Секретни документи за Газа изтекоха от нидерландското МВнР

Поверителна информация за израело-палестинския конфликт е изтекла от Външното министерство на Нидерландия, съобщи телевизионният канал RTL.

Снимка: bbc.com

За пробива е информиран ресорният министър Каспар Велдкамп, който е потвърдил, че  "изключително обезпокоен" от осветляването на 3 секретни документа, свързани с политиката и позицията на страната.

В един от документите ставало ясно, че член на Камарата на представителите е разбрал за свое планирано посещение до Израел, което трябвало да бъде необявено и да се пази в тайна.

Телевизионният канал разказва, че в друг секретен документ се обявява позиция на страната, която публично все още не е изказвана от министерството. В текст се казва, че ситуацията в Газа е „кошмар“, а правителството търсело начини по завоалиран начин да не обиди грубо Израелската държава.

В репортажа се обръща внимание и на факта, че през последните месеци многократно се говори за санкции срещу двама крайнодесни министри от израелския кабинет, но европейските страни-членки не могат да се споразумеят. Самата Нидерландия все още се колебаела. Хага не отхвърляла напълно плана за санкции, но и не се изказвала с категоричност в негова подкрепа.

Поверителните документи предавали информация на дипломати, които описват ситуацията в Газа като "безпрецедентна по отношение на човешкото страдание".  Твърди се, че „Газа се е превърнала в кошмар, а 17 000 гладни деца се скитат без надзор".

Портът в Антверпен регистрира растеж и ще прави завод за екопластмаса

Въпреки продължаващите геополитически и икономически предизвикателства, данните за деветмесечието показват, че белгийското пристанище Антверпен-Брюж регистрира растеж и устойчиви резултати.

Снимки и графика: Пристанище Антверпен

Портът е регистрирал общ товарооборот от 210,5 милиона тона, което е увеличение от 3% в сравнение със същия период на миналата година и е отчетено стабилизиране в сравнение с второто тримесечие.

Meer infortatie (ned)

• Sterke containeroverslag drijft groei Port of Antwerp-Bruges ondanks uitdagende marktomstandigheden
• De eerste fabriek komt in Antwerpen, België, Europa's grootste geïntegreerde chemiecluster

Продължава да расте търсене на контейнерен транспорт въпреки усложнената ситуация в Червено море.

През третото тримесечие е продължила добрата тенденция при обработените контейнери като е отчетен ръст от над 12% в сравнение със същото тримесечие на миналата година. През първите 9 месеца общият капацитет на контейнерите се е увеличил с 6,8% до 10 152 000 TEU (Twenty-foot Equivalent Units - мерна единица за международно корабоплаване. Използва се за измерване на капацитета и отчитане на разходите за контейнерен превоз).

Цифрите още веднъж подчертават устойчивостта на пристанището, което продължава да бъде пионер в сложни времена и да инвестира в ориентирано към целите на бъдещето като зеления преход, иновативни материали и декарбонизацията, казва в съобщение до медиите главният изпълнителен директор Жак Вандермейрен.

Пристанището Антверпен се фокусира върху укрепването на своята инфраструктура и предлагането на устойчиви логистични решения, които допринасят за усилията на индустрията в областта на намаляването на CO₂ и дигитализацията. Дългосрочната цел е да стане климатично неутрално до 2050 година. Вече няколко години портът работи съвместно с университетски учени и тестват иновативни технологии за намаляване на емисиите. Модернизацията по разширяване на порта вървят ръка за ръка със „зелената“ идея и кръговата икономика. За някои от иновативните проекти вече съм ви разказвал в отделни тематични материали през последните години.

•  Пристанището в Антверпен прави кръгова топлопреносна мрежа

• Коридорът „Делта Рейн“ – големите надежди за водородната и CO2 индустрия в Европа

• Пристанището в Антверпен пусна "зелени' автоматични кранове
•    Цифрови радари вече сканират пристанището в Антверпен

Сред последните иновации е изграждането на завод за производство на пластмаса без изкопаеми горива. Партньор по проекта е компанията Vioneo. За производството ще се използва зелен метанол.

Заводът ще произвежда приблизително 300 000 тона пластмаси без изкопаеми горива като по този начин ще редуцира емисиите CO2 с поне 1,5 милиона тона годишно. За изграждането на логистичната база са заделени 1,5 млрд. евро

Първият производствен комплекс представлява инвестиция от 1,5 милиарда евро с възможно окончателно инвестиционно решение (FID) през 2025 г.

Пластмасовата промишленост е изправена пред значителни екологични предизвикателства поради зависимостта си от изкопаеми суровини в производството и липсата на рециклиране в края на жизнения цикъл като само 9-15% се рециклират.

Производството и изхвърлянето на излезли от употреба пластмаси допринасят за 5% от световните емисии на парникови газове, които се очаква да нараснат до 15% до 2050 г., ако не бъдат контролирани. 

Като се има предвид съществената роля на пластмасите в различни сектори, от медицински изделия до опаковки за храни, разработването и комерсиализирането на методи за производство на пластмаса без изкопаеми горива е от решаващо значение за постигане на целите за нулеви нетни емисии до 2050 г.

Модернизацията по разширяване на порта вървят ръка за ръка със „зелената“ идея и кръговата икономика.

Нови пътища без излишни CO2

Един от пилотните проекти в тази насока е изграждане на 350 метрова велоалея изцяло с електрически машини. Очаква се следващите години велоалеите да нараснат значително. До момента пристанищната зона разполага с мрежа от над 200 км. За следващите 10 години в бюджета са заделени 40 милиона евро за подобряване на инфраструктурата.

Ценете водата!

Друг изследователски проект на територията на порта се разработва от химическата промишленост с участието на 12 компании (Ashland, BASF, Bayer, Borealis, Envalior, Evonik, ExxonMobil, Ineos, Lanxess, 3M, Monument Chemical и TotalEnergies). Техните мениджъри искат да видят дали е възможно да се използва по някакъв начин повторно отпадъчните води за битови цели или чрез филтрация за питейни нужди на града.

Участниците в проекта са твърде разнородни, но ги обединява едно нещо – водата в тяхната дейност. Макар и натоварени в своя бизнес те са отделили от своето време за общото благо да помислят за бъдещето на града и в нужда да гарантират, че ще има непрекъснато вода. Затова са и част от проекта CHERISH₂О  като преминат към кръгово използване на вода_, казват от пристанището.

Това е само първата стъпка на проучването. На следващ етап ще се види дали определени вещества в отпадъчните води могат да служат като суровини за други процеси. И накрая, тя ще разгледа правната рамка и бизнес моделите, които могат да се използват за прилагането им в голям мащаб.

Проектът ще струва приблизително 730 000 евро, които ще бъдат разпределени между партньорите по проекта и участващите компании и ще бъдат финансово подкрепени от фондовете на фламандското правителство.

Отделните фази на проекта CHERISH₂О се следят от фламандското правителство, което много залага на него по пътя към изпълнението на дългосрочната програма за адаптиране в резултат на климатичните промени. В нея е заложено, че до 2040 година компаниите трябва да рециклират напълно водата си и да използват възможно най-малко питейни и подземни води.

"Водата е нашият най-голям съюзник и един от най-ценните ни ресурси. Затова трябва да го използваме съзнателно и пестеливо. Правим това във Фландрия с нашия план, наречен „Синият пакт“: Науката е в центъра на нашата политика за водите. Мога само да аплодирам химическия сектор в пристанището на Антверпен, един от основните стълбове на нашата икономика. Защото екологичните трусове като недостигът на вода се превръщат и в икономически", казват от фламандското екоминистерство.

Друг проект е насочен към рационалното повторно използване на топлинната енергия. С участието на ExxonMobil и белгийският национален оператор Fluvius ще бъде изградена вътрешна топлопреносна мрежа, генерирана от остатъчна топлина. Остатъчната топлина ще бъде използвана в общоградската топлоелектрическа мрежа за осигуряване на отопление на няколко квартала в Антверпен. Ако се използва пълният й капацитет, това ще намали емисиите на CO2 с 80 000 тона годишно. 

Откриха в Антверпен оръдие от времето на Наполеон (видео)

Оръдие от времето, когато император Наполеон е открито в тинята на белгийската река Шелда при дренажни дейности за изграждането на нов тунел в Антверпен. Видеокадри може да видите тук .

Снимка:vrt.be

След като било извадено, строителната компания веднага е уведомила общината, разказа пред медиите градският археолог Фемке Мартенс. 

Оръдието е от чугун с дължина над 3 метра и ясно разпознаваема котва върху него. Ето защо веднага разбрахме, че датира от времето на Наполеон. Котвата е използвана от френския военен флот, пояснява археологът как са определили датировката.

С това оръдие се изстрелвали топки с тегло 18 килограма. Обикновено се използва на кораби и стои върху дървена конструкция, която поема отката. Предполага се, че датира от края на 18-ти или началото на 19-ти век.

Както се знае Наполеон е пребивавал на белгийска земя и е изключително важен за историята, тъй като посява семената на Антверпен като модерен пристанищен град. Той е инвестирал много в града като военна база заради ключовото стратегическо местоположение, припомня Мартенс

"Това е уникална находка. Доколкото ми е известно, такова оръдие никога не е било откривано в Антверпен преди. Ще се свържем с колеги в Брюксел, за да видим дали те вече притежават подобно оръдие. В Холандия можете да намерите няколко."

Оръдието ще бъде откарано за реставрация и почистване в общинската археологическа база за по-нататъшни изследвания. Плановете са след време да бъде изложено на открито място, което има връзка с Наполеон, като кея Шелда например, казва Мартенс.

Белгийски министър: Делфините трябва да живеят на свобода, а не в леген

Dolfinarium in Brugge moet dicht tegen 2037

Единственият делфинариум във Фландрия ще трябва да затвори най-късно до 2037 година. Решението е на местното правителство.

Снимка: Boudewijn seapark

В увеселителния парк Boudewijn в Брюж са отглеждани и дресирани 6 делфина, за чието бъдеще в плен от дълго време се водят спорове между собствениците на парка, природозащитни организации и власти. Със всяка смяна на властта се променяли и условията. Така например с предишния местен парламент е било постигнато споразумение да се спре с развъждането на още делфини докато не бъде разширен открит басейн до 2027 г.

Новият министър за хуманното отношение към животните Бен Вейтс е категоричен, че старата договорка си тръгва със старата власт. Новото е, че се слага край на животните в плен. Въпросът не подлежал на обсъждане. "Най-късно до 2037 г. историята на делфините в плен ще приключи завинаги във Фландрия", заявява Вейтс за flandersnews.be.

Неговата позиция е, че не било логично да се държат делфините в плен – само, за да правят някакви трикове за удоволствието на хората. „Не мисля, че това вече е оправдано. Особено когато знаете, че делфините са свръхинтелигентни и чувствителни към стрес. Обикновено делфините живеят в големи групи на площи от стотици квадратни километри, а не в леген".

Изказването му е като мехлем за природозащитните организация, Една от тях - Gaia, която е приела затварянето като лична кауза е доволна и се надява животните в делфинариума най-сетне да се озоват в естествения си хабитат, както е планирано  да бъдат пуснати в гръцки залив, а не в друг делфинариум или открити басейни.

Решението не се приема от собствениците на Boudewijn Seapark, защото те вече вложили милиони евро в изграждането на новия открит басейн, в инфраструктура и в пречиствателни съоръжения.

"Ние държим фламандското правителство да спази споразумението и да ни разреши да завършим проекта си до 2027 г. както е планирано. Не може с всяка смяна на властта да се променят нещата. Всеки гражданин и организация има нужда от предвидимост и надеждно правителство. На практика министър Вейтс пренебрегва съветите на собствените си служби, служители и зоологическата комисия. Той се оставя да бъде принуден от малка група хора, които продължават да упражняват натиск и се оставя да бъде съблазнен да прави изявления за окончателно затваряне, без да има решение за животните“, е позицията на управителите на парка.

Организацията за защита на правата на животните Bite Back, която провежда ежемесечна кампания в делфинариума от 20 години, е доволна от новината. "Щастливи сме и облекчени. Борим се от 20 години да извадим делфините от делфинариума. Мислехме, че корабът е потънал с Кодекса за хуманно отношение към животните, но се радваме да чуем, че министърът е имал смелостта да се върне към това, казва Анте Лайне.

Според сдружението, колкото и да не им се иска ще трябва да почакат още 13 години, преди делфинариумът наистина да затвори, но това пък давало възможност да се види какво ще се случи с делфините. Защото, най-важното е да не бъдат местени в друг делфинариум, а в морето.

Франция разчита на съседите за рециклирането на цветни метали

Франция е страната в Европа с най-висок нетен износ на метални отпадъци, показва направен обширен доклад на консултантската компания Oliver Wyman. Само през 2021 година от страната за рециклиране са изнесени към Белгия Германия и Италия близо 6 милиона тона метали за рециклиране и претопяване. Това огромно количество се налага да бъде транспортирано до съседките, защото на територията на цяла Франция има само един завод.

Снимка: Аудиовизуална пресслужба на ЕК

"Изнасянето на толкова много материал в съседните страни показва, че има проблем с търговския баланс- изнася се много и се внася малко. Същевременно имаме промишлени хидрометалургични съоръжения за разделяне на сплави и можем да се конкурираме с Umicor в Белгия или Aurubis в Германия, отбелязват консултантите.

Още по темата: 

• Повече кръгова икономика за по-чиста природа в България
• Белгийска компания събира стари джапанки за суровина

В доклада се отправя препоръка към правителството да работи в посока, за използване по-добре своите залежи от метали, т.е. рециклирането на металните отпадъци от демонтирането на електрически мрежи, разрушаването на сгради или от автоморги.  

Рециклирането на цветните метали е от решаващо значение за енергийния преход на страната. Индустриална Франция консумира годишно по 257 000 тона годишно. Ако се разкрият повече обекти в самата страна и се удвои рециклирането, страната може да намали търговския си дефицит с 3% и да подобри резултатите си в политиките по декарбонизация, е друга препоръка на доклада.

Един завод в Ланс определено не е достатъчен и за да се насърчи "насърчат индустриалните сектори да събират, сортират метални отпадъци, които да се превърнат в рециклирани суровини", ще бъдат необходими законодателни поправки и да се ограничи износът на метални отпадъци.

Фабриката за рециклиране се управлява съвместно от компаниите Nexans и  Suez,които обяви разширяване на обекта си. Плановете са от 2026 г. да рециклират с 50% до 80 000 тона мед годишно.

Предизвикателствата в Европа 

Насърчаването на кръговата икономика е стратегическа цел на Европейската комисия още от 2020 година с приемането на нов план за действие в тази насока. Документът е един от основните градивни елементи на Европейския зелен пакт.

В плана се казва, че Преходът на ЕС към кръгова икономика ще намали натиска върху природните ресурси, ще създаде устойчив растеж и работни места. Също така създава предпоставка за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за спиране на загубата на биологично разнообразие.

На фона на големите цели, които си е поставика ЕК по отношение на рециклирането, проучване на изследователски център JRC, заедно с университетите в Гент и Маастрихт, разкриват, че само малка част от пластмасите в момента се рециклират. Изводът им е, че рециклирането на пластмаси в Европа е изправено пред значително предизвикателство.

Проучването подчертава спешната необходимост от усъвършенстване на методите за химическо рециклиране, за да се увеличи значително процентът на рециклиране.

Според изчисленията на изследователите процентът на пластмасите, които могат да бъдат рециклирани, има потенциал да достигне 80% до 2030 г., което е значително увеличение от сегашния темп от приблизително 18%.

55 млн. уреди хващат прах по шкафове, тавани и мазета в Белгия

55 miljoen ongebruikte elektrotoestellen slingeren rond in Belgische huizen

55 милиона неизползвани електрически уреди хващат прах по шкафове, тавани и мазета на белгийските домове. Всяко средностатистическо домакинство е наблъскало по килерите 106 уреда, десетина, от които просто си седят неизползваеми, изчислили от компанията за рециклиране на битови отпадъци Recupel.

Със свое изявление фирмата апелира да се предават неизползваемите уреди, защото кръговата икономика има нужда от съдържащите се в тях материали и суровини.

Сред най-честите залежали предмети, без значение дали са счупени или просто са купени и неизползваеми, са диско лампи за настроение, велосипедни светлини, фарове, евтини китайски играчки, различни кабели за телефони и битова техника, стари смартфони, кухненски уреди.

Въпреки че вече не се използват, те остават с години в чекмеджето или на тавана. Причините за това са няколко. Собствениците често казват, че един ден ще ремонтират счупената техника или пък че ги пазят за резервни части. Не са малко и тези, които са заринати с боклуци от сантиментална стойност в миналото.

По време на анкета сред 1600 души, 20% посочили, че не намират стимули да се разделят с уредите. 13% смятат, че рециклирането е твърде голяма разправия и нямата време да се занимават с това, 12 на сто пък въобще не знаят къде да го направят. Сред тях има и такива, които откровено си признават, че не са чували за рециклиране и не знаят, че и това е опция.

Събирането и рециклирането на електрически уреди обаче е важно за опазването на нашата планета. Електрическите материали съдържат ценни суровини като благородни метали, пластмаси, желязо и стъкло. След като попаднат в пунктовете за рециклиране, те отново се връщат в употреба. 90% от електроуредите получават втори живот, разказва в телевизионно интервю главният изпълнителен директор на Recupel Ерик Деует. 

"Като рециклирате устройството си правилно днес, вие допринасяте за утрешното производство на суровини. Колкото повече суровини рециклираме на местно ниво, толкова по-малко сме зависими от силно замърсяващия добив в чужбина",

Ако устройство все още работи, можете да го върнете в магазин за битова техника или на специално място в пункта за рециклиране. "Призоваваме всички да дадат своя принос като почистят шкафове, чекмеджета и тавани и донесат неизползвани уреди в Recupel. Това е малко усилие, но с много голям ефект за планетата", апелират от рециклиращата компания. 

Бедните страни на COP 29 : Все чуваме големи обещания, но нищо не се случва

Надделяващ песимисъм

Вече една седмица в азербайджанската столица Баку се водят преговори и политики за климата. Разочарованието обаче надделява, защото дебатите са в задънена улица. Развиващите се по-бедни страни по-света искат от по-богатите да бъдат увеличени вноските през следващите години. Досега това беше 100 милиарда долара годишно, докато исканията са за 1 трилион. Гласът на богатите икономики заявява, че тази сума е нереалистична. Кореспондентите на телевизиите NoS, VRT и на икономическия онлайн сайт nu.nl отбелязват, че едва на политическо ниво би бил постигнат компронис.

Снимка: Георги Велев, 3e News

Надеждите остават през следващите няколко дни когато на масата на преговорите сядат експертите. Ако и тогава не се постигне споразумение – темата остава отворена за следващия COP в Бразилия.

Журналистите отбелязват в своите материали, че една от причините за трудните преговори, малкото постигнати резултати и почти никакви начертани приоритети се дължи и на страната-домакин и на нейния президент Илхан Алиев.

Избор на страна- домакин

Според обществената телевизия VRT въобще защо се е стигнало до това домакинство за бъдещето на климата, след като се знае, че Азербайджан е силно привързана към изкопаемите горива поради големите си запаси от нефт и газ.

Още в своето приветствено слово президентът нажежил обстановката с думите, че петролът и газът "дар от Бог" и  че страните, които притежават изкопаеми горива и ги комерсиализират, не трябва да бъдат обвинявани.

Белгийският главен преговарящ Петер Уиток отчита слабите резултати на форума и с липата на силни лидери като Урсула фон дер Лайен, Джо Байдън и др., които по-различни причини не присъстват.

Чад и нейните 48 градуса на сянка

За ролята на климата и че бедните страни имат крещяща нужда от всеки допълнителен долар, разказва в своята кореспонденция пратеникът на nu.nl. За събеседник той е намерил представител на държавата Чад. На въпрос дали е оправдано да се искат толкова пари, Умар Гаджи Сумаила отговаря, че „средствата са на живот и смърт“ и малките страни трябва да бъдат взети по-насериозно.

"Стояли ли сте някога температура от 48 градуса на сянка?" С този въпрос Сумаила започва разгоговора и припомня, че през юни 2024 г. в неговата страна е регистрирана тази температура.

"Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени", казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.

Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари.Пари, които Чад няма. "Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни", казва Сумаила.

Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да  помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.

За да направи това, страната се обръща към богатите страни, които имат голям дял от глобалните емисии на парникови газове и следователно изменението на климата. "Всяка година на тази среща на върха чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия", казва директорът.

Парите за климата, за които той говори, са най-важната тема на тазгодишната среща на върха за климата, която сега е в разгара си в Баку. Светът ще трябва да намери компромис за сума, която ще помогне на бедните страни да преминат към чиста енергия, като в същото време ще ги предпази от бедствия, свързани с климата. Според изследвания това изисква най-малко 1 трилион (1000 милиарда) долара годишно от правителствата и компаниите.

Към картината на нуждаещите се медиите разказват историята на Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.

Наводненията също са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем", казва Наурийн.

Две години по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е бавен. "Водата може да е изчезнала, но въздействието не е." Освен това остава да видим дали това ще се случи отново, защото с всеки мусон страната затаява дъх.

Наурийн нарича подкрепата за климата под формата на заеми "несправедлива" и "икономически неустойчива".

"В резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове." Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. "Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно."

Светът използва годишно по 8,7 млрд. тона въглища

Meer Informatie: De wereld wil minder steenkool gebruiken, maar breekt juist records

Светът използва по 8,7 милиарда тона въглища годишно, показват изчисления на Международната агенция по атомна енергетика. След нахлуването на Русия в Украйна Европа премина повече на ток от вятър и слънце и така намали дела на въглищните централи. Не така обаче стои въпроса за страни като Индия където въглищата са въпрос на национална сигурност, коментира кореспондентът на нидерландската медия NoS, който следи от близо конференцията COP 29 в Азербайджан.

Снимка; Личен архив

Една от темите, които представители на 200 държави са обсъдили в рамките на панел е какво стана с предишните амбиции за въглищата, планове и обещания? Например през 2021 г. държавите се споразумяха да "намалят" използването на въглища. А миналата година в Дубай обещаха да се "отдалечат" от изкопаемите горива, припомня медията.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

• Какво се случва с целите от предишния COP 28 и мерките за метана?
• Енергийни експерти на Green Transition Forum: Зеленият преход няма да спре, особено внимание ще се обръща на потребителите и бизнеса

Получава се точно обратното - миналата година светът е използвал рекордно количество въглища. И това няма да се промени нито тази година, нито следващите според МАЕ. Агенцията отчита намаляването на дела на употребата на въглища на Стария континент заради променената ситуация в Украйна, скокът на цените и заради задължението централите да плащат не малки суми за емисии CO2. В Съединените щати пък въглищата не могат да се конкурират с шистовия газ.

Но този спад в Европа е компенсиран с употребата им в Азия. Китай, Индия, Индонезия, Виетнам и Филипините са увеличили използването на въглища. "За тези страни изборът на въглища е въпрос на енергийна сигурност. И тази практика ще продължи, защото тези страни произвеждат на местно ниво и на ниска цена. По този начин те гарантират достъпността и сигурността на доставките на енергията си", казва Жилес ван ден Бекел, енергиен анализатор в Центъра за стратегически изследвания в Хага. По негова информация над 80% от произведените по света въглища отиват в Азия, като само за Китай са около 50%.

Graphic: nos.nl 

Декарбонизирането на енергийния сектор е необходимо, за да може Китай да постигне собствените си климатични цели, като климатична неутралност до 2060 г. Секторът генерира почти половината от общите емисии на Китай. Надеждата и очакванията са, че тези емисии ще достигнат своя пик през следващата година и след това ще започнат да намаляват, разказва кореспондентът на телевизията Лаура ван Мегън.

В момента около 60% от електроенергията в Китай се произвежда от въглища. Всяка провинция е отговорна за собствените си цели в областта на енергийната сигурност и климата. Ако трябва да се направи избор, енергийната сигурност има предимство пред климата, посочва като пример журналистката.

Същевременно Китай влага огромни инвестиции в зелени технологии. Само миналата година страната е инсталирала над половината от всички нови слънчеви панели по света. Този бум на "зелените" технологии е привлекателен за Китай, тъй като технологията се произвежда предимно от китайски компании. Това е модел на приходи за собствената им индустрия, който ги прави независими. И въпреки тези инвестиции, Китай продължава да строи електроцентрали, работещи с въглища. Това отчасти е за подмяна на старите електроцентрали.

Тази година се очаква плато в използването на въглища в световен мащаб. Въпросът е дали ще намалее след това. Това зависи главно от темпото, с което се изграждат ВЕИ централите и АЕЦ. Ако страните увеличат производството на "чиста" електроенергия по-бързо, отколкото се увеличава потреблението на електроенергия, това ще бъде за сметка на въглищните електроцентрали. 

Остава да видим дали срещата на върха за климата в Азербайджан ще предприеме стъпки за сбогом с въглищата. Основната тема там е финансовата подкрепа от богатите страни, за да се помогне на развиващите се страни да станат по-устойчиви и да се борят с последиците от изменението на климата.

Френска индустрия ще има нужда от двойно повече електроенергия през 2050 г.

Френската индустрия ще се нуждае от двойно повече електроенергия през 2050 г., ако иска да постигне пълна декарбонизация, според проучване на мозъчния тръст La Fabrique de l'industrie. В доклада е посочено, че след четвърт век ще са нужни 207 тераватчаса енергия при 103 TWh през 2023 г.

Снимка: Личен архив

Прогнозите са, че електроенергията ще представлява 62% от енергийния микс на френската индустрия през 2050 г. в сравнение с 37% през 2023 г. и 14% през 1970 г., изпреварвайки биомасата, биогаза или водорода, се посочва в проучването.

•    Франция отчита най-високото ниво на произведен ток от 2 години насам
• Франция ще бъде носена от вятъра през следващите години

За да изпълни климатичните цели на ЕС, промишлеността е изправена пред огромно предизвикателство и ще се нуждае от много повече енергия, за да замени изкопаемите горива, които отделят CO2, коментира и специализираната бизнес телевизия Би Еф Ем, цитирана от белгийски вестници.

Паралелно от няколко години страната работи ударно по план строителство на вятърни паркове. Беше приет и нов енергиен закон за развитие на ядрената енергетика. Плановете са първите нови EPR2 реактори да бъдат пуснати в експлоатация през 2035 г.

Изграждането на нови вятърни паркове обаче е затруднено заради мудната бюрокрация. Средно отнема 7 години след получаване на разрешителни, екооценки, становища на различни институции.Инвеститорите се надяват, че с приемането на Закона за развитие на ВЕИ енергията през миналата година ще бъдат премахнати някои пречки, така че да се стартира по-лесно строителството, да се намалят сроковете за одобрение на проектите, както и за обжалвания.

За декарбонизацията на икономиката помогна и Европейската комисия, която одобри 4 милиарда евро в подкрепа на мерки, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове в производствения сектор и подпомагане на прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Помощта ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства в размер до 30% от инвестиционните разходи по проекта. Мярката ще бъде отворена за компании, работещи в производствения сектор във Франция.

Страната е етап на разработване на нови проекти в атомната енергетика, ВЕИ и водния сектор. Работи се по модернизиране на инфраструктурата, високоволтовата мрежа с оглед да издържи на очакваното натоварване с бума на електромобили.

Наскоро френското правителство представи и ново картографиране с приоритетните терени по всички на морски брегове, където ще бъдат изградени вятърни паркове.

Бюджет' 2025 г. на ЕС с фокус към екологичния преход и Западните Балкани

Екологичен преход, цифровизация, миграцията и Западните Балкани са част от приоритетните сфери, на които ще наблегне бюджетът на ЕС през 2025 г., става ясно от разпространена справка на ЕК.

Във финансовата рамка на бюджета за следващата година са предвидени и допълнителна сума от 3млрд.евро под формата на бюджетни кредити, за да се подпомогне засегнатите страни от наводнения и други национални бедствия. Сумата е заделена в специален резерв.

Пари са заложени и за подкрепа на сирийските бежанци в Турция, защита по границите за страните от Западните Балкани. Бюджетът залага и средства за нуждите на Украйна

По време на дежурния обеден брифинг с ЕК, беше зададен въпросът каква е връзката на бюджета за 2025 г. с ключовата програма NextGeneration, която предоставя допълнителни средства за реформи чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

От ЕК заявяват, че ще бъдат подсилени финансовите средства, за да се ускори енергийната устойчивост на ЕС след началото на войната в Украйна. Първоначалният замисъл беше парите по тази линия да бъдат преустановени през 2023, но впоследствие бе решено да бъде удължен нейният мандат до края на 2026 г.

Към 15 ноември 2024 г. Комисията е отпуснала над 269 милиарда евро - 174,69 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 94,71 милиарда евро под формата на заеми) на държавите от ЕС по линия на МВУ, в допълнение към допълнителната подкрепа за други програми на ЕС, които се ползват от финансиране по Next Generation EU. 

Повече информация за отделните средства по пера и програми на ЕС може да видите от разпространената справка на ЕК тук. 

Общата сума на постигнатото споразумение между ЕП и страните членки възлиза на 199,438.4 млрд.евро.

Припомням, че в края на октомври Парламентът настоя за бюджет, който да е насочен към подобряване на живота на хората, повишаване на конкурентоспособността и справяне с настоящите предизвикателства.

Членовете на ЕП определиха общия размер на бюджетните кредити за поети задължения за проектобюджета за 2025 г. на почти 201 милиарда евро, което е с 1,24 милиарда евро повече от предложението на Комисията от миналия юни, съобщиха от пресслужбата на ЕП.

Парламентът иска да стимулира програмите, които са от жизненоважно значение за справяне със здравните предизвикателства, подпомагане на младите хора, на земеделието и селските райони, подпомагане на хора, пострадали от природни бедствия, стимулиране на действията в областта на климата, управление на миграцията и нуждите в областта на сигурността, както и засилване на подкрепата на ЕС за съседните региони, преживяващи геополитически и хуманитарни кризи.

Членовете на ЕП възстановиха предложените от Съвета съкращения на финансирането с 1,52 млрд. евро и определиха бюджетните кредити за плащания на 153,5 млрд. евро.

Според Парламента разходите за изплащане на Европейския инструмент за възстановяване, които са два пъти по-големи от първоначално предвидената сума за 2025 г., не трябва да водят до намаляване на финансирането на основни програми като Еразъм+ или научноизследователската и развойната дейност (НИРД). Членовете на ЕП искат да възстановят съкращенията, направени от държавите членки, на бюджетните кредити, предназначени за тези области, и да използват новия "каскаден механизъм на EURI" (въведен с преразглеждането на дългосрочния бюджет на ЕС). Този механизъм е предназначен за управление на ескалиращите разходи по заеми на ЕС от следващо поколение, без да се засягат ключови инициативи, като се запазва гъвкавостта на бюджета и способността му за реагиране.

Виктор Негреску (С&Д, Румъния), главен докладчик за бюджета на ЕС за 2025 г. заяви по време на гласуването, че с решението си депутатите  изпращат силен сигнал за подкрепа на ориентиран към гражданите бюджет на ЕС, насочен към инвестиции в икономическото развитие и подобряване на живота на хората. „Ето защо искаме увеличение със 110 млн. евро за дейности в областта на здравеопазването, допълнителни 70 млн. евро за Еразъм, 42 млн. евро за защита на нашите граждани от последиците от природни бедствия, допълнителни 96 млн. евро за селското стопанство, 120 млн. евро за хуманитарна помощ и 110 млн. евро за Източното и Южното съседство", предложи той от парламентарната трибуна.

Неговият колега Никлас Хербст (ЕНП, Германия), който е докладчик за другите секции допълни, че "киберсигурността е от жизненоважно значение за институциите на ЕС и продължава да бъде актуална от 2023 г. насам. Друг ключов приоритет е да се гарантира, че институциите разполагат с достатъчно кадри, за да изпълняват новите задачи, като например за прилагането на Законодателния акт за изкуствен интелект. Освен това от съществено значение е подобряването на сигурността на сградите на Европейската служба за външна дейност, особено в делегациите, разположени в отдалечени и високорискови райони. За да се справим с тази задача, е необходимо увеличение на средствата с 37 млн. евро".

Над 90% от бюджета на ЕС финансира дейности в страните от ЕС и извън него, от които се възползват граждани, региони, земеделски производители, изследователи, студенти, НПО и предприятия. За разлика от националните бюджети, бюджетът на ЕС е насочен предимно към инвестиции, за да генерира растеж и възможности в целия Европейски съюз.

В ЕС членуват 27 държави с общо население от 450 милиона души. Като се имат предвид тези цифри, годишният бюджет на ЕС всъщност е сравнително малък - средно 160-180 млрд. евро годишно през периода 2021-27 г. Това е съпоставимо с националния бюджет на Дания, която обслужва 5,6 млн. души, и е с около 30% по-малко от бюджета на Полша, която обслужва 38 млн. души.

Фалшиви полицаи чукат по вратите в Белгия

Meer informatie: politie.be

Нова форма на измами се появи в Белгия. От няколко месеца насам полицията в страната получава все повече сигнали за облечени като полицаи, които чукат на вратите. Само за седмица в една от провинциите - Лимбург са получени над 30 обаждания.

Picture:politie.be

Органите на властта предупреждават, че „фиктивните им колеги“ са казвали, че по-голяма сигурност заради зачестили банкови обири събират ценности за съхранение в сейф на полицейския участък. „Не се хващайте на това. Полицаите някога не биха взели ценности под какъвто и да е повод, а и законът им забранява“, казват от полицейската служба.

Схемата е следната. Измамниците се обаждат на „жертвите“ и се преструват на полицейски инспектори. Казват, че набелязаните домакинства вероятно ще бъде посетени и предлагат да вземат ценностите си за съхранение. Това включва банкови карти, пари в брой, бижута, таблети и смартфони. Тези предмети се вземат от човек, който е на вратата на малко по-късно.

Сред "ожилените" са хора над 80 години, за които са разбрали, че живеят сами у дома. Сценарият се разнообразява и в някои случаи измамниците се представят за банкови служители, които със сладки приказки и аргументи „успиват“ жертвите си, за да повярват, че с банковите им сметки са извършени подозрителни транзакции.

Няколко съвета от полицията:

• Полицията никога няма да ви се обади с предложение да вземете ценностите ви за съхранение
• Никога не давайте банковата си карта и код или други ценности на непознат.
• Неочаквано "полицай" на вратата ви? Поискайте му професионалната карта
• Предупредете родителите си и/или бабите и дядовците си за този тип измама.
• Трябва да докладвате за подозрителн тип в полицията.

Случаят с мнимините банкови служители и полицаи беше затихнал за известно време в Белгия. Подобен тип измама имаше през лятото на 2023 година отново с зачестили обаждания на загрижени чиновници и полицейски служители. Опит за подобна измама не подмина и мен. Трябва да призная, че само журналистическата ми подозрителност ме спаси от факта да бъда поредната рибка в голямата схема.

Сценарият: Обаждане по телефона, че е служител на полицейски участък и обяснение на английски при това с индийски акцент, че съм потенциална жертва на световна схема за банкови източвания. При тази новина едва ли бихте се замислили докато държите телефона или докато на улицата тичате по задачи от кой точно полицейски участък ви звънят.

Хватката: Първо ти задават въпроса за трите имена. След това те питат, уж за бърза проверка към коя банка сте. След това ти искат банковата сметка и те оставят с типичната досадна музика за изчакване. Сред въпросите, които целят да ви стресират и да ви успят, е да кажете каква сума имате в картата си. След като културно изчаках и бях достатъчно любопитен да видя докъде ще стигне наглостта им, още по-любезно отговорих, че в банковата си сметка имам 32 цента, защото е краят на месеца и би било чудно средностатистически работещ в условия на световна криза и главоломно постъпване на цените в магазините да има кой знае колко огромни спестявания. Не чакайте някакъв отговор, а просто тряскане на телефона. Дори не пожелаха да ми се обадят отново както обещаха по-рано в началото на разговора ни, че ще кажат дали ми е хакната сметката.

След като мина ситуацията с обаждането, когато се замислих впоследствие след разговор с белгийци, които ми казаха две неща: първо от полицейския участък никога няма да ви се обадят още по малко на английски, а единствено на нидерландски. Второ - от институция винаги ще започнат разговора с поздрав и името, както и кой е отсрещната страна. Във разговора с измамниците беше точно обратното:поздрав на английски и с молба да се представя с трите си имена. 

 

Какво се случва с целите от предишния COP 28 и мерките за метана?

Meer aandacht voor methaanlekkages, maar uitstoot blijft stijgen

Насочване на средства към нуждаещите се нации за климатични промени, пазарът на въглеродни емисии, глобално утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030, са само една малка част от темите, по които дебатират правителствени лидери и специалисти от близо 200 държави на климатичната конференция COP 29 в Азербайджан. Нейната столица Баку е междинна спирка (както я определи един нидерландски климатолог) за ревизия на постигнатото от времето на предишните форуми от Глазгоу и Катар и какво предстои до следващата среща в Бразили. Една за една глобална инвентаризация на климатичните инструменти, финансовите ресурси, обещания и поемане на държавни ангажименти за постигането на един по-чист свят.

Picture: ©Eleonimages/AdobStock

През последните години сякаш повече се говори за емисиите въглероден диоксид и напредъка на ВЕИ инсталациите и сякаш малко в периферията се засяга отделянето на количествата емисии метан. През 2021 година 160 страни подкрепят документ за ангажимент за намаляване на емисиите с 30% до 2030 година. Инициативата е стартирана от ЕС и САЩ. Не са заложени конкретни изисквания към отделните държави или сектори, за разлика от политиките по редукция на емисиите въглероден диоксид.

Няма съмнение, че всички подписали се страни полагат неимоверни усилия, за да предотвратят попадането на този мощен парников газ, , чийто общ принос за изменението на климата отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид.

За молекулата на метана, която е 80 пъти по-мощна от тази на въглеродния диоксид, вече разказа 3е News в свой анализ през пролетта на 2024 г. : Енергетика, селско стопанство и отпадъци на ЕС  с най-големи емисии на метан в атмосферата

 Въпреки че метанът остава в атмосферата по-кратко, той оказва значително влияние върху климата и допринася за образуването на тропосферен озон, който от своя страна е силен местен замърсител на въздуха и причинява сериозни здравословни проблеми. Поради това намаляването на емисиите на метан спомага както за забавяне на изменението на климата, така и за подобряване на качеството на въздуха. Намалението на значителна част от емисиите на метан може да бъде икономически ефективно.

Емисиите обаче все още не намаляват, нужни са още по-драстични политики от всички страни по света, иначе Цел 2030 просто ще отиде в кофата, предупреждават климатични специалисти, сред които песимизмът надделява. 

Напредъкът е много разочароващ", заявява с огорчение пред обществената нидерландска телевизия  Хуго Дение ван дер Гон от изследователския институт TNO. "Опитвам се да остана оптимист, но се надявах на повече“ и погледът му е насочен към COP 29.

Неговият колега Брам Маасакерс от нидерландския космически институт SRON също e смесени чувства. „Факт е, че има известен напредък, но трябва още много работа да се свърши. А 2030 г. не е далеч." 

И двамата цитират данни на Международната агенция по енергетика, която в своите доклади по темата показвала лъч надежда че сектори като селското стопанство и енергетиката видимо започвали да работят по-чисто.

Разликите между най-чистите и най-малко чистите производители са огромни, посочва за репортажа на нидерландските журналисти Йил ван ден Бойкел, енергиен анализатор в Хагския център за стратегически изследвания.

Графика: nos.nl

Поради строгото законодателство компаниите в страните около Северно море като Холандия, Великобритания и Норвегия (както се вижда на графиката горе)  полагат много усилия за изпускане на метан в атмосферата, казва Ван ден Бойкел. Същевременно в много държави това законодателство въобще не фигурира. Трябва да се отчете заслуженото на САЩ, ЕС, Китай и Канада, които от самото начало работят и прилагат по-строги правила, посочва специалистът.

За дисбаланса в политиките Йил ван ден Бойкел взима за пример богатата на газ  Казахстан. Газът, който се отделя при добива на нефт не се улавя. Няма и тръбопроводи за съхранение, защото страната няма политика в тази насока. Просто се изгаря от компаниите и така се отделят огромни количества метан.

А Казахстан не е единствената. Случаите се безброй. С това се е заела ООН и нейната програма за търсене на  отговорност от страните-нарушителки за големи течове на метан. Това ставало по дипломатически канали. Резултатът е същият -напредък  не е толкова бърз, колкото биха искали експертите.

"Газпром"спря доставките на газ за Австрия

Руската държавна газова компания "Газпром" ще спре доставките на газ за Австрия утре сутринта, съобщиха обществените телевизии в Белгия и Нидерландия като се позовават на изявления от руския монополист и от австрийската газова компания OMV. В кратко изявление от правителството се казва, че страната е добре подготвена за ситуацията и австрийците няма да останат на студа тази зима.

OMV и Газпром бяха в конфликт от известно време поради липса на доставки на газ. След това австрийската газова компания предяви иск в Международната търговска камара. Съдът се произнесе в полза на OMV и присъди на газовата компания сума от 230 милиона евро, припомня телевизия Нос.

Според австрийския канцлер Нехамер замразяването на доставките не е проблем за Австрия и гражданите не трябва да се страхуват от недостиг на газ. "Никой няма да замръзне. Австрия има достатъчно резерви и спирането на доставките не трябва да води до повишаване на цените", апелира той.

Западните телевиизии припомнят, че дълго време австрииците бяха силно зависими от руския газ. И ако за ЕС количествата са минимални, то за страни като Австрия и Словакия варира в рамките на 80%.

Неофициално се твърди, че австрийската газова компания се е подготвяла за този сценарии от няколко години. Вътрешният пазар все повече ще разчита на газ от Норвегия.

Заради спора между Австрия и Русия цената на газа се повишила, като днес за кратко е ударил най-големия пик за тази година - от 47 евро за мегаватчас. За сравнение края на август 2022 г. рекордната цена на газа беше над от 346 евро за мегаватчас.

"Австрийското правителство се опитва да запази хладнокръвие и подчертава, че страната е подготвена за този сценарий. Хранилището за газ за зимата е добре запълнено, въпреки че този запас трябва да се използва и за някои съседни държави. Енергийните компании също са инструктирани да намалят зависимостта си от руския газ и да търсят други енергийни източници.

Факт е обаче, че Австрия остава зависима от руския газ дълго след нахлуването в Украйна. До днес почти целият газ идва от Русия, отчасти защото като страна без собствен достъп до морето, изпитва трудности при намирането на алтернативни доставчици. Тази зависимост се простира отвъд газа: много австрийски компании и банки също имат тесни връзки с Русия, коментира кореспондентът на нидерландската медия в страната

Руският газ е "главоболие" отиващо си правителство. Австрия беше обвързана с Газпром до 2040 г. поради спорно удължаване на договора през 2018 г. Част от този договор беше, че OMW ще плаща така или иначе, дори и вече да не се нуждае от газ. Все още не е ясно дали този договор и свързаното с него задължение за плащане ще бъдат прекратени.  

От министерството на енергетиката виждат развоя на събитията в положителна посока - че с прекратяването на доставките на газ времето на руското изнудване ще приключи, защото Австрия вече не може да бъде изнудвана.

Oще по темата: Австрия, подобно на България, ще разваля договор с "Газпром"

За този развой на събитията и, че ЕС е готов да живее без руски газ, коментира още преди месеци енергийният комисар Кадри Симсон пред 3e News по време на конференция в белгийската столица. Впоследствие тя отново потвърди тези свои уверения и по време на отчетнния си брифинг за постигнатите резултати в сектор Енергетика през този мандат.

„Особено се гордея, че с този мандат на практика завърши синхронизирането на енергийните пазари на балтийските държави с континенталната електроенергийна мрежа. И направихме големи стъпки напред с нашите проекти от общ интерес и бързото приспособяване на нашата газова инфраструктура, за да подкрепим променящите се модели на внос след нахлуването на Русия в Украйна. Заедно успяхме да сложим край на десетилетията на зависимост от руските изкопаеми горива“, посочва като един от примерите за постигнат успех енергийният комисар.

Тя припомни, че преди войната ЕС е внасял от Русия  150 милиарда кубически метра газ всяка година, а сега те са по-малко от 50. Зависимостта е спаднала от 45% през 2021 г. на 15% през миналата година. В очакване на следващата зима съхранението на газ в ЕС е достигнало целта от 90 % запълване на 19 август, седмици преди законодателния краен срок 1 ноември.

Румъния ще закрие въглищните мини до 2032 г.

Румъния е предприела мерки за закривани на четири въглищни мини Лонея, Лупени, Ливезени и Вулкан, става ясно от съобщение на ЕК, която одобрила държавна помощ в размер на  790 милиона евро (приблизително 3,9 милиарда леи).

Pitures: thebeautyofsteel.com

Средствата ще отидат за покриване на извънредни разходи, произтичащи от затварянето на неконкурентоспособните мини в долината Жиу.

Мярката ще помогне на Румъния постепенно да премахне въглищата до 2032 г. в съответствие с обвързващия си ангажимент по националния си план за възстановяване и устойчивост и териториалния план за справедлив преход.

Бенефициент ще бъде Societatea Complexul Energetic Valea Jiului S.A., която управлява четирите мини и електроцентралата Paroseni

Една част от средствата ще отидат  за социални разходина миньорите и друг административен персонал, които са загубили или ще загубят работните си места поради затварянето на мините

С друга част ще бъдат извършени разходи за обезопасяване на терените и за възстановителните работи и рекултивация на земята.

Румънските власти се ангажирали пред Брюксел, че ще възложат на независим консултант, който да следи дали добивът на въглища е строго ограничен до необходимото за обществената безопасност, например за да се избегне самозапалване, и да предоставя годишно докладване за тази цел.

Закриването на неконкурентоспособни мини е в съответствие с важните цели и задачи на ЕС, определени в Европейския зелен пакт, както и с други неотдавнашни регулаторни промени в областта на енергетиката и околната среда.

Със съобщението за Европейския зелен пакт през 2019 г. Комисията си постави цел за нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г., която е залегнала в Европейския законодателен акт за климата. В сила от юли 2021 г. законът въвежда и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г.