От касата към самообслужването или доверие вместо контрол

Автоматизирани каси, четци за сканиране на продуктите, навлизане на изкуствения интелект. Дали технологичният напредък в супермаркетите ще „изяде хляба“ на служителите – това е дежурният въпрос, който периодично разтърсва обществото. Дали удобството за клиента няма да бъде за сметка на работника?

Част от тези въпроси, които остават актуални за много индустрии в България, поставя икономистът Любослав Костов от КНСБ. Една случка наопашка в магазин, на която станал свидетел, разказва бургаският сайт eranova.bg. Тогава масово клиенти отказали да използват касите на самообслужване с аргумента, че така вършат работата на служителите. Възрастен клиент дори заявил, че знае как да сканира продуктите и баркодовете, но няма да го направи, защото това щяло да „изяде“ препитанието на работника.

За разлика от България, в страните от Западна Европа, където четците и самообслужването отдавна са част от ежедневието, въпросът дали едното е за сметка на другото практически не стои. Примери за успешни практики на самообслужване има още от първите години на новото хилядолетие във Великобритания. Редица хипермаркети в Белгия, Германия и Нидерландия също отдавна предлагат на клиентите избор – да си спестят чакането на класическата каса или да преминат бързо през самообслужването.

Класическата каса, колкото и да навлизат технологиите, поне засега ще продължи да съществува, макар и в по-малък брой. През годините много мениджъри са обяснявали пред западни медии, че класическият модел на плащане ще се запази, докато има по-възрастно поколение, което не борави със съвременните технологии.

А дали ще се стигне до съкращения? Отговорът винаги е бил отрицателен. Служителите могат да приемат функцията на салонни консултанти или да имат повече време за подреждане на рафтовете и обслужване на клиентите.

Напредването на технологиите и самообслужването улеснява и управлението на големите хипермаркети. Много от тях в Западна Европа възприемат технологията като верен помощник в оперативния процес.

Само за сравнение – кошници с място за четци има в нидерландския „Jumbo“ и френския „Carrefour“, а през последните две години все по-усилено се налага практиката и в германския „Kaufland“. Едва наскоро неговият събрат „Lidl“ също обяви, че ще развива самообслужването в своите магазини.

Но ако говорим за новатор, който надхвърля границите на клиентското обслужване и стига до цялостно логистично управление, това е шведската IKEA и нейният клон в Белгия.

Дронове вместо хора?

В началото на 2023 г. ръководството на IKEA обяви, че ще използва дронове вътре в магазина край белгийското летище Завентем. Тогава тази технология тепърва навлизаше в логистиката. Дроновете все още не бяха превърнати в страшилище на войната и се използваха предимно за забавление и експерименти.

Шведите обаче решили да използват дроновете за преброяване на наличностите и закупили пет машини. Те не представляват опасност за клиентите, тъй като обхождат магазина през нощта, когато той е затворен. Снабдени са с GPS система, специфична за конкретния магазин, а при прелитането си правят снимки на рафтовете. Всичко това се случва без необходимост от пилотиране.

И тук идва отговорът на страха на онези клиенти в българския супермаркет, че служителите ще бъдат уволнени. Не, напротив. На сутринта персоналът вместо да „виси като прани гащи на простор“ сред стотиците рафтове, просто анализира данните, докато дроновете се презареждат за следващата си смяна.

Заедно с колегите си служителите проследяват стоки, които не са на правилното място, както и изгубени палети. Това разказва мениджърът Фабрис Фукембер пред местен електронен сайт, като по този начин уверява и обществото, и служителите си, че никой няма да бъде уволнен заради технологията.

Има и още една любопитна подробност. Магазинът има 11 000 локации. При ръчна проверка на наличностите на служителите им отнема около три месеца. При ръчното броене двама служители се качват на платформа и проверяват всяко място. Понякога се налага рафтовете да бъдат оглеждани дори от земята с помощта на бинокъл. „Предпочитаме да използваме екипа за реална работа с добавена стойност, като консултиране на клиентите в магазина“, обяснява мениджърът. Самият персонал също е щастлив, че може да бъде използван в далеч по-ефективни дейности, вместо да изпълнява ролята на „подвижни калкулатори“.

С въвеждането на дроновете е намалял и процентът на грешките – от 6 на 1, отчитат още от мениджмънта на шведската компания.

Любопитна подробност е, че сред недоверчивите към технологията първоначално е била именно IKEA – компания, която иначе се слави като иноватор в технологиите за улесняване на клиентите. С времето обаче и тя променя мнението си, след като установява, че кражбите не са се увеличили драстично.

Страхът от кражби

След като шведите окончателно дават благословията си на системата за автоматично самосканиране и разплащане на покупките, технологията все повече навлиза на Запад. Вериги като Action, Albert Heijn и Dekamarkt също се престрашават. Философията е проста – магазините не губят времето на клиентите в чакане на опашки, разчитат на тяхната лоялност и едновременно с това спестяват усилията на своите служители. Вместо да стоят на касите, те могат да бъдат в залата и да помагат на клиентите.

Въпреки че залагат на технологиите, веригите категорично заявяват, че няма да се откажат от класическите каси. Най-вероятно техният брой през следващите години ще бъде сведен до минимум, а на освободеното пространство ще бъдат инсталирани повече системи за самостоятелно разплащане. От управата на магазините не се притесняват, че клиентите могат да откраднат нещо. Това не ги спира да инвестират в каси за самообслужване. Допитванията показват, че повечето хора са доволни от този тип обслужване. А няма нищо по-приятно за един мениджър на магазин от това да чуе, че клиентът е доволен. „Имаме каси за самообслужване в половината от нашите 1200 магазина и продължаваме да се разширяваме. Мотивът ни е, че искаме клиентите да купуват бързо и да не се застояват на опашки“, казва говорителят на Kruidvat Хосе Мес.

Колегите им от Dekamarkt в Нидерландия също посочват, че отзивите са предимно позитивни сред клиентите на стоте им супермаркета. Системата работи от няколко години и те не възнамеряват да закриват нито един пункт.

Най-голямата верига в страната на лалетата – Albert Heijn, която има развита мрежа и в съседна Белгия, признава, че системата за самообслужване е един от най-големите бонуси за привличане на лоялни клиенти. При непрекъснатите допитвания сред тях се посочва, че идват във веригата именно защото могат директно да сканират продуктите и не им се налага да ги вадят от количката, за да ги нареждат отново в нея. От логистична гледна точка според хипермаркета е по-добре да има каси за самообслужване, които заемат по-малко пространство. Така може да бъдат подредени повече рафтове и да се предложи по-богат асортимент. Подобна система има и конкурентът на Albert Heijn – Jumbo (произнася се „Юмбо“ и няма нищо общо с познатия у нас „Джъмбо“ край София).

Какво прави тези устройства толкова харесвани?

Научна обосновка дава професорът по предприемачество и търговия от Университета в Грьонинген Лорънс Слут. В интервю за RTL той обръща внимание, че пунктовете за самосканиране са по-изгодни за мениджмънта на магазина, защото изискват по-малко разходи за персонал. За един мениджър това има значение – когато в бюджета му останат 3% повече средства, които иначе биха отишли за издръжката на постоянни касиери. „Да предположим, че 80% от клиентите плащат на пункт за самообслужване. Тогава разходите за персонал могат да бъдат значително намалени. Дори да решите да наемете хора, които да следят за коректността преди излизане – пак ще сте на печалба“, казва той.

Когато доверието е над Конституцията

В Белгия системата за саморазплащане функционира не само в магазините, а и изцяло по бензиностанциите, където често няма да срещнете персонал. Отивате до колонката, поставяте кредитната си карта, въвеждате PIN кода, посочвате номера на колонката и пълните колкото искате. Системата си взема необходимата сума и готово.

На същия принцип с устройства можете да си измиете колата, да напазарувате по пътя и дори да използвате градска тоалетна. През 2022 г. германският Kaufland въведе пилотен проект в Аахен с четци и се превърна в притегателен център за бързо пазаруване от пограничните селища в Нидерландия и Белгия.

За разлика от споменатите вече Великобритания и Нидерландия, в магазина все още има персонал край станциите за саморазплащане. Не защото няма доверие на клиентите, а защото при сканиране на купони, например при връщане на амбалаж, е необходима верификация от служител. Понякога системата изисква служителят да направи контролна проверка на количката чрез произволно избрани 10 артикула. Когато няколко пъти клиентът е сканирал всичко коректно, в базата на системата се изгражда доверие към него. В бъдеще той няма да бъде подлаган на контролна проверка при всяко пазаруване. Обслужването става бързо за клиента, а веригата е сигурна, че той няма да я измами с несканирани стоки. Клиентът трупа бонус точки, а магазинът му се отплаща с отстъпки. Доверието се превръща в ценна разменна монета между двете страни.

А в България?

Дали подобна система би имала същия ефект в страна като България? Лично аз съм скептик. За да просперира този метод, на първо място трябва да има изградено доверие между клиент и магазин. Едната страна не трябва и през ум да й минава да сложи някое друго килце в количката, без да го сканира. Другата страна пък не трябва трескаво да следи всеки клиент с подозрението, че може да бъде окрадена.

Нека ви дам и още един пример. Пристигнах в „сърцето на Европа“ като кореспондент на българска медия в края на 2020 г. Една от първите ми визити в район, където границата е по-скоро условно понятие, бе в малко германско градче. Наложи ни се да паркираме до туристическа забележителност. Оказа се, че има изграден автомат на паркинга, но той работи само с монети, без карти. Разполагахме само с банкноти. Няколко метра по-надолу видяхме частен паркинг до къща с поставена пощенска кутия и надпис: „Такса 4 евро“. Което означаваше: ако желаете, на добра воля, пуснете парите. Нямаше никой. Само кутия и устройство за банково разплащане. Съответно пуснахме парите. Вечерта усмихнат възрастен човек излезе, взе ги, благодари ни, попита ни дали ни е харесало в района и се прибра. Не че ще забогатее с тези пари. Но той вярва, че няма да бъде измамен от никого. А с малката сума ще поправи паркинга, отново ще го боядиса и ще помогне на такива като нас – хора, останали без монети за автомата. Точно тук е голямата разлика. Технологията може да замени касата, скенера и дори човека, който брои стоката. Но тя не може сама да създаде най-важното условие, спойката между търговеца и клиента – доверието.

Алтернатива за Германия е на път да пробие „защитната дига“ на Европа

За първи път от 1945 г. насам крайнодясна партия може да се доближи опасно близо до властта в Германия. Федералната провинция Саксония-Анхалт се отправя към избори, на които „Алтернатива за Германия“ (AfD) може да се превърне в големия победител. Според последните проучвания партията е в толкова изгодна позиция, че дори абсолютното мнозинство изглежда напълно възможно, коментира нидерландският обществено-икономически сайт BNR, чийто кореспондент следи ключовия вот на място.

AfD защитава, наред с други позиции, идеята децата с миграционен произход да получават отделно образование, тъй като според партията присъствието им в общите класове може да влоши резултатите на останалите ученици. Партията застъпва и отделянето на децата с увреждания от останалите деца.

Германските федерални провинции разполагат със значителни правомощия в определени области. Затова евентуална победа на AfD би имала пряко отражение върху сфери като образованието, културата, медиите и науката. Същото важи и за миграцията – темата, която превърна AfD в политическа сила и притегателен център за все повече германци, посочва анализаторът на медията Герт Ян Хан.

Как работи германската изборна система

Възможността AfD да спечели дори абсолютно мнозинство е свързана и с германската избирателна система. В страната действа изборен праг от 5%. Така например, ако AfD получи 43% от гласовете, а няколко други партии останат под прага, техните гласове няма да участват в разпределението на мандатите. Те ще бъдат разпределени между партиите, които са преминали бариерата. Това означава, че при определена конфигурация AfD може да получи абсолютно мнозинство в парламента на провинцията, въпреки че е получила значително под 50% от гласовете. „Тогава те не влизат в коалиция за управлението на провинцията – те са коалицията.

Германия и пробивът на крайната десница

На фона на германската история е особено показателно, че именно в Германия крайнодясна партия се доближава толкова близо до управлението на федерална провинция. Според Хан един от основните фактори е нарастващото разочарование от традиционните политически партии. „Все повече хора имат усещането, че настоящите политически партии вече не изпълняват задачите, за които са били изпратени. Това разочарование кара хората да избират партия на крайностите“, посочва той. От тази ситуация печели не само AfD. Лявата Die Linke също набира скорост.

Допълнителен фактор е специфичната политическа среда в източногерманската провинция Саксония-Анхалт, където според анализатори съществува по-силна съпротива срещу „свободния Запад“, както и повече антизападни и проруско настроени нагласи. Според изследователи ключова роля може да има и дезинформацията около изборите, вероятно частично с руски произход.

Хиляди на улицата срещу AfD

Като контрапункт на крайнодесния и проруския курс хиляди хора излязоха по улиците на столицата на провинцията Магдебург. Те демонстрираха в защита на демокрацията, развяха дъгови знамена и издигнаха антифашистки лозунги, за да изразят противопоставянето си на AfD. Улрих Зигмунд може да стане първият министър-председател на Саксония-Анхалт от редиците на AfD.

Нидерландската медия цитира и кандидат на Die Linke, за когото също се твърди, че има шансове за поста. В публикациите около него се разпространяват множество твърдения в социалните мрежи, включително крайно тежки обвинения за убийства, сексуални партита и манипулиране на университетски оценки.

Важно е обаче да се подчертае, че тези твърдения не са доказани. Въпреки това те се разпространяват все по-широко и събират все повече реакции и харесвания в социалните мрежи в навечерието на изборите. „AfD има голямо влияние така или иначе“, коментира Хан.

"Разгледахме всички партийни програми и най-много се тревожим за плановете на AfD," казва в коментар за нидерландската частна телевизия "Нос" Дирк Рохра, директор на училището Монтесори в Хале. Досега родителите сами могат да избират дали да изпратят детето си в смесено училище или не. От 175-те деца в училището, 23 имат увреждане. В техните часове допълнителни учители предлагат помощ.

Семейство Ригал е записало четирите си деца в училището, включително и най-големия им син с увреждане. "Той беше топло приет тук," казва отец Тобиас, но с тревога следи намерението се за разделянето на учениците. "Това би донесло напълно различен състав на обществото в училищата. Лично аз намирам това за опасно."

Директорът на училището не вижда недостатъци на смесените училища. "Търсихме научни доказателства за това, но не успяхме да ги намерим. В крайна сметка 70 процента от всички деца получават съвет за гимназия от нас. Ние не сме с по-нисш статут от другите училища в града, които не правят много за включването. Така че по отношение на представянето не виждаме никаква разлика."

AfD иска да наложи собствените си политически идеи на училищата. Сред тях е темата за по-малко внимание и посещения в бившите концентрационни лагери и по-малко внимание към Холокоста в учебниците по история. Пъстроцветното на дъгата знаме трябва да отстъпи място на германско, а националният химн трябва да сечува всяка сутрин и по-често.

Това напомня на Тобиас Ригал за преживяванията му като студент по време на диктатурата на ГДР в Саксония-Анхалт. "Тук сме провеждали обществени науки, в които сме научили само това, което правителството е предписвало. И точно това не искаме – AfD скоро да наложи определен образ на човечеството."

Други планове

AfD посочва над 300 точки в изборната програма. Например, партията иска да предотврати "изчезването на германския народ", включително бонус за всяко родено бебе и безплатна грижа за деца. Семейството трябва да се състои от баща, майка и възможно най-много деца. Партията вижда "сексуалните отклонения и нерепродуктивния начин на живот" като причина за "изчезването". Договорът с регионалния обществен оператор MDR трябва да бъде прекратен. Според партията тя не представлява достатъчно мненията на всички германци. Все още не е ясно как трябва да се финансира програмата. 

Икономисти предупреждават, че провинцията ще бъде с милиарди евро годишно дефицит за обещаните субсидии, данъчни облекчения и край с отпусканите финанси по нови дългове.

Брюксел следи вота

Изборите се следят внимателно и в Брюксел. AfD отдавна използва евентуалното завладяване на Саксония-Анхалт като символ на бъдещ пробив на крайната десница.

Партията не определя себе си като радикална или крайнодясна. Германската служба за сигурност обаче определя AfD в Саксония-Анхалт като крайнодясна.

Самата партия говори за „пробив на дигата“ – метафора, с която подсказва, че успехът в една федерална провинция може да бъде последван от пробив и в други. В дългосрочен план AfD се стреми да се превърне в най-голямата политическа сила в Германия.

Притесненията обаче излизат далеч извън германските граници. Престоят много избори в Европа през следващата година и половина. И ако една партия може да определя какво се случва на ниво образование, култура, полиция и обществен ред, какво мислите, че ще се случи във Франция през април, когато президент на Rassemblement National дойде на власт?, коментира Хан.

Нараства опасението, че гласуването за радикални и крайнодесни партии може постепенно да се превърне в новото политическо нормално в Европа. И това е позволено. Само че тези партии искат да подкопаят демокрацията. И разбира се, Брюксел не харесва това и с основание трепери.

Зърнена блокада в Украйна може да стимулира миграция от Африка

Руските атаки срещу украински пристанища и зърнени кораби в Черно море могат в крайна сметка да доведат до повече миграция от Африка към Европа, предупреждава белгийският външен министър Максим Прево. Докато износът на зърно от Украйна спира, недостигът на храни и по-високите цени заплашват страни, които са силно зависими от украинското зърно.

Според Прево затова е необходимо "координирано решение", за да се предотврати тройна криза: рязък спад на украинските държавни приходи, хранителна криза в Африка и допълнително увеличение на масовата миграция към Европа.

В рамките на Европейския съюз опасенията относно последствията нарастват. Външните работи на ЕС обсъдиха ситуацията на среща в Ирландия в сряда. Имаше настояване за незабавно примирие в района.

Министърът на външната политика на ЕС Кая Калас предупреди за последствията за глобалното снабдяване с храни. "В Черно море руските атаки срещу зърнени кораби могат да предизвикат нов глобален шок за продоволствената сигурност," каза тя.

"Блокадите на танкерите за зърно и горива в Черно море не са нещо, което можем просто да наблюдаваме отдалеч," предупреди Прево.

От юли Русия извършва серия атаки срещу украински пристанища и кораби в Черно море. В резултат на това става все по-трудно за Украйна да доставя зърно на важни купувачи като Египет, Алжир, Тунис, Йемен и Индонезия. Украйна, от своя страна, обстрелва руски кораби и пристанища с дронове и ракети.

Времето на ескалацията е особено проблематично, тъй като съвпада с пика на украинския сезон на жътва. В резултат на това големи количества царевица, ечемик и пшеница не могат да напуснат страната и се трупат в Украйна. 

Германия подозира климатичен активист за серията от саботажи

Саботажните действия в германската електроцентрала вероятно са дело на климатичен активист, казва германският вътрешен министър Александър Добриндт. Властите търсят 48-годишен мъж, който би поел отговорност за няколко атаки тази седмица в писмо.

В две писма мъжът обвинява медиите и държавата в "пасивност, което го накарало да се чувства принуден" да извърши саботажните действия, нидерландската телевизия RTL като се позовава на техните германски колеги от Tagesschau - най-голямата германска новинарска програма. В тях се поема отговорност за атаките срещу електроснабдяването в Гор, Бергхайм-Райдт, Дормаген и Вайсвайлер, всички в Северен Рейн-Вестфалия. "Производството на енергия от изкопаеми горива е престъпление и причинява неописуемо страдание. Иска да го "предотвратя или намаля" това страдание", се казва в едно от тях.

Дали той наистина е извършил атентатите на подстанциите или поддръжник - тепърва ще се разследва, казва говорител на полицията. Но детективите разполагат със силни следи в писмата, които са известни само на властите и не са били публично осветлени. 

Полицията е започнала издирване на заподозрения и е извършила няколко обиски където са открити експлозиви. Министърът не изключва саботьорът да е имал съучастници.  

На 8 септември трансформаторната подстанция в източногерманския град Йеншвалде беше атакувана с домашно направени сигнални ракети в опит да се предизвика късо съединение и да се прекъсне захранването на близките въглищни електроцентрали.

Ден по-късно на друга станция беше причинено късо съединение с електрически кабели. След това беше подготвен атентат и на трети обект. В четвъртък бяха направени приготовления за саботаж на още една разпределителна станция.

В началото на тази година саботаж от предполагаеми леви екстремистки извършители върху високоволтови кабели близо до електроцентрала в югозападен Берлин доведе до дни прекъсвания на електрозахранването в 45 000 домакинства и над 2 000 магазина и бизнеса. Заподозреният отхвърля всякаква връзка с левицата. "Те нямат нищо общо с това," пише той в писмото си.

Белгия набързо сви наполовина наплива на китайски пратки

Страната въведе на 1 юли нов налог наказателна мярка,която може да се превърне в надежден данък "сигурност"

Белгия събра 223,7 милиона евро през първите два месеца след въвеждането на новия за ЕС данък върху малки пратки, отчете финансовото министерство. Таксата от 3 евро е имала за цел да ограничи наплива на евтини китайски стоки. Мярка, която е стратегическа във втория мандат на комисията, начело с Урсула фон дер Лайен. Припомням, че заради инвазията на нискокачествени китайски продукти, Брюксел започна мерки, с които да защити суверенитета и конкурентоспособността на европейските стоки.

• Суверенитет преди капитала

Последиците от този налог са видимо забележими на ключовото за китайския експорт летище в Лиеж, което е като врата за европейския пазар. Митническите данни показват, че броят на малките пратки е намалял с 53% през юли 2026 г. в сравнение със същия месец миналата година въпреки че е отчетен лек ръст на по-обемисти пратки.

На 1 юли 2026 г. белгийското правителство бе от първите в ЕС, което не се поколеба и въведе, така да се каже усмирителна такса под формата мита за електронни продукти до 150 евро с произход извън ЕС. Засега законът е временен и трябва да приключи до 1 юли 2028 година. На всички обаче е ясно, че става дума за нашумелите евтини онлайн търговци от Китай като „Тему“.

Финансовият министър Ян Джамбон (N-VA) гледа с оптимизъм към стратегията по време. По време на среща с ръководството на белгийското регионално летище той е споделил, че от първите данни се вдъхва оптимизъм и инициативата е успешна.

Средствата, събрани от този налог, ще бъдат използвани за подобряване на граничната сигурност. Федералното правителство планира да разшири митническия персонал и да закупи усъвършенствани технологии за скрининг между 2026 и 2029 г.

Средствата, събрани от този налог, ще бъдат използвани за подобряване на граничната сигурност. Федералното правителство планира да разшири митническия персонал и да закупи усъвършенствани технологии за скрининг между 2026 и 2029 г.

След като видели ударния успех за бюджета в рамките на седем седмици, финансовото министерство е още по-убедено, че тази мярка трябва да продължи да се затяга. Само ще се ограничи огромния обем евтини стоки с въздушен транспорт и ще премахне несправедливото конкурентно предимство, от което се възползват китайските електронни гиганти Temu, Shein и AliExpress.

Преди това тези платформи напълно заобикаляха вносните мита като използват дистрибуционни центрове в ЕС. Такъв има Shein в Полша. Стратегията не само избягва вносните мита, но и ускорява сроковете за доставка за европейските потребители. Следващата финансова инжекция за хазната се очаква в края на летния сезон и около Черния петък

Въпреки тези промени, представители на местни компании твърдят, че данъкът е недостатъчен. Грийт Декокер от Becom твърди пред местния вестник HLN, че малко увеличение на цените няма да спре наплива на нискокачествени стоки, които не отговарят на стандартите, тъй като тези продукти остават изключително евтини поради ниските си производствени стандарти.

Припомням в началото на март Европейската комисия обяви фронт срещу наплива от нискокачествени китайски стоки, лансирани именно чрез търговци като Shein и Temu. За тази цел бе създаден и планът „Произведено в Европа“, за да повиши конкурентоспособността на „родното“ производство. Китай определи предложения от план като дискриминационен и в нарушение на многостранните търговски правила и призова за неговото преразглеждане. Властите в Пекин се заканиха отвърнат на удара, ако ЕС приеме законодателството, което изключва китайския бизнес от единния пазар.

С този план Брюксел показва, че иска с един куршум да уцели няколко мишени - от една страна да засили конкуренцията и позициите на европейските фирми по света, от друга - да запуши наплива на некачествени китайски продукти, а от трета да изгради свой защитен суверенитет.

След анонсирането на плана през пролетта, европейската европейската политическа дипломация изглежда се забърза и започна да говори за ускорени срокове и конкретни мерки в стремежа си да спасява бизнеса.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в своите традиционни писма-покани преди всяка тримесечна среща на правителствените лидери, напомня, че суверенитътът все по-често ще присъства на масата за дебат и време за разговори и изчакване няма. 

„Без амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика европейската икономика е обречена да бъде просто игрално поле за конкурентите си“, коментира ресорният комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне.

За обединение и „единна сила“ в конкуренцията със САЩ и Китай говори и бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.

За неговата философия няма събитие, на което някой политик да не се позове. А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започва и завършва речите си с „библията“ на италианеца за развитието на европейската икономика. Традицията бе спазена и по време на първото след ваканционно събитие в Париж, на което бе няколко пъти подчертано, че Драги проправил пътя и Комисията следва неговите стъпки – да направи Европа място, което се „развива произвежда, инвестира и защитава“.

Дълго време европейският икономически модел се основава на няколко стълба - евтина вносна енергия, отворена търговия, разширяване на достъпа до китайския пазар. Те обаче вече са изчезнали. Защото,  реалността е друга. Фирмите се сблъскват с няколко шока едновременно - по-високи цени на енергията, фрагментация на единния пазар, конкуренция, която не винаги е честна.

Предимно зависим отколкото партньор

„Да си партньор вече не означава да приемаш постоянни дисбаланси. Някои китайски компании получават до 8 пъти повече субсидии в сравнение с европейските. Китайският внос в ЕС се е увеличил с 45% за 5 години, докато износът ни за Китай намалява. Нашият търговски дефицит с Китай вече достигна почти един милиард евро на ден. А в началото на тази година скочи с още 10%. И тази година, за първи път, всички държави членки имат търговски дефицит с Китай. Някои оценки предполагат, че повече от половината от европейското индустриално производство вече се изправя пред конкуренция от Китай. И не става въпрос само за цена. Китай контролира ключови звена в нашите вериги за доставки. Зависим повече от 80% от Китай за много критични суровини и 90% за някои редки земни елементи. Видяхме, че тази зависимост може да се използва като лост срещу нас. Затова трябва да гарантираме, че справедливите условия се спазват. Диалогът с Китай остава необходим. Но трябва да даде резултати. А когато диалогът не е достатъчен, трябва да сме готови да използваме пълноценно инструментите си. Само миналата година открихме над 30 нови разследвания за търговска защита. Това е почти три пъти повече от историческата средна стойност. 

Мерките, които вече предприехме, защитават над 600 000 европейски работни места. И значително засилваме разследванията, обещава председателят на ЕК.

Скритият риск в спортното облекло

Точно когато си мислите, че се справяте добре с тренировките, се оказва, че спортното облекло може да съдържа вредни вещества. Това пише в статия авторитетният нидерландски икономически вестник Het Financieele Dagblad.

Все повече данни показват, че вредни химикали могат да се отделят от плътно прилепналото спортно облекло при интензивна употреба. Според токсиколога Пол Шийпърс, цитиран от местното БеНеРе радио, тези вещества, които често се използват в спортното облекло, например за осигуряване на еластичност, могат да се абсорбират по-лесно през кожата, когато човек се поти.

• Какво са вечните замърсители и кога Европа ще ги забрани? | 3e-news
• Какво се знае и прави за невидимия „убиец“ микропластмасите | 3e-news

През последните години вече е станало ясно, че някои от тези групи вещества имат ендокринно-разрушаващо действие и могат да бъдат особено вредни в ранните етапи на развитието, включително по време на бременност.

Друга група, по-известни като PFAS  („вечни химикали“) се използват основно в спортно облекло, което трябва да бъде водоустойчиво. При нормални условия човешката кожа е добра бариера срещу проникването на вредни вещества.  Шийпърс обаче посочва, че при интензивни физически упражнения тази бариера може да стане по-податлива, особено когато кожата е в продължителен контакт с плътно прилепнали дрехи.

В същото време все още има сериозна липса на изследвания за това в каква степен веществата от спортното облекло могат да се абсорбират през кожата. По думите на Шийпърс съществуващите изследвания от Англия и Швейцария потвърждават, че бисфеноли и фталати могат да бъдат абсорбирани от кожата.

Решението обаче не е толкова просто. Дори памучните дрехи например могат да съдържат еластан. Затова, според Шийпърс, трябва да се обърне много повече внимание на това как ще изглежда „облеклото на бъдещето“. По думите му тези дрехи вече не трябва да се произвеждат основно от пластмаси.

По въпроса за вечните химикали повече от година се дебитира в европейските институции и за които сме разказвали подробно в 3e-news. Учени от различни краища на света изпращат апел с послание не само към политиците, регулаторните власти, но и към силните фигури в Брюксел, които имат амбицията да са водещата сила в световната климатична политика или както призова по време на една дискусия председателят на Комисията по околна среда в ЕП Антонио Декаро „Европа да поеме юздите и да предложи кардинални решения, защото „залогът е много висок“. 

От Европейския парламент „поеха юздите“ през 2025 година и със своя декларация, призоваха Европейската комисия да направи повече за намаляване на замърсяването на водите с фармацевтични продукти, химически пестициди и торове, устойчиви на антибиотици бактерии, микропластмаси и химикали, както и за постепенното премахване на така наречените "вечни химикали" в бита и ежедневието на хората.

Микропластмасите са с размер под 5 милиметра. Те се намират във въздуха, храната, питейната вода, домашния прах, козметиката и навсякъде в природата , дори в най-отдалечените места като Арктика . Нанопласмастите са още по-незабележими и с големина под 1 микрометър (една хилядна от милиметъра). Те остават след износването на пластмасови предмети или дрехи (от найлон и полиестер). Природата е дала на учените достатъчно знаци, че проблемът не търпи отлагане, а са нужни действия - казва в телевизионно интервю университетският учен Карън Смитс от Центъра за науки в Хаселт.

Белгийските изследователи са се фокусирали как попадналите в тялото наночастици могат да рефлектират върху здравето. Тестовете обаче са на много ранна фаза. Някакви по-солидни резултати може да се очакват едва след няколко години. Засега остава надеждата и оптимизма, че първите данни са оптимистични, казва Смитс и апелира властите сериозно да инвестират в подобни изследвания.

Експерти в научното списание The Lancet също са високо вдигнали предупредителния си пръст за опасността и определиха проблема с пластмасите и техните микрофрагменти като  сериозен и подценяван. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде малко.  Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество, което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да се абсорбират в нашите клетки. 

Но да се върнем към тревожните проучвания. Университетът в Хаселт подчертава необходимостта от допълнителни общонационални изследвания, за да се потвърдят резултатите.  И все пак, има някакви резултати „ ин витро“ модели от малки представителни извадки, които показвали с категоричност, че пластмасовите частици могат да предизвикат усложнения и възпаления в телата.

Въпросът за влиянието на пластмасата бе поставен по-рано през пролетта и от популярното списание Nature Medicine. Изследователи от Университета на Ню Мексико (САЩ) шокиращо обявили пред медията за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалиоще по-стряскащи данни в последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече микропластмаси от другите органи. 

В коментар за националната белгийска телевизия VRT изследователската от университетския център в Хаселт Карън Смитс заявила, че е предпазлива с тези данни. Материалът, който е изследван е твърде малък, за да се правят генерални заключения. Същото мнение изказала и колежката й професор Маря Ламоре от Свободния университет в Амстердам, според която изследването е „голяма крачка напред, но има нужда от още тестове“.

Други проучвания свързват влиянието на пластмасите с деменция, рак, диабет, но също няма категорични становища. Едно е ясно -притесненията са големи, неизвестните са много, казва Нели Сенен и припомня, че изследванията на микропластмасите в телата са започнали едва преди десетина години, а изследванията за влиянието на твърдите частици продължават от 70. 

Откриха експлозиви в подстанция на германски ТЕЦ

Огромно количество експлозиви са били открити близо до подстанция на германска електроцентрала, съобщи пред медиите в страната Прокуратурата. За разследването става дума за целенасочена атака.

Рано тази сутрин е постъпил сигнал за повреда на далекопровод при електроцентралата Йеншвалде, провинция Бранденбург, на около 100 километра от Берлин. Полицията потвърждава, че е имало експлозия. Операторът на мрежата също дава сигнал за  "кратко прекъсване", след което високоволтовите трасета са били възстановени. Няма опасност за населението и пострадали.

Първите информации за този инцидент са публикувани в местен вестник. Според източници на медията в Прокуратурата,  използвани са домашно сглобени ракети с експлозиви и съоръжението е било ударено няколко пъти.

Информацията на този етап не се потвърждава от полицията. Все пак органите на реда не отхвърлят изцяло информацията и с половин уста все пак казват, че е открит "самоделен експлозив и механизъм" върху тръба, която за щастие не е експлодирала. Полицията и сапьори веднага пристигнали на  мястото

Подстанцията се намира до електроцентралата Йеншвалде и е била няколко пъти атакувана, според "Märkische Allgemeine Zeitung" с намерение да предизвика мащабни прекъсвания на електрозахранването. От подстанцията електроенергията, произведена в въглищната електроцентрала в Яншвалде, се разпределя допълнително както регионално, така и извън тях.

Ляв екстремизъм

В началото на тази година саботаж от предполагаеми леви екстремисти върху високоволтови кабели близо до електроцентрала в югозападен Берлин доведе до еднодневни прекъсвания на електрозахранването в 45 000 домакинства, над 2 000 магазина, пострадаха няколко индустрии.

Европейската сметната палата: ПВУ в този вид не си струва да се повтаря

Планът за възстановяване на икономиките от корона пандемията приключи, но за одиторите остава изводът: бавни реформи и нерешени проблеми

31 август е последният ден, в който държавите членки на ЕС трябва да затворят страницата по изпълнението на Фонда за възстановяване и устойчивост. Почти 600 милиарда евро са предоставени под формата на различни заеми, но често не е ясно къде точно са отишли тези пари. Само една трета от завършените реформи в бизнес средата са дали значими резултати, посочва в обобщаващ коментар нидерландското BNR радио.

Фондът бе създаден по време на коронавирусната пандемия, за да подпомогне икономиките на държавите членки. Въпреки че е поставена крайна дата, това не означава, че започналите проекти трябва да бъдат завършени в последната минута на изтичащия ден. Държавите имат на разположение и целия септември, за да изпратят всички документи по договорените цели. Едва тогава Европейската комисия ще започне извършването на проверките.

Европейската сметна палата обаче е изключително критична по отношение на разходите по ПВУ. Журналистът Балегер от Financieele Dagblad е разговарял с нейни представители, чийто извод е, че „този модел на финансиране не си струва да се повтаря“, както възнамеряват от Брюксел.

От Палатата са склонни да проявят разбиране по отношение на липсата на структура, тъй като фондът за възстановяване от коронавируса е бил създаден в момент на пожар, когато Covid-19 се появи и икономиките имаха нужда от финансова подкрепа. Средствата бяха предназначени да се справят с икономическите и социалните последици от кризата с коронавируса.

„Трябваше да се направи нещо бързо, това бе замисълът на Брюксел.“ Вероятно много неща не са били обмислени подробно. В следващите години обаче е имало възможност да бъдат коригирани недостатъците, но според Палатата Европейската комисия не е направила това.

Въпросът е дали Европа е научила нещо от този подход. Във всеки случай Европейската сметна палата не изглежда ентусиазирана от повторението му. Съвместното заемане на стотици милиарди евро обаче беше ново за ЕС. Дали Съюзът ще направи това отново, предстои да се види.

„Повечето от резултатите все още са в очакване“, отбелязва Ивана Малетич, която ръководи процеса по проследяване на това как са изразходвани милиардите. Според нея инвестициите трябва да улеснят правенето на бизнес, „но потенциалът им не се използва напълно“.

Страните са се ангажирали да изпълнят 157 реформи, от които една четвърт са стартирали. Някои пък са били напълно пренебрегнати, като са оставени „нерешени структурни проблеми“.

Друга причина, поради която много реформи не са приложени, е забавянето в изпълнението, според Сметната палата. Например някои закони вече са въведени, но може да отнеме много време, докато влязат в сила. На одиторите отдавна е било ясно, че крайният срок няма да е достатъчен за изпълнението на поетите ангажименти.

Европейската комисия вече е предложила нова система за новия дългосрочен бюджет. Досега европейските субсидии често са се изплащали въз основа на натрупаните разходи: държавата членка показва какви разходи е направила, а Комисията след това ги възстановява.

При новия подход държавите членки ще изготвят национален план, ще определят в него етапи и цели и след това ще получават средства, когато тези цели бъдат постигнати. Това също така улеснява Европейската комисия да влияе върху политиката на държавите членки.

Държавите членки ще получат повече свобода да изготвят собствените си планове, но след това ще трябва да докажат, че договорените резултати са постигнати.

За разлика от одиторите, председателката Урсула фон дер Лайен си харесва развоя на събитията и крайния резултат. В напоително и захаросано прессъобщение се изброяват подробно как са подпомогнати различни икономически области. „NextGenerationEU помогна за защитата на нашите граждани и икономики във време на голяма несигурност., ускори чистия и цифровия преход, намали зависимостта на Европа от вноса на енергия. Реформите и устойчивостта ще бъдат от полза за Европа за идните поколения“, убедена е германката.

Към днешна дата са изплатени 440 милиарда евро, като до края на 2026 г. трябва да бъдат изплатени още 133 милиарда евро. Предстоящите месеци предлагат възможност да се използва този импулс и да се реализира пълният потенциал на NextGenerationEU. Всички плащания приключват окончателно на 31 декември 2026

Глобалният глад за пясък променя реките

В доклад се обръща внимание за последиците от извличането на пясъка от речните корита и лавина от препоръки, които надхвърлят обсега на екологията. Те индиректно са индиректно свързани с бъдещото функциониране на икономиките. За една от тях- засоляването, Нидерландия вече сериозно бие тревога.

През 2024 г. в света са използвани около 28 милиарда тона пясък и чакъл за изграждането на жилища, пътища и друга инфраструктура – два пъти повече в сравнение с 2000 г. Около 80% от тези количества са добити от речни корита в Азия, където през последните две десетилетия градското строителство бележи бум, а търсенето на строителни суровини непрекъснато расте.

Изследване, публикувано в Reviews of Geophysics, прави исторически преглед на наличните данни, картографира засегнати участъци и проследява глобалните последици от добива на пясък и чакъл – основни суровини за производството на бетон. Учените предупреждават за трайни щети върху речните системи и за по-широки промени в природната среда.

Изследователите са се сблъскали с редица проблеми при събирането на информация – липсват актуални данни за състоянието на много реки, а част от използваните карти са остарели. Това затруднява оценката на реалното състояние на отделни речни системи и мащаба на нанесените щети. Въпреки ограниченията в данните изводите са тревожни. В много случаи речните корита са трайно увредени, а възстановяването им може да отнеме десетилетия.

Пясъкът и чакълът са ключови за стабилността на речния поток и за задържането на плодородни материали, включително семена, растителност и водорасли. При ограничен добив реката може естествено да възстанови част от иззетия материал. Това обаче се променя, когато извличането достигне индустриални мащаби. 

„В повечето документирани случаи годишният добив многократно надвишава запасите от почвен материал“, посочват изследователите. Според тях това води до ерозия на речните корита, срутване на бреговете, спад на нивата на подпочвените води, влошаване на качеството на водата и проникване на солена вода навътре в крайбрежните райони.

Физическите промени в речните системи имат и пряко отражение върху хората. Флората и фауната се променят, а водата може да стане негодна за употреба, което засяга местните общности. Именно тези социално-екологични последствия трябва да получат по-голямо внимание при бъдещото регулиране на добива на пясък и чакъл.

Европа вече вижда риска

Европа получи ясен сигнал колко сериозни могат да бъдат последствията от ниските речни нива. Само през юли и август туризмът, земеделието, транспортът и енергетиката в няколко европейски държави, сред които и България, бяха поставени под сериозен натиск. Бизнеси бяха блокирани, а щетите достигнаха милиони евро.

Засушаването, ниските речни нива и нарастващата соленост, за които предупреждава изследването, вече са червена лампа и за Нидерландия и нейните водни власти. В отделни теми това лято в климатичната рубрика на 3е-news с примери ви показахме, че проблемът не принадлежи на далечното бъдеще и не е само въпрос на компютърни симулации. Част от рисковете вече са реалност и изискват решения, които не търпят отлагане.

Солената вода настъпва в Нидерландия

Солеността на водата се превръща в един от най-сериозните проблеми пред Нидерландия – страната, изградена в постоянна битка с водата. Причината е комбинацията от продължителни периоди на засушаване и покачването на морското равнище.

Прогнозата на учените, представена за обсъждане в парламента, е, че морското равнище може да се повиши с около половин метър до 2070 г. Това ще затрудни оттичането на излишната вода от вътрешността на страната към Ваденско море. Паралелно с това солената вода ще прониква все по-навътре в речните системи и почвите.

Огромни количества вода ще продължат да постъпват в океаните заради топенето на полярните ледени шапки и ледниците, което допълнително ще засилва натиска върху ниско разположените крайбрежни територии.

В свой репортаж нидерландската частна телевизия RTL потърси експерти, според които през следващите години водните обеми в каналите, потоците и реките ще намаляват.

Солената вода ще прониква през почвата към обширни земеделски площи. При недостиг на прясна вода тя ще навлиза все по-навътре по реките и през шлюзовете.

Това може да се превърне в сериозен проблем и за водоснабдителните дружества, които разчитат на достатъчни количества прясна вода за производството на питейна вода.

Проблемът вече не е само опазване на природата. За Нидерландия той се превръща във въпрос на земеделие, питейна вода, икономика и национална устойчивост.

Въпроси и дилеми далеч извън пределите на климата

Този доклад поставя и редица външни за климата проблеми, свързани с логистиката, инфраструктурата и вътрешния транспорт. Казано иначе функционирането на цялата икономика. Днес това е валидно за Нидерландия, но утре или в обозримото бъдеще за всички страни, които са пряко свързани с речния и морския път.

Нидерландия се опитва да задържи все по-ценната прясна вода, защото огромни количества от нея се изливат в морето през пристанището на Ротердам. Решението на проблема със засоляването може да постави страната пред труден избор – да намали дълбочината на достъпа до пристанището или дори да затвори напълно свързващия канал Nieuwe Waterweg, с потенциално сериозни последици за корабоплаването и икономиката.

Прясна вода или достъп до пристанище

За да се защити от високите морски води, страната е изградила по крайбрежието система от шлюзове, диги и язовири (Delta Works), които задържат морската вода и така предпазват запасите от прясна. Но в тази защита има огромна пролука – водният път, който осигурява директен достъп до пристанището на Ротердам. През последните десетилетия той е задълбочаван, за да могат да преминават все по-големи кораби. Днес 16-метровият канал обаче се превръща в коридор за проникване на солена вода навътре в страната и поставя под натиск снабдяването с прясна вода. За да бъде ограничено засоляването, през канала трябва непрекъснато да се пропуска огромно количество прясна вода – стотици хиляди литри в секунда. „Всъщност трябва постоянно да мием дъното с отворен кран“, казва професор Маартен Клайнханс от Университета в Утрехт.

Когато през Рейн преминават големи водни количества, това не представлява сериозен проблем. При суша обаче ситуацията се променя драматично. Както през това лято, повече от половината от водата на Рейн, която достига до Нидерландия, може да бъде използвана за промиване на Nieuwe Waterweg. И дори това не гарантира успех. Солената вода прониква все по-дълбоко във вътрешността, докато наличните количества прясна вода намаляват. Водните власти вече предприемат извънредни мерки, за да ограничат последиците. Сред тях са действия за запазване на прясната вода в своеобразен „воден резервоар“ за Западна Нидерландия. На него разчитат индустрията, земеделските производители и оранжерийните комплекси в района. Заради недостига на вода обаче градинарите вече са ограничени в използването ѝ за напояване.

Проблемът вероятно ще се задълбочава. Изследователи от Deltares и Нидерландската агенция за оценка на околната среда (PBL) предупредиха по-рано тази година, че климатичните промени ще увеличават натиска върху водната система. Повишаването на температурите и морското равнище означава едновременно по-малко налична прясна вода и по-силен натиск от соленото Северно море.

PBL предлага два възможни сценария за действие. При първия Нидерландия продължава да управлява водната си система до голяма степен по досегашния начин, но Nieuwe Waterweg постепенно се прави по-плитък. Вторият вариант е значително по-радикален – предприемат се по-мащабни мерки, включително възможно пълно затваряне на канала с язовир. Проучвания показват, че подобна система сама по себе си няма да реши проблема, тъй като заедно с корабите през шлюзовете ще продължава да преминава значително количество солена вода.

За да бъде защитена прясната вода в пълна степен, би било необходимо практически пълно разделяне между морското и вътрешното корабоплаване. Това означава изграждане на язовир, а товарите, които днес пристигат директно по вода, да бъдат прехвърляни към сухопътен транспорт. Подобна промяна би преобърнала начина, по който функционира пристанището на Ротердам. Икономическите последици досега не са били изследвани в пълния им мащаб, но се очаква да бъдат значителни.

Една от възможностите е вместо пълно затваряне Nieuwe Waterweg постепенно да бъде оставен да се запълва с наноси и да възстанови част от естествения си профил. Според почетния професор по градско планиране Хан Майер това би било разумно решение както заради недостига на вода и проникването на сол, така и заради риска от високи води.

Заедно с две природозащитни организации преди шест години той предлага план за възстановяване на естуарния характер на района на Ротердам. По-плиткият канал до порта би изисквал по-малко прясна вода за ограничаване на засоляването. Освен това каналът би могъл да действа като своеобразна естествена „гъба“, която да задържа част от водата при високи речни нива. Професор Клайнханс също смята, че трябва поне да бъде проучен вариантът за естествено затлачване и намаляване на дълбочината. Според него пълното затваряне би било „драконовска мярка“ с редица недостатъци. Един от тях е необходимостта от огромни пространства за съхранение на речната вода при високи нива, която впоследствие да бъде изпомпвана. В крайна сметка обаче най-важната мярка срещу недостига на вода остава ограничаването на климатичните промени. „Виждаме проблемите, с които се сблъскваме сега, вече двадесет години“, казва Клайнханс. „И това все още е много хубаво, приятелско, меко лято в сравнение с това, което предстои.“ Изводът му е кратък: превенцията е по-добра от лечението.

Гърция ограничава ВЕИ, за да спаси историческия си пейзаж

Нов закон спира строителството на централи в културно-исторически местности

Гърция предприема действия, за да опази културно-историческото си наследство от все по-нарастващия дял на възобновяемата енергия.

През последните няколко години делът на ВЕИ в страната е надхвърлил 50% от електроенергийния микс. Все повече обаче инсталации и вятърни турбини започват да се разполагат в близост до исторически забележителности. За да предотврати това, правителството въвежда по-строга рамка за изграждането на обекти за производство на възобновяема енергия.

• Вятърната индустрия като приоритетна политика
• Гърция показва нагледно на България как се усвояват пари по ПВУ
• Гърция поиска от Брюксел задействане на клаузата за дерогация| 3e-news

Новата рамка въвежда по-строги ограничения и разширява зоните, в които строителството на ВЕИ обекти е забранено. Особен акцент се поставя върху опазването на природното и културното наследство на Гърция, нейните пейзажи и местните общности, се посочва в становище на Министерството на околната среда и енергетиката от 19 август. В свой репортаж икономическата телевизия БиЕФЕм казва, че документът е подписан от ресорния министър Ставрос Папаставру.

Ограниченията засягат и инсталирането на вятърни турбини и слънчеви панели в районите около Атина и Солун. Въведени са и конкретни правила за застрояването на островите, включително изискване за „специфична оценка на ландшафта“. Максимално разрешеното покритие за вятърни паркове остава ограничено до 4% от територията на всяка община. Целта на новата рамка е развитието на ВЕИ да се основава на по-добро планиране, ефективно опазване на околната среда и ясни правила за всички, посочва министърът.

В опит да се съобрази с зелената политика на ЕС, Гърция работи усилено през последните години, за да навакса изоставането си в енергийния преход. Страната разви значително слънчевата и вятърната енергия, а делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия достигна малко над 50% през 2024 г., според данни на Евростат.

Разпространението на вятърните паркове, финансирани с европейски субсидии, предизвика силно недоволство сред местни жители и природозащитници. Според критиците изграждането на съоръженията вече е излязло извън контрол. Инвеститорите във вятърни паркове често са обвинявани, че причиняват или насърчават горски пожари, които всяко лято опустошават части от страната, унищожават земеделски земи и нанасят сериозни щети на природни обекти и ландшафти – всичко това в името на борбата с климатичните промени.

Френската преса припомня и последния случай, при който трима души са били осъдени, сред тях и кмет, заради обвинения, че са предизвикали горски пожар край Атина вследствие на дефект в електрическата мрежа на вятърна централа. Според пожарната 90% от планалите пожари се дължат на човешка небрежност.

От 2024 година страната получи над 2,3 млрд. евро заеми по Механизма за устойчивост и възстановяване, срещу които увери Брюксел, че ще ги инвестира в Зеления преход и цифровизация. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, беше отчетено от гръцката власт пред кореспондента на 3е-news по време на годишен икономически форум в Брюксел. Въглищата поетапно ще бъдат изместени от водородна инфраструктура , повече слънчеви панели по покривите. С парите от Европа дори ще бъдат подобрени енергийните характеристики на олимпийския стадион в Атина.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика. 

Кризата с горивата удря бензиностанциите в Нидерландия

Доклад на ING показва, че крайграничните бензиностанции без магазин може да изчезнат

Бензиностанциите в Нидерландия са изправени пред риск от драстично намаляване на броя им през следващите години заради високите цени на горивата и войната в Близкия изток. Това показва прогноза на ING, която разглежда основно ситуацията на нидерландския пазар.

Сред най-застрашените са редица крайгранични бензиностанции без магазини, включително тези по границите с Белгия и Германия. Те са сред обектите с най-висок риск да изчезнат от магистралите, посочва в радиоинтервю Дирк Мълдър, банкер в ING, който следи сектора.

В проучването са използвани данни на новинарската агенция ANP, както и коментари от автомобилната ресорна асоциация Bovag. Статистиката показва, че броят на бензиностанциите в Нидерландия вече намалява. Към юни 2026 г. те са 4084 – с 16 по-малко спрямо година по-рано.

Председателят Мартин ван Ейк от търговската асоциация на бензиностанциите Drive посочва, че „някои“ бензиностанции по границата вече са затворили, тъй като клиентите са твърде малко заради по-ниските цени на горивата в съседните държави.

Индустрията на бензиностанциите от известно време се оплаква от по-високите цени на горивата в Нидерландия, особено в сравнение с Белгия. Като една от основните причини се посочват по-високите акцизи върху горивата в страната.

Цените на петрола са се повишили от февруари заради блокадата на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните петролни доставки. Според данни на потребителския колектив United Consumers цените на бензина и дизела са достигнали нови рекордни равнища по-рано тази година.

Малко преди началото на войната, в края на февруари, Мълдър прогнозира, че броят на бензиностанциите в Нидерландия може да намалее наполовина през следващите 5–10 години. Заради по-високите цени на горивата вследствие на блокадата на Ормузкия проток този процес може да се ускори и да се развие по-бързо от очакваното още през първите пет години, смята той.

Много собственици на бензиностанции в граничните райони вече се сблъскват с по-малко продадени литри гориво и по-нисък оборот. Все повече хора зареждат автомобилите си от другата страна на границата заради по-ниските цени, отчасти вследствие на по-високите акцизи върху горивата в Нидерландия. Белгия също прилага система с максимални цени.

Тези тенденции могат да доведат до финансови проблеми за операторите и до намаляване на инвестициите, посочва Мълдър.

„Все повече се насочваме към кетъринг и търговия на дребно на бензиностанциите, както и към електрическото шофиране“, казва той.

Бензиностанциите трябва да инвестират и в зарядна инфраструктура за електромобили. „В момента, в който способността ви да инвестирате намалее, започвате да изоставате от останалата част на пазара“, предупреждава Мълдър.

По думите му предприемачите ще трябва да преценят дали да затворят колонките си или да продадат бизнеса на друг оператор.

F1 може да бъде перфектната лаборатория за изкуствения интелект

Отборът на Williams кара с логото на Claude, модела на Anthropic, върху болида си. Няма съмнение, че тимът е получил тлъста сума, за да постави логото на Meta AI. Върху каската на 19-годишния талант Кими Антонели и неговия съотборник от Mercedes - Джордж Ръсел също сa с реклама на екипировката, разказва белгийският ежедневник „Нюзблад“ и изброява кои още отбори залагат на технологията на бъдещето. 

Снимка на болида на Марк Верстапен, formula1.com

Ferrari също се състезава с AI лого върху своите огненочервени болиди и състезателни костюми. Изкуственият интелект заема челно и видно място наред с HP, Peroni 0%, италианската банка UniCredit, а логото на Perplexity AI също грее в спонсорската палитра на италианците.

Няма съмнение: изкуственият интелект е навсякъде, включително и във Формула 1. Отборите, болидите, технологиите и разработчиците го използват още преди да започнем да го наричаме AI, казва Рут Боскомб. Тя започва кариерата си като анализатор във Ferrari, а днес е стратегически анализатор във Формула 1 и посланик на AWS – AI партньора на най-бързия моторен спорт.

„Всяка кола от Формула 1 генерира повече от 1 милион данни в секунда. Едно състезание от около два часа е еквивалентно на 1600 филма в Netflix според данните. Да оставиш хората да осмислят всичко това, камо ли да свържат началото с края, е просто нечовешко“, казва тя.

„Обработваме около 500 терабайта данни на състезателен уикенд“, казва Райън Сиймън от AWS. „От 2022 г. AWS участва във Формула 1 и разработва технологии и стратегии с нашите облачни и AI услуги. И оттогава има с 30 процента повече маневри за изпреварване.“  А това просто прави състезанията по-забавни и вълнуващи.

Климатичен отпечатък

AI може да послужи и в преследване на друга цел на F1, този път обаче извън спорта – намаляване на климатичния отпечатък. По данни на специализираното електронно издание motorsport.com целта е да стане CO2 неутрална до 2030 г.   

Формула 1 си е поставила за цел да намали емисиите CO2 наполовина до 2030 г. Според данните в публично разпространен доклад фабриките и пътуванията между отделните състезания са генерирали през 2025 г. 148 805 тона еквивалент на CO2 или с 11,8% по-малко в сравнение с 2024 (168 720 т). За последните 8 години статистиката показва, че F1 е намалила емисиите с 35% и дава надежди, че голямата климатична цел може да бъде постигната. 

Като един от факторите, допринесли за тази екологична трансформация, е инсталирането на ВЕИ източници във заводите и по тренировъчните писти. Друг фактор е инвестициите в устойчиво авиационно гориво и наблягане на дистанционната работа, което намалило нуждата  от превоз на товари до всяко състезание. Камионите на DHL вече са биогориво, а на самите събития все по-често се използва чиста енергия. Гран при на Великобритания например се захранва с  2746 слънчеви панела. Същото се случва и на Гран при на Сингапур.

Бъдеще без CO2 отпечатък или пък без пилоти?

Изкуственият интелект (ИИ) играе все по-важна роля във Формула 1 като приложенията варират от анализ на данни до определяне на стратегии. Но докъде стига тази технологична еволюция? Можем ли да очакваме Формула 1 без човешки пилоти в бъдеще, с управлявани от изкуствен интелект състезателни коли, които да поемат целия волан? В статия нидерландският сайт thedataconnection.nl разглежда настоящото състояние в спорта, най-големите препятствия и как топ спортистите гледат на трансформацията.

В момента AI се използва основно за подобряване на представянето на отборите и автомобилите. Екипите използват усъвършенствани алгоритми за анализ на големи обеми данни, което им дава по-добра представа за неща като износване на гуми, разход на гориво и аеродинамична ефективност. Изкуственият интелект също помага за разработването на стратегии за състезания и питстоп чрез провеждане на симулации и изчисляване на сценарии въз основа на исторически данни. Освен това се провеждат експерименти с автономни състезателни автомобили, като например в Abu Dhabi Autonomous Racing League (A2RL). Тук автомобили, задвижвани от изкуствен интелект, се състезават помежду си в състезание, което се върти изцяло около машинно обучение и автономно шофиране.

Кои са най-големите пречки пред изкуствения интелект?

Човешката реакция

Състезание във Формула 1 е изключително динамична среда, в която пилотите трябва да вземат решения в рамките на милисекунди. Те реагират не само на данни, но и на непредсказуеми фактори като променящи се метеорологични условия, катастрофи и поведение на други шофьори. Човешката интуиция и опит играят ключова роля в това. Въпреки че AI е силен в разпознаването на модели, все още е трудно алгоритъмът да достигне същата гъвкавост и спонтанност.

Индустрия

Формула 1 е повече от просто състезание. Това е спектакъл, в който личностите играят основна роля. Феновете се привързват към емблематични пилоти като Макс Верстапен, Луис Хамилтън и Шарл Льоклер. Замяната на тези пилоти с анонимни AI състезателни коли вероятно би намалила емоционалната връзка на феновете със спорта. Формула 1 не е само състезание на пистата, но и неразривна връзка, в която състезателите, отборите и техните конкуренти играят ключова роля.

Регулация и етика

Международната автомобилна федерация FIA ще трябва да извърши мащабна реформа на правилата, за да позволи автономни автомобили във Формула 1. Остава въпросът дали би имало широко приемане на "състезание с роботи" в спорт, който традиционно се върти около човешки умения и смелост. Освен това това повдигат етични въпроси: дали напълно автоматизираното състезание остава спорт или ще бъде само технологична витрина?

Технически и безопасностни предизвикателства

Въпреки че AI вече постига впечатляващи постижения в симулирани среди, да накараш автономните системи да работят надеждно в състезателна среда с високи скорости и сложни взаимодействия е огромно предизвикателство. В досега тестваните инициативи за автономни състезания, все още има проблеми с времето за реакция и прецизността, особено в непредсказуеми ситуации като катастрофи или неочаквани действия на противници.

Колко време ще отнеме на изкуствения интелект да поеме контрола над човешките шофьори? Въз основа на настоящите технологии и развития в областта на изкуствения интелект, е малко вероятно ИИ напълно да замени човешките шофьори в следващите 20 до 30 години. Въпреки това, можем да очакваме, че изкуственият интелект ще играе все по-важна поддържаща роля във Формула 1. В близко бъдеще AI вероятно ще бъде използван за oптимизиране на стратегиите и решенията в реално време още повече; симулиране на състезателни сценарии; подобряване на мерките за безопасност чрез автономно спиране или корекция при спешни случаи. Въпреки това, пълната замяна на човешките състезатели би изисквала фундаментална промяна на спорта и е съмнително дали феновете и заинтересованите страни биха го приели.

Какво мисли Макс Верстапен за изкуствения интелект във Формула 1?

Няма преки изявления на нидерландския пилот Макс Верстапен относно това изкуственият интелект да замени пилотите. Въпреки това, той често е критикувал прекалено много автоматизация и влиянието на технологиите върху спорта. Той настоява за по-"чист" състезателен формат, в който ролята на пилота остава централна. Критиката му към твърде много правила и ограничения в спорта показва, че цени човешкия фактор в състезанията.то

Вероятно Верстапен и други топ пилоти виждат изкуствения интелект като полезен инструмент, но не и като заместител на човешкия талант и състезателен дух, които правят Формула 1 толкова уникална.

Въпреки че изкуственият интелект играе все по-важна роля в подкрепата и оптимизацията на състезанията във Формула 1, човешкият пилот остава незаменим засега. Спортът не е само за скорост и анализ на данни, но и за човешки интелект, рефлекси и стратегическа проницателност.

В краткосрочен план изкуственият интелект ще се използва основно, за да помага на отборите да вземат по-добри решения и да подкрепя пилотите. В дългосрочен план е възможно автономните състезания да имат собствена конкуренция, както вече виждаме при инициативи като A2RL. Но Формула 1 без човешки пилоти? Това все още изглежда като научна фантастика засега.

Същността на Формула 1 остава дуелът между най-добрите пилоти в света, които извлекат максимума от колата си с кураж и талант. И това е нещо, което изкуственият интелект — колкото и умен да е — далеч не може да достигне.

Може ли Формула 1 и нейните пилоти да се  станат шампиони и в климатичната надпревара?, попита преди няколко години белгийската телевизия VRT след серия от критични позиции на пилота Люис Хамилтън, който е отявлен веган и климатичен активист

Британецът си навлече гнева с коментари, че Формула 1 е много замърсяващ спорт и същевременно уважението на учените по света. Професорът по етика в Университета на Антверпен Кристиен Хенс казва, че неговите изяви показват наболял проблем и надхвърлят индивидуалните решения.

Фактът, че Хамилтън се утвърждава като защитник на климата и околната среда, му печели похвали от някои, които казват, че като спортен идол може да повиши осведомеността. Същевременно в  британската преса той е обвиняван в лицемерие, защото спортът му има, меко казано, значителен екологичен отпечатък.

"Има хора или компании, които само за показност казват, че вече няма да купуват пластмасови сламки и ще живеят живот, щадящ природата. Нямам впечатлението, че това е така при него. Когато чета публикацията му в Instagram, тя наистина показва загриженост за околната среда. Не мисля, че пише нещо такова, за да стане по-популярен, това също личи от реакциите…"Мисля, че някой като Хамилтън може да бъде пример. Някой, който казва: виж, трудно е и не мога да се откажа от страстта си, от това, за което съм живял години наред, но мога да дам най-доброто от себе си за останалото", казва пред VRT ученият.

Примерът с Люис Хамилтън, според белгийския учен, показва, че настоящата климатична криза изисква задълбочен системен подход. Но работата за това може да върви ръка за ръка с разбирането на моралните противоречия и вътрешната борба на индивидите.

Гeрмания набира войници с QR код върху хартия за дюнер

Германия усилено преразглежда стратегията си за набиране на войници и търси съвременни начини да достигне до възможно най-много потенциални кандидати. Бундесверът е предприел иновативен ход – поставя QR код върху хартията за дюнер.

Министерството на отбраната подчертава, че кампанията не е насочена само към младите хора, но и към тези, които искат да сменят кариерата си, както и към квалифицирани работници, които обмислят нова работа.

Опаковката за кебап е част от това, което министерството нарича „амбиентна реклама“ – рекламни материали за набиране на персонал, които се поставят на места, където потенциалните кандидати се намират в ежедневието си.

Самите кебап магазини не получават възнаграждение за кампанията, но доброволно се съгласяват да разпространяват материалите. „Ресторантите ще получат опаковката с логото безплатно“, заяви министерството, цитирано от белгийските медии, където темата периодично отново се появява.

Нетрадиционната германска стратегия за набиране на военнослужещи идва в момент, когато страната се стреми бързо да разшири въоръжените си сили. Към края на юли германската армия има 186 705 активни военнослужещи, но целта е броят им да надхвърли 260 000 до 2035 г., за да бъдат постигнати целите на НАТО.

Германия не е първата европейска страна, която през последните години преразглежда стратегията си за набиране на военнослужещи. В рекламна кампания през 2019 г. британската армия се насочи към „селфи зависими“ и „телефонни зомбита“.

В Белгия също се мисли в тази посока. Правителството обмисля да облекчи процедурите, а министърът на отбраната Тео Франкен очаква това да доведе до повече новобранци. „За определени позиции може да е малко по-гъвкаво“, казва той пред Het Laatste Nieuws.

Кандидатите все пак трябва да са подходящи за изпълнение на задачите си. „Не всеки войник трябва да отговаря на едни и същи суперстроги условия.“ Оттук нататък изискванията ще зависят в по-голяма степен от конкретната позиция.

„Например, ако зрението не е съвсем перфектно, това не трябва да е проблем, освен ако кандидатът не иска да стане пилот на F-35“, посочва Франкен.

Министерството на отбраната обяви преди почти година, че иска да удвои числеността на въоръжените сили до 2035 г. Дотогава армията би трябвало да разполага с 34 500 войници, 12 800 резервисти и 8 500 цивилни служители.

Г-7 събира 500 млн. евро за разрушения саркофаг на АЕЦ „Чернобил“

Защитната метална обшивка на авариралата соццентрала бе надупченa от дрон през 2025 г.

Лидерите на ЕС и стрните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада) са започнали активни разговори за събиране на средства, с които да се възстанови разрушения защитен корпус на атомната електроцентрала в Чернобил. Обвивката на взривилия се реактор бе компрометиран от руски дрон през 2025 година.

Една от първите страни, готови да дадат 50 милиона евро, е Германия, съобщиха нидерландски специализиран сайт Energy Insider като се позовава на германския Welt. Бундестагът е заявил, че ще активизира преговорите с партньорите в блока за бързото възстановяване на защитната структура, защото по груби изчисления ще са нужни десет пъти повече средства. Киев вече обяви, че не разполага с подобна сума. От страна на ЕС е получена принципна позиция, че може да се разчита на субсидия от 75 млн.евро.

Снимка: energy.ec.europa.eu

Тъй като общите разходи за възстановяване се очакват да бъдат поне 500 милиона евро, разходите надхвърлят финансовите възможности на Украйна. 

Извън Г-7, Европейската банка за възстановяване и развитие също е дала зелена светлина за финансиране на разрушения реактор на бившата социалистическа централа.

Oще по темата: 

• Кадри от зоната около централата може да видите във видеото на ЕК
• 40 години от аварията в Чернобил: Какво се случва със защитната конструкция над реактора | 3e-news
• Чернобил не спря атома: Светът отново търси ядрената енергия | 3e-news

Германският министър на околната среда Карстен Шнайдер е поискал одобрение от Бюджетната комисия на Бундестага. Средствата ще дойдат от преразпределение в тазгодишния бюджет и с част от сума през 2027 г.

Шнайдер е обяснил на своите колеги, че ситуацията не търпи отлагане и е заложена на карта сигурността на цяла Европа, защото има предпоставки за изпускане на радиация в атмосферата. Украински експерти, обследвали разрушената стоманена обвивка около оригиналния бетонен саркофаг, вече една година бият тревога, че не гарантира пълна защита. „Техническата трудност на проекта изисква координиран глобален подход и не е по силата на една или две страни“, казва пред депутатите министъра.

На 7 юни в свой доклад „Енергоатом“ казва, че макар и да е разрушен, реакторът не съдържа отработено ядрено гориво и нивата на радиация остават стабилни и безопасни.

През 2025, непосредствено след атаките, при посещение на експерти от  Международната агенция за атомна енергия също бе обърнато внимание, че защитният покрив вече не функционира оптимално.

Първоначалнатата бетонна защитна конструкция бе изградена непосредствено ядрената през 1986 г. След няколко години обаче са забелязани пукнатини и трябваше да се укрепи още веднъж с нова структура върху първия защитен слой. Така през 2019 година се появява саркофагът, дело на нидерландска компания.

Структурата издържа перфектно до 14 февруари 2025 г. когато е ударена от дрон и последва пожар. Снимки от въздуха показват дупка на покрива. За случая украинските специалисти своевременно уведомяват МААЕ, но руснаците отричат да е тяхно дело. На място са изпратени специалисти и екип да оцени щетите.

Временно са извършени са частични ремонти на покрива, но се налага цялостна реставрация на защитното покритие, за да се предотвратят още дефекти и да се гарантира дългосрочна ядрена безопасност," се казва в последвал доклад на МААЕ. В него са препоръчани по-нататъшни реставрационни и защитни работи на структурата, включително мерки за контрол на влажността и актуализирана програма за мониторинг на корозията, както и модернизация на интегрирана автоматична система за мониторинг на конструкцията.

На 26 април 1986 г. се случва една от най-тежките трагедии в историята. Четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“ се взривява заради човешка грешка. В ранните часове  се провежда експеримент за безопасност, който се оказва фатален. Системна грешка, недостатъчна подготовка на персонала и конструктивни дефекти водят до неконтролируемо увеличаване на мощността и впоследствие взрив на активната зона на реактора.

Експлозията разрушава реактора и изпраща радиоактивни материали високо в атмосферата. Пожарите, последвали взрива, продължават повече от седмица. Хиляди пожарникари и работници са изпратени без достатъчна защита да ограничат щетите. Много от тях получават фатални дози радиация още през първите часове след аварията. Десетки хиляди са евакуирани от близкия град Припят и повече никога не се връщат там. Най-малко 31 души губят живота си.

Облак от радиоактивни отпадъци преминават над части от тогавашният Съветски съюз, Източна Европа и Скандинавия, обширни райони в Украйна, Беларус и Русия. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места.

Заради информационното затъмнение хората от Източна Европа трудно разбират навреме за аварията и не предприемат мерки за защита от радиационния облак. Първи за аварията сигнализират уредите в Скандинавските страни, а в България информация се дава дни по-късно.

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с бетонен саркофаг. 

Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“. Около 300 души живеят и до днес в 30-километровата радиоактивна зона.

Снимка: ЕК, архив

Десетилетна денонощна сигурност

Днес ситуацията около Чорнобил, разположен близо до град Припят, остава крехка. Руската война на агресия срещу Украйна, нейните безмилостни атаки, военната дейност в региона и смущенията на обекта представляват постоянна заплаха за ядрената безопасност, пораждайки опасения относно целостта на задържащите структури и безопасното задържане на радиоактивните материали, пише също ГД „Енергетика“ на ЕК в свой обширен доклад по повод 40-годишнината от най-голямата екологична катастрофа на Земята.

Над 400 служители от Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (СЕСУ) денонощно следят за сигурността на обекта, а Центърът за координиране на спешни реакции (ERCC) на ЕС мобилизира специализирано оборудване като устройства за откриване на радиация, защитно оборудване и спешна помощ на украинските власти. 

Наследството на Чернобил е ярко напомняне, че ядрените рискове не са само технически, но и човешки. Чрез координирани действия ЕС работи за намаляване на тези рискове, като същевременно подкрепя хората, които живеят с техните последствия всеки ден.