Бивш нидерландски министър: Ако Украйна не успее, ЕС също няма да оцелее

ЕС да чака Тръмп да си отиде не е решение, според Бен Кнапен

Европа наблюдава как отношенията между Вашингтон и Киев се влошават с всеки изминал ден. САЩ спират санкции срещу Русия и забавят доставките на оръжие за Украйна. Според бившия министър на външните работи на Нидерландия Бен Кнапен Европа трябва да потърси собствен отговор на ситуацията. „Ако Украйна не успее да се справи, Европейският съюз може да не оцелее“, заявява Кнапен в предаването BNR De Wereld.

Американският президент Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин искат да разговарят с украинския президент Володимир Зеленски през ноември в Обединените арабски емирства (ОАЕ), но Кнапен не очаква пробив в преговорите. По думите му Путин преследва две цели: да задълбочи разделението в Европа и да използва суровата зима в Украйна, за да изтощи украинците. Освен това опитите Тръмп да бъде умилостивен не дават резултат. „Не съм психолог, но при Тръмп значение имат единствено силата и противодействието“, казва дипломатът

Заплашва ни драматична партизанска война

Европейският съюз трябва да намери отговор на ситуацията, защото при евентуална капитулация на Украйна съществува опасност от „драматична партизанска война“. Според Кнапен залогът е още по-голям - под заплаха ще бъде поставена и самата Европа. „Опасявам се, че Европейският съюз може и да не оцелее“, заявява той.

Централноевропейските държави членки, които се чувстват изоставени или застрашени, могат да се изправят срещу страните, наблюдавали конфликта по-пасивно и без да проявят достатъчно солидарност. Според Кнапен това може да се превърне в мощен фактор за разединение — с пагубни последици за сплотеността, от която ЕС се нуждае именно сега.

Тръмп отправя поредни остри нападки срещу Европа, но Кнапен не се ангажира с категоричен отговор дали с действията си американският президент вече е преминал Рубикон. Подобна оценка би предполагала, че американската политика следва права линия от точка А до точка Б. „Не е толкова лесно да се начертае права линия в поведението на Тръмп“, отбелязва той.

Според Кнапен Европа изпитва затруднения в отношенията си с американския президент. „Въпреки че понякога прави крачка назад от собствените си решения, атаките му постепенно стават все по-болезнени за нас.“

Кнапен проследява европейската политика на Тръмп до влиянието на няколко организации, сред които консервативният мозъчен тръст The Heritage Foundation, стоящ зад инициативата Project 2025, известна още като Presidential Transition Project.

Project 2025 е противоречив сборник от консервативни политически предложения и план за действие с обем над 900 страници, изготвен от The Heritage Foundation съвместно с десетки други десни организации. Сред целите му са мащабно преструктуриране на федералната администрация на САЩ и разширяване на правомощията на президента.

Още от началото на втория си мандат Тръмп действа без забавяне, като подкрепя крайнодесни политически формации в ЕС — от Виктор Орбан до „Алтернатива за Германия“ (AfD), посочва Кнапен. По думите му тази политика подкопава основните европейски ценности: „Трябва да има последствия“

Европа трябва да предприеме конкретни ответни действия срещу политиката на Тръмп, за да може да следва самостоятелен курс. Като първа стъпка готовите за сътрудничество държави трябва да организират по-тясно и по-надеждно сътрудничеството си в областта на отбраната, тъй като зависимостта от Вашингтон все още е твърде голяма.

„Нямаме европейска командна структура“, подчертава Кнапен. Според него на Европа не ѝ липсват ресурси, а политическа воля. „Най-важното, което липсва, е готовността да правим жертви един за друг.“

Да изчакаме Тръмп да си отиде не е решение

Кнапен подчертава, че този път Европа не може да разчита на идеята, че просто трябва да изчака края на мандата на Тръмп, както направи при първото му управление. Подобен подход вече не е достатъчен. Той се е надявал на по-силен отпор срещу политиката на Белия дом от самите Съединени щати, но такъв в голяма степен липсва.

Според Кнапен част от американските представители и техните поддръжници в най-добрия случай приемат случващото се или смятат, че „поне не си струва да влизат в сериозен конфликт с президента заради това“.

Дори избирането на нов президент няма автоматично да реши проблема, смята той. Възможно е на власт отново да дойде човек като Джо Байдън, „който все още носи Европа в сърцето си“. Непредвидимостта на американската политика обаче затруднява постигането на устойчиви договорености. „Винаги съществува риск след четири години всичко отново да бъде зачеркнато“, предупреждава Кнапен.

Опасности отвсякъде

Според Кнапен НАТО не разполага с адекватен отговор на хибридната война, която в момента се води срещу Запада. Саботажът, подривните действия и повреждането на подводни кабели остават предизвикателства, на които Алиансът не успява да отговори достатъчно ефективно. „За това не можеш да мобилизираш НАТО“, отбелязва той.

По думите му и член 5 от Северноатлантическия договор не е създаден за подобен тип заплахи. Затова Брюксел трябва съвместно с държавите членки да договори пакет от възможни ответни мерки, вместо да се ограничава до периодичното експулсиране на дипломати.

Кнапен смята, че Европа не е безсилна. Проблемът е друг: европейските държави трудно успяват да мобилизират общата си воля за действие. Нарастващо безпокойство буди и развитието на политическата ситуация вътре в ЕС. Според него е „изключително тревожно“, че Марин льо Пен от дясната партия „Национален сбор“ (Rassemblement National) във Франция и Алис Вайдел от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ искат подкрепата за Украйна да бъде прекратена или намалена.

Ако Льо Пен спечели френските избори, постигането на общи европейски решения ще стане значително по-трудно, смята Кнапен. Въпреки това той не вижда основания за песимизъм. „Големите мнозинства в Европа продължават да подкрепят Украйна. Трябва да се възползваме от това“, завършва интервюто с бившия нидерландски външен министър.

Nu.nl: Александър Вучич се изправя пред най-ожесточената опозиция от години

Наред с предизборната битка в Сърбия, нидерландската медия обръща внимание и на президентската надпревара в България

В продължение на 40 години Александър Вучич има силно влияние върху сръбската политика. Неочаквано той се оттегли от президентския пост в края на септември – стратегически ход, който би му позволил да се върне на власт като министър-председател, ако неговата Сръбска прогресивна партия (СНС) спечели изборите. Но докато се надяваше лесно да си върне властта, сега той се изправя пред най-ожесточената опозиция от години, разказва в репортаж нидерландският информационен сайт Nu.nl, като същевременно прави препратки и към предстоящите президентски избори в съседна България.

Политическият обрат има своите корени в националната трагедия от края на 2024 г., припомня медията. Тогава покривът на новопостроената гара в Нови Сад се срути и загинаха 16 души. Това, което започна като масов траур, бързо се превърна в гняв заради липсата на мерки за безопасност, корупцията и недостатъчния държавен надзор. От тези протести се роди движението Student Winning – обединение, което кореспондентът на Nu.nl за Източна Европа Стефан Бос описва като израз на поколение, уморено от социалната ситуация в страната. „В продължение на години имаше гняв заради корупцията на най-високо равнище. Когато се случи това бедствие, хората казаха: всичко това е свързано с нарушенията на изискванията за безопасност. Това доведе до огромна опозиция от хора, които са уморени от авторитарни политики и корупция.“

Въпреки че Student Winning успява да мобилизира хората в градовете и младите избиратели, анализаторите и критично настроените граждани поставят под въпрос управленския опит на кандидатите в листата. „Проблемът е, че лидерът на движението и кандидатите нямат реален политически опит. В листата има около 250 кандидати. Те са против корупцията – добре, но какво ще се случи след това? Освен това въпросът е колко широка е подкрепата им извън големите градове и дали движението ще намери достатъчно силно присъствие в селските райони, за да победи окончателно изборната машина на управляващата партия.“

Изборите се следят внимателно и в Брюксел. При управлението на Вучич свободата на медиите е подложена на натиск, съдебната система е отслабена, а Сърбия е постигнала малък напредък в процеса на присъединяване към ЕС. В същото време Белград отказва да се присъедини към европейските санкции срещу Москва.

Една евентуална победа на проевропейското младежко движение би могла да доведе до подобряване на отношенията с Брюксел, въпреки че западните дипломати не бива да прибързват с оптимистичните прогнози. „Не трябва веднага да си мислиш в Брюксел: студентите ще дойдат на власт, така че всичко ще бъде наред“, предупреждава Бос. „Съществуват много важни исторически и религиозни връзки между Сърбия и Русия. Затова Сърбия със сигурност ще продължи да следва собствената си външна политика.“ Oрганизации като Transparency International изразяват загриженост за мащабната корупция в Сърбия, включително в бизнеса.

„В много отношения ситуацията напомня на това, което се случваше в Унгария доскоро“, казва Бос. „Има и проблеми със свободата на медиите. Много независими медии бяха подложени на натиск, а множество критици бяха набелязани. Това не мина добре, меко казано.“

Кореспондентът на Nu.nl в Брюксел се надява Сърбия да промени положително политиката си в тези области и в крайна сметка да напредне в преговорите за членство в Европейския съюз. „Но мисля, че до това има още години, защото в страната все още трябва да се променят много неща.“

Политическото напрежение не се ограничава само до Сърбия. В съседна България гражданите също ще отидат до урните в неделя за президентските избори. Опозицията също се надява на промяна в политическия климат.

Изборите в България обаче са засенчени от напрегнатата ситуация със сигурността заради скорошни атаки с дронове в Черно море, непосредствено до българското и румънското крайбрежие. Морската заплаха доминира в дебата за това кой лидер може да гарантира необходимите сигурност и стабилност. „Въпреки че президентът има предимно церемониална роля, той оказва влияние и върху външната политика“, казва Бос. Ако никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство от над 50% в неделя, през ноември ще се проведе решаващ втори тур.

Властта в Белгия: няма ли зелена инвестиция, няма субсидия

Белгийската власт заяви директно на индустриалните компании, че инвестиции и подпомагане ще има само при доказани инвестиции в зелени проекти и следване на плановете за климатична неутралност. Изтекла информация в медиите показа, че дори най-големите, като ArcelorMittal, може да попаднат под ударите на тази наказателна акция.

Преди няколко години стоманодобивният гигант обяви мащабна промяна в инвестиционната си политика и представи нови зелени проекти, сероочистващи инсталации и изграждането на модерни електрически пещи в един от обектите си. Инвестиции за над 2 милиарда евро. Много от тези амбиции останали само на хартия, а заради забавянето фламандското правителство не е превело близо 318 милиона евро под формата на субсидии. Това съобщиха вестник „Де Тейд“ и националната телевизия.

Мотивите на компанията за отлагането били поскъпналите суровини, скокът в цените на материалите, липсата на достатъчно търсене на „зелена“ стомана и високите цени на квотите за въглеродни емисии. Всичко това би довело до ниска възвръщаемост, обяснява изпълнителният директор Фредерик Ван Де Велде и обещава, че поетият през 2021 г. ангажимент остава в сила. От своя страна той е получил гаранция от правителството, че и то ще спази своята част от договора и че субсидиите отново ще започнат да постъпват по банковата сметка на компанията, когато бъдат отчетени конкретни резултати.

„Искаме зелена индустрия във Фландрия, която показва желание за иновации, инвестиции и повишаване на устойчивостта си. Компаниите трябва да са наясно, че държавните ресурси вървят заедно с конкретните инвестиции на терен“, заявява ресорният икономически министър Матиас Дипендале. В неговия ресор са и политиките в областта на иновациите, както и проблемите на индустрията.

По отношение на ArcelorMittal правителството заявява, че след като компанията е избрала поетапен подход към декарбонизацията, ще получава и държавна подкрепа на етапи — както се казва, на час по лъжичка. Дипендале и федералното правителство очакват стоманодобивният гигант да изпълни целта си и да стане климатично неутрален до 2050 г., тъй като от това до голяма степен зависи и националният ангажимент на страната пред Европейската комисия.

Инвестиции и съмнения

Всяка година белгийското правителство отпуска милиони евро на енергоемките компании за екологизиране на производството. Средствата обаче породиха негодувание заради съмненията, че индустрията получава субсидии, без същевременно да намалява емисиите си на CO₂. Имало и множество сигнали, че отпусканите средства не се инвестират по предназначение.

Откъде идват тези пари, преди да стигнат до сметките на индустриалните компании? В началото на август депутати разкриха, че само за тази година сумата възлиза на 270 млн. евро, без да има гаранции, че с тези средства замърсяващите компании, повечето от които са във Фландрия, ще станат по-устойчиви.

Според законодателството на Европейския съюз големите промишлени компании са задължени да закупуват квоти за емисии за всеки тон въглероден диоксид, който отделят.

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (European Union Emissions Trading System, EU ETS) е въведена през 2005 г. с цел намаляване на емисиите на парникови газове в държавите членки. Тя функционира на принципа „ограничаване и търговия“ (cap and trade) и позволява на компаниите да търгуват с квоти за емисии. Системата обхваща около 45% от емисиите на парникови газове в ЕС. Тя задължава компаниите да разполагат с квоти за всеки тон въглероден диоксид, който отделят. Квотите се придобиват чрез търгове и на вторичния пазар. Големите замърсители са длъжни да отчитат ежегодно количествата емисии, които отделят в атмосферата.

За 20 години от въвеждането на системата за ценообразуване на въглеродните емисии са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. По обещание на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тези средства трябва да бъдат инвестирани в зеления преход, борбата с климатичните промени, научноизследователската и развойната дейност и разработването на нови технологии и иновации.

„Забележете, тази година сумата е 270 млн. евро, а през 2019 г. е била 39 млн. евро. Фламандското правителство хвърля милиони на компании за изкопаеми горива, чиито емисии на CO₂ единствено растат“, коментира през лятото белгийската телевизия VRT, цитирайки депутата от „Зелените“ Амиен Хорх.

Депутатът се разровил в публично достъпните регистри за субсидии. Получил и съответните отговори от ресорните министри, отговарящи за климата и промишлеността. Изводът му бил, че правителството не осигурява достатъчно прозрачност по отношение на разходите. А 80% от средствата се връщали към същите замърсяващи компании.

„Ето защо смятаме, че фламандското правителство субсидира климатичната криза.“ В отговор на критиките фламандският министър Матиас Дипендале (N-VA) заяви, че става дума за система за компенсации, която компаниите могат да използват и която е разрешена от европейското законодателство. 

Той посочва, че големите потребители на енергия на практика плащат два пъти. „Те не само трябва да купуват квоти за емисии, но и плащат по-високи цени за енергията. Това е така, защото енергийните компании, които произвеждат електроенергия от газ например, също трябва да купуват квоти за емисии и прехвърлят тези разходи на своите клиенти. Следователно това не е субсидия, а компенсация. Правим го в името на конкурентоспособността. Нидерландия, Франция и Германия също използват тази система. Ако не го направим, нашите компании ще бъдат в неизгодно конкурентно положение.

Всеки знае колко трудно е положението на нашата индустрия днес. Искаме да запазим тези компании и работните места на хилядите хора, които те осигуряват във Фландрия“, аргументира се министърът.

Стрела към Брюксел

Именно необходимостта от запазване на работните места и местното производство, както и от насърчаване на инвестициите, беше сред основните послания на стоманодобивния гигант по време на поредица от срещи с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В началото на 2025 г., именно на белгийска земя и в присъствието на представители на енергоемката индустрия, беше обявен Пактът за чиста индустрия. Браншът не беше очарован от него нито тогава, нито впоследствие, като изрази опасения, че документът няма да реши проблемите му и дори може да принуди компаниите да отложат зелените си инвестиции, за да оцелеят.

Това на практика и се случва. Регионалният мениджър на завода в Гент Герт Полворде предупреди, че очаква повече конкретика за това как ще бъдат защитени търговските интереси на компанията в Европа. Докато Брюксел не предприеме мерки в полза на индустрията, компанията ще спре да инвестира в екологични инсталации. В един момент дори може да се стигне до преместване на бизнеса извън Стария континент.

През 2024 г. базираната в Люксембург стоманодобивна компания първа в Европа заговори за необходимостта от спешни мерки, за да не пострада целият сектор на континента. Дъмпинговите цени на китайската стомана бяха посочени като сериозен повод за безпокойство.

 

Европа иска енергиен съюз, но бюрокрацията държи мрежите в капан

Европейската комисия лансира план за енергиен съюз и подаване на данни „само веднъж“, с които се надява да ускори затлачените проекти

…..

Борбата на Европейската комисия със свръхрегулацията и целта да се намали бумащината преминават в следваща фаза, стана ясно от изявление на нейния председател Урсула фон дер Лайен пред депутатите в Страсбург.

Заедно с колегата си – председателя на Европейския съвет Антонио Коща, те направиха равносметка на постигнатите резултати от изминалия Европейски съвет и по този начин дадоха тон за темите, които ще бъдат обсъждани на свиканата за 25–25 ноември извънредна среща в Брюксел. В изпратената покана за акредитация на медиите, сред които и до мен като кореспондент на  3e-news, срещата е определена като специален Европейски съвет. Програма и дневен ред няма, но от думите на фон дер Лайен може да се предположи, че премиерите ще обсъждат няколко „горещи“ теми – многогодишната финансова рамка, Украйна, миграцията, конкурентоспособността, енергетиката и високите цени на суровините.

Снимка: Пресцентър на Европейския съвет

Още по темата: 

• ЕС ускорява реформите за конкурентоспособност: по-евтина енергия, по-малко бюрокрация и нови инвестиции | 3e-news
• EU Inc разделя Европа: двигател за бизнеса или врата към социален дъмпинг | 3e-news
• 4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация | 3e-news

По отношение на енергийния въпрос Антонио Коща заяви, че Европа е силно зависима от вноса на енергийни суровини и че това няма да се промени, докато не започне да осигурява необходимите ресурси сама, от собствени източници. Напредък има, но е твърде бавен. Като пример той посочи, че ЕС вече разполага с 80 гигавата мощности от вятърна и слънчева енергия. Още толкова мощности очакват разрешителни.

В допълнение Урсула фон дер Лайен заяви, че за да се ускори процесът, Комисията ще приеме т.нар. пакт срещу свръхрегулацията. В него ще бъде записано, че приет на европейско ниво закон не може да бъде забавян при прилагането му на национално ниво. Втората мярка, която според Брюксел ще отпуши затлачената бюрокрация, е т.нар. правило „само веднъж“ – данните от фирмите ще се подават само веднъж, а не във всяка държава, в която те развиват бизнес.

„Тъй като вече разполагаме с изкуствен интелект, администрацията трябва да гарантира, че данните ще се използват по ефективен начин“, посочи тя.

Промените, които председателката представи, са част от инициативата EU Inc., с която се цели намаляване на административните пречки пред малките и средните предприятия. Пакетът бе представен в началото на миналата година по време на годишната среща на политическия елит в Давос. Сред най-авангардните идеи е предприемачите и иновативните компании да могат да регистрират дружество във всяка държава членка в рамките на 48 часа, изцяло онлайн. По този начин ще се избегне хаосът, породен от различията между националните законодателства.

В изказването на фон дер Лайен още веднъж бе подчертано, че е необходима синхронизация, този път в енергетиката и по-специално при мрежите. В тази връзка стана ясно, че ЕК обмисля да предложи нов план за енергиен съюз като стъпка към по-голяма независимост от външните доставчици на суровини. Трябва да се използва по-добре целият наличен енергиен капацитет. Това може да стане, като отпаднат излишните бариери и пречки между националните мрежи на държавите членки.

Очакванията на ЕК са, че след като тези мерки бъдат задействани заедно с вече предприетите в рамките на инициативата EU Inc., опростяването на административните процедури ще спести на бизнеса ненужни разходи в размер на 22 милиарда евро, свързани с допълнителни такси и лицензионни режими.

По отношение на една от амбициите на екипа на фон дер Лайен – развитието на мрежите, от доста време работи активно и нашият евродепутат Цветелина Пенкова. Тя предлага конкретни решения за свързаността в Централна и Източна Европа и още от 2023 г. настоява, че решенията на парче не са вариант и че е необходим единен подход за изграждането на цялостен, интегриран пазар. За целта ще са нужни милиарди евро в рамките на новата многогодишна финансова рамка.

Наскоро Великобритания предупреди, че всяко забавяне води до милиарди допълнителни разходи заради забавеното изграждане на електропроводи. Европа разполага с 11 милиона километра електрически мрежи, но голяма част от тях са изградени за друга енергийна епоха. Около 40% от разпределителните мрежи в ЕС са на повече от 40 години.

В същото време електропотреблението трябва рязко да нарасне заради електромобилите, термопомпите, центровете за данни, водорода и електрификацията на индустрията. От изявленията на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) става ясно, че са необходими 1,2 трилиона евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са предприети и се търсят начини за разширяване на капацитета и облекчаване на разрешителните режими.

Нидерландски банкер: Инфлацията ще расте заради климатичните промени

Климатичните промени, екстремните температури, засушаването,  не само нанасят щети на природата, но и силно ни удрят в портфейла, се казва в анализ на нидерландската централна банка.  Повишаването на глобалните температури може да повиши инфлацията в еврозоната с над 1,1 процентни пункта следващите три години.

Последните кризисни моменти от това лято с безводието по вътрешните реки на Европа показа колко пагубно е за икономиките, цените и растежа в дългосрочен план.

Ефектът от такъв глобален топлинен шок не видим в момента или в рамките на няколко месеца забележим, но за период от няколко години ще се види негативното влияние върху инфлацията, разказва икономистът на банката и съизследовател Камий Мелбаум.

От една страна производителността на труда се влияе, "защото хората работят по-малко или спят по-лошо". От друга страна, екстремните метеорологични условия, сушата и наводненията водят до съсипана реколта, проблеми с транспорта, нарушени доставки и ръст на превозите.

Според изследователя е почти сигурно е, че европейската икономика ще усети ефекта от последните горещи лета. Въпреки че точни данни за тазгодишната жега все още не са анализирани, миналото показва, че изключително топлите години систематично водят до по-ниска икономическа активност и по-висока инфлация.

Политиците имат ясна задача да ограничат икономическите щети в бъдеще. Мелбаум подчертава, че трябва да се следват два пътя. Единият е свързан с адаптация и устойчиви политики като по-добро управление на водите, подготовка за воден недостиг, както и диверсификация на вноса на храни и енергийни източници, за да бъдат по-малко уязвими към местни шокове.

Вторият път трябва да се справи с причината: емисиите на парникови газове. "Ако наистина искаме да намалим шоковете и тези последици, тогава ще трябва да намалим емисиите на парникови газове.

В началото на юли десетки изследователи от 12 европейски държави, направиха изследване за влиянието на климатичните промени, високите температури и рекордно ниските нива на реките. 

Различни междудисциплинарни екипи са разгледали количествата на влагата в почвата и падналите валежи, както и както и колко бързо след това се изпаряват. Отчетено е, че в няколко европейски страни температурата на живака е ударила нетипичните над 40 градуса по Целзии това лято. Изследването потвърждава предположението, че тази екстремна жега е основен фактор за преобладаващата суша.

Частният канал RTL разговаря с един от авторите на изследването Мерел Лаувен от Университета Вагенинген, която предупреждава, че проблемът не се ограничава само до земеделието. „Лошите реколти, ниските нива на реките и ограниченията, въведени от властите, могат да доведат до общо увеличение на цените на енергията и храните.

Ниските нива на Дунав пък обърка транспортния трафик през цялото лято. Превозвачи заявиха, че преди година по реката са се движели кораби, натоварени с между 2 000 и 3 000 тона товари, сега много от тях могат да превозват едва между 200 и 300 тона. Ограниченият капацитет води до рязък скок в търсенето на транспорт и съответно в цените. Превоз от Ротердам до Базел удари около 200 евро на тон при приблизително 28 евро на тон година по-рано, разказва Емил де Барбансон от Spotbarge – агенция, специализирана във вътрешното корабоплаване.

Международните речни круизи са най-важният сегмент на унгарската корабна индустрия. Те превозват около 600 000 туристи годишно и носят значителни приходи за местната икономика. Само през юли ниските водни нива и отменените плавания са довели до 18% спад в резервациите. Операторът Avalon Waterways също съобщи, че е бил принуден да отмени няколко предстоящи круиза по Рейн и Дунав.

Проблемите не се изчерпват с транспорта. Опустошителните горски пожари тази година могат да причинят до 129 милиарда евро преки и косвени икономически щети. Това заяви в радио интервю нидерландският изследовател от Университета в Манхайм Бертрам де Рой, според когото с всяка изминала година цената на природните бедствия расте все по-бързо.

Досега Европейският съюз обикновено оценяваше годишните щети от горските пожари на около 2,5 милиарда евро, но тази сума включва основно преките разходи за гасене и овладяване на пожарите. В нея не се отчитат косвените последици за туризма, транспорта, земеделието и останалите икономически сектори.

Според де Рой големите пожари в Южна Европа не само унищожават природни ресурси, но и нанасят тежък удар върху регионалната икономика. Освен разходите за овладяване на огнената стихия са необходими значителни средства за възстановяване на инфраструктурата и за по-добра защита на засегнатите райони. При мащабни пожари брутният регионален продукт може да се свие с до 5%.

Тезата на нидерландската банка бе потвърдена и в по-ранна позиция на Европейската централна банка, според която екстремните горещини, промяната в климата. Тези външни фактори са толкова преплетени с икономическите показатели, че Банката вече не може да ги избягва при определянето на политиката си. Въпреки това все още било трудно да се измери влиянието на природните рискове,коментира членът на Борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ) Франк Елдерсън.

Адвокат по руските санкции: Мерките на ЕС имат ефект, но няма да спрат войната

Европейски фирми използват вратички Казахстан или Армения и пак пробиват на руския пазар. Било рисковано, но доходоносно, след като мултинационалните гиганти се изтеглили

От началото на войната между Русия и Украйна Европейският съюз включи хиляди руски компании и физически лица в санкционните списъци. Въпреки наложените ограничения в рамките на 21 санкционни пакета забранените стоки все още достигат до руския пазар по заобиколни маршрути. Компаниите, които участват в подобни схеми, могат да спечелят много пари, но същевременно си играят с огъня.

Една от мерките, с които Брюксел се надява да постигне ефект, е включването на компании и физически лица в санкционните списъци. Това води до замразяване на активите им и забрана да използват финансови средства или други икономически ресурси. Последното разширяване на списъка беше обявено на 12 октомври и засяга 826 руски компании и 743 физически лица, свързани с тях.

Въпреки тези мерки стоките, чиято търговия е забранена, все още могат да достигнат до Русия. Това е възможно например когато европейски доставчик продава продукт на държава като Казахстан, Киргизстан или Армения чрез посредник. Впоследствие продуктът може да бъде препродаден на руска компания.

Нидерландският новинарски портал NU.nl представя схемата чрез разказа на адвокат, специализиран в санкциите срещу Русия.

„Ако първо търгуваш с компании в Русия, а после изведнъж смениш тактиката и започнеш да търгуваш през Киргизстан или Казахстан, някъде неизбежно светва червена лампа и започват да те проверяват. Обратната схема все още е печеливша, но остава рискована“, обяснява Хелийн де Линден.

Друг събеседник на медията, също запознат отблизо с търговските отношения с Русия, признава, че е изумен как все още има предприемачи, които се осмеляват да търгуват директно с Москва.

„В моите среди редовно чувам, че санкциите така или иначе не слагат край на войната и затова нямат особен смисъл. Това може да е причина мнозина да продължават да поемат риска“, казва Овър де Линден.

Според него икономическият мотив за този дързък ход се крие в цените и потенциалните приходи за европейските търговци.

„Рисковано е, но е много доходоносно. Цените могат да се повишат рязко, ако определени стоки станат по-трудни за намиране. Освен това се откриват възможности за по-малки компании да запълнят нишата, останала след изтеглянето на мултинационалните корпорации“, обяснява той.

Адвокатът, специализиран в санкциите срещу Русия, Иво Амар смята, че ограничителните мерки на ЕС имат ефект. Макар европейски стоки все още да достигат до руския пазар по заобиколни маршрути, техният обем е само малка част от предлагането, което е съществувало преди. Освен това заобикалянето на санкциите струва пари на Русия. Посредниците също искат високо заплащане.

„Санкциите определено имат смисъл и са ефективни. Но все още не са поставили Русия на колене. Колкото повече се заобикалят те, толкова по-дълго може да продължи тази война“, казва Амар.

Русия също не стои със скръстени ръце. За да продължи да изнася петрол въпреки ограниченията, тя разчита на т.нар. сенчест флот от танкери, много от които също са включени в санкционните списъци на Брюксел.

Според информация на Financial Times танкерите вече използват променена тактика, за да затруднят проследяването си и да заобиколят западните санкции и украинските атаки. Те манипулират системите си за определяне на местоположението, като предават фалшиви GPS данни и създават впечатление, че се намират на две места едновременно.

Морски анализатори коментират пред изданието, че тази промяна е била забелязана в Черно море. Докато преди корабите просто изключвали автоматичната си идентификационна система (AIS) или ръчно манипулирали данните за местоположението си, сега няколко танкера използват идентично, усъвършенствано оборудване за заблуда на системите за проследяване.

Оли Балинджър, експерт по откриването на кораби от сенчестия флот в University College London, установил, че поне 12 санкционирани танкера предават фалшиви координати.

Тъй като турските власти изискват корабите да докладват местоположението си при преминаване през Босфора, танкерите временно включвали реалните си координати. Такъв е случаят с руския танкер „Пироп“. На 27 август той изпратил сигнал, че се намира близо до Босфора, докато по същото време докладвал местоположение на около 800 километра от турското крайбрежие.

Според морската агенция Windward руският сенчест флот се състои от над 1200 кораба. Обикновено става дума за по-стари танкери с трудно проследима собственост, които плават извън западната система за застраховане. Повече от три четвърти от този флот са включени в санкционните списъци на САЩ, Обединеното кралство или ЕС.

Центровете за данни – новият петрол в съвременната война

Военен юрист прогнозира, че връзките в центровете за данни ще стават все по-притегателна цел за нападение и армиите трябва да подсигурят резервни системи

Физическите центрове за данни играят все по-важна роля във войната между Русия и Украйна. Киев наскоро нападна няколко центъра за данни на руската технологична компания Яндекс. В резултат на това интернет услугите се сринаха в Русия и няколко съседни страни.

• Още по темата: 11 антени на Телепорт Плана са подпалени | 3e-news

Военният юрист и професор по кибервойна в университета в Амстердам Пол Дюшен коментира последните атаки и прогнозира, че центровете за данни все повече ще стават мишена на военни атаки, тъй като са важен елемент от комуникационните мрежи.

Професорът посочва и още един факт - центровете за данни са трудни за подмяна. Необходимото оборудване е скъпо и ремонтът може да отнеме много време. Точно затова те са интересни като цел, казва Дюшен.  "Като нападател, всъщност се опитваш да генерираш колкото се може повече ефекти с възможно най-малко ресурси. Фокусът е основно върху връзките, чието изключване има сериозни последици за комуникацията. Така че всичко, което е възел в комуникационната инфраструктура, е потенциална цел.

Нарастващата зависимост от дигиталните системи прави въоръжените сили по-уязвими. Според Дюшен армиите трябва да осигурят добри резервни системи и по-добра сигурност. Например, има военна версия на Starlink, която е по-добре защитена с криптиране в сравнение с обикновената сателитна комуникация. Но пълната защита е невъзможна.

Физическата защита също може да помогне. Франция, например, работи по подземен център за данни. Дюшен очаква центровете за данни да станат постоянна цел в съвременната война. "Казват, че данните са новият петрол." Докато нефтените компании някога бяха най-големите, днес те са технологични компании". Според него войната в крайна сметка означава премахване на ресурси, на които разчита противникът. Това също са храни, петрол, гориво, дизел, но също така са данни и информация.

Според Дюшен, това прави центровете за данни също толкова важна част от военната стратегия. "Ако някой зависи от определени предварителни условия, нападателят се опитва да се възползва от тях, като ги деактивира."

Украинските атаки срещу руския технологичен гигант болезнено разкриват колко зависима е Русия от местните центрове за данни, коментира нидерландският политематичен сайт bnr.nl като се позовава на информация от независимата медия Медуза. В рамките на няколко дни украинските атаки извадиха от строя три от шестте основни центъра на Яндекс и причиниха масови прекъсвания на интернет. Ефектът засегна бита на руснаците, таксиметровите услуги, поръчване на храна, банки, търговци на дребно, онлайн пазари и други бизнеси, които разчитат на интернет инфраструктурата.

Атаките бяха отговор на Украйна на серия руски атаки срещу украински центрове за данни, които руското Министерство на отбраната с пренебрежение нарече "дигитален детокс".

„Атаките срещу руските центрове за данни се оказаха по-разрушителни, според разследващата журналистка Мария Коломиченко от The Bell. Докато Украйна премести част от данните си в чужбина след руската инвазия, Русия ги държеше ревностно близо до дома. С всички последствия, които това носи, сега изглежда. Русия държи почти всички дигитални яйца в една кошница се дължи на факта, че руските компании са частично законово задължени да съхраняват определени видове данни в границите на страната. В същото време руските власти насърчават и оказват натиск върху компаниите да използват вътрешни хостинг и облачни доставчици. "Роскомнадзор и други власти намекнаха (...), че трябва да използват руски хостинг и руски облачни услуги," каза Коломиченко. Според руски официални лица, чуждестранни доставчици като Amazon Web Services и Google Cloud са ненадеждни. В резултат на това огромен брой руски интернет източници се озоваха в Yandex Cloud.

През октомври България бе засегната след атаки по кораби в икономическата зона на Черно море и бяха подпалени 11 антени на Starlink край софийското село Плана. За ударите по плавателните съдове правителството с категоричност не може да назове за виновник руската страна. Липсват каквито и да било доказателства, заяви пред европейските лидери в Брюксел премиерът Румен Радев. За Центъра по стратегически изследвания в Хага (HCSS) и неговият експерт Патрик Болдър обаче няма съмнение, че Русия стои зад атаките. Според него целта не е да провокира НАТО, а да удари икономическите приходи на Украйна с експорта на зърно. "Като ударят кораби, става по-скъпо за корабните компании да плащат на персонала и да сключват застраховки", обяснява той и посочва съвсем различна цел на Кремъл от това да засегне пряко България или Румъния.

Химията бяга от Белгия: старият индустриален модел вече не работи

Учен твърди, че да се прави още от същото, вече няма да проработи в конкуренцията със САЩ и Китай

Химическите компании, които напускат Белгия, няма да се върнат. За това предупреждава професор Вутер Ван Бокхавен от Antwerp Management School след новина за поредната вълна от съкращения. Препоръката му е, ако иска да запази пазарно присъствие Белгия, химическата индустрия трябва да преосмисли своя модел на развитие. „Да продължаваме да правим същото няма да проработи“, убеден е ученият.

Химическата и фармацевтичната индустрия изпитват затруднения от няколко години насам. Част от компаниите на пристанището в Антверпен или редуцираха персонала, или обявиха, че променят бизнес модела. Списъкът със съкратени набъбва през тази есен с още над 1000 специалисти, след като фармацевтична компания реши да редуцира бройките заради намалени обеми. Германски концерн пък изцяло спира производство и оттам на борсата отиват още над 300 души. Че се задава буря и то дълготрайна заговориха през 2024 концерните BASF и ExxonMobil.

„Днес химическата ни индустрия се намира в условията на нещо като перфектна буря“, коментира Ван Бокхавен в предаването De Wereld Vandaag на телевизия VRT. Той изследва химическия клъстер в Антверпен, като част от работата му е посветена на рентабилността на зелената химия.

Химическата индустрия в Белгия е притисната между САЩ и Китай. Енергията в САЩ е 3,5 пъти по-евтина, отколкото в Белгия, а страната същевременно ограничава достъпа на европейски продукти до своя пазар. Междувременно Европа е залята от евтини китайски стоки.

Очаква се в цяла Европа да изчезнат още 39 милиона тона производствен капацитет за химически продукти. Разбира се, това няма да засегне само Белгия, но ударът върху нас ще бъде непропорционално по-силен. "Имаме втория по големина химически клъстер в света. Големият проблем е, че изгубеното няма да се върне. Това е структурна промяна. Обръщането на тази тенденция няма да бъде лесно", смята Ван Бокхавен

„Да, това е въпросът за един милиард. Не разполагаме с много лостове за въздействие. В миналото бяха направени избори, които ни направиха изключително уязвими. Затварянето на ядрените централи е само един пример.“

В краткосрочен план може да се потърсят начини за смекчаване на удара. Доколкото разбирам, този въпрос присъства и в дневния ред на преговорите за бюджета. Но в дългосрочен план трябва да се осигури по-голяма сигурност за инвестициите и например действително да се предприемат стъпки за осигуряване на нови енергийни източници.

Тези мерки могат да бъдат предприети на национално ниво. Възможности има и на европейско равнище. „Предприемат се мерки за ограничаване на нелоялната конкуренция от Китай, където например производителите трябва да спазват значително по-малко екологични изисквания.“

Ван Бокхавен посочва европейския механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който оскъпява вноса на продукти с висок въглероден отпечатък от страни извън ЕС. „Но трябва да се действа бързо. Вече е пет минути след дванадесет.“

Изтеглянето на химическата индустрия неминуемо ще се отрази на благосъстоянието на страната. Само в една от провинциите - Фландрия секторът формира над 30% от добавената стойност и осигурява 30% от износа. Като се има предвид, че от 2022 г. насам индустрията е загубила около 10% от производствения си капацитет и че осигурява 65 000 работни места, лесно можело да се направи извод за мащаба на последствията. Затова според Ван Бокхавен трябва незабавно да се приложи политика в две направления. От една страна правителството да  защити това, което има днес. От друга  - да потърси пазарни ниши, в които все още има потенциал за растеж.

Запитан как ще изглежда химическата индустрия на бъдещето? Вероятно ще има по-голям дял на специализираните химикали, макар че за съжаление при тях обикновено става дума за по-малки производствени обеми. Ще са необходими също устойчива химия, критични материали и други подобни направления. "Секторът ще трябва до известна степен да преоткрие себе си. Да продължаваме да правим същото няма да проработи, препоръчва Вутер Ван Бокхавен.

Анализатор в Хага: Целта не е България, а експортът на зърно и застраховките

За Центъра за стратегически изследвания HCSS няма съмнение, че зад атаките стои Москва

Два товарни кораба отново са ударени от дронове извън териториалните води на България. Премиерът Румен Радев обяви, че единият Azov Concord е с турски собственик, а другият Chelsea 3 е украински и плава под малтийски флаг. Tова е вторият случай, след като на 6 октомври други два кораба бяха поразени.

Ситуацията вече се анализира от Центъра за стратегически изследвания в Хага (HCSS). Според нейния Патрик Болдър целта на атаката не е да провокира НАТО, а да удари икономическите приходи на Украйна с експорта на зърно. "Като ударят кораби, става по-скъпо за корабните компании да плащат на персонала и да сключват застраховки", обяснява той и посочва съвсем различна цел на Кремъл от това да засегне пряко България или Румъния.

Още по темата: Скок на застраховките на танкери в Черно море - от 200 хил. до 2,5 млн. долара на плавателен съд | 3e-news

През 2021 г., година преди руската инвазия, Украйна е спечелила 4,5 милиарда евро от износ на зърно. След началото на войната приходите са намалели наполовина. За военния експерт атаките на Кремъл индиректно наказват Киев през щетите на украинските корабни компании, които се налага да плащат повече за персонал и застраховки. Крайният резултат, който цели Путин, според експертите на института в Хага, е да спре украинският износ.

Белгийският вестник Нюз Блад съобщава за проведеното извънредно заседание на българското правителство и реакцията на европейските лидери. Подчертава се изказване на Радев, че засега няма категорични доказателства, че е руска атака, но „логиката показва, че Руската федерация печели от това“.

Патрик Болдър  няма съмнение, че Русия стои зад атаките. „Москва от известно време засилва атаките срещу невоенни цели, за да осигури на украинското население сурова зима. Тези атаки с дронове са част от по-широка стратегия. "С бомбардировки на енергийна инфраструктура, обществен транспорт и други социални цели Русия се опитва да съсипе украинското общество."

Серията от атаки в Черно море е повод за авторитетния вестник Lloyd's List да оцвети Черно море в червено и да излезе със статия "най-опасното място в света за търговски кораби". Медията коментира, че единствените сигурни зони досега са били икономическите териториални води на Румъния, България, Грузия и Турция откъдето украинците транспортирали зърно през Дунав.

Контейнерната логистика ще има още по-големи затруднения с експорта след сухото лято, все още ниските води на Дунав и ограничения капацитет на вътрешното корабоплаване.

Като потвърждение на казаното от нидерландският военен анализатор идва информацията, че разходите за застраховане на товарни кораби, които минават през през Черно море, са нараснали рязко през последните месеци – от около 200 хил. долара до 2,5 млн. долара на плавателен съд. 

Нидерландия с критика към ЕС: твърде много се харчи, малко реформира

Критичната позиция е на нидерландския финансов министър след излязъл годишен доклад на Сметната палата 

Eвропейските държави харчат твърде много, реформират твърде малко. Коментарът е на финансовия министър на Нидерландия Еелко Хайнен по повод излязъл доклад на Европейската сметна палата за нарастващите държавни дългове.

В радиоинтервю нидерландецът изказва силни опасения за лошото финансово състояние на Франция докато Италия настоява за повече възможности за харчене заради високите цени на енергията.

В 19 поред годишен доклад Сметната палата обръща внимание, че в приходната част на ЕС са допуснати „съществени грешки“, което подразни европейските бюрократи, отговорни за финансовата стабилност на блока

Докладът, наред с пропуските, маркира ключови моменти от икономическата дейност на ЕС през 2025 г. като войната в Украйна и конкурентоспособността. От извлечението става ясно, че до края на миналата година  ЕС и неговите държави-членки са предоставили над 193 милиарда евро на Киев, от които 88,3 милиарда евро чрез бюджета на ЕС. Тази подкрепа е осъществена под формата хуманитарна помощ, за възстановяване на инфраструктура и чрез директно финансиране.

Конкурентоспособността на европейската икономика е другата ключова инициатива за мандата на Европейската комисия. Според изводите на Палатата са направени инвестиции в стратегически сектори, трансгранична инфраструктура, изследвания и иновации, на стойност 12,9 милиарда евро през 2025 г. за изследвания и иновации. Между 2021 и 2025 г. програмата е одобрила над 22 500 научни публикации, включила е над 130 000 изследователи в дейности по повишаване на квалификацията и е допринесла за над 10 000 иновативни продукта и приложения на интелектуалната собственост.

По програмата NextGenerationEU са подкрепени над 10 000 малки, средни предприятия и стартъпи. Паралелно с това са мобилизирани инвестиции за 58 милиарда евро, от тях близо 12 милиарда са под формата на грантове, проекти за декарбонизация, производство на батерии и възобновяем водород.

През 2025 г. държавите членки и регионите са получили 3,3 милиарда евро по политики за достъпно и устойчиво жилищно настаняване, 14,5 милиарда евро за адаптация към климата и управление на риска от бедствия и 3,1 милиарда евро за устойчивост към водите. 

Между 2021 и 2025 г. бюджетът на ЕС е подкрепил допълнителни 1 434 мегавата капацитет за възобновяема енергия, широколентов достъп за над 335 000 жилища и над 1 000 километра нови, модернизирани или модернизирани пътища из цяла Европа.

Общата земеделска политика е насочила през 2025 г. за препитанието и продуктивността в селските райони 53,2 милиарда евро, достигнали до 5,5 млн. фермери.

Грешката не означава измама

От Европейската комисия остро се противопоставят на термина грешка и уточняват, че това не означава автоматично измама или разхищение. „Повечето грешки и нередности са неизмамни по своя характер, а съответните проекти продължават да постигат положителни резултати в съответствие с целите на политиката на ЕС“, аргументират се в свое съобщение до медиите от пресслужбата на Урсула фон дер Лайен.

В мотивирания отговор прозира още обяснението, че за да защити бюджета, Комисията работи с тези, които изпълняват бюджета на ЕС на място – а именно самите страни-членки и нейните бенефициенти. В процеса на контрол силно се разчитало на експертизата на и други партньори, освен на нейните собствени контролни експерти и одитори. Комисията също така повишава осведомеността за правилата за финансиране като директно се обръща към бенефициентите на финансиране от ЕС чрез кампании, работилници и други информационни дейности.

Като доказателство за прекия контрол и взаимопомощ между финансиращи институции и получатели, Брюксел казва, че са направени само през миналата година са направени корекции по мерки на стойност 9 милиарда евро, включително прекъсвания и спиране на плащания.

Германия последва Белгия и блокира сделка с китайска компания

Германия последва примера на своята съседка Белгия като блокира продажбата на своя компания на китайци. От съобщение на правителството става ясно, че е спряна сделка на логистична компания с държавната корабна Cosco. Мотивите на Министерството на икономическите въпроси са същите като на белгииците– запазване на национален суверенитет и страх да не попадне чувствителна информация в ръцете на китайските власти.

В официалния мотив на Берлин се казва, че евентуалното преминаване на германското дружество под китайски контрол би увеличило зависимостта и би застрашило устойчивостта на веригите за доставки в Германия и ЕС".

Още по темата: 

• Европа пренаписва играта под натиск | 3e-news
• „Една Европа, един пазар“, но и един страх: Брюксел ускорява курса към суверенитет | 3e-news

Cosco планираше да придобие 80% дял в базираната в Хамбург логистична компания Zippel. След подаване на заявлението от Германският орган по конкуренцията за заявили, че дават съгласие за продажбата, но националната сигурност не е в нейните компетенции. От Zippel изразили съжаление, че продажбата няма да се осъществи. Същевременно заявяват, че според тях взетото решение е било правилно.

През лятото белгийското правителство също сложи пръст и блокира сделка за придобиване на местна хеликоптерна компания от китайци. Базираната в Остенде транспортна фирма Noordzee Helicopters Flanders и ирландската GD Helicopter Finance (GDHF), дъщерно дружество на китайската група GDAT, така и не стигнаха до финална продажба. Сделката разбуни духовете и принуди държавата да създаде разследващ комитет, който да каже дали със финализиране на сделката няма да се наруши по някакъв начин националната сигурност и дали наличният капитал от неевропейски организации може да причини геополитически рискове. В заключение, излязло през август, комисията видя  "рискове за националната сигурност и стратегическите интереси на Белгия".

Белгийската компания разполага с 400 служители и 30 хеликоптера, който обслужват нефтени и газови платформи, офшорни вятърни паркове и друга критична инфраструктура. Наред с това нейните специалисти разполагат с чувствителна софтуерна информация и знания за други вятърни паркове и съоръжения в Европа. Всички тези данни щяха да попаднат китайски ръце чрез придобиването.

Белгийски и нидерландски медии коментират, че отхвърлената покупка е е считана и за рискова белгийското Министерство на отбраната. През миналата година компанията е закупила 20 нови хеликоптера Airbus. Ако сделката станеше факт, китайската компания щеше да получи достъп до белгийските военни хеликоптери и редица изпълнявани поръчки като подизпълнител.

Случаят бе сигнал за други бъдещи сделки в Европа и червена лампа за европейските институции. Експерти предупредиха, че подобни сделки може дадат ценна информация за европейската индустрия на техни преки конкуренти каквито са американците и китайците. А чрез компании като Solvinity и Noordzee Helicopters Flanders - достъп до редица правителствени системи и досиета на милиони потребители и правителствени сайтове.

С действията на двете европейски страни се дава ясен знак към Европейската комисия, че трябва да се защити още по-яростно националния суверенитет на Европа. Блокираната сделка идва в момент когато европейският комисар Марош Шевчович е на ключова визита в Пекин за бъдещето на търговските отношения между ЕС и азиатската страна.

След месеци преговори, европейският комисар се надява да постигне пробив в търговските отношения с Китай по време на среща със своя колега Ван Вентао. Европейският дипломат определя визитата като „изключително важна“, а нидерландски медии допълват, че със сигурност няма да е с атмосфера на чаено парти.

Една от целите на визитата е да се постигнат конкретни мерки срещу търговския излишък. В момента търговията между ЕС и Китай се характеризира с голям дисбаланс. През 2025 г. търговският дефицит дори достигна почти 1 млрд. евро на ден. Една от причините е, че Китай произвежда значително повече от Европа, на по-ниски цени и с огромен свръхкапацитет. В резултат на това изнася големи количества стоки за Европа. Обратното се случва много по-рядко, тъй като китайската индустрия все по-често произвежда високотехнологични продукти.

Еврокомисарят по търговията се надява да се върне от Пекин с proof of concept – конкретно договорено решение, което да обхваща три ключови въпроса, свързани с китайския износ в ключови индустриални сектори, конкретни начини за увеличаване на износа на европейски стоки за Китай и яснота около китайските ограничения върху износа на суровини, и по-специално на редкоземни елементи.

Професорът по международна икономика в университета в Гронинген Стивън Бракман коментира пред bnr.nl, че очакваният резултат няма да бъде непосредствено изготвяне на списък с ограничения, а по-скоро продължаване на диалога между двете страни. „Ако това се случи, самата среща вече може да се смята за успешна. По този начин може да се стигне до сделка. Европа посочва проблем, който изпитва, а Китай може да реагира на него. Китай също няма интерес от нова търговска война”.

Германия е силно притеснена от евтините автомобили на Китай . Натискът върху германската автомобилна индустрия е голям. Основната причина е вносът на по-евтини хибридни автомобили. Според Бракман китайците са получили повече време, за да тестват автомобилната си индустрия на вътрешния пазар и да изградят стратегия преди да започнат да изнасят продукцията си в чужбина. Германците реагирали твърде късно на навлизането на китайските автомобили.“

На 5 октомври Германия и Франция изпращат писмо до Европейската комисия за бъдещето на индустрията. „В него Китай не е споменат, но всички знаят, че става дума за този въпрос става дума за Китай. Мерц и Макрон настояват за ново „търговско оръжие“ срещу нелоялните търговски практики. В писмото си те формулират искането: „Държавите от ЕС трябва да действат заедно срещу държави, които се държат некоректно в търговските отношения.“

Зад кулисите в Брюксел расте безпокойството, тъй като прочутата „базука“ според френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц вече не е достатъчна. Тази позиция придобива значителна политическа тежест, тъй като планът вече е подкрепен с общ френско-германско подписване.

В настоятелно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен те настояват за надежден инструмент, който в краен случай да позволява дадена държава да бъде изцяло изключена от европейския пазар. „За да може тази икономическа базука да бъде заредена бързо, Париж и Берлин искат традиционният процес на вземане на решения в Брюксел да бъде радикално променен.

За подобни чувствителни геополитически решения е необходимо трудно и продължително постигане на мнозинство от държавите членки. Новото предложение обръща тази логика: мерките влизат в сила незабавно, освен ако мнозинството от държавите изрично не се противопостави.

Евтини китайски стоки заливат ЕС, но как се рециклират

Случайно посещение в белгийски контейнер парк служител разказа, че за някои вносни китайски стоки не могат да се рециклират или се трупат накуп в един ъгъл, или се горят.

Европа от няколко години е отворила няколко фронта срещу инвазията на нискокачествените китайски стоки в защита на конкурентоспособността. Едно посещение обаче в градски контейнер парк за сметосъбиране показва, че стоките от онлайн магазините като Temu, Shein, Aliexpress крият още една невидима опасност – рециклирането.  

Снимка: Личен архив

Контейнер паркът като депо от огромни метални шкафове. В Белгия всяка едно населено място разполага с такова място, на което илюстровано показва всеки боклук за коя секция е. Въпреки графичното оформление армия от добре информирани служители кръжат, дават съвети и напътстват заблудени белгийци. Защото, всеки правилно сортиран грам е ценна суровина, спестено евро за федералния бюджет и по-малко отделени емисии за изгаряне.

Кухненски уреди, градински маркучи, поливни системи, всякаква градинска техника ежедневно пристига с тонове. Някой от тях, като тази стара поливна система на снимката, са направени от материали, които при рециклиране замърсяват суровините и не стават за повторна употреба, разказа в разговор с мен служител на контейнер парк, чиято роля е да следи на място дали правилно се разпределят отпадъците от посетителите.

Засега такива стоки не се събират отделно, а единственото решение е да се поставят в чували за директно горене в инсталираните на място пещи. Това от своя страна води до друг проблем, отделянето на допълнителни количества въглероден диоксид в атмосферата.  

Служителите на центровете за сметосъбиране са изправени и пред друг проблем – много от битовата техника, която се донася не винаги е подходяща за изхвърляне в контейнери за твърда пластмаса. Част от нея впоследствие се отново ръчно разпределя, защото създава проблем за компаниите, свързани с рециклирането. Засега подробни инструкции няма, информационни етикети – също. Надеждата на белгийските служители е, че с очаквано пускане на апликация ще улесни тяхната работа. А дотогава обемът от неподходящи китайски стоки ще нараства, броят на върнатите посетители с неподходящи стоки -също, а с това и ежедневната работа на контейнерните работници. Но да се върнем на моя случаи - от въпросната поливна система би могло да се използва единствено пластмасовата синя и зелена дюза. Условието е обаче предварително всеки елемент да се разглоби, да се почисти от замърсения кабел и повторно да се донесе. А сега за миг си представете, че имате за изхвърляне и разглобяване стотици метри от тази система. 

Към новите технологии и силата на изкуствения интелект се е насочила само една белгийска община - Митйесланд (Meetjesland). Пред национална телевизия през лятото директорът на комуналното дружество Ким Мартенс разказа, че всеки жител при колебание може да публикува снимка с боклука си и AI ще го посъветва в коя от разноцветните торби да попадне. Така вероятността да се сгреши се свежда до минимум. Надеждите са, че до 2030 година ще бъдат двойно намалени количествата, които месечно изхвърля едно домакинство от 122 на 90 килограма за жител.

Как ще се рециклират тези нискокачествени китайски продукти е въпрос, който стои и пред регулаторните власти на ЕС в Брюксел. Европейската търговска асоциация за химическата промишленост Cefic вече е поставяла с други казуси същия въпрос и е направила предложение за ревизия на цялостния процес по веригата – от отделните домакинства до методиката за рециклиране в химическата индустрия. Според нея чрез значително увеличаване на процента на рециклиране Европа може значително да намали своя отпечатък върху околната среда, да намали зависимостта си от необработени пластмаси и да допринесе за по-устойчиво бъдеще.

Компании в химическата промишленост на Белгия и техни западни колеги също са поели ангажимент за разработване на технологии и проекти за химическо рециклиране на подобни китайски пластмаси, но това е още в тестов период.

В началото на септември пък се появи информация, че Компанията Denovia е разработила технология за молекулярно рециклиране, способна да разгражда трудни за преработка полиестерни отпадъци обратно до химическите градивни елементи. Всяка година в световен мащаб се произвеждат над 400 милиона тона пластмаса, а едва малка част от нея се превръща отново в използваеми материали. Прогнозите сочат, че до 2040 г. , при тези темпове, глобалните разходи за събиране и обезвреждане на пластмаса ще достигнат 140 милиарда долара годишно.

27-те страни членки на ЕС в рамките на Комитета на постоянните представители (Coreper) също мислят в тази насока и в началото на годината подкрепиха предложение на Европейската комисия за химическо рециклиране, въпреки изказани възражения относно енергоемката природа на тази технология.

В рубриката „Индустрия на фокус“ вече сме ви разказвали за процеса, който разгражда пластмасата до нейните базови молекули (мономери), позволявайки създаването на "чиста" пластмаса с качество на първична суровина. Индустрията разглежда технологията не като заместител, а като допълнение към механичното рециклиране за отпадъци, които са твърде замърсени или сложни за традиционна обработка.

Технологията може да е решение на за европейските бюрократи, но за бизнеса е допълнителен камък на шията и многомилионни инвестиции в технология. Въпросът засега стои отворен както и купищата китайски боклуци по контейнер парковете на Европа.

Нидерландия заговори за квантова енергетика

Нова стратегия, с хоризонт 2035, година очертава възможности, но и рискове

Квантовите технологии предлагат огромни икономически възможности, но същевременно създават и нови рискове за сигурността. Затова нидерландското правителство иска да ускори развитието им като едновременно с това защити обществените ценности, сигурността и стратегическата автономия на страната.

Целта е Нидерландия да се превърне в лидер в областта на квантовите технологии до 2035 г., да ограничи зависимостта си от квантови приложения и технологии извън ЕС и да изгради устойчивост срещу потенциални заплахи за сигурността. Това е заложено в нова Квантова стратегия, изпратена днес за гласуване в парламента от министъра на икономическите въпроси и климата Хелийн Хърбърт и държавния секретар по дигиталната икономика и суверенитета Вилемин Аердтс.

Стратегията е одобрена от Министерския съвет и е разработена от Министерството на икономическите въпроси и климатичната политика от името на министрите на външните работи, отбраната, финансите, инфраструктурата и управлението на водите, правосъдието и сигурността, образованието, културата и науката, здравеопазването, социалното благосъстояние и спорта, както и на държавния секретар по вътрешните работи и отношенията на Кралството.

Квантовите технологии от лабораторията към енергетиката

По-добри лекарства, по-ефективни батерии и по-точна навигация. Квантовите технологии имат потенциал да променят редица стратегически сектори – от енергетиката и здравеопазването до логистиката и отбраната.

Квантовите системи могат да позволят изчисления, измервания и комуникации, които са значително по-бързи, точни и сигурни от възможностите на днешните технологии. За енергетиката това отваря перспективи за по-сложни изчисления и моделиране, разработване на нови материали и батерии и оптимизиране на системи, които стават все по-зависими от данни, мрежи и гъвкавост.

Нидерландия вече има силна международна позиция както в научните изследвания, така и в развитието на квантовата индустрия. Квантовите технологии са сред приоритетите на Националната технологична стратегия. През последните години са осигурени 614,9 млн. евро по линия на Националния фонд за растеж за проекта Quantum Delta NL, който е насочен към развитието на квантовия сектор в страната.

С новата стратегия правителството иска да превърне тази научна и технологична база в конкретни пазарни приложения. Сред мерките са проучване на допълнително публично и частно финансиране, подкрепа за научни изследвания и активна роля на държавата като първи купувач, клиент и партньор в областта на квантовите технологии чрез новата Национална агенция за разрушителни иновации (NADI).

Квантовата надпревара носи и рискове за сигурността

Както при всеки технологичен пробив, квантовите технологии създават не само възможности, но и рискове. Един от най-сериозните е свързан с информационната и киберсигурността.

Квантовите компютри в бъдеще могат да бъдат използвани за разбиване на съществуващи криптографски технологии. Това би могло да даде достъп до чувствителна информация и да създаде заплахи за критична инфраструктура – включително за системи, от които зависят енергетиката и други жизненоважни сектори.

Стратегията определя и подхода на правителството към тези рискове. Той включва отговорно разработване и използване на квантови приложения, включително във военната сфера, в съответствие с международните и европейските договорености.

При разработването и използването на квантови технологии правителството поставя като отправна точка и защитата на основни права, включително недискриминацията и равнопоставеното третиране.

Нидерландия и нейните предишни правителства на Марк Рюте и Дик Схоф първи в Европа заговориха за национален суверенитет в технологиите, икономиката и иновациите. Дори в различни периоди бяха стартирани редица проекти за разработване на собствени продукти, с които да се откъснат от зависимостта на САЩ.  Независимо от политическите си различия някои от министрите споделяха една и съща визия, че дългосрочната политика в иновации и цифрови технологии не е въпрос избор, а необходимост. Затова трябва да се отделят в бъдеще все повече средства в дигитализация и киберсигурност, за да се гарантира икономическа устойчивост.

Един от източниците на финансиране е европейската програма „Цифрова Европа“, по която ще бъдат привлечени 1,7 млрд. евро следващите години. Финансирането е предназначено за малки и средни предприятия, научни институти и провинциални държавни и частни структури, които се нуждаят от допълнително финансиране за иновации в областта на изкуствения интелект, облачните услуги, киберсигурността и цифровите умения. Сред тях са предприятия от промишлеността. 

В друга по-стара стратегия се казва, че плановете са да се стсредоточат инвестиции в 5 области по веригата на военната индустрия, иновациите и знанието. Няма да се щадят средства за разработване на интелигентни материали като композити, 3D печат, космически технологии, квантови, интелигентни системи, технология с изкуствен интелект, дронове, сензори и радари. Освен това нидерландската морска промишленост ще продължава да бъде важен стълб в опазването на сигурността.

The home of the future starts with the roof

The Netherlands launches a national campaign with advice and financial support for energy strengthening of homes. Alongside other Western European countries, measures are being taken in response to recommendations from the European Commission.

The Netherlands is launching a new national campaign under the slogan "Is your home ready for the future?" The government's goal is to help, with advice and financially, with the energy strengthening of 2.5 million homes. By 2030 they are to be renovated and made more resilient to changed climate conditions. According to the government website, 4 billion euros have been earmarked for this purpose.

Step by step

The government advises households that they do not need to do everything at once, but can invest step by step in preparing their homes. For example, they can start by repairing and insulating the roof, the floors or the façade. If there is still doubt about which to do first, the recommendation of state experts is to start with the roof. After the renovation, an additional attic bedroom can be built. At a later stage, the ventilation system can be renovated, which is also important for comfort and a healthy lifestyle.

A special website has been created where homeowners can see approximate calculations, depending on the size of the home, of the possible costs, subsidies or bank loans. On the page, they can make a personal step-by-step breakdown of their investments.

According to Statistics Netherlands, between 2022 and 2025 insulation and heat pumps were installed in just over 800,000 households. The big problem turns out to be rental properties, which number over a million. Among them are many housing cooperatives, whose tenants are low-income and are looking for help to reduce their energy bills.

Along these lines, for people who do not own a home, the government is working with the provinces and has a separately allocated budget. In this year alone, 80,000 households have received advisory and financial support.

At the local level, energy companies and non-governmental organizations are also joining in with their own measures. "Home insulation is an investment in the future that pays off in various ways. This is very important now, when we see that energy prices are rising quickly. With this campaign we want to help homeowners decide what to do first. That is why the practical measures come first, and the financial ones after," the minister responsible for housing policy, Elanor Bukholt-O'Sullivan, said in a brief comment.

Heat pumps

Energy-efficient homes are one of the measures with which the government of Rob Jetten came to power in 2026 and made big promises of change. The heat pump business is counting on them. It is among the outspoken critics of the government, arguing that the central authorities' sluggish action, stifling red tape and lack of long-term vision are hindering the climate transition and the switch from gas and heating oil to electricity.

From insulation to an energy-efficient home

From 2024 to date, one of the most memorable investments in the energy-efficient upgrading of urban infrastructure has been made in Utrecht. The energy company Eneco and the operator of the city's district heating network put a giant heat pump into operation. It uses the treated wastewater of 20,000 households and industrial enterprises. The huge quantity of water from thousands of kitchens and bathrooms enters the treatment plant at a temperature of 12 degrees even in the middle of winter.

The heat pump extracts heat from the wastewater, saves gas for heating and reduces CO2 emissions by 30,000 tonnes per year. With renovation measures and replacement of heating, Eneco hopes to close one of its gas power plants in Utrecht between 2030 and 2035.

So far, this is the only large, comprehensive investment in the country. Other companies have announced that for now they too will hold back until they see clear signals and concrete measures on paper from the central authorities about where the sector will be pushed.

At the European level, besides the Netherlands, in Norway, Finland and Sweden more than half of households already have a heat pump. In France they number nearly 7 million units, and in Italy nearly 5 million. Serious growth has been recorded in Germany, with 528,000. A boost is expected in the coming years in Belgium as well, in view of the decree issued by the government for a mass switch from gas to electricity. Recently, in my correspondence, I described how energy companies are preparing and mapping the settlements where the gas infrastructure is no longer needed and is to be shut down. So far, an obstacle for households remains the high fee of over 1,000 euros for removing the metering device and disconnecting from the central street network.

Beyond the countries mentioned, the European Heat Pump Association (EHPA) has data from 2025 showing that in 21 other member states around 2.9 million heat pumps were sold, 13% more than in 2024, and that their total number reaches 29.3 million. In 2026 the upward trend continues. The association forecasts that the expected rise in prices and the uncertainty around gas and oil supplies will further increase interest in the technology.

And as things look, Europe faces a winter of fierce competition with Asia for liquefied natural gas, and a Strait of Hormuz that is still closed, from which blue fuel cannot be relied upon.

The authoritative Dutch institute TNO does not expect any improvement in the situation, and the Bulgarian expert Boyan Rashev adds to the picture with a comment that the cold is yet to come, the sun will shine for ever shorter periods, rivers remain low, wind is unpredictable, nuclear power plants will largely go into scheduled maintenance and refuelling, and European gas storage facilities are at record lows, only 71.5% full as of 4 October.

Regulations and homes of the future

The measures for homes being taken by the Netherlands, viewed at the European level, are part of a large-scale reform that the European Commission presented at the beginning of the year and at a seminar in Bulgaria, long before the signals of the new, severe gas winter, high fuel prices and looming shock gas and electricity bills.

At the beginning of May, Silvia Rezeshi from the European Commission's Directorate-General for Energy presented a directive on the energy performance of buildings, which concerns four areas: "Renovation", "Decarbonisation", "Modernisation and system integration" and "Supporting measures". It provides that all new buildings owned by public bodies should be energy-efficient from 2028, and this rule will become mandatory for all after 2030. There are also changes regarding energy performance certificates, where a scale from "A" to "G" will be applied, with "A" being the buildings with the best performance and "G" those with the worst. An energy performance certificate is to be issued for new buildings, upon major renovation, upon sale of a property, upon renting out or renewing a lease, and for existing buildings owned by public bodies. Member states are expected to take measures to ensure that the certificates are accessible, and to assess whether financial measures are needed for vulnerable households.