Докладчикът за COP’30: Това е „историческа възможност“ за климата

Световната климатичната конференция (COP) в бразилския град Белем чука на вратата и остават няколко месеца на Европа да изготви становищата си. По позициите вече работи Европейската комисия, а в Парламентът се проведе дискусия, на която бе дадена думата и на докладчика Надя Пелефике (Nadia PELLEFIGUE, FR/PES).

Надя Пелефике, докладчик. Скрийшот- пряко излъчване на EbS

Пред депутатите френският представител на Европейския комитет на регионите представи с примери колко е важна срещата в Бразилия за света и как общностите вече не могат да чакат, защото стават все по-безсилни пред природните катаклизми.

COP’30 e историческа възможност, обърна се тя встъпителното си слово пред евродепутатите в Брюксел. Пелефике предпочете да говори с примери, вместо да се впуска в дълги и заучени фрази.

„2000 училища са затворени само днес ( 3юли) заради убийствените жеги във Франция. 80 от тях са само в Тулуза – една от най-големите области не само в страната, но и в ЕС. Преди това видяхме какво стана в Испания“, казва тя е се обръща към климатичната дипломация, че не бива повече да се бави и да пренебрегва тези факти.

Когато стане някакво бедствие на първа линия са местните общности, посочва още Пелефике и призова ЕС да бъде в тесен контакт с тях. Те можели да кажат много и да помогнат на институциите в изготвянето си на крайното становище, което да бъде представено на света от името на Европа в края на годината.

По отношение на лансираната от Европейската комисия ревизирана цел от намаление на парниковите емисии с 90% до 2040 година, Пелефике я определи като „амбициозна“, но Европа може да бъде конкурентоспособна.

Членът на ЕП Антонио Декаро заяви, че на предстоящата среща трябва да се говори и да се обсъдят мерки за приспособяване към климатичните изменения като опазването на горите или пък спасяването на коренните населения. „Европа трябва да поеме водеща роля. Вижте какво направиха САЩ с Парижкото споразумение, сега всички гледат към нас и ние не можем да извърнем поглед. Единствено последователните действия ще ни позволят да действаме адекватно. Нека не бъдем бавни и мудни“, призова той.

Единната позиция на европейските институции и подготовката за най-големия форум за климата през годината е от изключително значение с оглед на това, че в град Белем се очаква да присъства лично председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен и куп именити политици, които отказаха да пътуват до Азербайджан по различни причини. Сред отсъстващите на отминалия COP’29 бе френският президент Еманюел Макрон. Други пък деликатно не се повиха заради несъгласие с водената от домакините енергийна политика.

Европа се подготвя за тежките решения, 4 месеца по-рано трескава подготовка е обладала и организаторите, става ясно от официалния сайт на срещата. От него научаваме, че с пълна пара се работи по логистиката, броят на полетите до местния аеропорт е завишен с 50% по време на дните между 10 и 21 ноември.

ЕС отпуска още 480 млн.евро за чиста енергия на Западните Балкани

Европейският съюз е планирал да вложи нови над 480 млн. евро по проекти на територията на Западните Балкани, стана ясно при посещение на европейския комисар Марта Кос в Скопие. Столицата на РСМ се проведе среща-дискусия за напредъка на шестте страни-кандидатки за членство в ЕС.

Пресконференция на Марта Кос и Христиан Мицскоски/ Аудиовизуална служба на ЕК

Сумата, която Брюксел отпуска ще бъде разпределена в  8 нови проекта за чиста енергия в Албания, Черна гора и Сърбия. От справка на Европейската комисия става ясно, че ще бъдат изградени нови далекопроводи и подстанции в Албания и Черна гора, ще ремонтирани ВЕЦ-ове в Албания и Сърбия. Предвижда се проект за интегриране на ВЕИ енергия към ТЕЦ в сръбския град Нови Сад.

По време на разговора си комисарят по въпросите на разширяването Марта Кос с лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия са обсъдили и други подобни проекти в развитие по Плана за растеж, който Брюксел дава на кандидатките по пътя си към присъединяване в европейското семейство. На дебата е постигната договорка, че за да бъде интеграцията по-бърза, страните ще провеждат по-често срещи. Следващата е планирана за есента.

Планът за растеж има цел да подпомогне разрастването на икономиките на Западните Балкани и да удвои техния потенциал през следващото десетилетие. За да се подкрепи този процес, за периода 2024—2027 г. беше приет нов финансов инструмент в размер на 6 милиарда евро — Механизъм за реформи и растеж за Западните Балкани.

Планът се основава на четири стълба -  засилване на икономическата интеграция с единния пазар на Европейския съюз;  насърчаване на икономическата интеграция в рамките на Западните Балкани чрез общия регионален пазар въз основа на правилата и стандартите на ЕС; ускоряване на основните реформи, включително по отношение на основния клъстер, подкрепа за пътя на Западните Балкани към членство в ЕС, подобряване на устойчивия икономически растеж, включително чрез привличане на чуждестранни инвестиции и укрепване на регионалната стабилност; подкрепа за сближаването с ЕС чрез увеличаване на финансовата помощ.

"Планът за растеж на Западните Балкани е съществен елемент за интеграцията с ЕС. Само за 20 месеца преминахме от идеи към резултати и продължаваме да разширяваме сътрудничеството си. В свят, който е фрагментиран, разширяването остава нашият проект за обединение. Каня партньорите да се възползват от този прозорец на възможности и да удвоят усилията си за реформи, но този прозорец няма да бъде вечно отворен. От своя страна ще направя всичко възможно, за да помогна на партньорите да достигнат етапите възможно най-бързо. Така че хората и предприятията в региона да се възползват в пълна степен от плана за растеж още преди присъединяването", казва в стъпителните си слова еврокомисарят пред лидерите на шестте балкански страни.

Припомням, че по същия план Република Северна Македония получи през есента на 2024 г. над 1,7 милиарда евро, за да се декарбонизира и да е в съответствие с политиката за чиста енергия. Сред стратегическите проекти, които се оценяват положително от Брюксел са соларните паркове в Осломей и Битоля, както и вятърния в Богданци.

Вопке Хукстра обмисля ревизия на плана за климата

Европейският комисар Вопке Хукстра има намерение да коригира плана си за климатична неутралност за страните-членки до 2050 година. Както е вече ясно нидерландецът заяви, че това ще бъде водещата му политика при встъпването му в длъжност миналата есен. Впоследствие обаче летвата беше занижена и бе поставен срок за 90% климатична неутралност до 2040 г.,т.е. с цяло десетилетие. Намерението на Европейската комисия да ускори процеса срещна бурно негодувание в общността, та се наложи на Хукстра да направи една бърза обиколка из Европа, за да се запознае какви са точно причините.

Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК

Повечето страни са заявили в прав текст, че променената геополитическа обстановка в света, плановете за превъоръжаване, проблемите с конкурентоспособността и борбата за запазване на позиции на фирмите, избутват климатичните цели по-назад в плановете на държавните правителствени лидери. Самият Хукстра не желае да се стига до този неприятен сценарии, както се случи с шумно прокламирания през миналите две години план за обезлесяване.

Oще по темата: 

• Европа пред климатичен вододел в надпреварата за декарбонизация

Според изтекли документи в родната на еврокомисаря Нидерландия, Вопке Хукстра има намерение да въведе междинни етапи за покриване на климатична неутралност. В никакъв случай обаче не смятал да се отказва от 90% през 2040. Редица страни, Полша, Италия, Унгария, Чехия и Словакия, са заявили, че летвата е твърде висока и целите са непостижими за този кратък срок. Големият препъникамък за климатичната политика на ЕК е Франция, която е твърде критична към изпълнението. От другата страна на границата – Германия пък адмирира целите. Фактът, че най-мощната икономика в Европа стои зад Хукстра, това му дава основание да вярва, че целите са изпълними.

Другият голям проблем за пред климатичната цел на европейския комисар е лансиран план европейските страни да гарантират, че преследват климатичните цели като извършват дейности извън територията на ЕС. Например с доказване на гаранции, че след направени инвестиции в Индия, местна фабрика отделя по-малко въглероден диоксид в атмосферата.

Срещу идеята се изказаха и учени от Европейския научен консултативен съвет, според които този план не бива да се реализира и не е добър. Опасенията са, че чуждестранните твърдения за постигане на климатична неутралност ще бъдат трудни за проверка. Също така страните от ЕС биха били по-добре да харчат парите си в собствената си страна.

Подобни критики се чуват и в средите на Европейския парламент. Недоволни нотки има както в собственото политическо семейство на Хукстра - християндемократите, но сред  GroenLinks-PvdA, партията на предишния еврокомисар по климата Франс Тимерманс. 

"Предпочитам да използваме тези пари, за да направим стоманодобивната компания Tata по-екологична, отколкото да имаме десет електрически автобуса във Виетнам", казва пред нидерландската обществена телевизия евродепутатът Мохамед Чахим (GL-PvdA). "Имаме нужда от тези пари тук."

Прогнозите са, че може да отнема месеци на дискусии за тези „задни вратички“ и кози пътеки, по които води планът. Ясно е едно, че корекция ще има, докато всички не бъдат доволни.

За председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пътят е правилен и това го доказало проучване на "Евробарометър", според което гражданите одобрявали мерките в областта на климата. 

Според председателя е на прав път и може да постигне целите до 2030 г. 55%.- климатична неутралност „Тъй като европейските граждани все повече усещат въздействието на изменението на климата, те очакват Европа да действа. Промишлеността и инвеститорите очакват от нас да определим предвидима посока на движение. За пореден път показваме, че твърдо стоим зад ангажимента си за декарбонизация на европейската икономика до 2050 г. Целта е ясна, пътят е прагматичен и реалистичен.“

Припомням, че европейският Закон за климата влезе в сила през юли 2021 г.. За да постигне договорените си цели за декарбонизация, ЕС прие редица допълнителни мерки, сред които Fit for 55, чието прилагане от държавите членки на ЕС е в ход. Оценката на Комисията от Националните енергийни и климатични планове (НЕПЕК), представени на 28 май, показаха, че ЕС колективно се приближава към климатичната цел за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 55%.

Как да събереш 5% от БВП за отбрана – по-високи данъци, ДДС, дълг

Всички страни-членки на НАТО, с изключение на Испания, единодушно постигнаха съгласие по нов стандарт на НАТО - 5% от БВП за отбрана. За Нидерландия например това са почти 50 милиарда евро. Но как се набира тази огромна сума, пита местният телевизионен канал RTL и разглежда възможностите.

A Portuguese Air Force F-16 taking off at Andravida airbase. Снимка: Аудиовизуална служба на ЕС

Планът на НАТО е 3,5% трябва да отидат за чисти разходи за отбрана и 1,5% за разходи, които са от полза за отбраната, като киберсигурност или подобряване на пътища и мостове. Някои от държавите, сред които Белгия, заявиха, че ще е много трудно изпълнението на тази цел.

Медията тръгва от там, че при сегашното положение от 2% от БВП от бюджета отиват за отбрана 22 млрд.евро. При новото споразумение ще са нужни още 28 милиарда евро.

Правителството има  3 опции – набиране на повече пари като увеличи данъците, орязване на бюджетни дейности или увеличаване на националния дълг.

Ако се тръгне по линия на данъците – някои от тях трябва да скочат с около 7%. Ако се погледне към ДДС, то сегашният 21% трябва да бъде увеличен на 30%, сочи симулационния анализ на медията

Проблемът не е в парите

И докато правителството умува как да намери нужните милиарди, друга треска ги тресе фирмите от индустрията, допълва в свой очерк специализираният икономически сайт Ню Ен Ел, който накратко илюстрира настроенията с коментари на няколко премиери и специалисти.

"Заплахата от Русия е толкова голяма, че Европа трябва да се индустриализира отново", казва полският външен министър Радослав Сикорски и апелира към колегите си, че "колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва да приключим с това (индустриализацията б.а.) до 2030 г.", добавя датският премиер Мете Фредериксен.

Както се казва винаги има едно „но“ и то е изречено от  професора по икономическа история в университета "Еразъм" в Ротердам. "Но ние нямаме хората, заводите и материалите, за да отговорим на това гигантско ново търсене в отбраната".

Медиите в Нидерландия обръщат внимание на факта, че от мощна силна в отбраната са останали едва "няколко компании“, които в последните години на практика кретат в сравнение с края на Студената. Една от тях е корабостроителниците Damen, в момента разтърсена от икономически проблеми, които едва ли ще се решат скоро. Според Клеман този проблем с финансирането и състоянието на компаниите в отбраната се среща в повечето страни-членки на НАТО.

"Въпросът е не само как трябва да се направи цялото това преоборудване, но и какво трябва да произвеждаме", допълва колегата си изследователят Ерик Стайнман от института Клингендал.

"Първо трябва да знаете за какви заплахи трябва да се подготвите, преди да можете да определите от какво трябва да се защитите."

Стайнман също така очаква, че европейската индустрия няма да може да отговори на гигантското търсене на отбраната през следващите години. Ето защо, според него, трябва да погледнем критично на това, от което наистина се нуждаем – да се подреди логически ред какво може да се направи сега и какво може да се направи по-късно?

Експертите обръщат внимание и на факта, че западните страни станаха до голяма степен зависими от азиатските. „Но ако избухне военен конфликт, може да се окаже, например, Китай да застане на страната на врага. След това страната може да реши да спре доставките на суровини или материали за страните-членки на НАТО. Тогава веднага се оказваме в беда", предупреждава Ерик Стайнман. Според него е необходимо западните страни отново да станат по-самодостатъчни.

По време на срещата на върха на НАТО беше предупредено, че Русия сега произвежда повече оръжия и боеприпаси, отколкото се използват във войната срещу Украйна. Страните-членки на НАТО се нуждаят от една година за това, което Русия произвежда за три месеца.