Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

събота, 16 юли 2022 г.

Една история за солидарност

Това е една история за солидарност, за това как Белгия мисли за своите съседи, защото е „в една лодка“ в борбата с енергийната криза.  

PHOTO: www.offshore-energy.biz
Неяснотата около газовите доставки и спрения транзит по „Северен поток“ изправя на нокти европейския континент. В региона на Бенелюкс сякаш Белгия и Нидерландия може да гледат по-оптимистично за тази зима. Белгийците са много по-малко зависими от руския газ, тъй като основно внасят от Норвегия и Обединеното кралство. Има и терминали за втечнен газ. И както казва министътът енергетиката Тинне Ван дер Стратен и „тъй като „не сме изолиран остров, трябва да подхождаме със солидарност към съседите и да помогнем в тежък момент“.

Става дума за съседна Германия, която е изключително зависима от газовото кранче на Кремъл. Страната, според федералния министър, е подсигурила вътрешното потребление за тазгодишния зимен сезон. От Норвегия са договорени допълнителни доставки на газ. Терминалът в Zeebrugge ще бъде допълнително разширен и ще бъде нагнетен. Към момента терминалът е на 70% запълнен, а графиците за доставки на втечнен газ са направени за година и половина напред.

Оптимизъм се вижда и в погледа на енергийната гилдия, които заедно федералното правителство са единни, че трябва да се мисли не егоистично, а солидарно за съдбата на съседите. "Белгия е в добра позиция, получаваме газ от цял свят. Има тръбопроводи до Великобритания и Норвегия, а в Зеебрюге непрекъснато пристигат кораби с втечнен газ“, казва енергийният специалист Люк Пауълс, цитиран от фламандската обществена телевизия VRT.

И въпреки наглед безпроблемните доставки на газ, не така стои обаче въпросът с електроснабдяването. В страната има разработен план за спиране на две от ключовите атомни централи през тази и следващата година. Енергийната гилдия вкупом с фламандския министър Зухал Демир отправиха апел дали е възможно да се наруши този план и да се отложи спирането на АЕЦ Tihange 2 и Doel 3 за малко по-къснo.

 Операторът Engie обаче e категоричен – нито ден извън графика. На пожар се задейства и местната агенция за ядрена безопасност FANC, която паралелно ще проучи дали удължаването на живота на Tihange 2 е възможно с оглед на ядрената безопасност. От своя страна Engie многократно са заявявали, че удължаването е неправомерно.

На този етап изглежда, по думите на властите, че газ и електроенергия за собствени нужди са осигурени. Притесненията са, че не могат да помогнат на съседите, защото всички в са в „една лодка“ и трябва да действат солидарно.

петък, 15 юли 2022 г.

Нов „зелен“ далекопровод в Белгия чака своето светло бъдеще

Снимка: Авторът
През 2019 година Белгия започва работата по изграждането на нов далекопровод „Вентилус“, по който да пренася произведената енергия от вятърните турбини в морето. Планът е стълбовете да се разположат по цялото протежение на Западна Фландрия, та чак до крайбрежието на Де Пане, където в бъдеще се планира нов вятърен парк.

 

„Винтилус“ е проектиран като резервен вариант на съществуващия „зелен“ далекопровод “Стевин“ и да действа като подсилваща връзка в електроенергийната система на кралството.

 

„Проектът е от решаващо значение за страната, защото при евентуална авария на „Стевин“ ни очаква каскада от неприятности по цялата система, както за цялото крайбрежие, така и за вътрешността на страната“, коментира за фламандската телевизия VRT енергийният експерт Йоанес Лавейне.

 

Маршрутът пресича Западна Фландрия от север на юг, от Зеебрюге до Авелгем. Още от самото начало операторът на мрежата Елия и фламандското правителство , че може да има да недоволство от местното население по протежението на трасето, забавяния на срокове и обжалвания. Въпреки това проектът стартира.

 

Стартират очаквано и протестите на местните, подкрепени от кметове. Хората се страхуват от ефекта на магнитното лъчение върху здравето. Те цитират проучвания, според които има риск да се увеличи заболяваемостта от левкемия при малки деца.

Обединени от общите опасения хората правят граждански сдружения и инициативни комитети с подкрепата на местните власти. Искането е проектът да спре или жиците да бъдат поставени под земята. В мотивите си те изтъкват практики от съседна Германия където стотици километри жици са положени безопасно под земята.

Проектът е от жизнено важно значение за страната и оглед на очертаващия се газов недостиг заради войната с Украйна и политиката на Русия по отношение на Европа. Строителството няма как да започне отначало, категорична е фламандският министър на енергетиката Зухал Демир. Все пак тя лично се ангажира да види възможностите за корекция на проекта. Назначава специално за целта свой заместник, който да съгласува позициите на оператора Елиа и не недоволните жители. Изготвен е доклад, който категорично доказва, че няма шанс проектът да се промени. Изводите са, че ако трябва да се променя, всичко трябва да започне отначало.

„Казват Германия? Там може да се полагат кабели под земята, тъй като по тях тече постоянен ток. При „Вентилус“ не може, защото имаме променлив. Проблемът е, че текущата DC технология не е съвместима с условията за безопасност. Освен това подземните трасета за постоянен ток са по-скъпи, необходими са допълнителни станции за преобразуване, допълнителна работа по изкопи, отчуждаване на още терени, а всичко това води до забавени срокове“, посочват експертите в доклада.

Кога в крайна сметка ще бъде готов далекопровода? Ако питате операторът Елия, възможно най-скоро. И все пак първоначалният план беше тази година да получи разрешение и да се строи три години. Заради протестите и обжалванията очаква се той да тръгне до година и половина и оптимистично да бъде пуснат в експлоатация до 2030 година.

четвъртък, 14 юли 2022 г.

Белгийски министър с апел: Нека не спираме сега АЕЦ Doel 3

Photo: ANS.org
Проблемите с газовите доставки от Русия може да принудят Белгия  да отложи намерението си за затваряне на 2 от ядрените централи. В тази посока бе интервю на фламандския министър на енергетиката и околната среда Зухал Демир за Radio 1, която все повече си задава въпроса дали не е по-добре атомната електроцентрала Doel 3 да бъде оставена в експлоатация по-дълго време. Според приетия през миналата година план на правителството централата трябва да бъде спряна през 2022 година, а АЕЦ Tihange 2 година по-късно.

Намираме се в най-голямата енергийна криза след Втората Световна война, а Русия спря доставките по „Северен поток“ . Като страна трябва да се уверим, че имаме достатъчно енергия."

Според разпределението на отговорностите, фламандските власти отговарят за енергията от възобновяеми източници. В областта се прави всичко възможно, за да се инсталират достатъчно вятърни турбини и слънчеви панели. Ударно вече текат и съответните съгласувателни процедури.

„Но в рамките на 80 дни трябва да затвори АЕЦ Doel 3, малко по-късно Tihange 2. Тези 2 атомни електроцентрали произвеждат повече енергия от всички вятърни мощности и слънчеви панели, които имаме. А очертаващия се недостиг на газ, спирането на централите става проблематично за страната“, казва още министърът и допълва, че допълнителен проблем се явява неяснотата около затварянето на останалите две по-нови АЕЦ - Doel 4 и Tihange 3. Разговори, които води правителството с компанията Engie.

В страната има разработен план за спешни случаи, който Демир искрено се надява да не влезе в употреба. Според него големите потребители на енергия ще бъдат принудени да използват по-малки количества. 

„А като се има предвид, че 80% от тях се намират на територията на Фландрия, това ще доведе до загуба на икономиката, затваряне на мощности и ще пострадат много семейства. Надявам се никога да не прибегнем до този план за извънредни ситуации. Така че, дръжте Doel 3 отворен възможно по-дълго време“, е апелът към правителството на Александър де Кроо.

Зухал Демир като пример посочва тяхната съседка Германия, която планира отново да отвори своите въглищни електроцентрали. „В тази критична ситуация ще направим всичко възможно, за да имаме достатъчно енергия. Апелът ми е: нека разгледаме ситуацията рационално и трезво.

Що се отнася до развитието на мегапроект за високволтов далекопровод в сърцето на Западна Фландрия, министърът казва, че има много протести на жители и кметове, които настояват кабелите да бъдат под земята, а не във въздуха. 

Страховете са, че жиците ще излъчват магнитни вълни, които са вредни за живеещите наоколо. Според министъра, ако проектът бъде спрян, трябва да започне наново – а това значи много загубено време и огромни загуби за инвеститора.

Според приетото на 23 декември 2021 решение страната трябва да е затворила всички съществуващи ядрени блокове до 2025 година. Две от базовите АЕЦ - Doel 3 and Tihange 2 има общо 7 реактора. Те трябва да бъдат спрени от френската компания Engie през 2022 и 2023. Останалите 2 по-нови мощности Doel 4 and Tihange 3 до 2025.

неделя, 10 юли 2022 г.

Войната в Украйна обърка и бизнеса със соларни панели в Белгия

PHOTO: https://www.weforum.org/

Външнополитическата обстановка, свързана с войната в Украйна и затруднените доставки, представляват сериозен проблем за бизнеса със соларни панели. 

Някои фирми дори са принудени да спрат да приемат нови заявки, тъй като списъкът с чакащи е запълнен с месеци напред и практически е невъзможно да изпълнят желанията на клиентите в срок.

Високите цени на електроенергията и примамливата оферта на фламандското правителство със субсидия от 1500 евро, също води до рязък скок в поръчките, пише HLN.

През първите 4 месеца на тази година само във фламандската част на Белгия бяха закупени 50 процента повече слънчеви панели в сравнение със същия период на миналата година.

Но поради дългите срокове на доставка, все повече  монтажни фирми, включително Engie, спират да приемат поръчки, разказа Дирк Ван Еверкорен, директор в компанията, който представлява сектора на зелената енергия. 

„Като се има предвид, че всеки който инсталира слънчеви панели на покрива си преди края на тази година, може да получи премия от 1500 евро. От следващата година тази сума ще се намали наполовина - до 750 евро. Добавете към това и забавяния, свързани с процедурата по кандидатстване. Всички тези спънки ще лишат кандидатите от възможността да получат желаната правителствена субсидия“.

Всеки, които е решил в този момента да постави панели, трябва да се въоръжи с търпение, призовават доставчиците. Доставката може да отнема и до 13 седмици, а преди – не повече от 10 седмици. Не са редки и случаите, при които графикът с чакащи е запълнен до края на годината, така че работата за бранша става практически блокирана за нови желаещи.

Проучване на фламандски депутат показало, че средно 118 дни отнема от подаването на заявление до предоставянето на досие за субсидия. След това, получилите одобрение ще трябва да изчакат още известно време преди да получат парите си. При всички положения, тези, които в момента са решили да се възползват от офертата на правителството, изпускат всички срокове до края на годината. Но като цяло нагласата е, че соларните панели за доходоносна инвестиция, дори на половин премия, казва още Дирк Ван Еверкорен.