Индустрията се оплака от изкуствен дефицит на тока

Десетки търговци смятат, че на пазара се случва нещо нередно.

Бизнес средата в България се е влошила от началото на годината. Причината за това е спекулативно повишената цена на тока, която големите индустриални фирми купуват от свободно регулирания пазар. Енергията на този сегмент се предоставя основно от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток". Търговските сделки се осъществяват или чрез пряко договаряне, или на лицензирани търгове.
22 от най-големите индустриални консуматори в страната се обединиха на конференция днес около становището, че ако продължи тази енергийна политика, ще се стигне до загуба на конкурентоспособност и закриване на производства. Тяхното настояване е да се отменят последните тръжни процедури, свързани с доставката на електроенергия за първото полугодие на 2012 и да се организират нови с участието на бизнес-потребителите.

Прочетете цялата история в уеб портала на BG ON AIR >>> Индустрията се оплака от изкуствен дефицит на тока

1:0 за снега, за поредна година

Сняг се сипа на парцали в продължение на цели три дни. Достатъчно да покаже безпомощния облик на институциите. А те както е обичано видяха вината в други, но не и в дефектите на държавния апарат. Снегът паралелно затрупа всички водещи артерии у нас. На „Хемус“ хора бяха принудени да чакат 48 в автобус при тунелите край Ботевград. На „Струма“ пък тирове объркаха и без това натоварения трафик. Каква беше реакцията на държавата. Ами най-лесното.

Вътрешният министър се появи по всички сутрешни блокове на телевизиите и гордо заяви, че ще бъдат глобени шофьорите на тежкотовоарните машини, причинили блокадата на главния път за Гърция.

От Пътна полиция също не останаха по-назад с обвиненията и заявиха, че пътно-почистващата техника е липсвала по пернишките пътища. Борисов и Фандъкова ни уверяваха през лятото, че техниката е подготвена, тренирана и в очакване на първите снежинки. Дори премиерът нареди да се чакат снежинките с метли и снегорини, като паднат да ги ловят още във въздуха. 

Защото, ако прочете, че снегът пак ги изненадал, щял да бъде много ядосан. Явно премиерът нямаше време много за четене, защото търсеше по същото време друг виновник. Преди два месеца в Перник беше убито 18-годишно момиче. 

В разгара на зимния скандал с блокираните пътни артерии, сякаш да отклони общественото внимание от генезиса на инфраструктурния проблем, държавата приковаха вниманието на обществото към евентуалните извършители на убийството. Но за кратко, преди да се стовари щялата обществено-политическа жлъч върху Борисов. За добро или лошо няколко не премерени реплики от страна на премиера отново сякаш се забрави за пътищата, хората и неволите. 

След като стана ясно, че момичето е отвлечено и куче е намерило тялото, премиерът великодушно посъветва вътрешния министър Цветан Цветанов да изпрати „три-четири телешки пържолки“. 

Последва гневна тирада от опозицията, журналисти, общественици започнаха в социалните мрежи подписки под отворено писмо срещу изцепката на Бойко Борисов, бившият премиер Иван Костов поиска публично извинение от трибуната на парламента. И сякаш за пореден път избледня първоначалното намерение за виновните и наказанията. Така, както не чухме да има и наказани шофьори. 

Най-важното е, че майката природа отново се смили над родните управници и си прибра снежинките далеч от родните пътища. Както се казва всяка фъртуна за три дни, или поне до следващата или пък пролетно наводнение. Важното е мандатът да върви и Брюксел да е доволен, независимо на какви начини и цена. 

"Език свещен на моите деди"..., а кой ли ще те съхрани?

"Език свещен на моите деди...". Език свещен, а кой ли ще те съхрани?

Живеем във време, в което всеки ден от изгрев до залез някъде по света излиза технология, която минимизира човешката мисъл. Софтуерните компании разработват продукти, които бавно и постепенно неутрализират необходимостта от разсъждения, ролята на граматиката и междуличностния контакт. Изчезва човешката езикова самобитност, която бива заместена от унифицираните пипала на единния английски език. В това естествено няма нищо лошо, светът се глобализира и е необходимо да можем да се разбираме с хората от другите страни.

Проблемът е в това, че българската образователна система и в частност - училищата, са длъжници на предците ни за съхранението на езиковата съкровищница. Осъзнавам, че с казаното си печеля не един враг сред учителите, но истината боли и трябва да се казва. Нека да не си затваряме очите и да си признаем, че не са много училищата, в които след девети клас се преподава български език както трябва. Масова практика е часовете по роден език да се заместват или в тях да се наваксва пропуснатото по литература. След това, от резултатите на кандидатстудентските изпити е видно до какво води липсата на елементарна и продължителна граматическа подготовка.

А българските ученици имат крещяща нужда от засилена подготовка по български език. Най-малкото, защото се формира поколение, което живее в света на английската терминология, която го залива ежедневно. Дано не се окажа лош пророк, но след години учителите може да се налага да обясняват българската темпорална система, давайки на учениците примери от английския език.

Много често и преди ми се е налагало да прибягвам до следния пример, който лично чух от мой роднина: "Мамо, мамо, пастни ми джакета, че френдовете няма цял ден да ме уеитват" (което преведено на български от български значи: "Мамо, мамо, дай ми якето, че няма приятелите ми цял ден на ме чакат). В тези случаи, ако родителите, пропуснат да направят словесна корекция на седемгодишното си дете, това задължително трябва да направят учителите по български език.

Някога често се чуваше "Госпожата каза, че това не е правилно". А дали на госпожата вече не й е все едно дали даден изказ е верен или грешен... или тя просто си живее с мисълта: "Колкото ми плащат, толкова пея. Ден да мине, друг да дойде". Само и само шоуто, наречено българско образование, да не спира.

"Vyrvi, narode vazrodeni, kam svetli bydnini vyrvi"!... "Върви към мощната просвета"... -  независимо как - на шльокавица, на цифровица, защо пък не и на англо-маймуница, важното е да се казва, че правим образователни реформи, гледаме в светлото бъдеще, чертаем утопични идеали с позабравени практики, например, като принудим българските висшисти, завършили български ВУЗ-ове, да останат да работят в България.

И така "ще вървим напред" поне още две години. После... ходом, марш! Главата наляво, с десен крак, изпъната вратовръзка. Да не се вижда измачкана престилка!... Напред към европейската наука!

Коментарът е направен за Econ.bg

Колко пъти ви се е случвало да напазарувате и впоследствие да разберете, че сте се прецакали, тъй като конкурентна търговска верига е пуснала същия продукт по-евтино. Оказва се, че и това потребителско терзание има решение и то е част от конкурентната основа между търговските вериги във Великобритания. Впрочем, основните вериги, които се конкурират, са "Tеско" (Tesco), "Азда" (Asda) и "Сейнсбърис" (Sainsbury's). Интересен факт е, че още като влезете на официалната страница на трите вериги, ще забележите, че цената на всеки един продукт е сравнена с тази на конкурентите. Същата тази артикулна съпоставка може да се види дори по щандовете на обектите.

Борбата за привличане на потребители е стигнала дотам, че дори им връщат пари. Как става това? На сайта на "Теско" например, има вграден т.нар. "ценови калкулатор" (на снимката долу). Всеки потребител трябва да въведе няколко данни от касовата бележка и да впише обратна електронна поща за връзка. Компанията сравнява направената покупка с цените на същите продукти в "Азда".

Ценови калкулатор

Ако се окаже, че потребителят е дал повече пари, разликата от същата цена в конкурентната верига се връща под формата на ваучер. Изпраща се имейл на потребителя, който е необходимо да принтира изпратения ваучер.

Ваучер с върнати пари

При следващото пазаруване потребителят трябва да даде ваучера на каса или сам го сканира на машините за самообслужване и по този начин сметката се намалява. Освен това му се удвояват точките в клубната карта - такава, каквато предлага "Била" в България. Функцията й е същата.

Потребителите са облагодетелствани и по друг начин. Водени от философията "и веригите печелят, и клиентите доволни", големите магазини правят драстични намаления на цените на продуктите, в случай, че им изтича годността в рамките на същия ден. И тук е необходимо да направим още едно уточнение. За разлика от нашите вериги, където замазват очите на потребителите с лепнат етикет с актуализирана дата, тук ясно се личат датата на производство и крайният срок. Така например, ако един обикновен сандвич струва 2,30 лева (1 паунд), в края на деня може да си го закупите за 50-60 стотинки. Хем клиентите печелят повече като купуват за малко пари повече сандвичи, хем веригата е доволна, че все пак ще изкара някой паунд, а няма да хвърли артикула за компостиране.

Все пак, ако си купите сандвич и се окаже, че не е по вкуса ви, съвсем спокойно можете да го върнете на касата, да кажете, че не сте удовлетворен от продукта и парите ще ви се върнат в сметката. Законно право на потребителите е в рамките на месец да върнат конкретен артикул срещу касова бележка. Поне аз, възползвайки се от това право върнах 2 телевизионни антени и едно колело и смятам да връщам стоки, докато не попадна на тази, която отговаря на критериите ми. Но тъй като има много да се учим, а в Европа връщането на стока е обичайна практика, нашите продавачки, поставени в такава ситуация, не трябва да гледат като ударени със закачалка и гневно да мърморят, а да проучат как се обслужват клиенти на запад.

И като говорим за манталитет на обслужване реших да направя един опит. Отидох в магазин в събота, 10 минути преди да затвори. Първото нещо, което ми направи впечатление, е, че продавач-консултантът стоеше така, сякаш има още час работно време. Трябваше ми разклонител, човекът отиде да се рови по складовете, оказа се, че точно какъвто искам няма. И за да ми бъде полезен, предложи ми вариант да проверя в конкурентния отсреща магазин, тъй като преди време виждал такъв. С обясненията си човекът остана близо 20 минути след работното време. Ето заради това вериги като "Теско" например, не си дават зор да откриват обекти у нас, защото просто ще бъдат съсипани от глоби заради лоялната си политика към клиентите.

Коментарът беше публикуван в Econ.bg

Има нещо гнило... във Великобритания*

Медиен скандал разтресе първо Великобритания, а след това и целия свят. 168-годишният таблоид News of the World, част от компанията "Нюз Корпорейшън" на Рупърт Мърдок, е извършвалнезаконно подслушване на гласовите пощи и телефоните на редица известни личности, стана ясно наскоро.

Шокът за британците обаче дойде, когато се разчу, че журналистите от медийната империя на австралиеца са дръзнали да подслушват и изтриват съобщения от телефона на 13-годишно момиче, което по-късно беше намерено убито. Действията на репортерите са дали напразни надежди на родителите, че детето е все още живо.

Скандалът около "Нюз Интернешънъл" (британският клон на компанията "Нюз Корпорейшън") от чисто обществен прерасна в политически, след като гръмна новината, че са били подслушвани разговорите на бившия премиер Тони Блеър и кралското семейство. След това последва и изненадващото закриване на News of the World.

В неформален разговор банков служител ми сподели, че хората до такава степен са потресени, че дори не знаят какво да мислят. "Вие, медиите, сте вперили поглед в следващата стъпка на австралиеца, какво ще направи парламентът и доколко това ще се отрази на имиджа на премиера Дейвид Камерън. Постоянно задавате въпроси, питате как се чувства семейството на момичето... Ами поставете се на тяхно място, както и на хилядите засегнати, и ще намерите отговор", каза банкерът.

Проблемът на пръв поглед предизвика обществено-политическа криза във Великобритания. Всъщност кризата се оказа дълбоко социална - тя разклати естествените човешки морални ценности.

Светът все още се лекува от световната икономическа криза, тръгнала след банкрута на най-голяма инвестиционна банка в САЩ - Lehman Brothers през 2008 г. 3 години по-късно можем да говорим и за друга световна криза - този път в "четвъртата власт". Първите сигнали, че са необходими спешни мерки за справяне с "болестта", дадоха британците, и то буквално часове след като "духът беше пуснат от бутилката". Австралия също заговори за промяна на медийните закони. В САЩ пък ФБР пое случая. Конгресмени се надпреварваха да дават предложения за разследване на бизнеса на Мърдок отвъд Океана.

Британският парламент от своя страна окончателно сряза мераците на магната да придобие контролния пакет на телевизията „Би скай би". Самият премиер призова за създаване на нов орган, независим от правителството и новинарската индустрия, който да регулира вестниците, на мястото на Комисията по жалбите срещу печата. Въпрос на дни е да видим дали ще бъде създаден такъв орган, който да сложи ред и да въведе контрол над журналистическите своеволия.

Скандалът отвори и друга язва на Острова, която също толкова трудно ще бъде излекувана. Тотално е разрушено доверието на хората в полицията. Арестите на "дясната ръка" на Рупърт Мърдок - Ребека Брукс, и други приближени и работили през годините за News of the World, едва ли ще накарат обикновените британци отново да гледат с респект и благоговение към служителите от Скотланд Ярд.

Има едно неписано правило, от което се водят поданиците на Кралицата. За тях максимата "safe and security" (сигурност и защита) е като основен фундамент, който изгражда обществените правила. Този фундамент обаче силно се пропука, след като стана ясно, че и лондонската полиция е "вътре в играта". Органите на реда са ползвали услугите на 60-годишния Нийл Уолис, бивш заместник-главен редактор в таблоида, като ПР-консултант. Нов студен душ за хората. Оставката на началника на Скотланд Ярд комисар Пол Стивънсън едва ли ще направи проблема по-малък. Месеци наред местната полиция тръбеше с гордост, че е успяла по брилянтен начин да се справи с организацията около сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън. Ласкавите думи за работата на полицаите им вдъхнаха увереност да твърдят, че светът може да е спокоен по време на Олимпиадата в Лондон през 2012 година. А дали ще е така наистина?

"Има нещо гнило в Дания", е казал Шекспир. Днес можем да коментираме, че има много гнило във Великобритания. Две важни събития догодина отново ще съсредоточат световното внимание към страната - лятната Олимпиада и честванията по случай 60-годишнината от началото на управлението на кралица Елизабет II. Политиците и медиите имат точно година, за да изчистят гнилия плод и да разкрият добрия образ на Острова.

*Има нещо гнило във Великобритания - перифраза на известната реплика "Има нещо гнило в Дания" от шекспировото произведение "Хамлет" - бел.ред.

PS! Коментарът ми беше предоставен специално за Econ.bg 

Рим - пресечна точка на изискания Запад и българо-ориенталските нрави

Великият Рим, който привлича милиони туристи, се оказа малко и средноевропейско градче, което e кръгла нула без древноримските камъни. Ако си мислите, че ще видите град с нощен живот, надежда всяка тука оставете.

Три дни са предостатъчни да обиколите италианската столица. Когато за първи път стъпих там си мислех, че ще видя процъфтяващ град, подреден с изящна инфраструктура. Ако я сравняваме с нашите съвременни руини по столичните улици, италианците са на светлинни години напред. Но, ако вземе за пример британците, съвременните аполоновци просто могат да дишат праха на островитяните. 

Високи сгради, еднотипни, чак да те хване депресията колко си малък сред издигнатата купчина гранит. И навсякъде капаци – затворени, полупритворени. Нямаше сграда, на която да не беше поставена ролетна плътна щора. Дори най-новите здания – прилежно санирани, естетично декорирани, и пак със щори. Някой пък имаха и от двете едновременно. Сякаш обитателите се криеха от някой или нещо. Не ми се вписваше в представата италианците са прикрит народ, но явно всяка нация си има своите малки тайни. 

Още не отърсен от шока с щорите, ето че пред мен лъсна поредната скрита същност на световноизвестния град – издраскани стени, графити под път и над път и много просяци. Ако имаше и кучета по улиците, щях да кажа, че се намирам на българската Сточна гара, а не под портите на колизеума.

Като стана дума за просяците, няма как да не се сетим за техните „улични побратими“ амбулантните търговци. Е няма такова нахално племе, нашите моркови да гризат. Десетки мургави търговци влачат едни и същи артикули – ако е хубаво времето – шалове, при лошо – чадъри. Ако се движите с дама в групата, ще ви се наложи да изтърпите наглите мургавелчовци, които дават мило и драго да пласират някой тъп, пъстроцветен шал.

Преди да стъпите на италианска земя, хубаво е да предвидите, че ще са ви необходими поне 200 евро само за културни мероприятия. Всеки музей или галерия има входна такса, която варира средно между 7 -15 евро. Ако искате да видите колизеума отвътре, пригответе си 12 евро.

В Италия има и такива „мили“ дами, които пред вратите на Ватикана ви предлагат „дружелюбна оферта“ срещу близо 100 евро да бъдат ваши гидове сред папските обекти. Не им вярвайте. Като аргументи ще ви изтъкнат, че благодарение на тях ще успеете да посетите повече обекти и да получите повече информация от останалите туристи. Истината обаче е коренно различна.

Входна такса има, ако решите да посетите музейната експозиция на Ватикана. Срещу вход от 7 евро и допълнителни 3 евро за аудио устройство, може да обогатите културата си за папските одежди, или да видите многобройните подаръци на папите. До самата кула на Ватикана също има вход – 7 евро, ако решите да ползвате асансьор и 5 евро – ако се качите по стълбите.

За повечето туристи папската държава е притегателен център на внимание. Аз лично намерих друг обект, който ме плени - Фонтанът ди Треви. Построен през 1762 г. от Николо Салви. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето.

Поверието е, че ако се хвърли човек монета в него, някой ден ще се върне отново в този град. От дясната страна на фонтана има голяма ваза. Още по времето когато се е строял фонтанът от същата страна е имало една бръснарница. Уикипедия разказва за обекта, че бръснарят постоянно упреквал архитекта, че фонтанът трябвало да се направи иначе, че някоя статуя би стояла на друго място по-добре и т.н.

Николо Салви изработил мраморна ваза точно срещу бръснарницата, и ако се застане от мястото където е била разположена,  ще се види, че тази ваза скрива целия фонтан.