане — ще могат да разчитат на по‑лесен достъп до финансиране, както и на техническа и експертна помощ.

ЕК осигурява 225 млн.евро за разработване на ваксини от ново поколение

Европейската комисия е заделила бюджет от 225 милиона евро за разработване на  разработване на грипни ваксини от следващо поколение, които ще осигурят защита срещу по-широк спектър от варианти на грип и бързо да се адаптират, ако се появи пандемичен щам.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Това е първият път, когато Комисията ще използва предкомерсиални поръчки, за да усъвършенства продуктите чрез клинични изпитвания, като гарантира, че отговарят на строги критерии за безопасност, качество и ефективност, като същевременно подкрепя иновации, които иначе биха могли да се забавят без обществена намеса. Финансирането ще подкрепи ваксини, предназначени да бъдат по-лесни за прилагане чрез носа и устата, се казва в краткото съобщение на европейската пресслужба.

Грипните вируси се развиват постоянно, което означава, че ваксинационната технология трябва да върви в крак с тях. Тази инвестиция ще ускори разработването на ваксини и ще засили способността на Европа да реагира в мащаб. Чрез пълно клинично разработване на обещаващи кандидати за ваксини, ЕС цели да разшири потока от продукти, като въведе повече продукти в разработка. Това увеличава шансовете нови продукти да излязат на пазара и да преминат от лабораторен пробив към реална защита. Това означава, че новите решения могат да достигнат до националните ваксинационни програми по-бързо, предоставяйки ваксини, подходящи за пациентите, за да помогнат на страните да реагират по-бързо и по-бързо при засилване на огнища. Подписаните договори ще продължат 98 месеца, обхващайки клиничното развитие до одобрението на пазара.

Чрез разширяване на производствения капацитет за ваксини и въвеждане на нови лечения, тази инвестиция ще помогне на Европа и света да бъдат по-добре подготвени за бъдещи огнища на грип или пандемии.

Тази инвестиция използва модел на предкомерсиално снабдяване, който финансира научноизследователска и развойна дейност при благоприятни условия, за да насърчи по-инклузивен пазар, особено за МСП. Той обхваща три етапа на предкомерсиалните поръчки, включително разработване на клинични изпитвания – фази I, II и III, както и развитие преди пазара, което води до одобрение на пазара.

Тези действия се финансират от Агенцията за здравна извънредна готовност и реакция към Комисията по програмата EU4Health и се управляват от Европейската изпълнителна агенция за здравеопазване и дигитални технологии.

Договорите са подписани с Nivi Development P/S, Ethris Gmbh, Statens Serum Institut, Vismederi Srl, Stichting European Clinical Research Alliance On Infectious Diseases, Bavarian Nordic As, Evonik Operations Gmbh, Idt Biologika Gmbh, Sanofi Pasteur Sa и Sclavo Vaccines Association.

С инвестиция на ЕС от €225 милиона – най-голямата някога, посветена на ускоряване на достъпа до иновативни медицински противомерки – ние напредваме в разработването на грипни ваксини от следващо поколение. Иновациите са в основата на подготовката. Това финансиране ще отключи иновативни технологии, включително по-достъпни и разнообразни методи за прилагане на ваксини, като гарантира, че ефективните ваксинални опции достигат до недостатъчно обслужвани и уязвими групи. Тази инвестиция също така укрепва фармацевтичната екосистема на Европа, допринасяйки за нейната конкурентоспособност, и укрепва нашата устойчивост срещу бъдещи здравни заплахи, коментира  Хаджа Лахбиб, комисар по равенство, готовност и управление на кризи.

ВЕИ във Франция носи данъчни облекчения на общините за 2 млрд.евро

„Зеленият“ бизнес е донесъл на френските общини 2,1 млрд. евро под формата на данъчни облекчения, според съвместно проучване на Съюза за възобновяема енергия (SER) заедно с консултантската фирма Colombus.

снимка-личен архив

Изводът на авторите е, че колкото повече се развива инсталираната база от вятърни и слънчеви ферми, толкова повече ще се увеличават тези приходи, казва председателят на съюза Жул Нисен и по този начин опровергава критиките на политици, че ВЕИ натоварва публичните финанси.

От цялата сума над 443 милиона евро да дошли от облагане на компании, свързани с тези сектори като работни места, земя, местен икономически принос, а 462 милиона евро  от косвени данъци, основно свързани с генерирането на дял от ДДС, който след това се плаща на местните власти за инсталиране и поддръжка на оборудване.

Хидроенергията е лидер по отношение на директното местно облагане с 594 милиона евро през 2024 г., следвана от наземната вятърна енергия (212 милиона) и слънчевата енергия (132,6 милиона). Списъкът се допълва от производители на офшорна енергия, от дървесина, биометан, биогорива, топлинни помпи.

Данните за приходите на общините от вятър и перки показват, че Франция ще залага на тези енергии все повече занапред. Направено наскоро ново картографиране на правителството с приоритетните терени показва, че по всички морски брегове ще бъдат изградени вятърни паркове. По този начин ще се постигне целта 20% от микса на страната до 2050 г. да бъде от зелена енергия. Според дългосрочната правителствена стратегия парковете трябва да произвеждат годишно по 45 гигавата (GW)  след три десетилетия при 1,5 GW в момента.

Във Франция към момента има 3 действащи големи вятърни парка и 3 са в процес на изграждане. Новото картографиране и предстоящи проекти, представени след проведен открит дебат, дават пълна яснота за подходящите места, да се обсъдят рисковете и притесненията на риболовците, да се чуе мнението на транспортният сектор и екологичните специалисти. Дебатът е преминал в присъствието на министъра на екологичния преход Ание Пание-Рюнаш, цитирана и в белгийската преса.

Съюзът за възобновяема енергия (SER) е приветствал "желанието на правителството да превърне офшорната вятърна енергия, конкурентоспособна и възобновяема енергия, в основен стълб на енергийния преход".

През 2023 година Франция приема ключов закон за зелената индустрия, който цели да направи страната шампион в областта  на зелената индустрия в Европа. В програма на правителството от 2023 година се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за фотоволтаични панели през следващите години. Амбицията е тези пари да отидат във френски заводи и по този начин да се пресече хегемонията и хватката на китайската индустрия в Европа, припомня местната телевизия BFM.

Франция трябва да започне час по-скоро ударно строителство на вятърни паркове, ако иска следващите години да не изпитва недостиг на енергия, пише SER в друг по-ранен доклад  В момента 9000-те вятърни турбини произвеждат по 120 тераватчаса или 9% от микса на страната. Така че има една значителна ниша, която трябва да бъде запълнена, за да не се стигне до недостиг.

Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

Миналата година делът на вятърната енергия съставлява близо 8% от микса на страната (6,3% през 2019 г.), което я прави третият източник след ядрената (около 3%) и водноелектрическата енергия.

Изкуствен интелект и митата на САЩ водят до лавина от безработни в Белгия

Митническата тарифна политика на САЩ и икономическото затруднение, в което е изпаднал Европейския съюз, са сред основните причини за много от фирмите във фламандската част на Белгия да затворят мощности през миналата година. С това и е нараснал броят на съкратените служители, показва проучване на HR агенцията Acerta.

Близо 1/5 от всички постоянни договори в източната провинция Лимбург са прекратени от работодателя, което от ръст над 35% в сравнение с преди 5 години. Регионът се слави като индустриалната артерия на страната, където са съсредоточени големи промишлени заводи, логистични бази, технологични паркове и възлово пристанище с Нидерландия. По отношение на това кой е поел инициативата, проучването показва, че в 38% от всички съкратени служителят е решил сам да си тръгне, а в 31% това се случва по взаимно съгласие.

Снимка: Тренировъчен курс за безработни, Аудиовизуална служба на ЕК

Още по-темата: Белгийската икономика - тих растеж сред глобални бури

"Навременната професионална подкрепа остава от съществено значение за служителите при прехода им към нова работа или самонаета дейност," директорът на агенцията Герт Мертенс. Същевременно той набляга и на факта, че процесът по раздяла си има и друго болезнено измерение – лоялността. Оказва се, че провинцията се слави с най-лоялните служители. Тези, които сменят работодателя го правят средно след 8,5 години служба. В другите белгийски провинции промяната на местоработата ставала средно на 7 години. При лични наблюдения сред белгийски мога да допълня, че има такива, които са започнали на едно място до своето пенсиониране. Като причини посочват колектив, добра локация и липса на желание да започнат нещо ново отначало.

Това е истинска драма. В моята 25-годишна кариера никога не сме разглеждали толкова много колективни съкращения. В момента работя едновременно по досиета на 3 фирми. Не мога да назова имена, но те не са малки и средни компании. Една от компаниите има 1200 служители." Ема Ван Кенегем от Алтиус също вижда за кратко време драстичен скок на случаите на фирми пред фалити. "Има и доста файлове в процес на подготовка, които ще бъдат официално обявени от компаниите от началото на следващата година", казва тя.

"Много компании сега се реорганизират в резултат на икономическа несигурност", допълва картинката Виржини Фрема от компанията DLA Piper. Нейното наблюдение е, че все повече компании се опитват да „изплуват“ като се съсредоточават върху основните си дейности и закриват второстепенни отдели и бизнеси

Как се вписват младите в тази картина? Мениджъри заявили пред агенцията, че все по-трудно младите хора или се задържат на едно място, или получат постоянен трудов договор. Работодателите все повече не са склонни да наемат млади, неопитни тийнейджъри директно от ученическата банка - особено сега когато изкуственият интелект може да поеме определени задачи.

Al и последиците

Белгия се утвърждава като европейски лидер в използването на изкуствен интелект (AI), но това има и своите недостатъци. Докато компаниите възприемат технологиите с рекордна бързина, младите хора и административните служители са изложени на все по-висок риск да останат без работа, казва в доклад по темата Висшия съвет по заетостта (HRW).

Напредъкът на изкуствения интелект в белгийската икономика е неоспорим. Фалитите и ръстът на безработните също, отчита на пресконференция федералният министър по заетостта Дейвид Кларинвал  и се опитва да вмъкне шегичка, че докладът не е изготвен с помощта на ChatGPT.

До края на 2024 г. почти 35% от компаниите във фламандска Белгия са използваха под някаква форма изкуствен интелект. За по-малко от 2 години технологията най-силно е пробила в енергийния сектор и логично в ИКТ сектора, където AL е станал е станал незаменим помощник. Тази мащабна дигитализация има директни последици за работното място. "Често чуваме, че изкуственият интелект ще унищожи работни места масово. За федералния министър това е преувеличено. Факт е обаче, че някои професии са по-засегнати от технологиите.

Професии в недостиг и криза на кадри

Въздействието е най-голямо при административните професии като мениджъри или такива, свързани с интелектуален труд. Най-малка опасност има в строителството и там,където се изисква физически трус, смята Дейвид Кларинвал .

Висшия съвет по заетостта предупреждава за допълнително негативно въздействие на изкуствения интелект върху младите хора. Младите работници често изпълняват задачи, базирани на теоретични знания и рутина, за да натрупат опит. Точно тези задачи са сравнително лесни за автоматизация. "Имплицитното знание" и натрупаната експертиза по-добре защитават по-възрастните служители от замяна. В резултат на това става по-трудно за начинаещите да направят първите стъпки в кариерната стълбица. Освен това белгийската младеж изглежда не е подготвена за тази нова реалност. Само 36% от хората на възраст от 16 до 24 години имат дигитални умения над базовото ниво. Тази цифра е под европейската средна стойност от 43% и значително изостава от лидера Нидерландия с 63%. Съветът настоява за спешна промяна в образованието и повече внимание към STEM предметите, за да се направи бъдещото поколение устойчиво на пазара на труда.

Реалностите

Белгийската икономика изглежда е изправена пред нови предизвикателства в наред с вносните американски мита, високите цени на енергията, борбата в конкуренцията с китайците, все по-силното навлизане на АL и дигитално неподготвената младеж за пазара на труда. Към тях трябва да се прибави лавината от фалити и съкращения, за които вече говорят агенциите за подбор на персонал.

През последните 12 месеца (до края на февруари) 11 000 компании вече са обявили фалит в Белгия. Загубени са 33 000 работни места. Половината от тях са във Фландрия, известна като „икономическото сърце на Белгия“. Сектори като химическата промишленост, стоманата и пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. На европейско и местно ниво вече има планове за подкрепа на индустрията. От 2025 година синдикати, индустриални федерации и правителство са започнали консултативни преговори, който ще продължат със заседания поне още половин година. Екип на Агенцията по заетостта VDAB прави посещения по места, за да уточни със засегнатите фирми условията по колективните съкращения. За подпомагане на фирмите правителството ще похарчи допълнителни 2,5 милиона евро. Към тях ще се добави и помощ в размер на 1 млн.евро от Европейския социален фонд за преквалификация на служители.  Част от сумата ще отиде в помощ на работещи в автомобилната индустрия където фалираха заводът за автобуси Van Hool фалира, а Audi Brussels реши да затвори. На борсата отидоха още принудително компания за автомобилни кабели и редица предприятия от ИКТ сектора.

Отчаян поглед към Брюксел

Лавината от фалити принудиха Белгия да поиска помощ и получи разрешение от Европейския парламент за пакет от държавна помощ в размер на 8 млн. евро. Евродепутатите са единодушни, че "европейската автомобилна индустрия и доставчиците са изправени пред безпрецедентен натиск както от външни, така и от вътрешни предизвикателства, като нарушаване на конкуренцията и високи разходи за енергия".

Фирми като Van Hool, които произвеждаха автобуси, автобуси, тролейбуси и ремаркета трябва да бъдат подпомогнати.  Компанията беше обявена в несъстоятелност през април 2024 г. след рязък спад в продажбите, предизвикан от пандемията от COVID-19 и изострен от агресивната война на Русия срещу Украйна, нарастващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки. В резултат на това 2 400 работници бяха уволнени, една трета от тях на възраст 50 или повече години, а 80 % бяха с остарели умения. Пакетът за подкрепа финансира консултации, професионално ориентиране, помощ при търсене на работа и обучение за нови професионални и цифрови умения. Тя е на обща стойност 9,4 милиона евро, като ЕФПГ предоставя 8 милиона евро, а белгийската фламандска служба за заетост и професионално обучение (VDAB) финансира 1,4 милиона евро. След съкращенията са налични мерки за подкрепа.

Субсидията идва от  Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ). Средствата по тази линия са насочени за всички лица, засегнати от неочаквани големи събития на преструктуриране, включително икономическите последици от пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна, както и от по-широки тенденции, като например декарбонизация и автоматизация. Държавите членки могат да кандидатстват за финансиране от ЕС, когато най-малко 200 работници загубят работата си в рамките на определен референтен период. След като държава членка подаде заявление, в което подробно се описват съкращенията и планираните мерки за подпомагане, Комисията го оценява. Ако заявлението отговаря на критериите на ЕФПГ, Комисията прави предложение за мобилизиране на средства, което трябва да бъде одобрено от Парламента и Съвета. От 2007 г. насам ЕФПГ се е намесил в 182 случая, като е отпуснал 700 милиона евро за подпомагане на повече от 170 000 души в 20 държави членки.

България като част от проблема

България също попадна в списъка със закъсалите предприятия в автомобилния сектор. Тежката икономическа ситуация е засегнала завода за автомобилни компоненти във Враца. Взето е окончателно решение за затваряне на мощностите, съобщил пред местните медии кметът Калин Каменов. 500 души ще бъдат съкратени. Причината: свити поръчки, затруднени пазари и китайска инвазия – взе „заболявания“, за които усилено търси лек Брюксел.  

вторник, 17 февруари 2026 г.

Белгия и Нидерландия: Нови АЕЦ без държавно участие не става

Нидерландия прави още една малка крачка по пътя си към строителството на нова атомна електроцентрала. Създадена бе нова държавна компания (NEO), която ще контролира строителството на новите блокове. Тя ще има стотина специалисти, които след десетилетие ще управляват реакторите. Оптимистичните планове са в далечно бъдеще под шапката на тази държавна структура да са две чисто нови АЕЦ. 

От правителството, което до дни ще предаде щафетата на своите наследници на поста в кабинета на Роб Йетън бързат да уточнят, че в дългосрочната стратегия на страната не е записано задължително изграждане на класическа АЕЦ, може и да са малки модулни реактори – между 2 и 4.  Засега е ясно, че два реактора ще струват между 20 и 30 милиарда евро и няма да бъдат в експлоатация преди втората половина на следващото десетилетие. Техният капацитет ще е в пъти по-голям от действащата в момента Борселе.

Подготовката за новата АЕЦ стартира преди повече от 2 години през мандата на тогавашния премиер (сега шеф на НАТО) Марк Рюте. Досието бе завещано на Дик Схоф, който пък го предаде на 38-годишния Роб Йетън. Новото правителство вече заяви, че енергетиката е сред ключовите области за неговия мандат, в това число и нови АЕЦ.

Трите изминали кабинета, независимо от политическите си различия в коалиционното управление в едно са единодушни – нови атомни мощности само с частни инвестиции и без финансовата помощ на държавата в днешните условия са невъзможни. Изграждането е толкова скъпо, че е непосилно само за частните компании да го направят сами. Държавното участие е нужно както за строителството, така и за експлоатацията.  Една от причините за държавното участие е да не се допускат проблемите, възникнали с изграждането атомните електроцентрали във Финландия, Великобритания и Франция със забавени срокове и оскъпени проекти.

Нидерландският проект е в твърде начална фаза. Две компании засега са кандидати американската Westinghouse и френската EDF. Служебният климатичен министър Софи Херманс заяви наскоро, че страната има амбицията да ускори програма за програмата за малки ядрени реактори, офшорната компания Allseas вече работи по дизайн за такъв  малък реактор.

Бъдещето на новите атомни блокове и мястото на Нидерландия на европейската карта са сред приоритетите на новия кабинет, който трябва да положи клетва в края на февруари. Премиерът Йетън обаче още с предизборната си кампания показа, че енергийната и климатична политика се завръщат като водещи теми, след като проевропейската либерална партия D66 изненадващо спечели предсрочните избори миналия октомври 

От съобщение на Министерството на климатичната политика и зеления растеж се знае, че е внесена поправка в Закона за ядрената енергия, която ще позволи на централата в пограничния с Белгия град Борселе да продължи да работи. "С тези стъпки Нидерландия е твърдо ангажирана с надеждни енергийни доставки без CO2, в допълнение към вятърната и слънчевата енергия", заявиха от министерството.

В отделно изявление правителството заяви, че ако изменението бъде прието, операторът на Борселе EPZ може да кандидатства до регулатора ANVS, за да продължи атомната електроцентрала да работи след 2033 г.

АЕЦ Борселе е пусната в търговска експлоатация през 1973 г. Според Международната агенция за атомна енергия през 2024 г. тя е осигурила 2,8% дял от производството на електроенергия в страната. През декември 2022 г. правителството на Рюте избра площадката в Борселе като предпочитано място за предложеното изграждане на два нови ядрени блока поколение III+, които трябва да заработят до 2035 г.

Припомням, че около тази АЕЦ белгийското правителство на Александър Де Кро също бе заявило инвестиционен интерес за съвместен с нидерландците строеж на нови мощности. Проектът може в един момент отново да влезе на дневен ред, след като стана ясно от доклад оператора на високоволтовата мрежа Елиа, изготвен съвместно с инженерната фирма Tractebel (Engie), че Белгия ще изпитва все по-голям недостиг на електроенергия и към 2035 година ще са й нужни поне 4,4 гигавата. Препоръката на авторите на доклада е, ако страната иска да има нова атомна централа през 2039 година, то е най-уместно още от тази да започне подготвителни дейности. Специалистите дават оптимистичен срок, но реално първите нови реактори при тези темпове може да заработят 2042-2044 година.

Белгийският кабинет с премиер Бард Де Вевер също, подобно на нидерландските си колеги, заяви с идването на власт през 2025 година, че ще рестартира ядрената програма и ще върне страната на подобаващото й място в Европа. Едно от първите решения бе да отмени стар закон, с който трябваше да бъдат закрити всички атомни електроцентрали.С друго решение правителство реши  да бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали и одобри да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC. Придобиването на акциите бе част от споразумение между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

И Белгия създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ от 15 милиарда евро.

2035 за 2 АЕЦ в Нидерландия – абсурд

Двете държави усилено говорят, че до десетина година може да имат нови мощности. Но дали е така? Да провери на терен отива в Чехия нидерландската обществена телевизия NOS където в АЕЦ "Дуковани" започва строеж на нови блокове. В края на ноември 2025 правителството официално потвърди, че южнокорейската компания KHNP е спечелила търга за два нови реактора. Резултатите бяха оспорени от другия кандидат френската компания EDF, но съдът отхвърли претенциите. Новите реактори ще допълнят четирите стари 512-мегаватни блока от осемдесетте години на миналия век. Държавата ще осигури заем, който националната ЧЕЗ ще изплаща в продължение на 30 години. Проектът е на стойност 19 млрд.долара.

2035 година е срокът, който според нидерландските депутати е съвсем реалистичен да заработят нови мощности. Репортерът му се струва, че е твърде кратък, но дали греши – ще попита специалистите. „Не мисля, че някой може да вдигне АЕЦ за този кратък период, казва Пьотр Заводски, директор на бъдещите блокове в АЕЦ "Дуковани" и подчертава, че за новия проект са започнали подготовка още през 2015 г.

Какво се получава, чехите вече имат избрана локация, конкурсна процедура стопанин на новите мощности. Планират пусков срок 2038 г.. А нидерланците – нямат нито едно от трите условия и се надяват на 2035 г., отбелязва телевизията и припомня с архивни коментари в парламента, от които политици казват, че срокът е достатъчен, ако по-бързат и действат по-експедитивно с избора на новия собственик и документация. В отговор на коментарите, чешкия мемиджър заявява, че ще се опита дипломатично да каже, че това „би било изключително трудно“.

Срокът е нереалистичен, който поставят политиците. Времето няма да стигне за цялото планиране и тестови изпитания, казва енергийният експерт Вим Туркенбург. Според него нова АЕЦ не по-рано от 2040 и това е най-оптимистичният вариант. Реалистичният е след средата на 2045 г.

понеделник, 16 февруари 2026 г.

Нидерландия прави от стари военни униформи облицовъчен материал

Стари военни униформи и износени текстилни облекла намират още едно приложение в Нидерландия – като облицовъчен материал в строителни панели.

Инициативата е на няколко държавни структури – военно министерство, полиция, Агенция по предприемачество и държавна агенция за недвижими имоти. Изхвърлените дрехи ще бъдат щателно преработени за нуждите на строителството от компанията Agricon Nederland. Инициативата се финансира  с държавни средства по Програма за зелени иновации.

Снимка:marshallmuseum.nl

В съобщение до медиите от правителството заявяват, че се надяват с тази стъпка да намалят все по-нарастващата текстилна планина в контейнер парковете. Годшно средно нидерландец изхвърля по 15 килограма дрехи и текстил всяка година.

С производство от 600 тона текстилни отпадъци годишно, Agricon получава 120 тона, което е достатъчно за 12 000 квадратни метра строителен материал. Това може да се използва за външни фасади и вътрешни стени като алтернатива на гипсокартона.

"Като министерство на отбраната носим отговорност за целия жизнен цикъл на нашите материали. Униформите, които са загубили оперативната си функция, получават нова цел в строителството чрез това сътрудничество. По този начин правим конкретен принос за по-устойчивото използване на суровините си", казва пред nu.nl подполковник Кьорт Ян Еефтинг. Той е мениджър на категорията за корпоративно облекло в правителството.  Настоящото партньорско споразумение е една година с опция да се удължи до три.

събота, 14 февруари 2026 г.

Белгия очаква инвестициите в отбраната да тласнат растежа на еврозоната

Икономиката на еврозоната се представи по-добре от очакваното през 2025 г. с ръст от 1,5% спрямо 0,9% през 2024 г.  Прогнозите са, че растежът ще остане стабилен през 2026 и 2027 г. съответно с 1,3% и 1,4%. Вътрешното търсене ще бъде основният негов двигател, пише в документ за одобрение от белгийското правителство.

Снимка: Европейска комисия

Като фактори за стимулиране на растежа в еврозоната се посочват инвестициите по модернизация на европейската отбрана и бъдещите планирани вложения в германската инфраструктура. Очаква се растежът на частното потребление да остане стабилен.

Износът, от друга страна, би бил възпрепятстван от силното поскъпване на еврото и свръхпредлагането на китайски стоки на световния пазар. В средносрочен план се очаква растежът на БВП в еврозоната леко да се забави до 1,1%, тъй като застаряващото население забавя растежа на работоспособното население.

За Белгия в частност прогнозите са, че през 2024 и 2025 г. растежът на БВП (съответно 1,1% и 1,0%) е бил основно движен от частното потребление. Бизнес инвестициите и държавните разходи също са имали значителен принос, докато нетният износ и инвестициите на домакинствата в жилища са оказали негативно въздействие. За 2026  година се очаква икономическият растеж да се ускори леко до 1,1%, подкрепен от ускоряване на инвестициите както от компаниите, така и от правителството. Освен това, износът показва умерено възстановяване, а спадът в жилищното строителство е значително по-малък спрямо предходните години.

В периода 2027-2031 се очаква растежът на БВП да варира между 1,1% и 1,4% (средно 1,2%), което е в съответствие с темпа на растеж на еврозоната. В сравнение с периода 2024-2026 г., приносът на частното потребление и публичните разходи се очаква да бъде по-нисък в резултат на различни мерки, докато възстановяването на износа и инвестициите в жилища се очаква да продължи.

Инфлацията на потребителските цени се очаква да спадне от 1,9% през 2026 г. до 1,7% до края на прогнозния хоризонт. Очаква се растежът на здравния индекс да следва подобен път, като спадне от 2,6% през 2025 г. на 2,1% през 2026 г., до 1,7% в средносрочен план.

През целия период 2026-2031 г. заетостта ще се увеличи с 276 200 души. Поради повишаването на законовата пенсионна възраст и продължаващото увеличаване на броя на пенсионерите с гъвкава работа, повече от една трета от очаквания ръст на заетостта ще се отнася до хора на възраст 65 и повече години, които не са включени в този индикатор.  

Очаква се държавният дефицит да нарасне от 4,4% от БВП през 2024 г. до 5,3% през 2025 г. Този резултат за 2025 г. е предварителен, тъй като се базира на наблюдения, които все още не са пълни. 

Прогнозата за 2026 г. предвижда дефицит от 4,9%, което съответства на дефицита в проектобюджетния план, представен от Белгия на Европейската комисия на 14 януари 2026 г. През следващите години дефицитът ще се увеличи отново – от 5,1% през 2027 г. до 5,7% през 2029 г. и 6,3% през 2031 г. Публичният дълг на Белгия, оценен на 107% от БВП през 2025 г., ще нарасне до 117% през 2029 г. и 122% през 2031 г.

Отговорът на ЕС

Белгийското правителство задава в документа параметрите на очакванията, но какво казва отсреща Европейската комисия. Отговорът идва от участие на председателката Урсула фон дер Лайен на престижната ежегодна Мюнхенска конференция. „ Европа трябва да направи повече по отношение на отбраната и да стане по-независима, с повече инвестиции. „Направихме повече за отбраната в Европа през изминалата година, отколкото през предходните 10 години“ и припомня за плана ReArm както и за възможностите на механизма SAFE.

Председателката акцентира, че две трети от продуктите за отбраната в бъдеще трябва да са произведени в Европа или в Украйна и да не трябва да се купуват отвън. „Милиардите, похарчени за отбрана, са за създаване на работни места, насърчаване на иновациите и развитието. Това е възвръщаемостта на инвестицията, от която всички имаме нужда“. С една дума растежът на ЕС, за който се говори и в доклада на белгийците.