„Схипхол“ инвестира милиарди: от багажа до условията на труд

През следващите 5 години международното нидерландско летище „Схипхол“ ще инвестира 6 милиарда евро за подобряване на условията на труд, услугите и инфраструктурата на летището. Това е най-големият инвестиционен план в историята на летището.

Главният изпълнителен директор Питер ван Оорд заяви пред медиите, че летището ще модернизира – помещенията за багаж, климатичните инсталации, ескалаторите, стоянките на самолетите, пътеките за рулиране и още много други неща, важни за комфорта на пътниците.

В плана е заложено  подобряване условията на труд на всички служители.

От мениджмънта обявиха, че за първите 6 месеца на тази година през летището са обслужени 31,8 милиона пътници, което е с 10% повече спрямо година по-рано. Нетната печалба е в размер от 224 милиона евро.

Ван Оорд заявява, че летището е инвестирало вече 3 милиарда евро в разширяване и подобряване на терминалите, но не било достатъчно, за да отговарят на високите поставени цели. Затова и този инвестиционен план от 6 млрд. евро бил решаващ. „В момента това е далеч от това, което искаме да предложим като качествено летище в Нидерландия. Нашата цел е да върнем удовлетворението на нашите пътници и доброто обслужване на нашите авиокомпании".

Според обществената телевизия Nos “Схипхол” страда от голям недостиг на персонал. Проучване на профсъюза FNV показало, че голяма част от служителите, сред които охранители и терминален персонал се оплакали от прекаленото натоварване, а недостигът на хора създавал предпоставки за по-занижена безопасност.

По време на отчета си за полугодието от мениджмънта обещали и да направят инвестиции в по-добра обработка на багажа. Като черен печат все още им стоял върху реномето новинарските материали от преди две години как хиляди куфари са оставени без надзор, а заради не добра координация на работния процес много от пътниците им се наложи търсят с часове своите багажи. Наскоро системата отново се сринала и се наложило отново да се чака дълго време докато всеки пътник получи багажа си.

За главния финансов директор на летището Робърт Карсоу е окуражаващо да види, че финансовите резултати се подобряват, но с оглед на последиците от корона кризата и последвалата заради войната в Украйна, все още са незадоволителни. "Постигането на нашите амбиции изисква значително увеличение и ускоряване на нашите оперативни парични потоци, без да губим фокус върху нашата конкурентна позиция", казва той.

Мениджмънтът не подмина и дълго дъвканата тема за редуциране на нощните полети на „Схипхол“ Първоначално предишното правителство на Марк Рюте искаше този план да се осъществи в две фази. От края на 2023 г. трябваше да достигне максимум 460 000 полета годишно, а след това до 440 000. През ноември миналата година този план беше спрян, тъй като получи силен отпор, подкрепен от съдебни решения. Последното такова е на Върховния съд, който постанови, че правителството не може просто така да намали броя на полетите.

Хиляди пътници на летището в Айндховен остават без обезщетение

Технологичен срив в системата на нидерландското военно министерство парализира на 28 август редица ключови обекти в страната. Сред най-засегнатите беше летището в Айндховен. Полетите напълно спряха през целия ден, а по гейтовете останаха да чакат хиляди пътници. Единственият отговор, който получаваха от авиокомпаниите е, че не може да се направи нищо.

Оказва се, че ощетените освен че изпускат полета си, нямало да получат и обезщетение, защото не било по вина на авиокомпанията, заявил пред местния сайт nu.nl говорител на една от засегнатите авиокомпании Transavia.

„Обикновено можете да поискате обезщетение за часове закъснение на полета. Това често включва няколкостотин евро, в зависимост от това колко далеч отива полетът ви и какво е закъснението. В този случай обаче има форсмажорно обстоятелство, което не е по вина на превозвача. Нашите самолети не можаха да напуснат летище Айндховен заради външен проблем", казва говорителят.

За целия ден от компанията успели да пренасочат само един самолет към Амстердам. Запитан колко техни пътници са останали на летището, говорителят не се наел с точна бройка.

Не са на същото мнение по отношение на обезщетенията от фондацията EUclaim. „Фактът, че има форсмажорни обстоятелства, не означава, че авиокомпаниите не трябва да правят нищо за блокираните пътници. Те винаги са задължени да се погрижат за пътниците например като организират заместващ полет", казва нейният представител Пол Ванекер.

"Ако намерите полет от Дюселдорф, можете да го резервирате сами и да го декларирате на вашата авиокомпания. Но все пак не прекалявайте – да не е бизнес полет или пък частен самолет“, казва с усмивка представителят на фондацията

В случай, че заместващият полет не ви устройва от фондацията казват, че може да си поискате възстановяване на цената на билета си. За Ванекер обаче това е лоша идея.

"Да приемем, че вече сте резервирали хотел в Испания и искате да отмените пътуването поради закъснението. Тогава ще загубите всички разходи, направени за престоя. Ако имате възможност да отидете, недейте да отлагате всичко."

Евентуален инцидент в АЕЦ Курск като този в "Чернобил" е нула

Русия и Украйна водят от началото на август боеве в близост до Курската атомна електроцентрала. Това принуди  генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси да провери лично състоянието на обекта, съобщиха белгийски и френски медии.

Picture: reddit.com

Съоръжението се намира на около 50 километра западно от град Курск, областен град с население от 440 000 души.  На площадката има 6 реактора - 2 в процес на изграждане, 2 работещи и 2 спрени. Те са от същия тип като тези в Чернобил без защитен купол.

Рафаел Гроси заяви, цитиран от AFP, че е успял да разгледа най-важните части на централата. Инспекцията показала, че инфраструктурата работи в "много близки до нормалните условия". Но именно, защото работи, последиците от евентуален удар можели да бъдат сериозни. "Призивът ми е прост и разумен: не атакувайте атомна електроцентрала", апелира директорът на агенцията.

Откакто боевете са в близост до Курската АЕЦ светът неминуемо си спомня за ядрената авария в Чернобил през 1986 г., считана за най-тежката в историята. Според Тарик Рауф, бивш служител на МААЕ - този тип реактори оттогава са претърпели значителни подобрения на безопасността и е преувеличено да се мисли, че може да се стигне до онзи фатален за Европа инцидент. "Все пак това е същият тип реактори, които нямат специфична защита", казва специалистът.

Робърт Кели, бивш директор на инспекциите на Аенцията, категорично заявява, че "възможността за инцидент, подобен на Чернобил, с реактор, който да експлодира и да гори в продължение на дни, е нула". Според него обаче ситуацията остава опасна: удар може например да удари инфраструктурата за съхранение на отпадъчно гориво, което ще освободи радиоактивни газове и частици.

От началото на руската офанзива в Украйна преди две години и половина Агенцията редовно предупреждава за риска от ядрена авария поради боеве в близост до електроцентрали. Вниманието и загрижеността досега бяха насочени към AEЦ в Запорожие в Южна Украйна, който руските войски превзеха през март 2022 г.

На 6 август, Украйна започна мащабна трансгранична офанзива в руския регион Курск. Оттогава войските на Киев заявиха, че продължават да напредват на руска територия, докато войските на Москва казват, че напредват в Източна Украйна.

Оттогава Русия настоява за риск от ядрена катастрофа в случай на украинска атака срещу централата "Курск". 

Руският президент Владимир Путин заяви, че Украйна се е опитала да удари обекта. МААЕ съобщи, че е била информирана от Русия за откриването на фрагменти от дронове на около 100 метра от хранилище за отработено гориво в централата. Рафаел Гроси каза, че са му били показани "доказателства от удара на дронове".

Киев сега казва, че контролира близо 1300 км2 и 100 населени места в този регион, където повече от 130 000 души са избягали от боевете и обстрела, според руските регионални власти.

Сингапур трескаво търси внос на зелена енергия

Зависимостта на Сингапур от зелена енергия ще се увеличава през следващите години. До 2035 година, според прогноза на мозъчния тръст Ember, вносът ще достигне 30% от микса.

Учените обаче предупреждават, че градът е изправен пред огромни предизвикателства, свързани с доставката. Една от потенциалните възможности е Австралия, която обяви че възнамерява да изгради най-голямата слънчева централа в света.

Picture: datacenternews.asia

За да бъде реализирано намерението от Технологичния университет изчислили, че са необходими 4300 километра подводни кабели. Подобен проект е съществувал и в миналото, но е бил спрян заради несъгласие от страна на индонезийското правителство и австралийските аборигенски общности.

Към момента градът-държава, както е известен, разчита предимно на изкопаеми горива. Динамиката на цените обаче ги прави икономически нерентабилни и затова се търси диверсификация.

В азиатския регион търсенето на енергия от страна на Сингапур е 5 пъти по-голямо от средното за другите страни. Решението е единствено да внася, тъй като е неспособен да задоволи с вътрешното си производство, отбелязва пред AFP и Брадфорд Симънс, директор по енергетика, климата и ресурсите в Bower Group Asia.

"Несъответствието между страните, които могат да произвеждат възобновяема енергия и тези, които имат голямо търсене само ще ускори стимулите за международна търговия с електроенергия" и в това отношение "Сингапур е само един малък фрагмент от глобалния пъзел, казва специалистът.

Освен от Австралия, властите са получили разрешение да се снабдяват с енергия още от Камбоджа, Индонезия и Виетнам. Този близо 5 гигавата внос ще бъде микс от слънчева, вятърна и водноелектрическа енергия.

А докато набави необходимите количества, поне до 2030 година ще разчита на внесения петрол и газ. След това те ще бъдат забранени, за да може до 2050 да постигне въглеродна неутралност.

Нидерландия регистрира завишен риск от нападение като в Солинген

Нидерландия следи под лупа събитията около инцидента в германския град Солинген, коментира в социалната мрежа X новоизбраният министър на правосъдието и сигурността Давид ван Веел. "Мислите ми са с жертвите и техните близки. За съжаление, събитието се вписва и в настоящата оценка на заплаха в Нидерландия“.

Давид ван Веел. Picture: ANP/nos.nl

Министърът има предвид направена наскоро оценка на заплахите от Националната служба за сигурност и борба с тероризма (NCTV). В доклада си експертите работят със степенна скала от 1 до 5 (критична).

През 2023 заради редица инциденти в региона, службата повиши от 3 на 4, второто най-високо ниво на заплаха, което означава, че има реален шанс за извършване на атентат в страната. Година по-късно, след направена ревизия NCTV остави 4, но допълни че рискът от нападение леко се е увеличил през последните шест месеца.

Градчето Солинген се намира в Западна Германия на 25 километра от Дюселдорф. Трагедията се разиграва по време на уличен фестивал. Загиват трима души. Сочен за извършител е сириец, което е подал молба за убежище.

Германските медии разкриват, че нападателят е 26-годишен на име Иса ал Х През миналата година той е получил разрешение за временно пребиваване, което бежанците от Сирия често получават заради гражданската война в страната. Според Der Spiegel Иса ал Х. е мюсюлманин сунит и не е бил известен на германските служби за сигурност като мюсюлмански екстремист.

Новинарският сайт на списанието допълва, че дрехите му са били изцапани с кръв и че е бил подгизнал от дъжда, когато се е предал малко преди 23:00 часа. Допълва се още, че заподозреният е трябвало да бъде депортиран миналата година в България. Акцията се провалила, защото сириецът не е бил открит в бежанския център. През август 2023 година срокът за предаване е изтекъл, затова отговорността останала на германската държава. 

По-късно обществената телевизия на Белгия VRT уточнява като се позовава на немските си колеги, че нападателят е трябвало да бъде депортиран в България, защото именно от там е влазъл в ЕС.

Според вестник "Билд" заподозреният се е криел в заден двор след нападението. Той е казал на полицията, че е отговорен за нападението.

В съвместно изявление на полицията и германската прокуратура се уточнява, заподозреният е бил арестуван веднъж преди, но не се дава подробности за това: "Участието му е в процес на интензивно разследване в момента", се казва в изявлението.

Вътрешният министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия заяви, че са открити доказателства, че заподозреният стои зад нападението с нож. "Търсихме този човек цял ден", каза той пред германския телевизионен канал ARD.

Климатични активисти разрушават индустрията и културата

Протестите на екоактивисти са често срещано явление в Нидерландия. Акциите на националното летище „Схипхол“, по възлови магистрали, край пристанища или индустриални фабрики са колоритни и несъмнено печелят място с челна позиция по вестниците.  

Последният случай е блокада на канала в Амстердам, който е връзката към Северно море. Няколко души, обявили се като защитници на климата, блокираха канала и попречиха да премине петролен танкер. В средата на август същите блокираха шлюзовете на канала, за да привлекат вниманието към "сериозното замърсяване", причинено от круизните кораби.

Акциите на екоактивистите започнаха да изнервят браншовите организации, които казват че търпят огромни щети заради забавени товари и изпуснати срокове.

Ощетените сектори са поискали от полицията да действа своевременно и по-дръзко, за да не допуска подобни акции около важните шлюзове като този на Айсмунден.

Отношение по проблема е взела и браншовата асоциация на туристическите агенции ANVR, която е получила десетки оплаквания заради провалени турове. Тя се обърнала писмено до Министерството на правосъдието и сигурността с искане за полицейски патрули по време на круизните пътешествия. Обмислят се дори промяна на пристанището, което неминуемо щяло да доведе до пропуснати финансови ползи за амстердамския порт.

От сдружението заявили, че не смятат да търпят повече тези своеволия, защото губели пари от отказани круизни пътешествия. За последната година, вследствие на еконабезите, много от туристите се отказали от предварително направените резервации, пише местният вестник „Телеграф“.

Асоциацията на предприемачите за търговия и логистика evofenedex заявяват, че подкрепят мерките срещу акциите на екоактивистите. Самите те не са получили сигнали за проблеми, причинени от блокадите.

"Вярваме, че стоките трябва да имат свободно преминаване. Не приветстваме блокирането на пътищата за достъп", коментирал говорител на сдружението.

Екосдружението Extinction Rebellion (XR) само едно от многото в страната, които причиняват главоболие на местните власти. Техните колеги от „Грийпийс“ също не отстъпват по креативност с изявите си, за да привлекат вниманието на обществото.

В началото на миналата година организацията нахлу и прекъсна заседание на акционерите на ING в знак на несъгласие, че не са направили твърде малко в борбата с изменението на климата.

В друг случай екоактивистки блокираха възлова магистрала край Хага по бикини в знак на протест срещу правителствените субсидии за горивата.

Picture: Reuters/ TVNOS  

Като цяло акцията „Бунт срещу унищожението“ премина мирно, като се изключи един ухапан полицай.

През лятото на 2023 година обект на ековандализъм стана и заводът за стомана на “Taта Стийл“ в нидерландското градче Велсен. Стотици екоактивисти на „Грейн пийс“ нахлуха облечени в червени гащеризони с искане за затваряне, защото отделял огромни количества CO2.

Picture: rtlnieuws.nl

В страната на лалетата летищата са най-привлекателната цел за различните екосдружения. В един от случаите Greenpeace и Extinction Rebellion дори нахлуха на пистата и объркаха временно графика на натоварения аеропорт. Демонстрацията, продължила с часове, бе с искане за по-малко полети, повече влакове, забрана за полети на кратки разстояния и частни самолети. Според техни представители летището е най-големият източник на емисии в страната като отделя 12 милиарда килограма годишно. Подобна акция се проведе едновременно и на други летища в Европа.

Удар по туризма и културата

В други страни потърпевши са туристическата и културната индустрии. Кадри показаха как екоактивисти от Ultima Generazione (Last Generation) оцветиха в черно водата на прочутия фонтан ди Треви в Рим. Те настояват да се прекрати използването на изкопаеми горива. Оказало се, че черният цвят е от хвърлени въглища. До сериозни инциденти не се стигнало с изключение на огромните щети за бюджета на Вечния град за прочистване на световноизвестната атракция. Абсурдното е, че именно заради тези, които апелират за пазене на природата, ще се наложи разхищение на 3000 литра вода за презареждане.

Заради друга изцепка близо 100 международни музея и галерии бяха буквално принудени през 2022 г. през медиите да се молят да спрат набезите срещу произведения на изкуството.

В „пърформънсите“, както ги наричат, картините бяха залети със супа и пюре. Други ценни експонати бяха залепени с тиксо. Атаките бяха срещу творби на Винсент ван Гог, Клод Моне, Вермеер, Гоя, Анди Уорхол и др, предаде АФП. По-сериозно бе пострадала единствено "Слънчогледите" на Ван Гог, изложена в Лондон.

Друга гордост на британското и световното културно наследство – Стоунхендж беше оцветен с жълта боя, която впоследствие се оказало царевично брашно. Делото е на двама студенти, които настоявали до 2030 г. да се спре добива на нефт, газ и въглища

Фото: Stop gewoon met olie

Германия

В Германия двама активисти от сдружението Letzte Generation  са нанесли щети за хиляди евро върху рамката от световноизвестната картина на Рафаело „Сикстинската Мадона“. Възстановяването е оценено между 3000 до 5000 евро според организацията на музеите в Дрезден. Освен това самият музей е ощетен от приходи за 7000 евро.

Стопкадър от видео: nieuwsblad.be

Ответни мерки

От всички страни сякаш властите в Берлин действат най-бързо и решително срещу набезите на екологичните организации. И ако досега в Нидерландия се разминаваха предимно със солени глоби и арести за по 24 часа, немските съдилища не се церемонят.

По информация на „Дойче веле“ към 2023 година Германия е регистрирала над 600 криминални престъпления, извършени от климатичните активисти Last Generation или Letzte Generation.

За силовото министерство на Бундесрепубиката активистите „не са над закона и не могат да нарушават правата на другите".

В мотивите си пред съда членовете на Last Generation са възразили, че правата им се нарушават от компании, длъжностни лица и физически лица, които предприемат неадекватни стъпки за опазване на околната среда и увеличаване на вероятността от катастрофални бъдещи последици от изменението на климата.

Групата е настояла германското правителство да действа по-бързо и да формулира план за постигане на международна цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена.

В Германия полицията използва закони, предназначени да спрат организираната престъпност, за да оправдае акциите през юни. Но Last Generation не е някакво сенчесто престъпно начинание.

Тя работи за обединяване на младите хора, за да призове за практически решения за по-бързо намаляване на емисиите на парникови газове, като фиксирани цени на обществения транспорт и намаляване на хранителните отпадъци.

Във Великобритания правителството въведе нови антипротестни закони, които улесняват вкарването в затвора на хора за разрушителни или шумни протести. В Холандия полицията задържа хиляди за участие в протести срещу блокиране на пътищата, призоваващи правителството да прекрати субсидиите за корпорациите за изкопаеми горива.

В Италия правителството прие закон за наказване на протестиращите, за които е установено, че са повредили културни обекти. Австралийските щати също криминализираха протестите. В САЩ, които имат по-дълга история на нападения срещу природозащитници, полицията застреля активиста "Тортугита" в гора в Атланта.

Климатичните активисти ще продължат да настояват, но не заслужават отношението, което получават.

Замърсяването на околната среда, изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са сред най-неотложните екзистенциални заплахи за човечеството и правата на човека. В отговор на това много хора в Европа и извън нея сметнаха за уместно да излязат на улицата и да опитат нови, често разрушителни, форми на мирен протест, за да поискат по-решителни действия на правителството по въпроси, свързани с опазването на природата и околната среда, здравето и изменението на климата. Въпреки това, техните законни искания и опасения все повече се посрещат с репресии, криминализиране и стигматизация.

Насилието срещу мирни участници в екологичните протести, по-специално, не трябва да се толерира, апелира в своя коментарна статия Дуная Миятович по правата на човека в сайта на Съвета на Европа

Според автора криминализирането, заглушаването или изключването на екологичните протестиращи не само нарушава човешкото им право на мирни събрания, но е и контрапродуктивно. 

„Протестите на недоволни хора, от които толкова много са лишени от права деца и млади хора, вече са се превърнали в постоянна характеристика на нашето ежедневие. Ако първопричините за опасенията им останат неразгледани, санкциите едва ли ще ги възпрат; ако не друго, репресиите само ще подхранват разочарованието им и ще засилят решимостта им. Това може също така да накара много от тях да се разочароват в способността на демократичните институции да отговорят на извънредната ситуация в областта на климата и други неотложни екологични предизвикателства“.

500 000 дървета са изсечени заради завод на Tesla в Германия

Заради изграждането на нов завод на Tesla близо до Берлин са изсечени около 500 000 дървета. Това е видно от сателитни анализи на екологичната компания Kayrros, разказва белгийският авторитетен ежедневник HLN.

Снимка; HLN

Снимките отвисоко показали, че между март 2020 г. и май 2023 г. на мястото на завода са изсечени 329 хектара гора. Това изсичане е еквивалентно около 500 000 дървета!!!, коментират от сдружението

Компанията на Илон Мъск е разкритикувана и от Каролина Джево от Turn Off Tesla's Tap заради унищожаването на околната среда. "В един от най-сухите региони на Германия голяма част от околната среда вече е унищожена. Разширяването на фабриката ще доведе до още по-голямо унищожаване на горите и заплаха за защитената зона за питейна вода", казва тя.

Климатични активисти също надигнали глас срещу планираното разширяване на фабриката. Протестните им действия включвали транспаранти върху намиращи св в близост къщи, няколко опита да проникнат в обекта и дори са подпалили електрически стълб. Реакцията им довела до краткотраен резултат – строителите временно спрели разширяването за няколко дни, но впоследствие всичко продължило според строителния график.

От Tesla досега не са коментирали въпроса със сателитните снимки. Срещу мълчанието друг член на Kayrros -  Антоан Халф казва, че не трябва да мълчат, а да анализират какво коства изсичането на тези дървета и дали си струва инвестицията.

Мегапроектът по разширение получи разрешение от министерството на околната среда на провинция Бранденбург през юли. С модернизацията на обекта Tesla ще удвои производството до 1 милион автомобила годишно.

Дадената зелена светлина от германските власти беше посрещната негативно не само от екоорганизациите. Граждани сигнализирали за десетки екологични инциденти на територията на завода, където се произвеждат батериите за колите. В сигналите е докладвано за течове, разливи на дизелово гориво, боя и алуминий. Компанията не отрича за произшествията, но и казва, че те не са причинили щети на околната среда и че са предприети необходимите действия, да не се повтарят.

Дания отлага изграждане на дългочакан енергиен остров в Северно море.

Дания отлага с три години изграждането на дългочакан енергиен остров в Северно море заради недостатъчно финансиране. Проектът се оценява на около 30 млрд. долара и трябваше да бъде завършен до 2033 г. като спред новия план - най-рано 2036.

Снимката е илюстративна

Датският министър на климата Ларс Аагаард обяви, че отлагането е с няколко години. Причината е, че страната е трябвало да осигури необходимите инвестиции от Белгия. Според енергийният сайт Industry&Energy тя се е отказала и сега датчаните ще навиват Германия да стане съинвеститор. За прекратяване на проекта дори не се мислело. 

Първоначално изграждането на острова било замислено без участието на държавата. Миналата година обаче от  Датската енергийна агенция признали, че все пак ще се похарчат държавни пари в порядъка на 8 милиарда долара.

Според агенцията ситуацията се е променила от времето когато е замислен през 2020 г. Тогава правителството било твърдо решено да се изгради единствено на пазарни условия.

Независимо изменените финансови параметри и наличието на държано участие, проектът остава непроменен – изграждане на 14 GW офшорни вятърни мощности. В дългосрочната програма на страната е заложено изграждане и на втори енергиен остров в Балтийско море.

Отказалата се Белгия също планира да строи свои собствен енергиен остров, чиято начална фаза стартира през пролетта на 2024 г. Зоната, наречена „принцеса Елизабет, е с площ от 5 хектара и ще се намира на 45 км от брега на Остенде.

Белгийският енергиен остров „принцеса Елизабет"

Плановете са белгийският енергиен в един по-късен етап да бъде свързан с датския, както и междусистемна връзка между Обединеното кралство и Дания с наземната електропреносна мрежа на Белгия.

Първите перки на „принцеса Елизабет ще завъртят през 2028 година. Според информацията на оператора „Елиа“, вятърните турбини първоначално ще генерират 3,5 гигавата мощност като до 2030 година ще достигне до 6 гигавата.

Изпълнението е поверено на Консорциум с участието на белгийските морски строителни компании DEME и Jan De Nul. Те са започнали подготовката на площадката, където ще се изградят бетонните основи във Влисинген (пристанище на  Северно море).

Двата енергийни острова са част от съвместен мегапроект между 8 държави - Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство, които имат амбицията  да трансформират Северно море от гробище на изпразнени и изоставени газови кладенци в най-голямата зелена електроцентрала в Европа беше лансиран по време на среща на високо равнище тази година в Белгия.

По време на една от срещите на високо равнище бившият министър на Северно море Винсент Ван Куикенборн беше коментира, че всички участници са единодушни, че Северно море има потенциалът да бъде енергиен център в Европа с  водеща страна Белгия и „принцеса Елизабет“ ще бъде решаваща част от този процес.

Белгия е лидер в офшорна енергетика. С проекта искаме да превърнем Северно море в зелената електроцентрала на Европа, казва и бившият федерален енергиен министър Тине ван дер Стратен.

• Газовите стожери на Европа
• Войната в Украйна превърна Зеебрюге във фактор на газовата карта

При получаване на разрешителното през 2023 г. от оператора „Елиа“ са изтъкнали, че уникалното сътрудничество с морски експерти ще направи така, че изкуственият остров ще бъде интегриран без да има никакви негативни ефекти върху природата.

В дългосрочна перспектива за Северно море се говори и за трета енергийна зона, но според специалистите от Arcadis, тя ще дойде повече за морския хабитат.  Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието, така и с икономиката свързана с корабоплаването и пристанищата.

Планираното разширяване на вятърните паркове в Северно море ще струва на страните десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородопроводи. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура.

Нидерландците вече направиха плахата крачка през 2023 година със свързването на нов захранващ кабел с Великобритания към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове. С капацитет от 2 гигавата цялата провинция Южна Нидерландия теоретично може да бъде снабдена с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Острова. Водещ в тази насока е мрежовият оператор Tennet.

Нидерландия и другите страни от Северно море признават, че стават все по-зависими от електричеството и водорода, генериран от офшорните вятърни централи. Мрежовите оператори също не скриват, че с развитието на "зелените мощности" стават и все по-уязвими към саботаж. Експлозиите в газопроводите "Северен поток 1 и 2" край датския остров Борнхолм дадоха ясно да се разбере, че саботажът на морското дъно е реална опасност, за която наред с изграждането трябва да се мисли и за опазването на огромната критична инфраструктура.

"Росатом" прехвърля стотици милиони евро печалба през Холандия

Руската държавна ядрена компания "Росатом" използва холандско дъщерно дружество за прехвърляне на стотици милиони печалби, включително по време на войната с Украйна. Това е видно от наскоро публикуван Годишен доклад на дъщерното дружество със седалище в Амстердам, разкрива в репортаж обществената телевизия на „Нос“. Чрез държавната компания част от тези милиони влизат по заобиколен път в държавната хазна на Кремъл.

Русия се възползва от зависимостта на Европа от руския уранов сектор. Поради тази зависимост западните правителства все още не смеят да наложат санкции срещу корпорацията.

"Росатом" е основен производител на уран и ядрена енергия. Освен това държавната компания има ключова роля във войната като управлява превзетата Запорожка АЕЦ. Чрез холандското си дъщерно дружество Uranium One Cooperative руската държавна компания извършва дейност в добива на ядрената суровина в Казахстан и Танзания.

От тези страни постъпленията отиват първо в Холандия преди да бъдат прехвърлени в Русия. През 2022 г. холандската компания е реализирала печалба от 222 милиона евро. Десетки милиони от тях са прехвърлени на компанията-майка в Москва.

Търговията с уран и други дейности също носят солидни приходи в руската хазна всяка година. Според годишния отчет на компанията-майка "Росатом" е платил над 3,1 милиарда евро данъци през 2022 г. 

Въпреки този наличен поток от пари към държавната хазна, "Росатом" остава незасегнат от европейските санкции. Ядреният сектор на Запад трудно може без компанията, която е най-големият доставчик на обогатен уран в света с пазарен дял от 35%.

"Русия е основен играч в ядрения сектор", казва говорител на Urenco. Тази компания е активна в обогатяването на уран. След избухването на войната виждаме как западни компании вече не искат да правят бизнес директно с Русия. В резултст на това търсенето на обогатен уран в Urenco се е увеличило.

Говорителят подчертава, че колкото и да не се иска на Европа, все още руската страна е невъзможно напълно да се замени от веригата. Особено по отношение на рециклирането на използван уран, услугите на руснаците в момента са единствената възможност. От 2022 г. в Обединеното кралство се работи по фабрика, която може да направи същото.

Друга пресечна точка на зависимост са старите съветски електроцентрали в Чехия, Словакия, България, Унгария и Финландия. Тези атомни електроцентрали ВВЕР традиционно работят с руски горивни пръти. Европейските компании също търсят алтернативи. Преди два месеца например в България сключи споразумение с Уестингхаус и по този начин се опитва да се освободи от руската зависимост, отбелязва нидерландската медия. Холандците отправят и поздравление към българските ядрени власти през официалната си страница в "Линкедин" по повод сключеното споразумение с американците.

Графика: Eurostat/ NosTV

Телевизията цитира и данни на Евростат, в които отбелязва, че Франция, Белгия и страните от бившия соцлагер генерират в микса си огромни количества атомна енергия. 

Според европейската статистическа служба за периода януари -май 2024 година България е в Топ 3 на Европа с 45% дял на атомната енергия в общото производство. Пред нашата страна са само Франция и Словакия.

Въпреки опитите на западните страни да диферсифицират източниците си проучване на норвежката екологична организация Bellona показало, че европейският внос на ядрено гориво от Русия се е удвоил през миналата година. По-специално в Словакия и Чешката република се наблюдава значително увеличение на вноса от Русия, вероятно в очакване на бъдещи санкции.

Европейският съюз досега не е наложил санкции срещу "Росатом" и свързаните с него дружества. Този картбланш гарантира, че руският уран също ще попадне в Холандия.   През февруари Агенцията за ядрена безопасност и радиационна защита (ANVS) е издала няколко разрешителни за внос на рециклирано руско ядрено гориво, предназначено за Almelo.

Този използван уран идва от френски ядрен реактор. Французите го изпращат в Русия и след това рециклираният материал отново обогатява в Urenco. Базираната в Almelo компания не прави директен бизнес с Русия.

В Съединените щати призивите за санкции срещу руския ядрен сектор стават все по-силни. Особено след американския вестник Уолстрийт джърнъл миналата година публикува статия за все по-активната роля на "Росатом" като доставчик на руската армия. Както в републиканския, така и в демократическия лагер, настояват да се да наложат санкции и на "Росатом". Освен това от 2028 г. нататък САЩ ще прилагат Забрана за внос на руския уран.

Белгийски кораб с екипаж стои вече 10 месеца блокиран в Мексико

Белгийски кораб вече десети месец стои блокиран на мексиканската митница заради спор в размер от 96 милиона евро. Драгажният плавателен съд е собственост на компанията „Ян де Нул“ (Jan De Nul). На борда стои блокиран и 36-членен екипаж.

Снимката е илюстративна. dropsolid.com

Корабът „Джънк Хе“,  е отплавал през 2023 г. от Бахамите за мексиканското пристанище Тампико. И до момента обаче не е ясно защо се е насочил към тази дестинация като по предварителен маршрут е било зададена друга локация. Според люксембургските власти, които разследват случая, спирането в Мексико най-вероятно е било чисто по технически причини – смяна на екипаж, зареждане на гориво и проверка за дефекти по плавателния съд.

За мексиканските власти обаче не е имало нужда от изброените причини и остава единствено да разследват товара. Местните митнически власти заявили, че корабът не е имал правилните документ и е внесъл стока, която подлежи на обмитяване.

Компанията отказва да плати колосалната сума е се обръща към съда в Люксембург. Докато излезе решението изминават десетте месеца, през които екипажът няма право на напускат кораба.

Криста Сис е специалист по транспорт от университета в Антверпен. Случая тя коментира за обществената фламандска телевизия „Ве Ер Те“. Пояснява, че практика е големите кораби винаги да имат допълнителен запас от провизии, така че екипажът им да има достатъчно вода и храна, ако трябва да остане на борда по-дълго от очакваното. Сега обаче са изминали 10 месеца и ако запасите им са изчерпани, за тях има истински проблем, защото мексиканците са твърдо решени нищо или никой да не допуснат до борда на кораба.

Мексикански съд също е разгледал по време на свое дело случая. В решението си постановява, че митническите власти грешат - корабът и неговият екипаж могат да напуснат пристанището.

През юни Люксембург препраща случая до Международния трибунал по морско право. Трибуналът обаче решава да не предприема никакви действия. Той не вижда спешна нужда от изтеглянето на екипажа от кораба. Предстои взимане на окончателно решение. А до тогава корабът остава вързан за мексиканския кей и струва на фламандската компания още много разходи.

Франция включва изкуствен интелект за обследване на елмрежата

Изкуствен интелект ще помага на френския електропреносен оператор Enedis в борбата с климатичните промени.

Новата технология е въведена от тази година, след като е установено, че през 2023 драстично се е увеличил броят на непредвидените климатични събития. Тогава са регистрирани 16 бури при 4-6 в сравнение с 2015.

За да се провери високоволтовата мрежа в една от френските провинции е стартирал пилотен проект с дрон, който обследвал стотиците километри високоволтова мрежа. С камера висока резолюция са търсени признаци на износване на жиците или други аномалии.

Снимка; личен архив

С летящия апарат и технологията ще бъдат изследвани щателно всички обекти на френския оператор. След като бъдат заснети специалистите ще разгледат кадрите на компютър и ще вземат решения за модернизиране на проблемните участъци.

Целта е да се открият предварително аномалии, които могат да възникнат в тази високоволтова мрежа през следващите години", обяснява пред медиите Маджид Зирауи, специалист на електроразпределителната мрежа по време на инспекционен обект.

Голямата цел на електроразпределителната компания е следващите години да се обнови цялата мрежа, за да е по-стабилна в условия на драстични климатични промени, допълва техническият директор Ерве Шампеноа.

За колосалния проект французите са приготвили бюджет от 1 млрд. евро. Почти толкова струва годишно на компанията за модернизиране на мрежата, която доставя електричество до битови и промишлени абонати.

За цялостна модернизация на мрежата призова и националният оператор RTE. По негови изчисления за тази цел до 2040 година ще бъдат необходими инвестиции за близо 100 милиарда евро. С парите ще бъдат разработени проекти, съобразно националната стратегия за Зеления преход и бумът на електромобилите.

Според плановете на правителството в периода между 2030 и 2050 година в страната да бъдат изградени 10 офшорни вятърни парка, с които офшорната енергия да достигне 45 GW.

Президентът Еманюел Макрон по време на изявление през миналата година заяви, че са планирани „близо 200 милиона евро инвестиции, да бъде Франция един от лидерите в плаващите вятърни турбини".

Офшорната вятърна енергия ще генерира "хиляди работни места" по време на строителството и ще донесе приходи от 2,5 милиарда евро между 2023 и 2035 г. 

Амбициите на Франция са големи – 40 гигавата вятърни мощности до 2050 година и ускорено изграждане на вятърни паркове.

В дългосрочната правителствена програма се говори за планирани 20 млрд. евро инвестиции в обществени поръчки за вятърни паркове и фотоволтаични и панели през следващите години. 

Отделно са планирани редица проекти със съседна Германия в областта на зелената енергия, изграждането на водородопроводи и вятърни паркове, за които е нужда по-стабилна електрическа система.

Трансграничният проект MosaHY ще свързва Франция с германската провинция  Саарланд (Германия). Той ще се изпълняв от дъщерно дружество на Engie и Creos Deutschland. Ако всичко върви по план френско-германските региони може да се похвалят с нова водородно връзка през 2027 година.

Вижда ли се краят на кризата с недостиг на контейнери?

От октомври миналата година хутите не спират с атаките си по кораби в Червено море. С действията си искат да покажат подкрепата си за Хамас и палестинците. Това е племенна организация от планински район в северен Йемен, който граничи със Саудитска Арабия.

Screenshot от клип на Пресслужбата на Съвета на ЕС

Идеологията на хутите се подразбира от техния лозунг: "Бог е най-великият, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие над евреите, победа за исляма". Те разглеждат нападенията срещу корабите, както и ракетите, които са изстреляли към Израел до момента, като "отмъщение" за израелските нападения срещу ивицата Газа.

Редица компании за морски товарен транспорт, сред които гигантите Maersk, MSC и Hapag-Lloyd, пренасочиха корабите си вместо през Аденския залив в Арабско море и през Червено море по по-дългия маршрут покрай нос Добра надежда, разположен в южната част на Африка. Това удължава плаването им с над 20 дни.

Заради конфликта, според Bloomberg Intelligence, броят на контейнеровозите, преминаващи през Суецкия канал, е намалял с около 77% спрямо преди година.

Тарифите – четирикратно завишени

Допълнителният капацитет на плавателните съдове, необходим за плаване по обиколния маршрут през Африка е завишило четирикратно тарифите. Цената за контейнер сега е близо 8 000 долара като за сравнение преди заложническата криза е варирала между $1,500 до $2,000. Скокът в цените неминуемо е довел и до повишение на продукцията в контейнерите.

Според доклад на Economic Times спот тарифите за товари са нараснали с приблизително 105% през последните три месеца, а сериозният недостиг на контейнери e засегнал широк диапазон от индустрии, сред които селското стопанство, автомобилостроенето, дрехи, химия. Aвторите на доклада обобщават, че световната корабна индустрия изпитва смущения, които значително засягат различни сектори.

Тлеещ проблем от 2021 г.

Ситуацията с хутите допълнително е задълбочила стар проблем от 2021 година. Най-големият производител на транспортни контейнери в Китай така и не успял да посрещне експлодиралия ръст в търсенето на контейнери, които се използват основно за превоз на от стоки в целия свят. Търговският бум от втората половина на 2021 година изненадал производителите на контейнери, тъй като пандемията изтеглила близо 25 милиона метални кутии от обичайните им маршрути. Други пък години наред стоя блокирани на пристанища заради военни конфликти. Войната между Русия и Украйна също прави ситуацията тежка, тъй като променената геополитическа ситуация и изолацията на Кремъл и прекратяването на търговските отношения оставя хиляди контейнери блокирани на руска земя. Всички тези фактори усложняват работата на китайските производители, които не са в състояние да се справят с недостига. Индикациите са, че производството е увеличено и към края на лятото ситуацията ще се нормализира. Списъците със заявки обаче са огромни и графиците са запълнени.

А докато се нормализира ситуацията с контейнерите глобалната търговия е принудена да търси алтернативата – по въздух. Електронното издание Business Standard  цитира Аджай Сахай, генерален директор на Федерацията на индийските експортни организации (FIEO), който казва, че „износителите, особено тези, които се занимават с модно облекло, обувки и бързоразвалящи се продукти, преминават към въздушни товари поради забавянията в морския транспорт. Тази промяна е довела  по пътя на доминото и до смущения в карго сектора, които не разполагали с  толкова много товарни самолети, за да отговорят на скока в търсенето.

Най-големите експортни играчи реагирали по-различен начин кога ситуацията ще се промени. Едни гледали с оптимизъм, че това ще случи през следващата години, за други ще отнемело по-дълго.

И ако за самите компании криза с контейнери в глобален мащаб има, не така стои въпросът за двете най-големи пристанища в Ротердам и Антверпен, наричани още „портите на Европа“. Ако се съди по обявените финансови резултати за полугодието - кризата в Червено море не се е отразила на дейността им.

Според мениджмънта на нидерландския порт кризата с хутите едва ли ще повлияе върху общата производителност, която остава почти на същото ниво спрямо година по-рано.

"Можете да видите, че пазарът се адаптира към обстоятелствата", казва Будевейн Сиемънс, главен изпълнителен директор на пристанищната администрация в Ротердам. Неговите очаквания са, че недостигът ще се реши в края на годината с включването на допълнителни нови контейнери, които трябва да бъдат готови до есента.

По отношение на цените до края на годината, мениджърът на нидерландския порт не се наема да прогнозира. Но ако същият растеж продължи бавно и компаниите добавят във флота си допълнителни кораби, не би трябвало да се достига до тарифи от времето на Ковид.

Ситуацията с контейнерите не изглежда тревожна и на белгийския порт, който за полугодието е отчел 2,4% ръст на товарооборота с общо 70,4 милиона тона. „ Въпреки спада в производителността на конвенционалните общи товари и желязо и стомана, резултатите потвърждават устойчивостта ни в условия на икономическа несигурност“, коментира  Аник Де Ридер, председател на борда на директорите на пристанище Антверпен-Брюж. Като пример за това тя споменава новия рекорд, поставен през март за обем на контейнери, обработени на един кораб на MSC China с 26 201 TEU.

През 2023 г. терминалите в пристанището на Хамбург са обработили общо 114,3 милиона тона стоки. По този начин капацитетът на морските товари е с 4,7% под нивото от предходната година. Капацитетът на контейнерите възлиза на 7,7 милиона TEU, намалявайки с 6,9%. През първата половина на 2023 г. спадът в контейнерооборота възлиза на цели 11,7 процента в сравнение със същия период на предходната година. "Когато погледнем развитието на нашите показатели за производителност, ние сме на същото ниво като нашите северноевропейски конкуренти и се държим добре в сравнение с други пристанища. Спадът се дължи преди всичко на трудната геополитическа и икономическа ситуация, пред която всички сме изправени", обяснява Аксел Матерн, главен изпълнителен директор на Port of Hamburg Marketing.

Не толкова оптимистично гледат обаче от компанията Moller-Maersk A/S, според която глобалните транспортни проблеми, причинени от конфликта в Червено море, ще продължат по-дълго от очакваното и няма да бъдат решени тази година. Гигантът в бранша бе сред първите атакувани, които бяха принудени да поемата през по-дългия маршрут през Африка.

В съобщение до медиите по повод постигнатите резултати за полугодието, датската компания казва, че очаква да са по-добри за тази година въпреки трудностите с преминаването през Червено море. Печалбата преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация се очаквало да бъде ще бъде в порядъка между 9 до 11 милиарда долара в сравнение с предишната им прогноза от 7 до 9 милиарда долара.

"Съвсем скоро системата ще се приспособи към новата реалност, че трябва да се обикаля и производителите трябва да се подготвят и планират за по-дълго време за изчакване, коментира Саймън Хийни, старши мениджър в консултантската компания за морски изследвания.

Минимален риск от инфлация в регион ЦИЕ

Погледнато назад може със сигурност да се каже, че блокадата на протока Баб Ел Мандеб не оказва влияние върху динамиката на инфлацията в Европа. Транспортните разходи обикновено представляват само около 1.5 % от индекса на потребителските цени. Това е доста пренебрежимо малко. Задръстванията на пристанищата, според анализ на електронното издание eureporter.co, са били основният риск. За щастие и това било избегнато. Средното време на престой на контейнер бил около 5 дни в Европа в сравнение с пик от 25 или дори 30 дни по време на най-лошите епизоди на Covid.

Като все още тлеещ риск обаче се определя потенциалната загуба на контрол над повече от един стратегически пролива за международна стабилност: Пролив Формоза (от съществено значение за полупроводниците), на Ормузкият пролив(масло) и Пролив Босфора (пшеница). Това са ключови зони за глобалната икономика, които не могат да бъдат заобиколени или заменени като пролива Баб Ел Мандеб.

Блокадата на протока Баб Ел Мандеб подчертава степента, до която нашите морски пътища вече не са безопасни. Намаляването на транспортните разходи и протекционизмът сега са двата основни фактора за преместване и поддържане на приятели – виждаме го много добре с Мексико, което измества Китай като първи търговски партньор на Съединените щати. Ние вярваме, че опасността от морската търговия също ще бъде мощен фактор, настояващ за преместване на бизнеса най-близо до целевия пазар през следващите години и десетилетия. Шестдесет години живяхме в ерата на относителен мир. Това беше аномалия в човешката история. Сега сме се върнали към нормалното, обратно към един проблемен и по-рисков свят, казва изданието в заключение по темата.