Chevron: Венецуела в момента е "неподходяща за инвестиране"

Енергийният сектор във Венецуела и евентуалните инвестиции са ключовата тема в няколко световни медии. Журналистите следят внимателно темата, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп покани висши ръководители на петролни компании да говорят за възможностите за петролната индустрия.

Снимката е илюстративна: архив- ЕК

Нидерландската медия Бе Не Ре отделя внимание върху изказване на главния изпълнителен директор на петролната компания Exxon Дарън Уудс, според когото Венецуела в момента е "неподходяща за инвестиране".

В южноамериканската страна, по думите на Уудс, са необходими "значителни промени", преди компанията да поеме роля във възраждането на петролната индустрия. Той посочва, че са необходими кардинални промени в "търговските рамки, правната система и защитата на инвестициите".

Exxon, подобно на друга водеща компания ConocoPhillips, активна във Венецуела, но напусна след като активите бяха национализирани от предшественика на Мадуро, Уго Чавес в средата на 2000-те, припомня нидерландското радио.

За инвеститорите бил притеснителен и друг факт, известен от изказване на Доналд Тръмп - че неговата администрация ще решава кои компании имат право да инвестират в остаряващия петролен сектор на Венецуела.

Американската телевизия Fox News френската BFMTV съобщават, че президентът на САЩ е заявил за участие на "14 компании", "най-важните хора в петролната индустрия в света", и уверил, че тези компании ще "похарчат поне 100 милиарда" долара във Венецуела. Същата информация стопанина на Белия дом е пуснал и в своята социална мрежа Truth Social.

NBC News също отделя внимание на инвестиционните притеснения на ръководителите на Exxon Mobil, Chevron и ConocoPhillips. Телевизията се спира и на друг факт - американският президент не крие, че петролът е в основата на стратегията му за страната, чиито свален президент Николас Мадуро той залови и изпрати на съд в Щатите.

Каракас разполага с най-големите доказани запаси от суров петрол в света с 303 221 милиона барела, според Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК), пред Саудитска Арабия (267 200 милиона) и Иран. Но производството е ниско, ограничено до 1 милион барела на ден, след десетилетия на недостатъчно инвестиции, които оставиха петролната инфраструктура в жалко състояние, подчертава още в кореспонденцията си френската телевизия.

Президентът на САЩ обяви, че "временните власти на Венецуела ще предадат на Съединените щати между 30 и 50 милиона барела санкциониран и висококачествен петрол", или един до два месеца производство. "Този петрол ще се продава на пазарна цена и парите ще бъдат контролирани от мен," добави той. По-късно той увери, че приходите ще се използват във Венецуела само за закупуване на американски продукти.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че е възможно "да се получат няколкостотин хиляди барела на ден допълнително производство в краткосрочен и средносрочен план, ако условията са подходящи".

Медиите припомнят, че по време на първия мандат на Доналд Тръмп Вашингтон наложи петролно ембарго, насочено към икономическо задушаване на страната, която разчита на износа на черно злато.

Венецуелският петрол е известен с това, че е труден за рафиниране. Министерството на енергетиката на САЩ вече планира да изпраща лек петрол, който да бъде смесен с венецуелското производство, с цел да го "оптимизира". Той също така планира да разреши изпращането на оборудване и експерти в страната за обновяване на инфраструктурата.

Нидерландия е станала на 80% зависима от вносен LNG

След затварянето на най-голямото газово находище „Грьонинген“ през миналата година, страната е станала на 80% зависима от вносния втечнен природен газ, разказва пред електронния сайт nu.nl говорител на компанията Gasunie. Според него, въпреки силното застудяване не се очаквал недостиг на газ, още по-малко криза.

Спокойствие давали данните, че към ноември, точно преди началото на зимата, хранилищата били запълнени малко над 73%. В сравнение с предната зима са закупени по-малко количества газ когато били нагнетени над 92%.

Снимка: ЕК

Зимата обаче си казала своята дума и както се видя в дните около Нова година, минусовите температури са задържаха в страната. Някои части в Северна Нидерландия дори обявиха червен код за снежни блокади. Въпреки тежките метеорологични условия и повишената консумация на газ, хранилищата продължават да бъдат наполовина пълни, показват данни на националния оператор.

Прогнозата е, че най-тежките зимни дни вече са отминали и се очаква нормализиране на обстановката. В случай че отново има застудявания, властите имат резервен план попълване на изчерпаните запаси.

На този етап е рано да се каже доколко ще бъдат изпразнени хранилищата, казва говорителят и допълва, че LNG е една от сигурните опции за попълване на резервите.

Припомням, че преди да затвори напълно добива от хранилището в Грьонинген страната внасяше твърде малко синьо гориво. От година насам основния доставчик идва от САЩ. Една част директно се транспортира до различни точки във вътрешността на страна, а друга за нагнетяване на хранилищата.

Друг сигурен доставчик е Норвегия, която се превърна в спасителен пояс за цяла Европа в критичните месеци след инвазията на Русия в Украйна и прекратените доставки на „Газпром“.

Военният конфликт освен новите пазари, прекрои и движението на газовите доставки. Преди войната основният поток се движеше от Русия, в момента обаче основен център на газовите потоци се превърна белгийското пристанище Зеебрюге. Чрез мрежата на белгийския оператор Fluxys минават по 15 милиарда кубически метра природен газ всяка година. Освен за Германия има транзит за Франция, Испания и Италия. Газ влиза и от Нидерландия. Танкери с LNG пристигат от САЩ, Египет, Норвегия. Постъпва и британски газ по тръбопроводи.

Далечен Катар също е ключов играч за Европа. Държавата от Персийския залив  ще добива по 142 млн. тона втечнен природен газ годишно, след като официално обяви, че през 2024 година ще увеличи производството. Очакванията са, че търсенията в Европа ще продължат и през следващите години. Затова, държавата от Персийския залив увеличава добива на LNG с 85% до 2030 година. Така ще си гарантира лидерството на световния пазар.  

19 глобални проекта за втечняване в процес на изграждане трябва да увеличат производството на LNG с около 200 милиона тона до 2030 г., което се равнява на половината от текущата годишна търговия.

Бъдеще в неизвестност за 2 терминала и рафинерия на „Лукойл“ в Бенелюкс

Бъдещето на 2 подразделения на санкционираната от САЩ руска компания „Лукойл“ ще стане ясно след края на април. Едно обаче е сигурно Работните места на 1000 служители и персонал по бензиностанциите в Бенелюкс са гарантирани, уверява отговорният мениджър Иво Хоскенс, който за първи път от октомври месец насам се наема да коментира ситуацията.

Американските санкции правят невъзможни чуждестранните операции на руския петролен гигант.  Какво ще се случи с 247-те бензиностанции на Лукойл след продажбата ще зависи от новия собственик, уточнява мениджърът в специално интервю за онлайн версията на белгийската обществена телевизия Ве Ер Те, за което е черпена информация от българските медии 3E News и "24 часа". 

LUKOIL Belgium NV и LUKOIL Netherlands BV продължават да дават важен принос за запазването на работните места в Бенелюкс: повече от 1000 семейства зависят пряко или косвено от нашите местни дейности. Факт е, че компанията е подложена на огромен натиск откакто президентът Тръмп обяви санкции срещу руския петролен гигант, посочва Иво Хоскенс.

В края на октомври Белия дом замрази всички американски активи на руските петролни гиганти Роснефт и Лукойл и забрани на компаниите да правят бизнес с двата производителя на петрол. На тях бяха дадени два месеца, за да прекратят връзките си с Роснефт и Лукойл и техните дъщерни дружества.

Когато санкциите на Тръмп станаха публични, бивш ръководител на Лукойл веднага отговори: „Лукойл ще загуби 30% от приходите и печалбата си, обречен е.“ Руската корпорация незабавно обяви за продажба всичките си чуждестранни операции, припомня телевизията. В региона на Бенелюкс това включва близо 250 бензиностанции и два терминала за съхранение. Също така държи 45% дял в рафинерията Зеландия в пристанището на Влисинген.

Няколко американски компании са се насочили към международните операции на. Преговорите обаче се оказват трудни, тъй като "Лукойл" иска да продаде международното си подразделение цяло на един купувач, а не на части. "Лукойл Белгия" също вече е излязла с позиция, че до второ нареждане операциите в Бенелюкс, включително 250-те бензиностанции, няма да бъдат продавани отделно. 

Хоскенс веднага информира, че дейността на Лукойл Бенелюкс е свързана с хиляда преки и косвени работни места и нямат намерение да съкращават персонал, поне докато търговските дейности на Лукойл не бъдат нарушени. Хоскенс не можа да коментира плановете на новия собственик за бензиностанциите. 

Директор на 250-те бензиностанции в Бенелюкс е Иво Хоскенс е фламандски гражданин и ветеран на Лукойл. Според профила му в LinkedIn, той се присъединява към компанията през януари 2000 г. и става директор на дребно в Litasco, дъщерно дружество на Лукойл в Женева през октомври 2021 г. През 2023 г. той е и генерален мениджър на Лукойл България.

Националната телевизия на Белгия прави подробен профил за професионалното развитие и за експертизата на Иво Хоскенс. В репортажа си тя се позовава на информация на 3Е News и колегите от 24 часа като се подчертава, че той е бил ключова фигура в Лукойл България през март 2023. Това е било така, защото е бил „най-подходящият човек за работата“. Но според българския всекидневник „24 часа“ и новинарския  уебсайт 3E  е имало и друга причина, допълва белгийската медия. 

„Промяната в ръководството на Лукойл България се прилага, за да се изпълнят изискванията на  десетия пакет от санкции на ЕС срещу Русия  , който беше одобрен на 25 февруари. Този пакет забранява на руски граждани да управляват големи енергийни компании в държавите членки.“   Хоскенс замени руснака Андрей Матюхов като генерален мениджър на Лукойл България.

Освен за пребиваването си в България, белгиецът хвърля повече светлина и върху очаквания нов пакет от санкции на ЕК, които са се насочили към компанията Litasco Middle East, дъщерно дружество в Емирствата. Твърди се, че то сглобява скритата флотилия на Лукойл. Сенчестият флот се състои от стотици петролни танкери и кораби, които транспортират руски петрол по начин, който е труден за наблюдение. Те плават под флаговете на други държави и се опитват да скрият кой е собственикът на корабите. По този начин се опитват да заобиколят санкциите срещу руския петрол. Често те също така изключват системите си за проследяване, така че никой не може да види точно къде плават, пояснява белгийската телевизия. На този въпрос от пресслужбата на клона в Антверпен са изпратени до журналистите следния отговор: „ В ролята си на директор „Търговия на дребно“ в Litasco Geneva, Иво Хоскенс отговаряше за дейностите на дребно в Европа и Съединените щати от март 2023 г. до юли 2025 г. Неговата позиция не беше свързана с международната търговия с петрол, така че той не знаеше за други дейности на Litasco. Това се отнася и за въпроса в най-новия европейски пакет от санкции, в който Litasco Middle East, дъщерно дружество в Емирствата, се споменава във връзка с предполагаем скрит флот.“

Екоинвестициите в Нидерландия удариха петгодишно дъно

През 2024 г. компаниите в Нидерландия са инвестирали с 39% по-малко в мерки за опазване на околната среда в сравнение с година по-рано, съобщи националната статистическа служба на страната. В парично изражение това означава 1,6 милиарда евро – сума, която е най-ниската за последните 5 години.

снимка личен архив

Това действително са огромни средства, но не биха били проблем с оглед на това кои индустрии ги отделят, коментира цифрите пред национално радио Анке ван Верш, директор на Future-Up, платформа за устойчиво предприемачество. "Ако погледнете резултатите, ще видите, че те основно се отнасят до компании като оператори на мрежи или добив на минерали – способни да генерират огромни приходи и да отделят тези инвестиции", посочва тя.

Погледната в по-широка перспектива директорката казва, че инвестиционната крива я кара да бъде „предпазливо позитивна“по отношение на инвестиционния климат в екология.

Устойчивият растеж изисква стабилна държавна политика, нещо, което не е имало през последните години. Новият кабинет ще трябва да инвестира сериозно, за да накара компаниите да правят нови инвестиции. 

"За да постигнеш икономика, ориентирана към бъдещето, трябва да изпълниш редица условия. Бъдете внимателни към природата. Обръщайте внимание на кръговата икономика, бъдете икономични със суровините и инвестирайте в устойчиви иновации“, препоръчва Анке ван Верш фондацията и се надява апелът й да бъде чут от управляващите, които вече доста време не могат да сформират стабилен кабинет.

Припомням, че в края на октомври се проведоха предсрочни парламентарни избори. Победител стана проевропейската либерална партия D66 с колоритния си лидер и открит гей Роб Йетен, който по време на предизборната кампания пледира за повече климат и екология.

Каквато и коалиционна сглобка да бъде направена в Нидерландия, пред нея стоят купища нерешени проблеми в екологията и още толкова нерешени въпроси на енергоемката индустрия. 

Поредица от телевизионни репортажи и в специалните си кореспонденции за 3E News, сме ви разказвали през последните повече от две години за екологичните предизвикателства пред енергоемката индустрия. Въпреки милиардите, за които говори статистиката, секторът не дава желаните от Брюксел резултати.  

Индустриални мениджъри фирмите заявяват в прав текст, че не са станали по-малко екологични, а заради кризата в Европа са намалили мощностите и са отделили по-малко въглероден диоксид. Това не е ново и за държавата. В едно от последните си интервюта министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс казва „не е тайна, че промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, "въпреки всички усилия".

Много от нидерландските компании в промишлеността са заявили, че имат готовност да заменят газ с електричество в производствените си процеси. По-този начин ще намалят въглеродния отпечатък в атмосферата и ще спомогнат на страната да постигне климатичните цели до 2030 г. На практика обаче намеренията са едно- осъществяването съвсем друго нещо и зависи от много фактори извън фирмите.

Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време. Това е само един от индикаторите, които показвали че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“. Хем плащаме квоти CO2, хем нямаме достъп до елмрежа, жалбват се индустриалците.

Климатичните цели и блокираните реформи са само малка част от проблемите на Нидерландия, залегнали в наскоро излязъл доклад до бъдещите управляващи, които и да са те.

Нидерландия трябва да инвестира сега сектори енергетика, социално осигуряване, дигитализация, биотехнологии, земеделие, екологични насоки, ако иска да запази просперитета си. Препоръката е направена в обширен доклад в съавторство с водещия икономически съветник Питър Венинк. "Нидерландия има всичко необходимо, за да бъде не само страна, която консумира, но и произвежда. "Изборите обаче, които правим сега, определят дали децата ни ще живеят в силна или слаба страна".

В доклада се казва, че икономиката трябва да расте между 1,5-2% годишно, за да може да продължи да плаща за всичко. Това е много повече, отколкото се очаква в момента. За да се постигне това, според Венинк са необходими значителни инвестиции. Споменават се инвестиции в между  151-187 милиарда евро до 2035 г.

Дигитално евро в ЕС – не по-рано от 2029 г.

Страните от ЕС са постигнали принципно споразумение за въвеждането на дигиталното евро най-рано през 2029 година. Това става видно от правителствено съобщение на нидерландското правителство, което макар и в статут на служебно е предприело още от сега първите стъпки по пътя към виртуалната разплащателна валута.

Picture: Adobe Stock/ europarl.europa.eu

Все още твърде малко се знае за новата електронна парична единица. Едно обаче е сигурно – тя ще бъде като допълнение на банковите карти и на кешовите разплащания. Дигиталното евро не е задължително, уточняват от екипа на премиера Дик Схоф.

Дигиталното евро е дигитална форма на кеш, издавана от Европейската централна банка. Това е допълнителен начин да можете да плащате (анонимно) в бъдеще, освен пари в банкова сметка или кеш. Затова не е задължително.

До внедряването му има още дълъг път пред страните членки. Тепърва предстои да бъде получено одобрение от Европейския парламент, а след това всяка една от страните трябва да даде своето съгласие.

За използване на дигитални евро скоро всеки ще трябва да открие отделна сметка в банка. Плащането може да се извършва чрез приложението на банката, приложение на ЕЦБ или отделна платежна карта. Ще има онлайн и офлайн версия на дигиталното евро.

При онлайн варианта поверителността е сравнима с други дигитални методи за плащане като дебитни карти или плащане с телефона. Офлайн дигиталното евро предлага повече поверителност и работи като държи телефоните близо един до друг. Последното означава, че плащанията са възможни и при прекъсване на интернет, електрозахранване или банка.

Дигиталното евро ще бъде обект на задължение за приемане от страна на търговците. Ако търговците вече приемат плащания с дебитни карти, ще трябва да приемат плащания в дигитални евро по същия начин.

Страните от ЕС възприемат дигиталното евро като допълнително средство за плащане и не е предназначено за спестявания Следователно ще се прилага лимит за държане, което означава, че ще има максимален брой дигитално евро, което можете да държите. Освен това, потребителите не получават лихва, както това не е случаят с парите в брой.

Стандартни услуги, като откриване или закриване на дигитална евро сметка и плащане с дигитално евро, ще бъдат безплатни за потребителите.

Създаването и активирането на дигиталното евро струва пари. Европейската централна банка ще поеме част от разходите по платежната система.

В свои коментар от банката през есента заявиха, че не очакват скоро появата дигитален портфейл. ЕЦБ все още е в подготовителна фаза. След това Управителният съвет ще реши дали да продължи - но само след приключване на законодателния процес. Дори при одобрение, внедряването ще отнеме време.

ЕЦБ очаква разработката да продължи между две и три години, което съвпада и с визирания от нидерландското правителство срок от 2029 г. Президентът на Deutsche Bundesbank Йоахим Нагел също прогнозира, че това няма да се случи по-рано от края на 2028 или 2029 г.

„Дигиталното евро няма да се конкурира с частните платежни средства. То ще ги допълни, улеснявайки европейските частни платежни решения да разширят обхвата и функциите, които предлагат“, казва еврокомисарят Валдис Домбровскис на последното заседание на лидерите от страните в еврозоната за 2025 г. и хвърля котва за предстоящите приоритети в тази насока през 2026г. Според него тя ще бъде решаваща по пътя към въвеждането.

„ЕЦБ се подготвя за потенциалното издаване на дигиталното евро до 2029 г., при условие че необходимото законодателство бъде прието догодина. Тези приготовления ще включват пилотен проект, който е планиран да започне през 2027 г. Еврото се превърна в знак на икономическата сила на Европа и символ на европейското единство в света. През 2026 г. еврозоната ще посрещне своя 21-ви член – България. Валутата, която ще захранва просперитета на 21 страни от еврозоната, сега трябва напълно да приеме технологиите на 21-ви век. Дигиталното евро е идея, чието време е дошло. Това не е просто последната стъпка в еволюцията на нашите пари, а е наложително да насърчаваме стратегическата си автономия и да използваме максимално възможностите на дигиталната епоха“.

Освен Нидерландия, още няколко държави вече изследват или внедряват дигитални валути, задавайки пример за еврозоната, разказват Дир.бг. и 3Е News . Русия също е стартирала пилотен проект за дигитални рубли през 2022 г, за да подобри ефективността на трансакциите и да намали зависимостта от налични пари.

Дигиталният юан на Китай, тестван от 2020 г., вече се използва от над 260 милиона души, позиционирайки се като потенциален конкурент на долара. Бахамите въведоха Sand Dollar през 2020 г., ставайки първата страна с напълно оперативна дигитална валута на централна банка (CBDC). 

Швеция тества e-krona, докато САЩ разглеждат дигитален долар, но без определен график за въвеждане. Тези стъпки подчертават глобална тенденция към дигитални валути, подтиквайки ЕЦБ да действа, за да запази позицията на еврото.

Белгия премахва данъчните облекчения за електромобилите

Белгия въвежда пътен данък за електромобилите от 1 януари 2026 еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция.

За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически.

„Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, казва фламандският министър на финансите Бен Вейтс.

Но не бива да се отпускаме: освобождаването беше толкова огромен успех, че данъчните приходи спаднаха рязко и сега финансирането на пътната ни инфраструктура е изложено на риск от пресъхване. Това е още една причина, поради която трябва да се намесим. Искаме да можем да продължим да инвестираме в поддръжката на пътищата си.

Всеки, който купува или наследява автомобил във Фландрия и възнамерява да го кара по пътищата вече ще плаща еднократен данък върху регистрацията на автомобила (BIV). Освен това собственикът ще плаща и годишен пътен данък (JVB). Този данък се изчислява въз основа на определени характеристики на превозното средство като например възрастта  и мощността.

Хората, които са регистрирали автомобила си преди 2026 г., ще запазят своите привилегии.

Какво значи това в цифрово изражение. Всяка новорегистрирана електрическа кола ще плаща по 61.50 евро данък за регистрация и отделно данъка според конските сили на возилото. От тази мярка в бюджета ще влизат 30 милиона евро.

Белгия е третата най-добре оборудвана страна в Европейския съюз когато става въпрос за зареждане на електрически автомобили. По данни от началото на 2024 г. има 35 291 зарядни точки или малко над 30 зарядни точки на 10 000 жители. Този показател изстрелва страната пред съседите  Франция (24,1 зарядни точки на 10 000 жители) и Германия (12,8).  В класацията начело е  Нидерландия с 220 зарядни точки на 10 000 жители и Люксембург - 44,8.

Повечето зарядни станции се намират във фламандската част. Провинциите Валония и Брюксел изостават значително според консорциума за мобилност Mobia. Според прогнозите му към 2030 година страната ще се нуждае от 200 000 зарядни точки. "Така че все още има дълъг път да се извърви", допълва с коментар бизнес изданието businessam.be.

• Зелената сделка, инфраструктурата и колата на бъдещето

Освен с държавни средства, много компании и търговски вериги също изграждат зарядни точки за своя сметка. Мрежовият оператор във Фландрия Fluvius залага в инвестиционната си програма минимум 4 милиарда евро за подсилване на електрическата мрежа през следващите 10 години, за да издържи на нарастващия брой станции по улиците и домовете. Разбира се, тези допълнителни инвестиции се прехвърлят на крайния потребител, който вероятно ще трябва да плаща допълнителни 25 евро годишно по фактурата си през следващите години.

Премахването на данъчните облекчения не е изненада. Още през миналата година кабинетът реши да даде задна и да отмени някои „зелени“ идеи на своите предшественици от кабинета на Александър Де Кро. Едно от тях бе свързано с данъчни бонуси при покупка на електрически скутер или скъпи скоростни електрически колела. Сред щастливците през 2022 година беше и моя милост. Докато в един хубав ден през лятото на 2024 не получих от финансовото министерство писмо, че трябва да върна в бюджета дадения ми бонус. В документа се казваше, че имам право да обжалвам, но дори след този едномесечен срок дупката в бюджета надделя над идеята за екологичното зелено бъдеще на нацията.

Че в тази насока ще се върви категорично заяви в поредица от интервюта премиерът Бард Де Вевер, който получи приза личност на годината в журналистическа класация на две от авторитетните медии – VTM и ежедневникът Het Laatste Nieuws.

Премиерът спечели уважението на сънародниците си, след като успя да удържи на европейската атака в съпротивата за отблокиране на 90 милиарда евро руски активи, държани в брюкселски депозитар.

Многократно премиерът скромно заяви, че е направил каквото е необходимо, за да защити националния интерес и да предпази страната си от последващи съдебни санкции от страна на Русия. За Де Вевер обаче, проблемите в национален план за много по-големи отколкото във външната политика.  

„Страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер“, казва Де Вевер и си давал ясната сметка, че неговата партия N-VA нямала пълно мнозинство в парламента за мащабни промени, но се надявал и при този кворум реформите да се осъществят. „Ще е необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на Белгия и да се установи структурно стабилен бюджет“, прогнозира той.

Въпреки че призна, че правителството му е взело решения, които заслужават признание, той предупреди, че през следващите години вероятно ще донесат предизвикателни новини.

Министър-председателят очерта основните си цели, включително постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. С постоянни усилия през следващите четири години той вярва, че тези цели са на една ръка разстояние.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация. През миналата година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024, според последния доклад на агенцията за дългове на страната от ноември. Общият федерален дълг в момента е 551 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Новото правителство се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели и да намали дефицита.

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години.

С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност", казва министърът пред колегите си на последното правителствено заседание. По-късно пред медиите той допълва тезата си, че тези решения били от решаващо значение за възстановяването на финансите на страната и повишаването на доверието във фискалната политика.

Малки раци убиват микропластмасата в природата

Малки раци, с форма на цигулка, могат да се използват за борба с микропластмаси. Това се казва в изводите на колумбийски учени. Раците играят "незабелязана роля" в почистването на водите като засмукват микропластмаси.

Снимка: ЕК, архив

В изследването, публикувано в научното списание Global Change Biology, е проведено в замърсена мангрова гора. В нея раците увеличавали популацията, абсорбирали пластмаса и разграждали големи количества микрочастици. Тази естествена система за разлагане им позволявала да се отърват от пластмасата за няколко дни.

В миналото учените вече разполагали с данни, че цигулковите раци могат да обработват пластмаса. Но това били открития само в лабораторни условия. За първи път феноменът е изследван в естествена среда.

Изследователите напръскали 5 парцела от по един квадратен метър в мангровата гора с 100-милилитрови разтвори, съдържащи микропластмаси. След 66 дни били взети проби от почвата и от раците.

Резултатите показали, че раците са абсорбирали 13 пъти повече микропластмаси отколкото се намират в седимента. В процеса на разлагане в червата на раците пластмасата била допълнително фрагментирана.

За науката това е добра новина, но все още не е ясно дали поглъщането няма странични ефекти върху здравето на раците. Например, не е ясно какво би станало, ако нанопластмасата може се заклещи в тъканта на раците и в крайна сметка да попадне в хранителната верига.

Изследователите казват, че са необходими още изследвания. Също така не е ясно дали пластмасовите частици имат последствия за здравето на раците.

Какво се знае и прави за невидимия „убиец“ микропластмасите

Замърсяването с пластмаси в световен мащаб е обхванало всички сфери на човешкото битие. И продължава да нараства с всяка изминала година. По данни на ООН са произведени около 475 милиона тона. Ако не се предприемат бързо мерки за тяхното ограничаване, очаква се производството да се утрои към 2060 г.  

Пластмасите бавно се разграждат в околната среда до частици, които вече не можем да видим с просто око. Науката ги определя с термините микропластмаси и нанопластмаси. Те са навсякъде - от най-дълбоките кътчета на моретата и океаните. Повече може да видите във визуализираните клипове на ЕК: We eat and inhale thousands of bits of plastic every year. Now what? ; What are Nanoplastics? .

Микропластмасите са с размер под 5 милиметра. Те се намират във въздуха, храната, питейната вода, домашния прах, козметиката и навсякъде в природата , дори в най-отдалечените места като Арктика . Нанопласмастите са още по-незабележими и с големина под 1 микрометър (една хилядна от милиметъра). Те остават след износването на пластмасови предмети или дрехи (от найлон и полиестер).

През 2025 г. Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха предварително съгласие по регламент за предотвратяване на загубата на пластмасови пелети (промишлени суровини, използвани за производството на пластмасови изделия)  в околната среда.

Понастоящем няма правила на ЕС да обхващат конкретно загубите на пластмасови пелети, въпреки неблагоприятното им въздействие върху околната среда, климата, икономиката и потенциално човешкото здраве. 

Пластмасовите пелети се нареждат на трето място сред най-големите източници на неволно изпускане на микропластмаса след боите и гумите.

Микропластмасата, включително пластмасовите пелети, сега се намират навсякъде - в нашите океани, морета и дори в храната, която ядем. Всяка година еквивалентът на до 7 300 камиона с пластмасови пелети се губи в околната среда.

Белгия гони кръгова икономика с високи такси и кофи с чипове за боклука

Белгия е една от страните в ЕС без такса смет за битовите отпадъци. Издръжката на комуналните фирми е на принципа, нашумял отскоро и в България, „плащаш колкото замърсяваш“. Това означава, че колкото повече боклуци изхвърляш толкова повече чували ще купуваш. Изчисленията на една от комуналните фирми във фламандската част на страната показала, че през 2025 година всяко домакинство е изхвърлило по 123 кг, което е малко по-малко в сравнение с едно по-ранно проучване 2 години по-рано – 160 кг. Или превърнато в парична стойност в кофите отиват по 400 евро под формата на храна и несортиран боклук. За компаниите това е твърде много, твърдо решени са да затегнат мерките и до 2030 година да сведат до 90 кг на домакинство изхвърляните отпадъци. Как ще стане това, ами с по-високи такси, които да накарат недобросъвестните белгийци да бъдат по-внимателни при сортирането на сметта.

Снимка: limburg.net

Системата за събиране на отпадъците, подобно на много западноевропейски градове, е под формата на разноцветни чували – син (пластмаса, консерви и млечни кутии), черен за несортиран боклук и от тази година 2 нови – жълт за хранителен отпадък и зелен за градински треви.

5 вида чували за отпадък 

Всичко това се прави не заради прищявка на някоя компания, а вследствие на дълго планиране, променени системи, внедрени технологии и многомилиардни инвестиции. Крайната цел е една максимално сортиран отпадък, който да се усвои повторно в индустриите и минимални емисии за изгаряне на несортирания. Кръгова икономика в пълна сила.  Или както казват в мотивираното обяснение на комуналната компании – в продължение на 30 години хората са плащали едни и същи такси. След 2022 година обаче повишените разходи за енергия, изискванията на ЕК за инвестиции в нови технологии, филтри и регламенти, неминуемо са довели до корекция на цените и годишните абонаменти. Като например: всеки жител във фламандската част плаща такса за достъп до контейнер парк в размер на 75 евро. От 2026 година се въвежда нов график с нови кофи с чипове, за които ще се плаща по 85 евро годишен абонамент. Недобросъвестните домакинства, които ги мързи да си сортират отпадъците и тъпчат всичко в един чувал за несортиран, вече ще плащат по 16 евро на бройка вместо по 12 евро през миналата година. Това е социалната глоба – след като не сортиращ ще си купуваш чували.

Правилата са жестоки, преди наказанията има обширна обучителна кампания в края на всяка година. Декември е време за празници, но и за четене. Още от първите дни на последния месец в пощенските кутии може да видите цели наръчници, информационни брошури, календари за сметосъбирането и ценови тарифи на комуналната услуга. Т.е всичко необходимо да нямате основания да казвате, че не сте информирани. Всеки жилищен район е наясно и с оптимизацията на извозването – дали е в график от две седмици или пък всяка седмица.

Многомилиардни инвестиции в кръгова икономика

От няколко години фламандска Белгия работи по цялостна промяна в модела на сметосъбиране. От 2022 година 33 общини на провинция Лимбург са възприели иновативен подход, разработен от регионалния оператор Optimo. Отпадъците ще се събират през 2 седмици от един камион, което от курсовете намалява емисиите на прахови частици и CO2 в атмосферата с не по-малко от 40%. Друг оператор в региона Бионерга е инвестирал 30 милиона евро в политики за сортиране и рециклиране на отпадъци и изграждане на нови сортиращи инсталации.

Комуналната компания за региона на Брюж е отделила от събраните средства 20 милиона евро за разширяване на топлопреносната прежа. „Произвеждайки електричество от изгорени отпадъци, ние спестяваме изкопаеми горива. По този начин намаляваме и емисиите на CO2. Вече емитираме с 10 000 тона CO2 по-малко годишно, похвалиха се от ръководството.

Комуналните фирми са категорични, че постигането на кръговата икономика става само с прецизно сортирани отпадъци и сериозен контрол. Казано иначе - дори да не ти минава през ума, че можеш да метнеш боклук без чували или в който и да е чувал. Просто няма да ти го вземат, а може и да получиш солидна глоба от местната администрация. Впрочем в някои общини, ако забележат, че има нередност – не взимат боклука и поставят предупредителен червен стикер на чувала. При повторно нарушение глобата ти е в кърпа вързана, дори домакинството може да бъде изправено пред първоинстанционен съд за нарушаване на обществения ред.

Нова АЕЦ в Белгия може да заработи най-рано 2042 г.

Белгия ще изпитва все по-голям недостиг на електроенергия и към 2035 година ще са й нужни поне 4,4 гигавата. Това се казва в доклад на оператора на високоволтовата мрежа Елиа, изготвен съвместно с инженерната фирма Tractebel (Engie).

Препоръката на авторите на доклада е, ако страната иска да има нова атомна централа през 2039 година, то е най-уместно още от тази да започне подготвителни дейности. Специалистите дават оптимистичен срок, но реално първите нови реактори при тези темпове може да заработят 2042-2044 година.

Снимка -личен архив

В доклада се казва, че с оглед на търсенето, страната е изправена пред различни предизвикателства –  електрически превозни средства, дигитални индустрии, центрове за данни и топлинни помпи.

Изследването също така идентифицира само два подходящи обекта в Белгия, които могат да поберат няколко реактори под налягане вода с мощност над 1 гигават всеки. Това са терени на съществуващите атомни централи „Дул“ и Tианж“.

Елия възложи проучването като част от подготовката на федералния план за развитие за периода 2028-2038 г. След консултация със заинтересованите страни, министърът на енергетиката Матьо Бие се очаква да одобри плана през май следващата година.

Белгийският кабинет с премиер Бар Де Вевер заяви с идването на власт през 2025 година, че ще рестартира ядрената програма и ще върне страната на подобаващото й място в Европа. Едно от първите решения бе да отмени стар закон, с който трябваше да бъдат закрити всички атомни електроцентрали.

С друго решение правителство реши  да бъде съсобственик в две от атомните електроцентрали и одобри да се закупят акции на държавата в новосъздаденото с френската компания „Енджи“ дружество BE-NUC. Придобиването на акциите бе част от споразумение между белгийската държава и Engie/Electrabel за удължаване на срока на атомните електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 за срок от 10 години.

Държавата създаде нова компания, която ще стопанисва модернизираните блокове. Стъпките са съгласувани с Европейската комисия, която е дала съгласие за държавна помощ . задълженията ще бъдат прехвърлени от настоящата дъщерна компания „Електрабел“ към белгийската държава. Става дума за депонирането на  ядрените отпадъци от спрените вече атомни блокове и отработеното гориво срещу еднократна сума в размер на 15 милиарда евро.

През юни 2024 г. Белгия уведоми Комисията за плана си да подкрепи удължаването на жизнения цикъл на два ядрени реактора с капацитет за производство на електроенергия до 2000 MW. Месец по-късно ЕК започна задълбочено разследване, за да оцени необходимостта, целесъобразността и пропорционалността на мярката.

Комисията изрази съмнения относно структурата на договора за разлика и пропорционалността на (комбинацията от) финансовите договорености, които биха могли да освободят бенефициентите от твърде голям дял от риска, както и по отношение на пропорционалността на размера на прехвърлените задължения за ядрени отпадъци, припомнят от Комисията.

След направените проверки и ЕК е дала зелена светлина на проекта с бенефициенти Electrabel, дъщерно дружество на Engie S.A.,  Luminus, дъщерно дружество на EDF S.A., както и "BE-NUC" — новосъздаденото съвместно предприятие 50-50 между белгийската държава и Electrabel. След завършването двата модернизирани реактора ще бъдат съсобственост на BE-NUC с дял от 89,8% и Luminus с дял от 10,2%.

Орбан лобира за продажбата на NIS

Унгарският премиер Виктор Орбан е съдействал за разрешаване на заплетения казус около продажбата на сръбската петролна компания NIS, стана ясно в последните часове на отминаващата 2025 година. За тристранния диалог между Белград, Москва и Вашингтон възможна покупка от унгарската компания MoL, първо е разкрила държавната сръбска медия RTS, а впоследствие и в западната преса чрез AFP.

Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС

Продажбата и бъдещето функциониране на сръбската рафинерия е било договорено по време на среща на високо равнище. Съединените щати са позволили на контролираната от Русия NIS  да възобнови дейността си, включително рафинирането на суров петрол, за три седмици, в очакване на възможен изход от преговорите на Москва за продажбата на нейните акции, поискани от Вашингтон.

Рафинерията в Панчево, близо до Белград, осигурява около 80% от сръбския пазар. В замяна Съединените щати изискват руските компании напълно да се изтеглят от централата. Това е много сложна ситуация за Сърбия, кандидат за членство в Европейския съюз и в същото време една от малкото страни на континента, които не са наложили санкции на Русия. Особено като се има предвид, че компанията NIS е от решаващо значение както за местната икономика, така и за финансите на щата.

Със своите приблизително 13 500 служители, NIS е допринесла с над 2 милиарда евро към държавните приходи на Сърбия през 2024 г., или почти 12% от националния бюджет, според годишния отчет на компанията.

NIS получи лиценз от американския OFAC (Офисът за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, който ѝ позволява да продължи дейността си до 23 януари.

През 2008 г. Сърбия продаде по-голямата част от акциите на NIS на Газпром за 400 милиона евро. Газпром оттогава е инвестирал няколко милиарда евро в рафинерията, включително в модернизирането ѝ. Сръбското правителство сега контролира почти 30% от акциите на NIS, а миноритарните акционери – около 14%.

Според Белград Русия – важен съюзник на Сърбия и която също ѝ доставя природен газ – води преговори за продажбата на нейните акции. В същото време сръбските власти, които наскоро изразиха известно разочарование от руската политика по този въпрос, дадоха на Москва срок до 15 януари. В случай на провал сръбският президент спомена създаването на ново ръководство на компанията и предложение за покупка, което възнамерява да подаде на Москва. Той изключи чиста национализация на компанията, предложена от някои министри.

Междувременно хърватският тръбопроводен оператор Janaf, който беше спрял доставките на суров петрол за рафинерията Панчево заради санкциите, също обяви, че е бил информиран от OFAC за лиценза. Това решение "ни позволява да продължим изпълнението на нашето споразумение относно транспорта на петрол" до 23 януари, заяви хърватската компания в изявление. Двете компании имат договор за транспорт на суров петрол, валиден до края на 2026 г., с общ капацитет от 10 милиона тона.

Де Вевер: Следващите 4 години ще са предизвикателни за Белгия

Белгийският премиер Бард Де Вевер получи приза личност на годината в журналистическа класация на две от авторитетните медии – VTM и ежедневникът Het Laatste Nieuws.

Премиерът на Белгия

Премиерът спечели уважението на сънародниците си, след като успя да удържи на европейската атака в съпротивата за отблокиране на 90 милиарда евро руски активи, държани в брюкселски депозитар.

Многократно премиерът скромно заяви, че е направил каквото е необходимо, за да защити националния интерес и да предпази страната си от последващи съдебни санкции от страна на Русия. За Де Вевер обаче, проблемите в национален план за много по-големи отколкото във външната политика.  

В интервюта премиерът казва, че страната е изправена пред неизбежни институционални промени, ако искат всички спокойно икономическо бъдеще и по-малко критични проблеми от финансов характер.

Де Вевер си давал ясната сметка, че неговата партия N-VA нямала пълно мнозинство в парламента за мащабни промени, но се надявал и при този кворум реформите да се осъществят. „Ще е необходимо десетилетие, за да се преработи цялостно управлението на Белгия и да се установи структурно стабилен бюджет“, прогнозира той.

Въпреки че призна, че правителството му е взело решения, които заслужават признание, той предупреди, че през следващите години вероятно ще донесат предизвикателни новини.

Министър-председателят очерта основните си цели, включително постигане на структурен бюджетен излишък, по-строги миграционни политики и осигуряване на надеждна енергия и безопасност за гражданите. С постоянни усилия през следващите четири години той вярва, че тези цели са на една ръка разстояние.

Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация. През миналата година той е продължил да расте на годишна база с €32 милиарда спрямо 2024, според последния доклад на агенцията за дългове на страната от ноември. Общият федерален дълг в момента е 551 милиарда евро – 106,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Новото правителство се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели и да намали дефицита.

По предложение на финансовия потвърди министър Ян Ямбон в от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.

Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.

Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.

Фиксираната удръжка за разходи, свързани с авторски права, ще бъде премахната от 1 януари, с изключение на тези с редовен или "подобрен" сертификат за художествено произведение.

Периодът за издаване на неактивни сметки ще бъде намален от 30 години на 5 или 10 години в зависимост от конкретните обстоятелства. Това включва сметки без транзакции или при които притежателят не е контактувал с банката в продължение на пет години.

С този строг пакет от мерки правителството прави значителна крачка към по-голяма фискална дисциплина и финансова стабилност", казва министърът пред колегите си на последното правителствено заседание. По-късно пред медиите той допълва тезата си, че тези решения били от решаващо значение за възстановяването на финансите на страната и повишаването на доверието във фискалната политика.